Решение № 369 от 04.05.2012, Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

369/4.5.2012г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На единадесети април през две хиляди и дванадесета година В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №3747 по описа на ШРС за 2011 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.49 от Семейния кодекс.

Депозирана е искова молба от Т.Ф.Х., с ЕГН********** срещу Ф.И.Х., с ЕГН**********. Ищцата твърди, че с ответника сключили граждански брак на 04.07.1999 год., за което бил съставен Акт за граждански брак №054687 от 04.07.1999 год. Имали родени две деца – С. Ф.И., с ЕГН********** и С. Ф.И., с ЕГН**********. Излага, че преди известно време, ответникът без никакъв повод и без да я уведоми, я изоставил, като до настоящия момент за нея бил в неизвестност. Не се е обаждал и не се е интересувал от съпругата си и от децата. От общи техни познати получила информация, че е в чужбина и че нямал намерение да се връща в страната. Нямали придобито движимо и недвижимо имущество. Счита, че за в бъдеще съпружеския им живот е невъзможен, че брака им е безсмислен и опразнен от дължимото социално съдържание и ефект и следва да бъде прекратен. Моли съда да постанови решение, по силата на което: да прекрати гражданския брак между тях, като приеме, че вина за това има ответника; да й предостави упражняването на родителските права върху малолетните деца С. и С., като определи режим на лични контакти на децата с техния баща в съответствие с практиката на съдилищата в Република България; да бъде осъден бащата да заплаща ежемесечна издръжка на детето С. в размер на 110 лева, а за детето С. в размер на 90 лева. По отношение ползването на семейното жилище, което е собственост на родителите на ищцата, намиращо се на адрес: гр.Шумен, *****, моли да бъде предоставено на нея и децата, както и да бъде възстановено предбрачното й име *****.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с упълномощен представител - адв.К.Т. от ШАК, като поддържат изцяло предявения иск.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е депозиран писмен отговор, към който са представени писмени доказателства. Едновременно с отговора от страна на ответника по първоначалния иск е предявен и насрещен иск.

В отговора ответникът заявява, че е съгласен с искането за развод и желае брака му с ищцата да бъде прекратен, но без съда да изследва въпроса за вината. Оспорва изложената от ищцата фактическа обстановка, като заявява, че през 2010 год. и двамата съпрузи са получили документи за пребиваване в гр.Франкфурт на Майн в Германия, като първоначално на 01.02.2010 год. заминала ищцата, а по-късно – на

05.03.2010 год. и той самия. Двамата се установили на един и същ адрес и са живеели заедно. През това време децата останали в България, като били отглеждани от майката на ищцата по първоначалния иск в семейното жилище на съпрузите в гр.Шумен. Излага, че през този период издръжката на децата била поета изцяло от него, като и двамата със съпругата си са поддържали ежедневни контакти с тях. Твърди, че преди завръщането на Т. в България постигнали споразумение да прекратят брака си, като се договорили и относно имуществото, родителските права и издръжката на децата. Едва след като се завърнал в страната ответникът по първоначалния иск разбрал, че съпругата му е завела дело за развод. Предявява насрещен иск, с който моли съда да постанови решение, по силата на което да прекрати гражданския брак, без да издирва причините за разтрогване на брака, да предостави упражняването на родителските права върху родените от брака деца С. Ф.И. и С. Ф.И. на него – техния баща, като бъде определен разширен режим на лични контакти на децата с тяхната майка, позволяващ и интензивни и ежедневни срещи с децата, както и възможност за оставането им при нея с приспиване през празничните дни и за по-продължителни периоди от време, когато тя е в страната и не е на работа. Заявява, че желае издръжката на децата да бъде поета изцяло от него, като на съпругата му бъде предоставено ползването на семейното жилище.

В съдебно заседание ответникът се явява лично и с упълномощен представител – адв.Т.Я. от ШАК, като поддържат предявените насрещни искове и молят същите да бъдат уважени.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищцата Т.Ф.Х. и ответника – Ф.И.Х. сключили граждански брак на 04.07.1999 год., за което бил съставен Акт за граждански брак №054687 от 04.07.1999 год. Брака бил първи по ред и за двамата съпрузи.

Имали родени две деца – С. Ф.И., с ЕГН********** и С. Ф.И., с ЕГН**********. В началото на брака си живеели на квартира. Ответникът работел извън града, предимно в гр.Бургас, като обикновено се завръщал при семейството си веднъж на 2-3 седмици. Преди три години с помощта на изтеглен банков кредит съпрузите закупили собствен имот, намиращ се във вилната зона на гр.Шумен. През 2010 год. и двамата получили документи за пребиваване в гр.Франкфурт на Майн в Германия, като първоначално заминала ищцата, а по-късно и ответника. Двамата се установили на един и същ адрес, където живеели заедно. През това време децата останали в България, като били отглеждани от майката на ищцата по първоначалния иск. Отношенията между съпрузите се влошили, между двамата често възниквали разногласия, което станало повод ищцата да се завърне в България. След завръщането си в България и до настоящия момент, заедно с децата живее в жилището на своите родители на адрес: гр.Шумен, *****.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-специално: от разпита в съдебно заседание на свидетелите А.Е.Е., З.Ф.Н., Ф.С.А. и на детето С. Ф.И., изслушано в съдебно заседание на основание разпоредбата на чл.59, ал.6 от СК, на приетите като писмени доказателства по делото:

Удостоверение за сключен граждански брак №054687; Ксерокопие на Удостоверение за раждане серия ВР, №0059644 от 19.08.2005 год.; Ксерокопие на Удостоверение за раждане от *** год.; Вносна бележка от 18.10.2011 год. за платена държавна такса, Удостоверение за сключен граждански от 12.01.2012 год.; Пълномощно, Ксерокопие на Удостоверение за раждане от *** год.;

Ксерокопие на Удостоверение за раждане от *** год.; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №154, том ХІ, рег.№9840, дело №1514/2008 год., нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №155, том ХІ, рег.№9841, дело №1515/2008 год., Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 09.10.2008 год., Удостоверения за пребиваване, придружени с легален превод на български език – 3 броя, Пълномощно – декларация, Ксерокопие на страници от задгранични паспорти, Договор за покупко-продажба на автомобил от 13.01.2012 год., Разписка от 19.01.2012 год., Баланс по кредит от 13.01.2012 год. и Клиентска позиция в резюме към 13.01.2012 год., Вносна бележка за платена държавна такса, Вносна бележка от 22.02.2012 год., Вносна бележка от 23.03.2012 год., Социален доклад изх.№ЗД-11/0009/09.01.2012 год.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че брака между ищцата и ответника е дълбоко и непоправимо разстроен. Очевидно е, че към настоящия момент двамата се намират във фактическа раздяла, която е продължила повече от шест месеца. От материалите по делото и по-специално от разпита на свидетелите А.Е.Е. и Ф.С.А. се установява, че през голяма част от съвместния живот на съпрузите, ответникът е работел в гр.Бургас, където е прекарвал и голяма част от времето си. От изложеното може да се направи категоричния извод, че общността между съпрузите е разкъсана, имайки предвид, че между тях е изчезнала взаимната любов, доверието, уважението и разбирателството. Поради отчуждението на съпрузите брачната връзка е продължила да съществува само формално и същата е изпразнена от своето вътрешно съдържание, съответстващо на морала и закона. Отношенията между съпрузите са дълбоко разстроени, поради което запазването на брака противоречи на принципите на морала и не създава нормални условия за семеен живот и за отглеждане и възпитание на децата.

Обстоятелството, че съпрузите са във фактическа раздяла от около шест месеца, въпреки, че са прекарали разделени и голяма част от съпружеския си живот, преди заминаването им в Германия, говори за тотално разпадане на връзките между тях – духовни, физически и имуществени, поради което и никой от тях не е положишл усилия за продължаване на брака. Разстройството на брака е трайно, постоянно и не може да бъде преодоляно, поради което е невъзможно и възстановяването на нормалните съпружески отношения. Поради изложеното съдът намира, че запазването на този брак не е в интерес на страните и следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен на основание чл.49, ал.1 от СК. А това е волята и на двамата съпрузи, изразена от страна на ищцата в исковата молба, а от ответника – в отговора на исковата молба и в предявения от него насрещен иск.

Доколкото в исковата молба се съдържа искане за произнасяне на съда по въпроса за вината, на основание чл.49, ал.3 от СК, то съдът дължи произнасяне и по този въпрос. В настоящия случай, като основание за вината на ответника в исковата молба се сочи напускане на семейството, незаинтересованост от негова страна към съпругата му и децата, както и невъзможността да бъде установен контакт с него. В същото време в хода на съдебното производство бе установена друга фактическа обстановка, която не само не отговаря на изложената в исковата молба такава, но и не кореспондира с посочените по-горе основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.

От събраните по делото гласни доказателства не се установиха и вменените от ищцата с исковата молба провинения на ответника, изразяващи се в напускането на семейството, незаинтересованост от негова страна към децата, както и невъзможността да бъде установен контакт с него. Точно обратното, от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите А.Е.Е., З.Ф.Н., Ф.С.А. се установи, че двамата съпрузи са били заедно в Германия, живеели са в общо жилище и не са прекъсвали контактите помежду си. В същото време ответникът не е преставал да се интересува от своите деца, като при всяко завръщане в България ги е вземал при себе си, грижил се е за тях, купувал им е подаръци, водил ги е в Република Турция.

В хода на съдебното производство са събрани гласни доказателства, от които става ясно, че ответникът е осъществявал физически тормоз над ищцата, изразяващ се в удари, дърпане за косата и др., както и данни за негови извънбрачни връзки. В същото време обаче, доколкото подобни основания за дълбокото разстройство на брака не са посочени нито в исковата молба, нито в съдебно заседание от страна на ищцата и процесуалния й представител, то същите не могат да бъдат взети предвид от съда при произнасянето му по въпроса за вината. Имайки предвид, че основания на бракоразводния иск са фактите от живота на съпрузите, които причиняват дълбокото разстройство на брака им, то всеки един от тях представлява основание на отделен иск за развод и ако ищецът при множество обуславящи дълбоко разстройство на брака основания пропусне да заяви някой от тях, то последицата е преклудиране на бракоразводния иск, основан на този факт. Поради това с оглед принципа на изчерпателност на брачния процес, предвиден в текста на чл.322, ал.1 от ГПК обективното съединяване на бракоразводни искове, основаващи се на всички факти от живота на съпрузите, които обосновават дълбокото и непоправимо разстройство на брака им е процесуално наложително. Независимо от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства за поведението на ответника, изразяващо се във физически тормоз над ищцата и изневяра от негова страна, съдът не може служебно да въведе посочените прояви като фактическо основание на иска за развод, доколкото страните не са го посочили изрично като основание за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, а също и като основание за вина на ответника. В този смисъл е и константната съдебна практика по този въпрос и по-конкретно Решение №756 от 17.03.1978 год. по гр.дело №3613/77 год., ІІ г.о., Решение №839 от 30.03.1970 год. по гр.дело №397/70 год., ІІ г.о., Решение №63 от 06.02.1985 год. по гр.дело №784/84 год., ІІ г.о., Определение №195 от 30.11.1981 год. по гр.дело №3273/81 год., ІІ г.о., Решение №1314 от 05.06.1972 год. по гр.дело №857/72 год., ІІ г.о., Тълкувателно решение №1 от 04.01.2001 год. на ВКС по т.гр.дело №1/2000 год., ОСГК и др.