Определение № 3028 от 29.09.2020, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 3028

Окръжен съд – Варна

28.09.2020 г.

Град Варна

IV състав

На 28.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Ивелина М. Събева

Константин Д. Иванов

Мая Недкова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20203100502667 по описа за 2020 година

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 48097/20.07.2020г. от ГД „ГП“ на МВР с адрес за кореспонденция - гр. София,1540, бул. Христофор Колумб № 1 срещу Решение № 2585/24.06.2020г. по гр.д. № 16306/2019г. на ВРС, 48св., с което въззивникът е осъден ДА ЗАПЛАТИ на П. И. П. , ЕГН 6909101748, с адрес в гр.Варна, ул. Бреза, №4а, ап.13 сумата от общо 1450,95 лв. (хиляда четиристотин и петдесет лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.06.2017г. до 30.09.2019г. получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143 , ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 10.10.2019г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 154,57 лв. (сто петдесет и четири лева и петдесет и седем стотинки), представляваща обезщетение за забава, начислено за период от 01.07.2017г. до 09.10.2019г., на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Излагат се твърдения, че доколкото ищецът е държавен служител – полицейски орган съгласно чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР неговите служебни правоотношения съгласно ал.2 на чл.142 от ЗМВР се уреждат именно със ЗМВР, и неговия статут е различен от статута на държавните служители по трудово правоотношение - чл.142 ал.1 т.2 и т.3 от ЗМВР. Твърди, че е налице изрична норма, която урежда уреждаща заплащането на положения от ищеца нощен труд. Твърди се, че съда неправилно е приложил разпоредбите на КТ ,т.к. в Закона за МВР, чл.187 ал.3 продължителността на нощния труд е не повече от осем часа. Оспорва и алгоритъма за изчисляване на положен от ищеца нощен труд .Твърди, че през процесния период са действали специални законови уредби – Наредба № 81213-776 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018г. ,в които е посочено ,че работните часове през нощта не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период. Ограничението било не повече от 8 часа нощен труд, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 7 часа към 8 часа , което е равно на сочения от ищеца коефициент 1.143. Излагат се твърдения , че ЗМВР е специален и статута на ищеца, вкл. и заплащането на извънредния труд, в качеството му държавен служител се урежда по него. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

1

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е депозиран отговор от насрещната по жалбата страна, в който жалбата се оспорва като неоснователна.Отправено е искане първоинстанционното решение , като правилно и обосновано , в обжалваната част да бъде потвърдено. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 48097/20.07.2020г. от ГД „ГП“ на МВР с адрес за кореспонденция - гр. София,1540, бул. Христофор Колумб № 1 срещу Решение № 2585/24.06.2020г. по гр.д. № 16306/2019г. на ВРС, 48св.

НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 18.01.2020г. от 14.00 ч.,за която дата и час да се призоват страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2