Решение № 188 от 29.10.2020, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

Номер 188

29.10.2020 г.

Град Велико Търново

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд – Велико Търново

Трети граждански и търговски състав

На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

ИЛИЯНА ПОПОВА

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА

ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело № 20204001000182 по описа за 2020 година намери за установено следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 4 от 10.01.2020 г. по т.д. № 87/2019 г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение № 30 от 18.02.2020г., постановено по същото дело, Плевенският окръжен съд е осъдил на основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД вр. чл.52 от ЗЗД ЗАД „Даллбогг: Живот и здраве“ АД-гр.София да заплати на З. Д. Д. сумата в размер на 25 000 лв. като обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на настъпило на 06.07.2018 г. ПТП в с. Брест, Плевенска област по вина на водача на лек автомобил “Рено Лагуна“, с рег. № ЕН19****, по отношение на който автомобил е била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД „Даллбогг: Живот и здраве“ АД-гр.София, с покритие към датата на произшествието, ведно със законната лихва, считано от 01.12.2018г. - изтичане на срока по чл.497,ал.1 от КЗ, до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираното обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди в размер на 45 000,00 лв., искът е отхвърлен като неоснователен. С решението, изменено по реда на чл.248 от ГПК с определение № 206 от 15.04.2020г. постановено по делото, Плевенският окръжен съд е осъдил ЗАД „Даллбогг:

Живот и здраве“ АД-гр.София да заплати на адвокат Т. Г. адвокатско възнаграждение в размер на 1280 лв. на основание чл.38 ал.2 от ЗА, а по сметка на Окръжен съд-Плевен да заплати държавна такса в размер на 1000 лв. и разноски за вещи лица в размер на 300 лв.

Ищцата З. Д. е осъдена да заплати на ЗАД „Даллбогг: Живот и здраве“ АД-гр.София разноски по делото в размер на 148.89 лв.

1

Въззивна жалба срещу горното решение в частта, с която съдът е отхвърлил иска по чл. 432, ал.1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над 25 000лв. до 45 000 лв., е подадена от ищцата по делото З. Д. Д. , чрез адвокат Т. Г.. Оплакването в жалбата е, че първоинстанционният съд неправилно е определил размера на обезщетението.

Определеният размер не кореспондирал със съдебната практика, не са отчетени специфичните отражения на уврежданията върху ищцата и нейния живот. Искането е да се отмени решението в обжалваната част и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде уважен в пълен размер.

От ответната страна ЗАД „Даллбогг: Живот и здраве“ АД-гр.София не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба.

Срещу горното решение е постъпила въззивна жалба и от ответника по делото ЗАД „Даллбогг: Живот и здраве“ АД-гр.София, с която обжалва решението в частта, с която искът е уважен за сумата от 25 000 лв. В жалбата на застрахователното дружество е направено оплакване, че решението е нищожно, тъй като в него като ответник са посочени две застрахователни дружества и е осъдено дружеството ЗК „Лев инс“. Въз основа на това оплакване се иска да се обяви решението за нищожно. Алтернативно в жалбата се поддържа оплакване, че решението е неправилно, поради това, че присъденото обезщетение не е съобразено с принципа за справедливост, излиза извън рамките на обезщетителната му функция. Жалбоподателят счита, че за всички болки, неудобства и отрицателни преживявания обезщетението не следва да надхвърля 5000 лв. Искането е да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявеният иск за сумата над 5000 лв.

От ответната страна З. Д. не е постъпил писмен отговор по горната въззивна жалба.

Великотърновският апелативен съд като прецени направените в жалбите оплаквания, доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Пред Окръжен съд – Плевен е предявен иск с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 ЗЗД от З. Д. Д. против ЗАД „Даллбогг: Живот и здраве“ АД-гр.София за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в размер на 45 000 лв. от телесни увреждания, настъпили вследствие на ПТП.

От фактическа страна се установява следното:

Не се спори от страните, че на 06.07.2018 г. в с.Брест, Плевенска област, е настъпило ПТП с лек автомобил л.а. “Рено Лагуна“, с рег. № ЕН19****.

От представения по делото констативен протокол за ПТП, с пострадали лица от 26.07.2018 г. се установява, че на същата дата около 16.45 ч. в с.Брест, е настъпило ПТП с управлявания от Н. Д. Д. лек автомобил “Рено Лагуна“, с рег. № ЕН19****, при което е 2 пострадала пътничката в него З. Д., возеща се на предна дясна седалка. В протокола е посочено, че водачът на лекия автомобил е загубил контрола над автомобила и се е блъснал в крайпътно дърво. Във връзка с процесното ПТП е било образувано Досъдебно производство №119/2018г. по описа на Районна прокуратура-Никопол, приложено към първоинстанционното дело. Досъдебното производство е приключило с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 15.11.2018г. съгласно разпоредбата на чл.343,ал.2 от НК, по искане на пострадалата З. Д..

Не се спори от страните, че към момента на настъпване на ПТП – 06.07.2018 г. е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответното застрахователно дружество за управлявания от Н. Д. лек автомобил “Рено Лагуна“, с рег. № ЕН19****.

От заключението на назначената и изслушана от първостепенния съд автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. В. П., се установява механизмът на настъпване на процесното ПТП. Според заключението механизмът на произшествието е свързан с неконтролирано движение на автомобила в границите на пътното платно. Преди удара в дървото на тротоара и движението на автомобила по пътното платно, водачът на автомобила е бездействал, не е управлявал колата с волана и не е задействал спирачките.

Механизма на произшествието е свързан с отклоняване на автомобила надясно с неконтролирано завъртане на волана и качване на автомобила на десния тротоар. При продължаващото движение на автомобила по десния тротоар и крайпътния терен неуправляем е последвал удар в крайпътно дърво. Причина за произшествието е бездействието на водача при отклоняване на автомобила надясно и движението му по тротоара с последвалия удар в дървото. Водач е бил Н. Д., а пострадалата З. Д. е била пътник на предна дясна седалка. Автомобилът е бил оборудван с обезопасителни колани.

Съгласно заключението на автотехническата експертиза с поставен колан ищцата би осъществила контакт при кос ексцентричен удар с главата и дясното рамо в страничната средна колона на купето, стъклото на вратата и с ръце в челното стъкло, а при непоставен колан, пострадалата е щяла да осъществи контакт с предна дясна колона на купето, челното стъкло и таблото пред седалката. При челен удар на автомобила и без обезопасителен колан пътникът от дясната седалка осъществява удар с главата си в челното стъкло и чупи стъклото, а в стъклото се притискат коси от главата на пътника. С оглед на тези изводи заключението на вещото лице е, че пострадалата З. Д. е била с поставен обезопасителен колан при настъпване на ПТП. Съдът възприема заключението на автотехническата експертиза като компетентно и обосновано.

От показанията на свидетеля Н. Д. Д., съпруг на З. Д. и водач на лекия автомобил по време на ПТП, се установява, че на 06.07.2018г. двамата съпрузи се прибирали от гр.Плевен.

За да избегне удар с куче, излязло от ляво на пътното платно, Н. Д. извършил рязка маневра надясно, след което се ударил в дърво. Свидетелят Д. установява, че съпругата му се е возела в колата с колан. Коланът на жена му засякъл и й се счупила дясната ключица. След 3 произшествието З. Д. била откарана в болница в гр.Плевен.

От заключението на назначената и изслушана от първоинстанционния съд съдебномедицинска експертиза се установява, че при процесното ПТП ищцата е получила контузия /натъртване/ на меките тъкани на гръдния кош и счупване/фрактура/ на ключицата на дясната ръка. Съгласно същото заключение нормалния оздравителен период при такъв вид телесни повреди е около три месеца. Предвид възрастта на пострадалата и видно от приложената медицинска документация в конкретния случай вещото лице д-р Д. приема, че оздравителния период при ищцата е продължил около 4 месеца. През този период пострадалата е търпяла болки и страдания, по-силни през първите два месеца, през които ръката е била обездвижена с мека превръзка. При прегледа вещото лице, изготвило медицинската експертиза, е установило, че ищцата има слабо ограничени и слабо болезнени движения в дясната раменна става и непълно възстановяване на хватателната функция на ръката, което според вещото лице се дължи на непровеждането на физиотерапевтични и рехабилитационни процедури след свалянето на меката превръзка. Според вещото лице Д. след сваляне на меката превръзка на ръката за пълното възстановяване на хватателната функция е необходимо извършване на рехабилитация. Според заключението на медицинската експертиза, при ищцата няма данни за някакви придружаващи заболявания на организма, които да забавят нормалния възстановителен процес. В заключението е отразено, че при прегледа от вещото лице ищцата е съобщила, че не е провеждала рехабилитация, защото при прегледа в гр.Плевен на 12.10.2018г. лекуващият ортопед й е казал, че не е необходима такава и препоръчал да прави няколко упражнения за раздвижване на ръката, които й показал. При изслушването пред първостепенния съд вещото лице д-р Д. е изяснил, че при прегледа е установил, че действително ищцата има ограничение на движението на ръката. Такова ограничение е било констатирано и при преглед от д-р Д.а, което е отразено в медицинската документация представена по делото и коментирана в заключението на медицинската експертиза.

От показанията на свидетелката Д. В. – дъщеря на ищцата, се установява, че е видяла майка си вечерта след произшествието. Тогава майка й била на легло, цялата била в синини, плачела, че ръката я боли. Свидетелката посочва, че лекарят казал на майка й да лежи два месеца на легло. Ищцата три месеца била на легло, през което време свидетелката В. я обслужвала. Свидетелката установява, че тогава ищцата не можела нищо да прави, не можела да стане. От показанията на същата свидетелка се установява, че ищцата е ходила на преглед при лекар и когато го попитали за някакво лечение, за раздвижване на ръката, казал, че няма нужда и в къщи да си я раздвижва. Свидетелката В. посочва, че от четвъртия месец след произшествието й ищцата започнала да се опитва да движи ръката, но и до този момент не може напълно да я движи, нагоре не може да я вдига докрай, не може да носи тежко.

Свидетелката установява, че ищцата не работи, грижи се за двора си и отглеждането на животни, но след произшествието продължава да работи, но не това, което е вършела преди, тъй като изпитвала затруднения. Свидетелката установява, че понастоящем ищцата изпитва болки в ръката когато я ударят по-силно децата, когато я пренатовари, когато вдига тежко.

4

Ищцата се страхувала да пътува с кола и да минава по пътя, където е станало произшествието. Освен това се страхувала, когато децата се затичат към нея, защото я боли ръката и не може да ги прегърне.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди направените с въззивните жалби оплаквания, намира същите за неоснователни.

Съображенията за това са следните:

Решението е валидно и допустимо.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя ЗАД „Даллбогг: Живот и здраве“ АДгр.София за нищожност на решението. Решението не е нищожно, тъй като е постановено от законен състав, постановено е в предвидената от закона писмена форма, решението не е абсолютно неразбираемо, тъй като волята на съда е ясна, не е налице противоречие в мотивите на решението. В решението е допусната очевидна фактическа грешка, която с последващото решение, постановено по реда на чл.247 от ГПК е поправена.