Решение № 5429 от 29.06.2016, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.С.,

29.06.2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВО, ІІА състав, в публично съдебно заседание на шести юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЗАБЕТ

ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА РУБИЕВА

ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА при секретаря Е.В., като разгледа докладваното от съдия Петрова в.гр.дело № 1511 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.196 и сл. от ГПК/отм/ вр. пар.2,ал.1 от ПЗР на ГПК.

С решение , обективирано в протокол от о.с.з. от 11.11.2014г по гр.д. № 1948/2008г по описа на СРС районният съд е обявил за окончателен проект за разделителен протокол, предявен на страните на 07.10.2014г. В о.с.з. на 07.10.2014г в присъствието на Г.Ч. и процесуалните представители на двете страни съдът е предявил разделителен протокол , като допуснатите до делба имоти са поставени в два дяла- дял І южен близнак от построената жилищна сграда в дворно място , представляващо п.ІV-1803А, кв.21 по плана на гр. Б. с площ 645кв.м., който южен близнак има площ от 120кв.м съгласно решението за допускане на делба и 107.30кв.м съгласно СТЕ, на четири нива и 69.64% ид.ч. от дворното място на стойност 328 530лв и дял ІІ- северен близнак от сградата с площ от 80.00кв.м. съгласно решението за допускане на делба и 58.60кв.м. съгласно СТЕ, състоящ се от четири вертикални нива ведно с 30.36% ид.ч. от дворното място, както и апартамент №119, в гр. С., ж.к. ********, с площ от 76.16кв.м. със стойност на този дял 224 445лв. Съдът е посочил,че съделителят получил дял І следва да заплати на съделителят получил дял ІІ уравнение на дела от 52 042.50лв

С решение от

26.05.2015г по гр.д. № 1948/2008г СРС ,67 състав е отхвърлил предявените от Г.Ч. против А.Р. искове с правно основание чл.31,ал.2 от ЗС за сумата от 94311лв-обезщетение за лишаване от ползването на имота в гр. Б. за периода от 26.11.2008г до 26.03.2014г и за сумата от 14062лв- обезщетение за лишаване от ползването на имота- апартамент в гр. С. за същия период.

И двете съдебни решения се обжалват с въззивна жалба от Г.Ч.. Въззивницата поддържа,че решението от 11.11.2014 е нищожно поради липса на форма и незаконосъобразно.

Според въззивницата решението е с неясна вола, липса му диспозитив, индивидуализация на имотите. По същество е посочено, че доводът на съда, че е налице хоризонтална етажна собственост, поради което е разделил дворното място към делбените имоти съгласно разпоредбата на чл.40 от ЗС е неправилен. Въззивницата оспорва съществуването на „хоризонталната етажна собственост” и счита, че делбата следва да се извърши при равни права на страните в дворното място.

Посочва още, че не е имала възможност да вземе становище по проекта за разделителен протокол. Въззивницата оспорва и решението от 26.05.2015г като необосновано и противоречащо на материалния закон. Счита,че са налице предпоставките по закон да й бъде присъдено исканото обезщетение за лишаване от ползване на съсобствените имоти. Поддържа, че неправилно и превратно СРС, 67-ми състав е ценил събраните по делото доказателства. Моли въззивният съд да отмени решение от 11.11.2014г и решение от 26.05.2015г, да уважи исковете за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване.

Претендира разноски направени пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна А.Т. депозира писмено възражение, с което оспорва въззивната жалба.

Въззиваемата страна сочи,че преди обявяване на окончателния разделителен протокол съдът е изслушал страните. Поддържа,че решенията , постановени от СРС са валидни и правилни. Оспорва твърдението за превратно тълкуване на събраните по делото доказателства.

В о.с.з. въззивницата се явява лично и с адв. Камеранска, въззиваемият се представлява от адв. Р.. Страните поддържат своите оплаквания и възражения. Въззивницата моли въззивната жалба да бъде уважена. Претендира разноски по делото.

Въззиваемата страна оспорва жалбата, моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски по делото.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

С решение от 08.03.2012 по настоящото дело СРС, 67 състав е допуснал до делба между Г.Ч. и А.Т. , при равни права дворно място , съставляващо п. ІV-1803А от кв.21 по плана на гр. Б. с площ от 654кв.м. , ведно с двуетажна жилищна сграда близнак, застроена в южната част на 120кв.м. и в северната част на 80кв.м и апартамент №119, в гр. С., кв. *********, с площ от 76.16кв.м.

От изслушаните две СТЕ в о.с.з. на 26.06.2014г и в о.с.з. на 07.10.2014г се установява,че дворното място в гр. Б. е неподеляемо, че къщата близнак подлежи на поделяемост в два дяла- северен и южен, че апартаментът в гр. С. е реално неподеляем.

Настоящият съдебен състав като взе предвид, че съделителите са двама с равни права в общото имущество намира, че делбата следва да се извърши по реда на чл. 287 и чл.289 от ГПК – чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребие.

Така възприетия от СРС, 67 състав извод за възможност за извършване на делбата чрез жребие – начина на извършване на делбата – не е оспорен във въззивната жалба. Във въззивната жалба се оспорва произнасянето на съда като постановяване на правновалидна воля и квотите при които са сформирани двата дяла за извършване на делбата на дворното място.

Ето защо съдът приема,че по същество не се оспорва пред въззивната инстанция възприетия начин за извършване на делбата- чрез теглене на жребие и същият не е в предмета на въззивната проверка. Независимо от това следва да се посочи, че извършването на делба чрез жребие в случая осигурява възможността всяка от страните да получи дял от общото имущество в натура, като липсват основания за поставяне в дял на имущество на някой от съделителите, за разпределение на имуществото от съда, както и за изнасяне на общите имоти на публична продан, предвид възможността всеки съделител да получи реален дял от имотите.

Ето защо съдът приема,че извършването на делбата на имотите допуснати до делба с решение от 08.03.2012г следва да бъде чрез теглене на жребие.

СРС, 67 състав е съставил проект за разделителен протокол и го е предявил на страните в о.с.з. на 07.10.2014г . Проектът има нужното съдържание, като е ясно какви дялове обособява съда , какво имущество е включено в тях, на каква стойност и какво парично уравнение се дължи между съделителите.

Неоснователно е оплакването на въззивницата ,че не й е дадена възможност да вземе становище по проекта за разделителен протокол. Съдът в о.с.з. на 11.11.2014г е дал възможност на страните, преди обявяването на окончателния разделителен протокол да вземат становище по обявения им проект за разделителен протокол.

Решението от

11.11.2014г , обективирано в протокол от о.с.з. , с което е обявен за окончателен проекта за разделителен протокол , е валидно . Нищожността на съдебното решение е свързано с постановяването му от незаконен състав, извън правораздавателната воля на съда, неподписването му от мнозинството съдии в състава, ако е постановено в ненадлежна форма- т.е. не е писмено, при абсолютна неразбираемост на волята на съда или при постановяване да се изпълни нещо неизпълнимо или нищожността на решението е следствие на липсата на надлежно волеизявление на съдебния състав. Съответно не е нищожно съдебно решение, което е постановено от компетентен съд, действащ в надлежен състав, в пределите на предоставената правораздавателна власт, съставено в писмен вид, подписано от членовете на състава и разбираемо.

Решението от 11.11.2014г отговаря на горепосочените изискванията за валидност на съдебно решение. Ясна е волята на съда, решението е постановено е писмена форма и носи подпис на постановилия го съдия. Порокът на решението е технически, като същото като диспозитив няма нужното съдържание, а препраща към друг съдебен акт. Този порок не води до нищожност или недопустимост, а подлежи на отстраняване чрез съответен коректен диспозитив на решението, постановен от настоящата инстанция, като се съобразят възраженията на страните против проекта за разделителен протокол.

По същество на спора касаещо квотите на съсобственост при които следва да се сформират двата дяла за извършването на делба - настоящият съдебен състав приема, че не са налице основания за възприемане на становище, че дворното място следва да се третира като самостоятелен обект на право на собственост, както се поддържа от въззивницата във въззивната жалба.

Извършването на делбата, както беше посочено, се осъществява чрез теглене на жребие при обособяване на два самостоятелни дяла от общото имущество. Двете части на къщата близнак, допусната до дела, са нееднакви и неравностойни. Дворното място , което след като е застроено, е обслужващо сградите следва подялбата на сградата на два неравни дяла. Ето защо дворното място следва да се подели като неговите реални части следват пропорционално частите, при които се дели общата сграда и съответно се присъди уравнение на дяловете, които са равни.

Изслушаното в о.с.з. на 07.10.2014г в.л. Г. Г. дава пазарна стойност на целия делбен имот- сгради близнак и дворно място в което са застроени- 471 785лв. Съотнесено към правата , при които се обособяват самостоятелните дялове- къща южен близнак с площ от 107.30кв.м. и съответни 69.64% ид.ч. от дворното място и къща близнак със застроена площ от 58.60кв.м. и 30.36% ид.ч. от дворното място, СРС правилно е изчислил стойностите на двата дяла и уравнението, което се дължи между съделителите след тегленето на жребието.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира,че делбата на общото имущество между страните следва да се извърши чрез теглене на жребие, като двата дяла между които страните ще теглят жребие са съобразно проекта за разделителен протокол , обявен в о.с.з. на 07.10.2014г.

По отношение на иска за заплащане на обезщетение за лишаване от ползите от общото имущество предявен от Г.Ч. за периода от 26.11.2008г до 26.03.2014г

Както беше посочено по горе съсобственото имущество се притежава от страните при равни права, като квотите на съсобственост са установени с влязло в сила решение по настоящото дело, при допускане на съдебната делба. Съдът приема, че по делото се установява , че процесните имоти не са ползвани от ищцата. Спорни са причините за това- дали ищцата не е желаела да ползва или не е имала възможност да ползва имуществото съобразно правата си.

За установяване на този спорен факт са изслушани двама свидетели- свид. Р. , пред СРС и свид. Н. пред настоящата съдебна инстанция. Съдът приема,че свид. С. не дава информация за въпроси относими към спора за заплащане на обезщетение за лишаването на ищцата от ползването на двата съсобствени имота. Свидетелите Р. и Н. дават безпротиворечиви показания, че ищцата Ч. не е ползвала и двата съсобствени имота след 2008г и не е имала ключ за тях. Свид. Р. установява,че е предлагала от името на ответника Т. ключ на ищцата за имота в гр. Б. , но ищцата е отказала. Свид. Н. установява,че ищцата е искала достъп до имотите, но никога не го е получила.

Законът определя дължимост на обезщетение за лишаване от ползите от общ имот, ако този имот се ползва лично от някой от съсобствениците. Личното ползване, съгласно ТР №7/2012г та ОСГК на ВКС не означава само фактическо пребиваване на съсобственика в общия имот. Означава съсобствения имот да е на негово разположение, в обем по- голям от неговите права на съсобственик. Съсобственикът ползва лично вещта и пречи на другите съсобственици да я ползват според правата си, независимо дали той я ползва пряко за задоволяване на лични потребности , дали държи чрез друг, но без да придобива граждански плодове от това или просто държи достъпа до имота , какъвто е настоящия случай- невъзможността ищцата да използува общата вещ е в пряка причинна зависимост от поведението на ответника, който я е лишил от достъп до съсобствения имот, поради което ответникът отговаря за пропуснатите от ищеца ползи на основание чл. 31, ал. 2 ЗС. Като “лишен от ползата съсобственик" по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС е този , който изцяло или отчасти не упражнява ползване, респ. не си служи с общата вещ поради това, че друг съсобственик го използва в обем, който надхвърля собствените му дялове.