Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 502 от 19.09.2025, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно гражданско дело 387/2025
Вид
Определение № 502
Подписан
19.09.2025
В сила
19.09.2025
Състав
ЯНКО ЯНЕВ, ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА, ИРЕНА КОЛЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 502 гр. Велико Търново, 19.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20254000500387 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 във вр. с чл. 274 - 278 от ГПК.

Производството е образувано въз основа на частна жалба (Вх. № 3443/13.03.2025 г. на Окръжен съд – Велико Търново), уточнена с частна жалба (Вх. № 8778/08.07.2025 г. на Окръжен съд – Велико Търново) от Д. Г. Д., ЕГН **********, от гр. Горна Оряховица, **********, чрез адв. П. Г. - А. от АК – Велико Търново против Решение № 115/27.02.2025 г., постановено по в. гр. д. № 490/2024 г. по описа на Великотърновски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на Д. Г. Д., ЕГН **********, от гр. Горна Оряховица, ********* срещу Решение № 310/22.04.2024 г., постановено по гр. д. № 79/2023 по описа на Горнооряховския районен съд, в частта, с която е отхвърлен иска на „Алекс ОК“ ЕООД, ЕИК 104600641, гр. Велико Търново против Д. Г. Д. до пълния предявен размер от 710 лв. като погасен чрез съдебно прихващане със сумата от 145.92 лв., като процесуално недопустима и е прекратено производството в тази част.

В частната жалба се излага, че обжалваното решение в тази му част е неправилно и незаконосъобразно, издадено при процесуални нарушения и при липса на мотиви. Излага се, че районният съд е разгледал възражение за прихващане в първия диспозитив на решението си, а окръжният съд бил разделил диспозитива и се произнесъл по част от него по недопустим начин. Излагат се съображения за неправилно изчислени суми, с които е направено прихващането.

Направено е искане за отмяна на обжалваното решение в тази му част и връщане на делото на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на частната жалба от 1

„Алекс ОК“ ЕООД, гр. Велико Търново.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, провери обжалваното решение (имащо характер на определение), съобрази правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното:

Частната жалба е допустима – подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частна жалба. При разглеждането й по същество съдът взе предвид следното:

Производството по гр. д. № 1079/2023 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица е образувано въз основа на искова молба от „Алекс ОК“ ЕООД, гр. Велико Търново против Д. Г. Д. от гр. Горна Оряховица, с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, като се претендира установяване на заплащане на сумата от 710 лв. – обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ, ведно с акцесорна претенция за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от 28.11.2022 г. до окончателното изплащане.

Последвала е размяна на книжа по реда на чл. 131 от ГПК, като в постъпилия отговор на исковата молба от Д. Г. Д. от гр. Горна Оряховица е заявил възражение за прихващане: по чл. 128, т. 2 от КТ за сумата от 570.78 лв. месечно нетно трудово възнаграждение за периода 29.03.2022 г. до 14.06.2022 г., или общо за периода сумата 1 426.95 лв.; по чл. 224, ал. 1 от КТ за сумата от 165.38 лв., представляваща обезщетение за неплатен годишен отпуск за пет работни дни, в нетен размер; по чл. 121а от КТ, вр. Регламент № 1073/2009 г., по Директива № 96/71/ЕО за сумата от 2 055.30 лв., представляваща командировъчни суми определени по пакет „мобилност“ за период 29.03.2022 г. до 13.05.2023 г.

На същата се предявени и насрещни искове за горните суми, като съдът с определение от 27.09.2023 г. ги е приел за съвместно разглеждане.

С Решение № 310/22.04.2024 г., постановено по гр. д. № 1079/2023 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица е признато за установено, че Д. Г. Д. от гр. Горна Оряховица дължи на „Алекс ОК“ ЕООД, гр. Велико Търново, на основание чл. 221, ал. 2 от КТ, сумата от 564.08 лв., представляваща непогасената част от дължимото обезщетение за прекратяване на трудовия договор поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, ведно със законната лихва от 28.11.2022 г. до погасяването, като е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 710 лв. като погасен чрез съдебно прихващане със сумата от 145.92 лв. по иска с правно основание чл. 121а от КТ, за която сума по ч. гр. д. № 1920/2022 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Срещу това решение е подадена въззивна жалба от Д. Г. Д. от гр. Горна Оряховица, като едно от оплакванията в нея е неправилност при произнасянето по предявения насрещен иск по чл. 121а от КТ.

С обжалваното в настоящото производство Решение № 115/27.02.2025 г., постановено по в. гр. д. № 490/2024 г. по описа на Великотърновски окръжен съд е оставена без разглеждане жалбата на Д. Г. Д., ЕГН **********, от гр. Горна Оряховица, ********* срещу Решение № 310/22.04.2024 г., постановено по гр. д. № 79/2023 по описа на Горнооряховския 2 районен съд, в частта, с която е отхвърлен иска на „Алекс ОК“ ЕООД, ЕИК 104600641, гр.

Велико Търново против Д. Г. Д. до пълния предявен размер от 710 лв. като погасен чрез съдебно прихващане със сумата от 145.92 лв., като процесуално недопустима и е прекратено производството в тази част.

За да постанови този резултат съдът е приел в мотивите си, че съдебното решение в тази част следва да бъде потвърдено, съответно с направеното възражение за съдебно прихващане до размера на по-малката от двете претенции, което в съответния размер е уважено от районния съд. Освен това окръжният съд е счел, че жалбата срещу решението в тази част следва да се остави без разглеждане, поради липса на правен интерес, респективно производството в тази част да бъде прекратено.

Обжалваното решение (имащо характер на определение) е валидно и допустимо, но неправилно по съществото си.

В хода на производството пред районния съд действително е направено възражение за прихващане за посочените в него суми, но в последствие ответникът е предявил насрещни искове, приети за съвместно разглеждане в производството, с нарочно определение от 27.09.2023 г.: иск по чл. 128, т. 2 от КТ за сумата от 570.78 лв. месечно нетно трудово възнаграждение за периода 29.03.2022 г. до 14.06.2022 г., или общо за периода сумата 1 426.95 лв.; иск по чл. 224, ал. 1 от КТ за сумата от 165.38 лв., представляваща обезщетение за неплатен годишен отпуск за пет работни дни, в нетен размер; иск по чл. 121а от КТ, вр.

Регламент № 1073/2009 г., по Директива № 96/71/ЕО за сумата от 2 055.30 лв., представляваща командировъчни суми определени по пакет „мобилност“ за период 29.03.2022 г. до 13.05.2023 г. В този случай районният съд не дължи произнасяне по възражението за прихващане при евентуално уважаване на първоначалния иск. Напротив след като тези претенции са предявени като насрещни искове съдът е дължал произнасяне само по първоначалния и по всеки един от насрещните искове. Не това е сторил обаче районния съд в обжалваното пред окръжния съд решение, с което той прихванал основателната според него претенция по иска по чл. 221, ал. 2 от КТ с възражение за прихващане по чл. 121а от КТ, вместо самостоятелно да се произнесе по претенцията по чл.

121а от КТ. Този процесуален пропуск окръжният съд е пренесъл и в обжалваното пред настоящата инстанция решение, като е счел изводите на районния съд за извършеното от него прихващане за правилни. Освен това е приел, че липсва интерес от обжалване пред въззивната инстанция на първоинстанционното решение и е прекратил въззивното производство в тази му част, при все че във въззивната жалба се релевират оплаквания за неправилност при произнасянето по предявения насрещен иск по чл. 121а от КТ.

Тези изводи на окръжният съд са неправилни. Предявеният насрещен иск по чл. 121а от КТ не е бил разгледан самостоятелно от окръжния съд по посочените във въззивната жалба оплаквания. Решението на районния съд в тази му част е обжалвано от жалбоподателя, посочени са конкретни основания за неговата неправилно и това изключва изводът на окръжния съд за липса на правен интерес от обжалването.

Предвид всичко изложено по-горе частната жалба, депозирана от Д. Г. Д. от гр. Горна 3

Оряховица е основателна, а обжалваното решение (имащо характер на определение) се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено в тази му обжалвана част, а делото – върнато на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно дадените указания.

По изложените съображения, Апелативен съд – Велико Търново

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Решение № 115/27.02.2025 г., постановено по в. гр. д. № 490/2024 г. по описа на Великотърновски окръжен съд, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Д. Г. Д., ЕГН **********, от гр. Горна Оряховица, ********* срещу Решение № 310/22.04.2024 г., постановено по гр. д. № 79/2023 по описа на Горнооряховския районен съд, в частта, с която е отхвърлен иска на „Алекс ОК“ ЕООД, ЕИК 104600641, гр. В.

Търново против Д. Г. Д. до пълния предявен размер от 710 лв. като погасен чрез съдебно прихващане със сумата от 145.92 лв., като процесуално недопустима и е прекратено производството в тази част.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Велико Търново за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 502 гр. Велико Търново, 19.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20254000500387 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 във вр. с чл. 274 - 278 от ГПК.

Производството е образувано въз основа на частна жалба (Вх. № 3443/13.03.2025 г. на Окръжен съд – Велико Търново), уточнена с частна жалба (Вх. № 8778/08.07.2025 г. на Окръжен съд – Велико Търново) от Д. Г. Д., ЕГН **********, от гр. Горна Оряховица, **********, чрез адв. П. Г. - А. от АК – Велико Търново против Решение № 115/27.02.2025 г., постановено по в. гр. д. № 490/2024 г. по описа на Великотърновски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на Д. Г. Д., ЕГН **********, от гр. Горна Оряховица, ********* срещу Решение № 310/22.04.2024 г., постановено по гр. д. № 79/2023 по описа на Горнооряховския районен съд, в частта, с която е отхвърлен иска на „Алекс ОК“ ЕООД, ЕИК 104600641, гр. Велико Търново против Д. Г. Д. до пълния предявен размер от 710 лв. като погасен чрез съдебно прихващане със сумата от 145.92 лв., като процесуално недопустима и е прекратено производството в тази част.

В частната жалба се излага, че обжалваното решение в тази му част е неправилно и незаконосъобразно, издадено при процесуални нарушения и при липса на мотиви. Излага се, че районният съд е разгледал възражение за прихващане в първия диспозитив на решението си, а окръжният съд бил разделил диспозитива и се произнесъл по част от него по недопустим начин. Излагат се съображения за неправилно изчислени суми, с които е направено прихващането.

Направено е искане за отмяна на обжалваното решение в тази му част и връщане на делото на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на частната жалба от 1

„Алекс ОК“ ЕООД, гр. Велико Търново.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, провери обжалваното решение (имащо характер на определение), съобрази правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното:

Частната жалба е допустима – подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частна жалба. При разглеждането й по същество съдът взе предвид следното: