Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 21223 от 22.11.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 41849/2024
Вид
Решение № 21223
Подписан
22.11.2024
В сила
22.11.2024
Състав
СВЕТЛАНА ТОДОРОВА ПАНАЙОТОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 21223 гр. С., 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20241110141849 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „..“ ООД срещу „.“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сума в размер на 4957.29 лева, представляваща незаплатена цена на доставени 2007 литра дизелово гориво на 23.04.2024г. , ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 12.07.2024г. и сума в размер на 121.26 лева, представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху вземането за стойността на доставеното гориво за периода от 10.05.2024г. до 12.07.2024г.

В исковата молба от името на ищеца се твърди, че на 23.04.2024г. е извършило доставка на ответното дружество на 2007 литра дизелово гориво. Поддържа се, че за така извършената доставка бил подписан протокол от представител на „.“ ЕООД. Сочи се, че във връзка с процесната доставка ищцовото дружество е издало фактура №.г. на стойност 4957.29 лева с ДДС, като фактурата била изпратена по имейл на ответника на 25.04.2024г.

Въпреки това се подчертава, че и до настоящия момент не е извършено плащане на сумата по фактурата. Излагат се аргументи, че сумата е следвало да бъде заплатена в 14 дневен срок от получаване на фактурата при съобразяване на разпоредбата на чл.303а, ал. 3 ТЗ, поради което се твърди, че ответникът е изпаднал в забава считано от 09.05.2024г. и дължи заплащане на лихва за забава. Претендира се и присъждането на сторените по делото разноски, в това число и разноски сторени в обезпечително производство.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК от името на ответника „.“ ЕООД не е депозиран отговор на исковата молба.

1

Същевременно в проведеното открито съдебно заседание от процесуалния представител на „..“ ООД е направено искане за постановяване на неприсъствено решение, като се иска и присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията към нея, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото заседание по делото и след като прецени, че е налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявените искове са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете. Съгласно нормата на чл.

239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

По разноските:

Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищцовото дружество има право на разноски, в каквато насока има направено искане още в исковата молба. Съгласно разясненията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, за да бъдат присъдени сторените от страната разноски следва да бъде доказано, че такива са сторени, а в настоящия случай са ангажирани доказателства за заплатена държавна такса в размер на 248.29 лева. Относно претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1080 лева със ДДС съдът констатира, че от ищеца е представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено заплащането именно на възнаграждение за процесуално представителство в размер на 1080 лева, като е направено изрично отбелязване, че сумата следва да се заплати по банкова сметка. Във връзка с това е представено платежно нареждане. Предвид това настоящият състав счита, че по делото е безспорно установено, че ищцовото дружество е заплатило претендирания адвокатски хонорар. Ето защо в полза на ищеца следва да се присъди сума в размер на 1328.29 лева – разноски по делото.

Съгласно разясненията, дадени в т.5 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г., постановено по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход. При изложеното, именно настоящият състав е компетентен да се произнесе по искане за присъждане на разноски във връзка с проведено от ищеца производство за обезпечаване на иска. От името на ищцата е направено своевременно искане за присъждане на разноски по гр.д. ./2024г. по описа на СРС, 125 състав, в което е допуснато обезпечение на разглеждания иск. По делото са представени доказателства за извършени в производството по гр.д. ./2024г. по описа на СРС, 125 състав разноски, а именно за заплатени държавна такса в размер на 40,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева с ДДС, съгласно договор за правна защита и съдействие от 27.06.2024г., в който е уговорено заплащането на сумата от 2

600 лева с ДДС за образуване на обезпечително производство и е представено платежно нареждане за извършено плащане на сумата. Предвид това следва да бъдат рисъдени разноски за обезпечителното производство в размер на 640 лева.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 о т ГПК, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА, „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „.“ № ., да заплати на „..“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „.“ ., на основание чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 4957.29 лева, представляваща незаплатена цена на доставени 2007 литра дизелово гориво на 23.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 12.07.2024г. и сума в размер на 121.26 лева, представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху вземането за стойността на доставеното гориво за периода от 10.05.2024г. до 12.07.2024г.

ОСЪЖДА „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „.“ № ., да заплати на „..“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „.“ ., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в размер на 1328.29 лева – разноски сторени в исковото производство и сума в размер на 640лева – разноски сторени в производството по обезпечение на бъдещ иск по гр.д. ./2024г. по описа на СРС, 125 състав.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3