Решение № 274 от 24.11.2023, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Ботевград, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ц. Хр. П. при участието на секретаря като разгледа докладваното от Ц. Хр. П. Административно наказателно дело № 20231810200270 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

В. Ц. П. с ЕГН**********, чрез упълномощения от него адв.П. Д. от СА К е обжалвал в законния срок наказателно постановление № 3 4 3 от 20.04.2023г., издадено от Зам. Директора на регионална дирекция по горите София, упълномощен със заповед РД 49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните, с което за нарушение на чл.257, ал.1, т.1 вр. чл.190, ал.2 т.1 във връзка с чл.188, ал.1, т.1 от Закона за горите /ЗГ/ на основание чл.257, ал.1 т.1 и чл.275, ал.1, т.1 от ЗГ му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00 лева, като излага съображения за незаконосъобразност на същото, за недоказаност и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание П. се представлява от адв.Д., която поддържа жалбата срещу горепосоченото наказателно постановление и моли да бъде уважена, съобразно изложените доводи в същата, като претендира присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя.

Въззивната организация – Зам. – директора на регионална дирекция по горите-гр.София, чрез депозирана писмена защита, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление като законосъобразно, в предвид събраните по делото 1 доказателства. Прави възнаграждение. възражения за прекомерност на адвокатското

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени д о к а з а т е л с т в а : постановление за прекратяване на наказателното производство на БРП; справка за подотдел – 2бр.; НП 343/20.04.2023г.; разрешение за ползване на платен годишен отпуск; сортиментна ведомост;

НП 343/20.04.2023г.; АУАН № 343/19.04.2022г., бланков №101148; констативен протокол № 011144/12.04.2022г.; сортиментна ведомост; доклад – 2бр.; постановление за прекратяване на наказателното производство на БРП; писмо от БРП; писмо №3949/21.04.2022г. на РДГ-София относно констатирано нарушение; известие за доставяне; Заповед № РД49199/16.05.2011г.; пощенски плик; Заповед № 694/15.08.2022г. писмо с вх.

№4779/12.07.2023 година от ТП ДГС – Ботевград писмени доказателства, а именно: Заповед № 128-1/28.06.2019 г.; приемо-предавателен протокол от 02.07.2019 г. на ОУ „Правец“ от В. Ц. П.; Заповед № ЗД-59/07.03.2022 г , писмо изх.№1489-1/18.09.2023г. от ТП ДГС – Ботевград, с приложена към него молба, таксационно описание, извадка от дневник на горския стражар и Заповед № 179/12.12.2015г. и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите П. И. П. – актосъставител, на длъжност “главен спец. г. инспектор” при РДГ - София и М. Г. М., се установява следната фактическа обстановка:

В. Ц. П. заема длъжността „горски стражар” в ТП ДГС – гр.Ботевград. Със заповед №ЗД-59/07.03.2022г., Директора на ТП ДГС – гр.Ботевград е определил П., като лице отговарящо за опазването на 14-ти охранителен участък „Правец” –с обща площ 3009ха.

На 12.04.2022г. свидетелите П. И. П. и М. Г. М. - служители при РДГ – София, извършили проверка в ОУ „Правец” - в отдел 196, подотдел „р“, при която установили, че в същият е извършена сеч на 11 броя немаркирани дървета от вид акация, с общ обем 4.00пл.м.куб., за който отдел не е имало издадено позволително за сеч за 2022г. За установеното св. П. съставил констативен протокол, подписан от жалбоподателя. На 19.04.2022г. свидетелите в гр.Ботевград, св.П., в присъствието на св.М. съставил АУАН 2

№ 343/19.04.2022г. срещу В. П., за това, че в качеството си на назначено лице по чл.188, ал.1, т.1 от ЗГ не е изпълнил задълженията си по чл.190, ал.2 т.1 от ЗГ, а именно че в периода от 29.01.22г. до 12.04.2022г. не е опазил поверените му горски територии от незаконни ползвания и увреждания, вследствие на което е извършена сеч на немаркирани 11 броя немаркирани дървета от вида акация, с общ обем 4.00пл. куб. м.

Актосъставителят квалифицирал деянието като нарушение по чл.257, ал.1, т.1 вр. чл.190, ал.2 т.1 във връзка с чл.188, ал.1, т.1 от ЗГ. Актът бил предявен на П. за запознаване със съдържанието и за подпис и същият го подписал с възражение. По случая била сезирана РП-Ботевград, където било образувано досъдебно производство за престъпление по чл.235, ал.1 от НК, което с постановление на прокурор от 07.04.23г. било прекратено.

Въз основа на така съставения АУАН и горецитираното постановлене на БРП е издадено атакуваното наказателно постановление №343 от 20.04.2023г. от Зам. Директора на регионална дирекция по горите София.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Съдът намира, че при провеждането на административнонаказателното производство са допуснати съществени пороци, обуславящи отмяната на обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. Настоящия съдебен състав счита, че в случая са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление. Според съда съществено при производството от административно-наказателен характер е да се установи съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, наказателното постановление издадено ли е при спазване на разпоредбите за съдържание и реквизити и съществува ли единство между акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. Това са процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно, и когато установи, че са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като 3 незаконосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал.1, т.1 от ЗГ ., наказва се с глоба от 300.00 до 5`000.00 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях, като според нормата на чл. 190, ал.2, т.1 ЗГ , лицата с лесовъдско образование, на които са им възложени функции по опазване на горските територии, независимо от тяхната собственост, опазват поверените им горски територии от незаконни ползвания и увреждания.

Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал.1, т.1 от ЗГ ., предотвратяването и установяването на нарушения в горските територии се извършва от служители, назначени от държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства - за горските територии - държавна собственост, предоставени за управление на съответните държавни предприятия по чл. 163, както и за териториите по чл. 187, ал.3.

Настоящият състав намира, че в случая както акта за установяване на адм. нарушение, така и НП не съдържат точно описание на вменените на жалбоподателя П. адм. нарушение по чл. 257, ал.1, т.1 , вр. с чл. 190, ал.2, т.1 ЗГ, тъй като същото не съдържа описание на конкретните действия, които е извършил или не е извършил, но е бил длъжен да извърши П. в охраняваният от него участък горска територия, находящ се на територията на ТП ДГС-Ботевград. - в ОУ „Правец”, в отдел 196, подотдел „р“. Съществуването изобщо на задължение на П . да охранява определен участък горска територия, възложен му съгласно приложената към делото заповед не може да обоснове неговата отговорност при всякакви обстоятелства на констатирани нарушения в този участък, без конкретно посочване (и безспорно доказване с допустимите по реда на НПК доказателствени средства), в какво именно се изразява противоправното поведение на служителя относно същите констатирани нарушения в този участък.

В случая допуснатите нарушения по чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, изразяващи се в непълно описание на вменените деяния, като не са конкретизирани действията /бездействията, чрез които П . не е предотвратил 4 и/или установил нарушения в отдел 196, подотдел „р“.

Административно-наказателната разпоредба по чл. 257, ал.1, т.1 от ЗГ изисква умисъл, като форма на вината и не допуска непредпазливост, с оглед на което е задължително в рамките на производството да се докаже, че наказаното лице, като служител, охраняващ посочения в акта и в постановлението участък от горска територия е имал положително отношение към общественоопасните последици на конкретно негово деяние, настъпването на които той пряко е искал или съзнателно допускал. Следва да бъде безспорно доказано, че жалбоподателят П. не е изпълнил свои задължения по опазване на поверената му горска територия, въпреки знанието си, че в нея се извършват нарушения от определено лице/лица и по определено време, което в случая с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява. Това означава да е доказано, че П. не е изпълнил свои задължения по опазване на поверената му горска територия въпреки знанието си, че в нея се извършва незаконна сеч. Именно тези обстоятелства не са установени по несъмнен начин в производството по издаване на НП. В противоречие с нормите на чл. 42, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН, в акта и в постановлението липсва описание на деянието или деянията, в които се е изразило административното нарушение, квалифицирано по чл. 257, ал.1, т.1 ЗГ . Съгласно императивната разпоредба на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН , в НП следва точно, конкретно и напълно ясно, във взаимно съответствие да се посочи описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Съдът намира, че в разглеждания случай не е изяснено напълно обстоятелствата по административното нарушение, не са посочени доказателствата които го потвърждават, което е довело до незаконосъобразност на обжалваното НП.

Налице са противоречия по установяване на административното нарушение и неговото описание, което не води до несъмненост на административното обвинение и безспорна доказаност на административното нарушение. В случая да се твърди, че с така отразеното в атакуваното НП фактическо описание на нарушението, П. е осъществил нарушение по чл.257, ал.1, т.1 вр. чл.190, ал.2 т.1 във връзка с чл.188, ал.1, т.1 от Закона за горите , означава да се очаква от един служител на ДГС да извършва постоянно обходи на поверения му охранителен участък с площ от 3009ха. и да 5 проверява наличието на всяко дърво, което логически не е издържано и практически е невъзможно.

С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като предвид процесуалния характер на основанието за отмяна разглеждането по същество е безпредметно.

Предвид изхода на спора и на осн.чл.63 д от ЗАНН/ред. ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г. / на В. Ц. П. с ЕГН********** се дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото. Претендира се заплащане на разноски за процесуално представителство в размер на 600,00 лв.

Писмено е направено възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение.

Съдът счита претенцията за частично основателна и доказана. По делото е представен договор, от който е видно, че жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 500, 00 лв. в полза на адв. П. Д. от САК. В случая, платеното адвокатско възнаграждение е над минималния размер, определен в чл.18, ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1 от

09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който е 400лева.