Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 740 от 18.03.2024, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 263/2024
Вид
Определение № 740
Подписан
18.03.2024
В сила
18.03.2024
Състав
Вяра Иванова Камбурова, Златомира Минчева Стефанова, Галя Василева Белева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 740 гр. Бургас, 18.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20242100500263 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 419 от ГПК вр. чл. 274 ГПК.

Образувано е по повод частна жалба с вх. №47645/18.12.2023г. по описа на БРС, подадена от В. Я. Л., ЕГН **********, с адрес: *** против Разпореждане за незабавно изпълнение на парично задължение и издаване на изпълнителен лист, инкорпорирано в Заповед №2495/17.08.2022г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №5243/2022г. по описа на Районен съд Бургас.

Жалбоподателят счита, че представеното със заявлението извлечение от счетоводните книги, послужило за издаването на заповедта е нередовно от външна страна, тъй като не съдържало информация за движението по кредита и в частност за размера на вноската, колко вноски са внесени, какъв е техният размер, на кои дати, какви задължения са покрити с тях, какъв е размера на процента на начисляваните наказателни лихви, обстоятелства които били от съществено значение за установяване ликвидността на вземанията и техния размер. В представеното извлечение било записано, че задължението е счетоводно записано 2022г. за изцяло и предсрочно изискуемо, тъй като от 2014г. в течение на 180 календарни дни длъжникът бил в забава относно плащането на минималните погасителни вноски, но не е посочено кои са тези вноски. Никъде не бил посочен процентът наказателна лихва и дали същият съответствал на посоченото в договора. От счетоводните справки не ставало ясно какви лихви са начислявани и защо са начислявани двата вида лихва при условие, че кредитът станал изцяло автоматично изискуем още през 2014г., а не от извършеното счетоводно записване 2022г. Налице било противоречие в съдържанието на извлечението и изявленията в заявлението. Наведени са оплаквания за неравноправност на клаузата, определяща размера на наказателната лихва. Излага се, че към заявлението не били приложени 1 общите условия, съгласно изискванията на чл. 417, ал. 1, т. 2 от ГПК. Сочи се, че липсвало и подлежащо на изпълнение вземане, тъй като след автоматично настъпилата предсрочна изискуемост била настъпила 5-годишната давност, поради което претендираните суми за главница и лихви не били дължими. По същество се моли разпореждането за незабавно изпълнение да бъде отменено, а издадения изпълнителен лист - обезсилен. Ведно с частната жалба е подадено и възражение срещу заповедта по чл. 414 ГПК.

В срока по чл.276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от заявителя „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393 чрез пълномощника юрк. Таня Митева, с който се взема становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Твърди се, че същата не е подадена в законоустановения едномесечен срок от връчване на съобщението, поради което е преклудирана. По същество се сочи, че наведените в частната жалба доводи са бланкетни. Представеното към заявлението извлечение представлява редовен от външна страна документ и съдържа всички предвидени в закона реквизити. Твърди се, че в извлечението са индивидуализирани договорът за кредит и договорът за поръчителство, въз основа на които произтичат вземанията на банката от длъжниците, описани са извършените от длъжниците плащания по кредита, изброени са непогасените от длъжниците вноски по кредита, дните на просрочието, както и настъпването на предсрочната изискуемост по кредита, за което длъжниците били уведомени надлежно. Сочи се, че вземанията на банката са описани подробно в извлечението – както техния размер, така и текстовете от договора, въз основа на които са възникнали. Оспорва се твърдението за наличие на неравноправни клаузи. Излага се, че размерът на договорната лихва и лихвата за забава са съобразени с действащите към момента на сключването на договора закони. Размерът на лихвите бил индивидуално уговорен, поради което клаузите на които се основават не могат да бъдат неравноправни. Сочи се, че поканите до длъжниците са връчени на 29.06.2022г. и поради неплащането в срок кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 13.07.2022г. Оспорва се изтичането на погасителната давност, както и неправилното изчисляване на лихвите за периода от 2013г. до 2022г., като се твърди, че тези въпроси следва да се обсъждат в исково производство.

Моли се жалбата да бъде оставена без уважение.

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок по чл. 419, ал. 1 от ГПК (поканата за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са получени от жалбоподателя на 20.11.2023г., а частната жалба е входирана на 18.12.2023г.), насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Частният жалбоподател е подал в срок и приложил към частната жалба възражението по чл. 414 от ГПК, каквото е изискването на чл. 419, ал. 1 от ГПК, поради което следва да се приеме, че същата е допустима.

Производството пред районния съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК 2 и изпълнителен лист, подадено от "Първа Инвестиционна банка" АД срещу длъжници Е. И. Р., ЕГН ********** и В. Я. Л., ЕГН ********** на основание извлечение от счетоводните книги на банката заявител за следните суми: главница в размер на 10 430 евро, договорна лихва в размер на 8 739,18 евро, дължима за периода 14.09.2013г. до 12.03.2020г., наказателна лихва в размер на 3 425,64 евро, дължима за периода от 14.02.2023г. до 12.03.2020г., лихва в размер на 135,82 евро, дължима за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., лихва в размер на 1085,85евро, дължима за периода от 14.05.2020г. до 12.07.2022г., лихва в размер на 4 632,10евро, дължима за периода от 14.05.2020г. до 12.07.2022г., лихва в размер на 95,61 евро, дължима за периода от 13.07.2022г. до 14.08.2022г., разноски по събиране на вземането в размер на 30,68 евро. В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че на 14.01.2013г. между ПИБ и Е. И. Р. е сключен договор за банков кредит №002LD-R-001198/14.01.2013г. за сумата от 10 430 евро със срок на погасяване 14.01.2023г. За обезпечаване на вземанията на банката е прието поръчителство от В. Я. Л., съгласно договор за поръчителство от 14.01.2013г., неразделна част от договора за кредит. Съгласно т. 2 от договора за поръчителство поръчителят отговаря солидарно с кредитополучателя за всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително лихвите и разноските. Към заявлението са представени следните приложения:

Договор №002LD-R-001198/14.01.2013г. за банков кредит, Договор за поръчителство от 14.01.2013г., извлечение от счетоводните книги, общи условия на банката за кредити на физически лица, погасителен план към договора за кредит, уведомление до Е. И. Р. и разписка за връчване на 29.06.2022г., уведомление до В. Я. Л. и разписка за връчване на 29.06.2022г., придружително писмо на ЧСИ, фактура от 11.08.2022г. на стойност 60лв. във връзка с извършено от ЧСИ действие по връчване на ПДИ и платежно нареждане за сумата от 60лв. от 08.07.2022г., пълномощни.

Във връзка с подаденото заявление районният съд е издал Заповед №2495/17.08.2022г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 18.08.2022г. в полза на "Първа Инвестиционна банка" АД за всички претендирани суми. Приел е, че представеният от заявителя документ – извлечение от счетоводните книги на банката е редовен от външна страна и удостоверява подлежащи на изпълнение задължения. Въз основа на заповедта и изпълнителния лист е образувано изп. д. №20238050400005 по описа на ЧСИ Станимира Николова с длъжник В. Я. Л., по което на същия е връчена покана за доброволно изпълнение за вземанията по заповедта за изпълнение и изпълнителния лист на дата 20.11.2023г.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за частично основателна по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 417, т. 2 от ГПК предвижда възможност за издаване на заповед за изпълнение, когато вземането, независимо от неговата цена се основава на извлечение от счетоводни книги на банка, към което е представен 3 документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия. В този случай кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист. Съгласно чл. 418, ал. 2 от ГПК изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение може да бъде обжалвано от длъжника. В производството по обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение предметът на съдебната проверка е ограничен до проверка на предпоставките за допускане на незабавно изпълнение по чл. 419, ал. 3 във вр. с чл. 418, ал. 2, изр. 1 и ал. 3 от ГПК, а именно дали вземането на кредитора произтича от документ, посочен в чл.

417 от ГПК, дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, както и дали вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. В това производство съдът е ограничен само в рамките на данните, пряко извличани от документа по чл. 417 от ГПК, поради формалната доказателствена сила, с която той удостоверява изпълняемото право, като не може да използва други данни, стоящи вън от него, освен относно изискуемостта на вземането съгласно чл. 418, ал. 3 от ГПК.

В случая претендираните вземания се основават на извлечение от счетоводните книги на банката-заявител, който акт е от категорията на посочените в чл. 417, т. 2 от ГПК документи.

При извършената самостоятелна преценка на предпоставките за допускане на незабавното изпълнение на документа, съдът намира следното:

Представеното към заявлението извлечение от счетоводни книги от 15.08.2022 г. е редовно от външна страна и установява съществуването на претендираните вземания на банката спрямо солидарните длъжници.

Извлечението от счетоводните книги е представено в оригинал и е ясно кой е неговият издател - "Първа инвестиционна банка"АД, видно и от положения върху него печат на банката. На следващо място, документът има изискуемото от разпоредбата на чл. 60, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗКИ съдържание - сочи договора за кредит и договора за поръчителство, сочи длъжника и поръчителя, съдържа информация за броя на извършените погасителни вноски по главници (в случая няма направени погасителни вноски за главницата), за броя на извършените погасителни вноски по лихви с посочване на съответните дати и суми на погашенията, съдържа информация за размера и броя просрочени вноски за главница (113 бр. вноски) и за лихва (106 бр. вноски), информация за общия размер на просрочената сума по главница (9240,62 евро) и просрочената сума по лихва (9945,04евро); за размерите на просрочената непогасена договорна лихва по периоди и наказателна лихва по периоди, разноските. В извлечението е посочен, че кредитът е в просрочие, считано от 14.02.2013г., т.е. още с първата вноска по погасителния план или общо 3469 дни към датата на изготвяне на 4 извлечението. Вписана е и датата на предсрочната изискуемост на кредита – 13.07.2022г.

С оглед на това, въззивният съд намира за неоснователни оплакванията в частната жалба, че извлечението не съдържа достатъчно данни, които да индивидуализират вземането по основание и размер, както и че не е редовно от външна страна.

Налице е и следващата предпоставка за уважаване на искането, предвидена в разпоредбата на чл. 418, ал. 2 от ГПК, а именно документът да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В случая следва да се има предвид, че вземането се претендира поради неговата предсрочна изискуемост. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. В настоящия случай, с оглед настъпилото просрочие на кредита, банката е изпратила чрез ЧСИ покана както до кредитополучателя, така и до поръчителя, с която им е предоставен 7 – дневен срок за погасяване на всички просрочени задължения по договора за кредит, като изрично е указано, че при неплащане на просрочените суми банката ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем. И двете покани са връчени надлежно на 29.06.2022г. лично на длъжника и на поръчителя- частния жалбоподател, от страна на който липсват твърдения да е изпълнил задълженията в указания срок.