Решение № 169 от 04.09.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. ХАСКОВО, 04.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-Г.ЕВА

Членове:

ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНГ. АНГЕЛОВА-СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ Въззивно административно наказателно дело № 20235600600105 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е чл. 318 и сл. от глава XXI от НПК.

С Решение № 148/03.11.2022г., постановено по АНД № 404/2021г. по описа на Районен съд – Димитровград, обвиняемия Г. Р. И. с ЕГН ********** от гр.С., е признат за виновен в това, че на 03.02.2021г. в землището на гр. Д., на автомагистрала „М.“ км.39 посока гр.С., при управление на МПС - лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рама № ****************, си служил с табели – един брой табела с рег. № ********* издадена за друго МПС – за лек автомобил марка „Ситроен“ модел „С4“ с рама № *********** и един брой табела с означение № ******** неиздадена от съответните органи – имитация на оригиналната, поради което и на осн.чл.345 ал.1, вр. чл.78а от НК, е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. С решението обвиняемия е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 49.40 лв., извършено е произнасяне и по веществените доказателства - въпросните две табели, които са отнети в полза на Държавата.

Недоволен от решението е останал обвиняемия, който го обжалва в срок с оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност.В жалбата се твърди, че решението било постановено при липсата на безспорни и категорични доказателства за виновността му, иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъде оправдан.С жалбата 1 не са направени доказателствени искания.

Пред настоящата инстанция, по искане на защитата бе допуснат и разпитан свидетеля Г. Н.

Д. и приети като писмени доказателства заверени копия от НП № 21-0254000131/25.02.2021г. с разписка за връчването му и Решение № 66/04.08.2021г. по АНД № 291/21 г. на РС – Димитровград.

Окръжна Прокуратура - Хасково не изпраща представител.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция обвиняемия не се явява. Явява се защитникът му адв. П., който в пледоарията си излага доводи за недоказаност на обвинението от субективна страна като посочва, че обвиняемия не знаел, че поставените на лекия автомобил регистрационни табели не били за същия, понеже автомобилът бил на св.Г.

Защитникът иска отмяна на решението и оправдаване на обвиняемия, алтернативно навежда и съображения за нарушение на принципа „ne bis in idem“ , предвид наказателното постановление.

Хасковският окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваното решение, по направените оплаквания, изтъкнатите доводи, служебно и прецени събраните пред първата и настоящата инстанция доказателства, приема за установено следното:

Съдебното производство пред районния съд е образувано по внесено постановление на РП Хасково - ТО - Димитровград, с което е направено предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, по повдигнатото обвинение за престъплението по чл.345 ал.1 от НК в двете му форми на изпълнителното деяние, изписани словно в диспозитива. Производството е протекло по реда на глава ХХVІІІ от НПК, като по искане на защитата е проведено съдебно следствие. От събраните доказателства е установено, че св.С. С. от гр.Х., притежавал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ на цвят тъмно син металик, с рама №************* и рег. № *******, който през месец януари на 2021г. обявил за продажба в сайта „*********.“ След известно време, около края на месеца свидетеля получил обаждане от лице което се представило, че е от гр.С. и поискало да огледа автомобила, за което си уговорили среща и разменили телефоните. Срещата се провела на неустановена дата в гр.Х., като св.С. придружен от св.Х., отишли с автомобила на автобусната спирка близо до ресторант „З.“ на входа на гр. Х. Там бил обвиняемия с още две неизвестни лица и след оглед на автомобила постигнали със свидетеля договорка за сделка, но поискали да тестват автомобила в гр. С., като на св. С. било дадено капаро в размер на 500 лв. Свидетеля се съгласил и предоставил автомобила с контактния му ключ и необходимите за управлението документи които били в жабката, на обвиняемия, без част I от регистрационния талон. Така обвиняемия с автомобила и двете неизвестни лица, си тръгнали. Впоследствие българските регистрационни номера на автомобила били демонтирани и на тяхно място поставени други представляващи една действителна ******* регистрационна табела № ******** и друга - нейна имитация. След това сутринта на 03.02.2021г. обвиняемия управлявал въпросния автомобил „Фолксваген Пасат“, с посочените *******регистрационни табели / истинската и имитацията/, като се движел по автомагистрала “М.“ в посока гр. С., но на км. 39 бил спрян от свидетелите А. А.

2 и А. А. – двамата полицейски служители при РУ – Д. по повод сигнал, че с автомобил с въпросния *******регистрационен номер, се превозват нелегални бежанци. При проверката, на свидетелите им направило впечатление, че автомобила имал български стикери за застраховка, като обвиняемия им казал, че го взел от свой познат, но не предоставил чужд документ за регистрацията му, а свидетелите установили действителната българска регистрация на автомобила. След това обвиняемия с автомобила бил отведен в РУ – Д., където св.Б. –***** ****** провела с него беседа по сигнала за нелегалната миграция. По повод случилото се било образувано досъдебното производство, водено първоначално като бързо за престъплението по чл.345 ал.1 от НК. В хода на разследването, автомобила бил огледан със съставения протокол за оглед на местопроизшествие и въпросните регистрационни табели ********* иззети, като се установило, че този регистрационен номер бил издаден в Р.Ф. за лек автомобил „Ситроен С4“ с рама № ************. От заключението по назначената на досъдебното производство съдебно трасологична експертиза, която първата инстанция прочела със съгласието на страните е установено, че едната от тези табели условно обозначена като № 1 била истинска и отговаряла на изискванията за регистрационни табели в Р.Ф., а другата табела обозначена като № 2 не била такава и представлявала имитация на оригиналната. При разследването, св.С. и св.Х. разпознали обвиняемия като лицето на което св.С. предал лекият си автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *******, с ключовете и документите, които впоследствие, както и автомобила, били върнати на свидетеля от органите на МВР.

При така установената фактическа обстановка, която не е различна от фактическите положения изложени в постановлението на прокурора, съдът след като обсъдил и анализирал събраните доказателства приел, че обвиняемия осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.345 ал.1 от НК в двете му форми на изпълнително деяние, за което го признал за виновен и освободил по реда на чл.78а ал.1 от НК от наказателна отговорност, с наложеното административно наказание „глоба“. Този извод се споделя от настоящата инстанция. От доказателствата е безспорно, че лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ собственост на св.С. е регистриран в страната ни, действителния му регистрационен номер е *******, а поставените му други регистрационни табели / истинската и имитацията / с които обвиняемия го управлявал на инкриминираната дата и така си служел с тях, били - истинската - ******* регистрационна табела № ******* издадена за друго МПС- за лек автомобил „Ситроен С4“ с рама №************, а другата представляваща нейна имитация и съответно неиздадена от съответните органи. Това са и обективните признаци на състава на престъплението по чл.345 ал.1 пр.1 и пр.2 от НК които са установени от събраните доказателства, като няма пречка макар да са самостоятелни форми на изпълнителното деяние на престъплението, те да се извършат с едно деяние при условията на идеална съвкупност, както е в случая и тук спор няма. Спорът е относно субективната страна на престъплението. Настоящата инстанция споделя изводът на първата, която правилно е приела, че от субективна страна престъплението е извършено от обвиняемия умишлено, при пряк умисъл като форма на вината и правилно не са 3 кредитирани обясненията на обвиняемия, в които отрекъл участието си в закупуването на автомобила и знанието си за действителната му регистрация, чрез твърдението, че автомобилът му бил даден от св. Г. на когото след случилото се, върнал ключовете за автомобила. В тази насока от показанията на свидетелите С. и Х., както и от отразеното в протоколите за извършеното от тях разпознаване на обвиняемия проведено при спазване разпоредбите на НПК е безспорно установено както, че обвиняемия участвал в сделката за закупуването на автомобила и предоставил телефонът си който тогава ползвал на св.С. по повод самата сделката, така и, че именно на обвиняемия свидетеля предал автомобилът си, регистриран с българските регистрационни номера и съответните документи включително за регистрацията му. При това положение не може да се приеме за недоказан прекият умисъл на обвиняемия, при извършване на престъплението. Този извод не се оборва и от показанията на св.К. дадени пред първата инстанция, както и от тези на св.Д. разпитан пред настоящата. Тези двама свидетели относно случилото се на инкриминирата дата, възпроизвеждат разказаното им от самия обвиняем, не своите възприятия, а посоченото от тях, че въпросния автомобил стоял паркиран пред жилищен блок в гр.С. където живеел св.Г., който го и управлявал, което последния отрича, е ирелеватно за съставомерността на деянието и отговорността на обвиняемия. Същевременно заявеното от св. К., че закарал обвиняемия до дома на св.Г. за да му върне ключовете на въпросния автомобил, е в пълно противоречие с показанията на разпитания полицейски служител – св.Х. който е категоричен, че върнал ключовете на автомобила на собственикът му – св.С. Именно последното а не заявеното от св.К. и обвиняемия е вярното и житейски логичното, защото автомобилът след случилото се бил пред сградата на РУ – Димитровград и няма как, както самия автомобил, така ключовете за същия, да се върнат от органите на МВР не на собственикът му, а на обвиняемия срещу когото започнало разследването. Ето защо правилно обясненията на обвиняемия и показанията на св. К. не са кредитирани. По изложените съображения не се споделят доводите в жалбата и заявеното в съдебно заседание от защитата, за недоказаност на престъплението. Правилно поради наличието на императивните предпоставки на чл.78а от НК, с оглед чистото съдебно минало на обвиняемия и наказанието предвидено за престъплението, същия е освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а ал.1 от НК с налагане на административното наказание „глоба“ от 2000 лв. Размерът на това наказание също правилно е определен при отчитане на смекчаващите и отегчаващи вината на обвиняемия обстоятелства и наложеното административно наказание, е справедливо. Правилно е произнасянето по веществените доказателства и разноските. Относно доводите за нарушение на принципа „nе bis in idem“ то такова не е допуснато. Вярно е, че на инкриминираната дата против обвиняемия бил съставен и АУАН сер. АА бл. № 096070/ 03.02.2021г. за нарушения по чл.140 ал.1 и чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП, въз основа на който е издадено НП № 21-0254-000131/25.02.2021г. на Началник Сектор при ОДМВР – Хасково - РУ-Димитровград, с което за тези нарушения, на обвиняемия са наложени административни наказания по чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП / за първото/ и чл.183 ал.1 от ЗДвП / за второто/. Според описателната част на акта и наказателното постановление, фактите досежно първото нарушение - това по чл.140 ал.1 от 4

ЗДвП за което обвиняемия е санкциониран с наказателното постановление на осн.чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП, са същите за които е ангажирана и наказателната му отговорност за престъплението по чл.345 ал.1 от НК по досъдебното производство и при това положение за цитираното нарушение, на осн. чл.33 от ЗАНН административно наказателното производство е следвало да се прекрати, което неясно защо не е сторено. Посоченото наказателно постановление обаче е обжалвано пред РС – Димитровград и с Решение № 66/04.08.2021г. по АНД № 291/2021г. в сила от 27.08.2021г., в частта касаеща нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП е отменено на процесуално основание, а за другото нарушение е потвърдено. По този начин, макар да е било налице едновременно провеждане против обвиняемия на две производства с наказателен характер за едни и същи факти, чрез отмяната на наказателното постановление на процесуално основание за нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП касаещо идентичните с настоящото наказателно производство факти, въпросът за тях не е бил разгледан и решен окончателно по същество, а е останал нерешен.