Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1861 от 05.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1789/2024
Вид
Определение № 1861
Подписан
05.07.2024
В сила
05.07.2024
Състав
Величка Петрова Белева, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова, Мария Ненова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1861 гр. Пловдив, 05.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Ненова като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20245300501789 по описа за 2024 година

Производство по чл. 274 и следв. от ГПК, образувано по частна жалба от ищеца по спора „ Елеганс Пропърти Груп „ ЕООД, ЕИК 204932744 срещу Определение № 3828 от 27.03.2024 г. по гр.д. № 12 703/2023 г. на РС – Пловдив, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр.д. № 8779/2023 г. по описа на РС – Пловдив.

Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на определението и искане за неговата отмяна.

Ответникът „ Пине Де „ ЕООД, ЕИК 200140666 е депозирал отговор за неоснователност на жалбата.

Съдът установи следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявени от частния жалбаподател „ Елеганс Пропърти Груп „ ЕООД, ЕИК 204932744 искове за осъждането на „ Пине Де „ ЕООД, ЕИК 200140666 да му заплати парични суми / част от незаплатено възнаграждение за възложена от ответника на ищеца работа и стойност на допълнително извършени операции и допълнително вложени материали във вр. с извършването на работата /. Претенциите се основават на сключен между страните Договор от 26.10.2022 г. за проектиране и изграждане на покривна фотоволтаична електрическа централа и се твърди да са дължими се във връзка с неговото изпълнение от страна на ищеца - изпълнител. Твърди се, че договорът е изпълнен на и дори над 85%, като незначителното му неизпълнение се дължи на неоказано необходимо съдействие от ответника – възложител по договора, за завършване на работата.

С отговора на ИМ ответникът е заявил възражение да не дължи, тъй като е развалил едностранно договора поради виновно негово неизпълнение от страна на ищеца и е завел дело за заплащане на договорена в облигацията неустойка като дължима се при едностранното негово разваляне от изправната страна поради неизпълнение на насрещната.

Представил е исковата молба и е заявил искане за спиране на настоящото дело до приключване на заведеното от него дело като преюдициално.

След извършена служебна справка съдът е установил, че по представената с отговора ИМ е образувано гр.д. № 8779/ 2023 г. по описа на РС – Пловдив с твърдяните предмет и страни, който спор е висящ – във фазата по съдебното дирене, след проведено първо открито 1 съдебно заседание. Приел е, че спора по това дело е преюдициален за настоящия, т.к. с решението по същото ще бъде установен или отречен факта относно неизпълнението на договора от настоящия ищец, съответно дали същият е правомерно развален от настоящия ответник на възведеното основание - поради неизпълнение, които факти са от значение за претенциите на ищеца по настоящото дело, основаващи се на изпълнение на договора от негова страна.

Първото поддържано от частният жалбоподател оплакване е, че верността на служебната справка за наличие на висящия спор по гр.д. № 8779/2023 г. и неговите предмет и страни не може да се провери от въззивната инстанция, ако не е налице възпроизвеждане на справката на хартиен или друг носител, който да е приобщен по делото – както е в случая.

То е неоснователно, тъй като наред със същото жалбоподателят изрично заявява / в частната си жалба / да е вярно, че между страните е висящо казаното гр.д. № 8779/2023 г. по описа на същия съд и неговият предмет е този, който е приел съда – претендирана от настоящия ответник неустойка като последица от виновно неизпълнение на договора от страна на настоящия ищец.

Второто поддържано от частният жалбоподател оплакване е, че по ИМ, по която е образувано гр.д. № 8779/2023 г. не се претендира неустойката, дължима се вследствие развалянето на договора поради неизпълнение, а неустойката, дължима се при забавено изпълнение – поради противоречие между обстоятелствена част / неустойка на основание развалянето / и петитум / неустойка за забавено изпълнение. Съдът по настоящия спор следвало да констатира тази нередовност и на това основание да откаже спирането до отстраняването й.

То също е неоснователно, видно от исковата молба, по която е образувано гр.д. № 8779/2023 г.. В същата се твърди предприето от ищеца – настоящ ответник, едностранно разваляне на договора поради виновно негово неизпълнение от страна на частният жалбоподател и се претендира договорената за това неустойка в размер на 10% от стойността на договора. Освен това, преценката за наличие на евентуални нередовности на иска по обуславяващото дело са в компетентността на съда, разглеждащ това дело, а не е в компетентността на съда по обусловеното дело.

Третото оплакване е за липса на преюдициалност между делата, тъй като те имали различен предмет и решението по гр.д. № 8779/2023 г. нямало да е обвързващо за съда по настоящия спор.

И то е неоснователно. Преюдициален е този спор, по който с обвързваща за страните и съда сила ще бъдат признати или отречени права или факти с правно значение, релевантни за субективното право, предмет на обусловеното дело / ТР № 8/7.5.2014 г. на ВКС, ОСГТК и ТР № 2/9.7.2019 г.на ВКС, ОСГТК. В случая, исковете по двете дела се основават на сключения между страните договор и са в зависимост от факта на изпълнението/неизпълнението на договора, който факт е с правно значение и за двете претенции и не може да бъде разрешаван противоречиво от съдилищата. Ето защо и доколкото този факт е предмет на установяване по предходно образуваното гр.д. № 8779/2023 г., то решението по това дело ще има значение за правилното разрешаване на спора по настоящото дело. Съответно последното правилно е спряно като обусловено от разрешаването на спора по обуславящото го гр.д. 8779/2023 г. по описа на РС – Пловдив, съответно частната жалба срещу определението за спиране е неоснователна.

На основание чл. 274 ал. 4 от ГПК въззивното определение не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложеното съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „ Елеганс Пропърти Груп „ ЕООД, ЕИК 204932744 срещу Определение № 3828 от 27.03.2024 г. по гр.д. № 12 703/2023 г. на РС – Пловдив, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр.д. № 8779/2023 г. по описа на РС – Пловдив.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3