Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 154 от 06.10.2014, Районен съд - Оряхово

Съд
Районен съд - Оряхово
Дело
Гражданско дело 200/2014
Вид
Решение № 154
Подписан
06.10.2014
В сила
09.12.2014
Състав
ИВАН БОРИСОВ ВЪТКОВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

154 от

06.10.2014 г.

Град

Оряхово

В ИМЕТО НА НАРОДА

Оряховски районен

Съд граждански състав

В публичното заседание на 08.09.2014 г. в следния състав:

Председател

И. ВЪТКОВ

Секретар

Г.Ц. като разгледа докладваното от

Съдия

ВЪТКОВ

Гр.

Дело №

200 по описа за

2014 година. и за да се произнесе, взе в предвид следното:

И.С.С. с ЕГН **********

***, е предявил иск против “ТЕХАРТ КОМЕРС” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Мизия, Промишлена зона, представлявано от Стоян Петров Зъбчев – управител, с който моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи на ищеца изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 124/2014 г. на Оряховски районен съд, Заповед № 64/05.03.2014 г., за сумата от 3985.80 лв., представляваща обезщетение по чл. 222 ал. 3 КТ, ведно със законната лихва, считано от 30.10.2013 г. и обезщетение по чл. 224 КТ за 2 /два дни/ в размер на 69.93 лв., ведно със законната лихва, считано от 30.12.2013 г.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, в който оспорва исковете. Твърди, че не дължи обезщетение по чл. 222 ал. 3 КТ.

Правната квалификация на иска е чл. 422 ГПК вр. с чл. 124 ГПК.

Събрани са писмени доказателства. Приложено е ч. гр. дело № 124/2014 г. на ОРС. Изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното: В исковата молба се твърди, че ищеца е работил в ответното дружество по безсрочно трудово правоотношение, прекратено със заповед № 48/30.12.2013 г., на основание чл. 325 ал. 1 т.1 КТ, представена по делото в заверено копие.

В заповедта е посочено да се изплати на лицето И.С. с ЕГН **********, обезщетение по чл. 222 ал. 3 КТ, в размер на шест брутни трудови възнаграждения.

Твърди се в молбата, че до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, горните обезщетения не са изплатени. За горните суми ищеца е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, и такава е издадена по приложеното ч. гр. дело № 124/2014 г. на ОРС. Ответника се възползва от правото да възрази срещу дължимостта на сумите предмет на заповедта и в дадения месечен срок ищеца е предявил настоящия иск.

По делото е назначена и изслушана съдебно счетоводна експертиза в заключението на която неоспорено от страните и възприето от съда като вярно, обективно и компетентно изготвено, вещото лице е посочило, че ищеца е работил повече от десет години в ответното дружество и му се дължат 6 брутни работни заплати като обезщетение по чл. 222 ал. 3 КТ. След справка в счетоводството на ответното дружество е констатирано, че ищеца има неизползвани два дни платен годишен отпуск. Размера на дължимото се обезщетение по чл. 222 ал. 3 КТ, е в размер на 3985.80 лв., като за база е използвана договорената на ищеца заплата и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, а обезщетението по чл. 224 ал. 1 КТ за два дни неизползван платен годишен отпуск, изчислено на горната база е в размер на 69.93 лв. Горните суми са отразени във ведомостта за месец декември 2013 г. в ответното дружество. Изрично е посочено в заключението, че за изготвянето му е направена справка във ведомостите и счетоводните документи намиращи се ответното дружество, касаещи исковия период.

При това положение съдът намира, че искът следва да бъде уважен, така както е предявен, като се признае установено по отношение на ответника, че на ищеца се дължи обезщетение по чл. 222 ал. 3 КТ – шест брутни работни заплати в размер на 3985.80 лв., и обезщетение по чл. 224 ал. 1 КТ в размер на 69.93 лв.

При това положение, на ищеца се следват и направените деловодни разноски в размер на 200 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответника ще следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху уважения иск в размер на 162.23 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е

Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “ТЕХАРТ КОМЕРС” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Мизия, Промишлена зона, представлявано от Стоян Петров Зъбчев – управител, че същия дължи на ищеца И.С.С. с ЕГН ********** ***, изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 124/2014 г. на ОРС заповед № 64/05.03.2014 г., за сумата от 3985.80 лв., представляваща обезщетение по чл. 222 ал. 3 КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за шест месеца, и за сумата от 69.93 лв. представляваща обезщетение по чл. 224 ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за два дни, ведно със законната лихва върху горните суми до окончателното и изплащане, начиная от 04.03.2014 г.

ОСЪЖДА “ТЕХАРТ КОМЕРС” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Мизия, Промишлена зона, да заплати на И.С.С.

*** направените деловодни разноски в размер на 200 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА “ТЕХАРТ КОМЕРС” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Мизия, Промишлена зона, да заплати държавна такса в полза на Оряховски районен съд в размер на 162.23 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Заверен препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи към ч. гр. д. №124/2014 г. по описа на ОРС за издаване на изпълнителен лист.

Районен съдия: