Решение № 223 от 28.05.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Варна, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20223100900317 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба предявена от М. М. А., с ЕГН **********, Р. М. З., с ЕГН ********** и К. М. З., с ЕГН **********, тримата с адрес: с адрес: ****** и с адрес за пР.аване: *******, чрез адв.Н. Д., против ЗД “Бул Инс“ АД, с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Джеймс Баучер“ №87, представлявано от С.С.П. и К. Д. К.ов, със съдебен адрес: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, ет.2, чрез адв.М. Г., с която са предявени субективно и обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответникът да заплати на всеки от ищците сумата от по 200000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание в резултат от смъртта на майка им М.И. З., починала на 11.10.2021г. в Румъния в следствие от ПТП настъпило на 11.10.2021г., около 01:45 ч. в района на Основно училище Букшан, намиращо се в населеното място Букшан-DN 61, окр.Гюргево, Румъния, по вина на водача на л.а.“Форд Глакси“, с рег.№*****, чиято отговорност към момента на инцидента е застрахована при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на уведомяване на застрахователя10.02.2022г. или евентуално от изтичане на срока по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ-05.03.2022г., до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 11.10.2021г., около 01:45 ч. в района на Основно училище Букшан, намиращо се в населеното място Букшан-DN 61, окр.Гюргево, Румъния, настъпва ПТП по вина на водача на л.а.“Форд“, с рег.№*****, който е управлявал без да притежава свидетелство за управление на МПС и се е движил с несъобразена скорост, в 1 резултат от което губи контрол върху посоката на движение на автомобила и навлиза в насрещната лента за движение, като се удря в движещата се в обратна посока товарна композиция, състояща се от влекач марка “Скания“, с рег.№***** и полуремарке с рег.

№******. Сочи се, че в резултат от описаното ПТП настъпва смъртта на М.И. З., която се е возила на задна седалка в л.а.“Форд“, с рег.№*****. Сочи се още, че починалото лице е майка на ищците, както и че според данните в Информационен център към Гаранционен фонд, към датата на процесното събитие по отношение на л.а.“Форд“, с рег.№***** е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество. Твърди се, че в изпълнение на чл.380, ал.1 от КЗ на 07.02.2022г. ищците са депозирали писмени претенции пред застрахователя, по които са образувани щети №№ 2210003430, 2210003432 и 2210003437 от 10.02.2022г., в границите на който между страните е водена кореспонденция, която е приключила без определяне и изплащане на претендираното обезщетение. На следващо място се твърди, че с кончината на майка им, ищците са загубили своята най-голяма емоционална и духовна опора. Твърди се, че починалата е била център на тяхното семейство и единствен родител за ищците, тъй като те са деца от различни връзки на своята майка, но никога не са живеели и не са получавали грижи от бащите си, които са ги изоставили след раждането им и съответно не са признати от тях. Твърди се, че ищците са живеели само със своята майка, която не е имала официален съпруг и мъж в живота си, като изцяло се е отдала на грижите за децата си. Поддържа се, че със смъртта на майка им, ищците са загубили найценното в живота си-своят единствен родител, любим човек и подкрепящ приятел.

Поддържа се още, че тъй като смъртта е настъпила по такъв нелеп начин, когато майката им се е прибирала от пътуване извън България, където в продължени на месец и половина е полагала труд, за да помогне на децата си, още повече засилва болките и страданията, които ищците изпитват. Сочи се, че загубата на ищците е изключително тежка, негативните последици са невъзстановими и оставят дълбок и болезнен отпечатък завинаги, предвид силната им емоционална връзка. Поради това се сочи, че вредата е непоправима, материално неизмерима и непреодолима във времето, тъй като ищците, осъзнават и страдат от факта, че завинаги са лишени от любовта и подкрепата на своята майка, и любим човек и че ще търпят завинаги неописуеми жестоки болки, и страдания защото остават сами-без родители занапред в живота си. Твърди се, че починалата се е грижила за ищците през целия си живот, същата е била дейна, работлива и се е грижила, както финансово, така и морално и емоционално за децата си. Наред с това е била млада, в трудоспособна възраст и отлично здраве, никога не е оставала без работа и като майка и баща е осигурявала всичко необходимо на децата си. На следващо място се сочи, че загубата на родна майка, съставлява едно от най-тежките възможни житейски събития така, че дори и интензивността на страданието на ищците да намалява във времето, то негативните последици са невъзстановими и оставят дълбок и болезнен отпечатък завинаги. Поддържа се, че починалата и ищците са живеели винаги в една къща, като понастоящем е пуста и неуредена без стожера на семейството и водач в живота. Сочи си, че приживе М. се е радвала на спокоен живот и на внуците си, за които се е грижила от раждането им и ги е отгледала, като 2 същата е осигурявала и финансови средства и прехрана на семейството си и е намерила смъртта си, когато се е връщала от работа в чужбина със спестени пари и всички са очаквали с нетърпение нейното прибиране. Изложено е обстойно описание на личността на починалата, житейската й история и нейните цели в живота, съсредоточени най-вече в осигуряване на благополучие на семейството. На последно място се поддържа, че до настоящия момент ищците не са се отърсили от случилото се и страдат от нарушение на съня, често главоболие и тревожност. От активни, борбени и силни млади хора, радващи се на сплотена семейна среда и на спокоен живот, след инцидента ищците са станали поуязвими, неуверени и несигурни в своите възможности. Налице е негативна промяна в поведението им, тъй като са станали дистанцирани и затворени, изпитат страх и безпокойство, че във всеки момент ще се случи нещо лошо с друг член на семейството им.

Поддържа се, че предвид младата възраст на ищците, случилото ще се отразява негативно върху целия им бъдещ живот, тяхната самостоятелност и продължаване на живота им, без своя ментор, настойник и пътеводител в живота, и пълни сираци. Поддържа се още, че когато ищците узнали за смъртта на своята майка, те са изпаднали в паника и смут, като продължават и по настоящем са сломени и отказват да приемат, и повярват, че майка им няма да се върне повече. Развити са подробни съображения за приложението на критерия за справедливост визиран в чл.52 от ЗЗД, съставено за критериите при които следва да се определи застрахователното обезщетение, включително при отчитане на инфлационните и дефлационните процеси в страната. В заключени се поддържа, че търсените размери на застрахователни обезщетения са справедливи и актуални и с оглед икономическото и политическо състояние, в което се намира България от 2020г. насам и в никакъв случай, не са прекомерни. На последно място са изложение подробни доводи за момента, от който застрахователят дължи мораторна лихва, като е направен анализ на нормативната уредба и развилите се отношения между страните, като се цитира относима съдебна практика.

С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от пълномощник на ответника, се поддържа становище за неоснователност на претенциите. Не се оспорва факта, че към датата на процесното ПТП, по отношение на л.а.“Форд Глакси“, с рег.№***** с ответното дружество е имало сключена, действаща и валидна застраховка “Гражданска отговорност“. Оспорва се наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя, поради лиса на деликт и вина на водача управлявал процесният автомобил.

Оспорват се твърденията на ищците за търпени неимуществени вреди под формата на изживян стрес и душевни страдания в резултат от загубата на сродника им, като и че приживе между тях са били налице описаните отношения на изключителна близост.

Поддържа се, че формалната родствена връзка между ищците и починалата, сама по себе си не е основание или самостоятелна предпоставка за присъждане на обезщетение, като се твърди, че към датата на ПТП отношенията им на практика са били прекъснати. Оспорват се твърденията, че покойната е била стожер и финансова опора на ищците, като се сочи, че според ангажираните от тях документи, същата е била безработна и не особено образована.

Сочи се още, че всички ищци са пълнолетни, като към момента на ПТП най-младият от тях е бил на 25 години, която възраст е достатъчна и им позволява те сами да полагат грижи за 3 себе си и да се самоиздържат. Оспорват се твърденията, че всички ищци и починалата, са живели на един адрес, тъй като от приложените документи е видно, че настоящите адреси на част от ищците са в с.Странцин, общ,Поморие, обл.Бургас, в с.Величково, общ.Дългопол, обл.Варна и в с.Манастир, общ.Провадия. обл.Варна, което несъмнено доказва, че ищците и покойната не са живели заедно на един адрес. Оспорва се и размера на предявените искове, като се поддържа, че претендираните суми в размер на по 200000лв. за всеки от ищците, са силно завишени и не отговарят на трайно установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род вреди и на принципа на справедливостта, заложен в чл.52 от ЗЗД. В условията на евентуалност се поддържа възражение за съпричиняване на вредоносният резултат от пострадала, която с поведението си е създала предпоставки и условия за настъпването на инцидента и произтеклите от него вреди. Твърди се, че настъпилата смърт на М.И. З., не е резултат единствено на виновното поведение на водача на лек автомобил “Форд Галакси“, а и защото пострадалата съзнателно е продължила да се вози в МПС, при смяната на шофьорите, въпреки че й е било известно че Я. Я. е неправоспособен. Наред с това същата се е качила в автомобила, въпреки че броят на пътниците е надвишавал допустимия за категорията МПС брой и е пътувала в л.а.“Форд Галакси“, без поставен предпазен колан, в противоречие с императивните изисквания на ЗДвП, като така е допринесла в значителна степен за уврежданията си. Поддържа се, че е налице обективна причинно-следствена връзка между поведението на пострадала и настъпилите вреди, които произтичат по вид и степен от собственото й противоправно поведение. Поддържа се още, че при правилно поставен предпазен колан и ако не се беше качила в автомобил управляван от неправоспособен водач, вредите или не биха настъпили или щяха да бъдат в значително по-лека степен. В този смисъл се претендира за редуциране на размера на обезщетенията при отчитане на приноса на пострадалата за настъпване на вредоносният резултат. На последно място се оспорва акцесорното искане за присъждане на лихва за забава, като се поддържа, че застрахователят не дължи такава, тъй като не са били предоставени данни за банковата сметка от страна на пострадало/увредено лице, а съгласно чл.380, ал.3 от КЗ, непредставянето има за последица забава на кредитора по отношение на плащането, съответно застрахователят не дължи лихва.

С подадената от ищците допълнителна искова молба, се оспорват възраженията за недължимост и за прекомерност на претендираните обезщетение, както и за наличието на съпричиняване на вредоносният резултат. Доразвиват се съображения в подкрепа на становището изложено в исковата молба, като конкретно се поддържа, че причинноследствената връзка между инцидента и смъртта на М. З., както и обема и интензитета на търпени вреди, са установени и ще се установяват с допустими доказателства. Твърди се, че ищците и майка им са живеели винаги съвместно, като поради различни житейски съображения са променяли местоживеенето си, но това е ставало заедно от всички тях и е на база силната им емоционална връзка. Сочи се, че липсата на образование не е препятствала покойната да полага труд и да се грижи за семейство си. Оспорват се доводите за недължимост на лихва за забава, като се поддържа, че такава се дължи, тъй като в случая 4 ответника не е предложил никакво плащане, респективно чл.380, ал.3 от КЗ е неприложим, като се сочи относима съдебна практика.