Решение № 2 от 13.01.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Велико Търново, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

СЛАВКА ДИМИТРОВА

ЖЕНЯ ИВАНОВА при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора Д. Янк. Л. като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254000600224 по описа за 2025 година въз основа на данните по делото и закона, з ада се произнесе взема предвид следното:

Ловешкият окръжен съд с Присъда № 1 4 от 04.06.2025г. е признал подсъдимият М. В. В. за невинен да е извършил деяние по чл. 282 ал.1 от НК и го е оправдал по така повдигнатото му обвинение.

Разпоредил се е с веществените доказателства. Постановил е разноските да останат за сметка на държавата.

Срещу присъдата на Ловешкият окръжен съд е подаден въззивен протест от прокурор при Окръжната прокуратура на гр. Ловеч. С протеста се претендира неправилност и необоснованост и поради това отмяната на съдебният акт и постановяване на нов осъдителен. В допълнителни съображения се развиват подробни доводи за наличието на достатъчно доказателства за това, че подсъдимият е нарушил служебните си задължения, чието нарушение се е превърнало в съставомерен признак на престъпление по чл. 282 от НК. Доказана била пряката цел – лична облага, безспорно бил доказан и факта, че телефона бил внесен от подсъдимия и на 29.04.2021г. той 1 го предал на св. Б., за което Б. му дал 100лв, представляващи облага. Парите са намерени в подсъдимия, а телефона в св. Б.. Доказано е, че сумата е предадена от Б. на В., тъй като номерата на банкнотите преди това били описани. Поради изложеното намира, че постановената оправдателна присъда не кореспондира със събраният доказателствен материал, тъй като са налице безспорни доказателства, че деяние е извършено.

Срещу въззивният протест са депозирани възражения от подсъдимия и защитникът му. В тях се твърди, че фактическите обстоятелства се посочват в обвинителния акт и след като не е доказан твърденият в него начин на придобиване на телефона и предаването му, присъдата на ОС Ловеч е законосъобразна и правилна. В хода на процеса не е установено нито внасянето на парите за св. Б., нито внасянето на телефона от подсъдимия. Не е установено и предаване на телефона. Единствено установено е предаването на 100 лв. от Б. на подсъдимия, за приемането на които той дава обяснения, които се подкрепят от събраните в хода на процеса доказателства. Ето защо моли подаденият протест да бъде оставен без уважение.

В съдебно заседание подсъдимият В. и защитникът му поддържат становището си за законосъобразност и правилност на постановеният съдебен акт и молят протестът да бъде оставен без уважение. Намират, че съдът подробно се е занимал и обосновал липсата на доказателства и за внасянето на телефона и за внасянето на парите и въз основа на този подробен анализ е достигнал до законосъобразен извод за липса на извършено престъпление.

Представителят на прокуратурата поддържа подаденият протест.

Намира, че от доказателствата по делото безспорно се установява както внасянето на парите, така и внасянето на телефона, едновременно с това и тяхното взаимно предаване между св. Б. и подсъдимия. Ето защо предлага протестираният съдебен акт да бъде отменен и да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен да е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение и да му бъде наложено съответно наказание.

Настоящият състав на Апелативният съд, като обсъди събраните по делото доказателства, направените с протеста оплаквания, възражението на защитата, становищата на страните, заявени в съдебно заседание, събраните пред въззивната инстанция доказателства и като извърши цялостна проверка 2 на присъдата в наказателната й част, съгласно чл. 314 ал.1 от НПК, прие за установено от следното:

По фактическата обстановка

Въззивният съд в най- общи линии възприема фактическата обстановка, която е приел за установена съставът на Окръжният съд. Тя се свежда до следното:

Подсъдимият М. В. живеел в гр. Троян, област Ловешка, заедно със семейството си. Със заповед № ЛС-03-413/09.04.2009 г. на главния директор на ГД „ИН“ бил назначен на длъжност надзирател в Затвора – Ловеч, а в последствие със заповед № Л- 6134/31.08.2009г. на главния директор на ГД „ИН“ от 31.08.2009 г. бил назначен като надзирател в ЗОЗТ „Атлант“ – Троян към Затвора – Ловеч. Задълженията в това му качество били посочени в длъжностната му характеристика, а съгласно т. 3 от същата той следвало да осигурява ред, сигурност и безопасност в местата за лишаване от свобода, в съответствие с нормативните актове, заповеди и документи, регламентиращи служебна дейност“, включително и да осигурява изпълнението на Заповед № ЛС- 04-642/28.11.2018 г. на министъра на правосъдието, с която бил утвърден списъка на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получат, ползват и държат при себе си лишените от свобода.

Съгласно тази заповед било забранено притежанието на мобилни телефони от лишените от свобода.

От началото на 2021г. Й. Б. и И. Д. изтърпявали наказание „лишаване от свобода“ в ЗО „Атлант“ гр. Троян, към Затвора – гр. Ловеч. Б. изтърпявал наказание от 2009 г., като бил прехвърлен през м. август 2020г. в Затвора Ловеч, а в ЗО „Атлант“ – в началото на 2021г. Д. изтърпявал наказание лишаване от свобода от началото на 2020г. в Затвора Ловеч, като в края на м. ноември същата година бил прехвърлен в ЗО „Атлант“. Двамата били в една килия и се сприятелили. Св. Й. Б. имал успешни опити за внасяне на забранени вещи, включително и мобилни телефони, както в Затвора Ловеч, така и след прехвърлянето си в ЗО “Атлант“, но същите след време били намирани от надзирателите и изземвани.

Подсъдимият В. прекарал инфаркт през пролетта на 2020г. Отсъствал, поради ползване на болнични в периода от 16.05.2020г. до 05.11.2020г. от 3 работа. След завръщането си изпълнявал задълженията си основно на „карето за престой на открито“, на което имало разположена вишка/будка/, която се ползвала от надзирателите. Неговите служебни задължения включвали да следи затворниците, които излизали в това пространство да се разхождат. Той нямал право да допуска затворниците да влизат във вишката.

В началото на 2021г., след преместването си в ЗО „Атлант“ Троян, св. Б. успял да внесе в затвора забранена вещ – мобилен телефон. При извършена проверка - личен обиск на 12.01.2021г. от мл. експерт С. Р. - мобилният телефон мини GSM бил иззет. За това нарушение св. Б. бил наказан със Заповед № 38 от 04.03.2021г. на Началник ЗО „Атлант“ с „изолиране в наказателна килия за срок от 5 денонощия“. В даден момент от началото на 2021г. до началото на м. април същата година, св. Й. Б., който многократно бил внасял забранени вещи по време на престоя си в различните затвори, решил, че някои от надзирателите в Троян научавали от други лишени от свобода за наличие на забранени вещи и нарочно докладвали за извършване на проверки, което водело до проверки и изземване на вещите на затворниците, а това било начин надзирателите да трупат точки пред ръководството, но според него - за сметка на затворниците, тъй като им коствало средства. Това го подразнило и тъй като смятал, че подсъдимият също съдейства на други лишени от свобода да внасят забранени вещи, решил да го изобличи в тази забранена дейност. До този момент В. не бил съдействал на Б. за внасяне на телефон, не бил съдействал за внасяне на каквито и да било вещи по отношение на св. И. Д. – тогава също лишен от свобода.

На 05.04.2021г. в Окръжна прокуратура – гр. Ловеч бил входиран сигнал от свидетеля Й. Б., написан собственоръчно от него на 01.04.2021г., в който посочвал, че в ЗО „Атлант“ има служители, които срещу заплащане внасят забранени вещи на лишени от свобода, че е ползвал такива вещи и че ще даде подробности, след като бъде извикан. До подаване на сигнала се стигнало, след като преди това информацията била споделена от Б. пред св. С., който изпълнявал длъжност главен надзирател. Пред него Б. разказал, че срещу сумата от 100 лева подсъдимият В. „ще му вкара телефон“ в затворническото общежитие. Тази информация била докладвана на св. Ч. и св. Х. П. – началник сектор ЗО „Атлант“, и като резултат от нея било образувано оперативно дело.

Св. Б. заявил, че е уредил да му бъдат вкарани 100лв., които са сумата, поискана от подсъдимия, за да внесе мобилен телефон в ЗО „Атлант“ и след 4 като това се случи, той ще уведоми св. С.. На 17.04.2021г. Й. Б. отишъл при св.

С. като му казал, че парите са „вкарани“ в затворническото общежитие като му представил – две банкноти по 50 лв. На същата дата св. С. съставил констативен протокол, по указания на св. П., в който удостоверил, че е провел разговор с свидетеля Й. Б. и същия държал в себе си пари, банкноти – един брой банкнота с номинал 50 лева със серия БЛ 2920283 и един брой банкнота с номинал 50 лева със серия БМ № 1809580. Парите след описването им останали в св. Б., а операцията за предаване на парите и телефона била насрочена за 29.04.2021г., когато В. следвало да бъде на работа.

Междувременно няколко дни преди това - на 14.04.2021г. на св. П. било докладвано, че в затворническото общежитие има внесени нелегално пари – 4 банкноти по 50 лв., които се разиграват на комар. Тази информация била докладвана и от подсъдимия на св. П. лично, в процеса на разговор станало ясно, че се работи по въпроса, за да бъдат установени тези пари. Самият подсъдим също започнал да разпитва сред затворниците, в това число и св. Б./ тъй като му било ясно, че през него минават забранени вещи/, за да установи парите, които се разигравали на комар.

На 29.04.2021г. подсъдимият В. в изпълнение на служебните си задължения в 09.00 часа извел по списък лишените от свобода за разходка на карето, след което седнал във вишката/будката/ за престой на открито, където обикновено престоявал. Преди излизането на затворниците на разходка „на каре“ нямало задължение за администрацията да им бъде извършвана проверка за притежание на забранени вещи. Такава проверка на 29.04.2021г. преди излизането за престой на открито не била извършена на св. Б.. Почти веднага след излизането си, свидетелят Б. отишъл при В. и влязъл при него във вишката. Дал му посочените като описани по номера по-горе две банкноти с номинал 50 лева. По предварителна уговорка св. Д. следвало да подаде сигнал и оперативните органи да действат. След подаването на такъв дошли служители на оперативен отдел в местата за лишаване от свобода, отишли до вишката, където все още се намирал освен подсъдимия и св. Б.. Б. започнал да вика и оказал съпротива, поради което бил задържан. Задържан бил и подсъдимия В.. В. бил запитан дали има нещо в себе си и той след като отговорил, че има две банкноти по 50 лв. ги представил и предал/ макар да е изготвен протокол за изземване/. От свидетеля Б. бил иззет/ също предаден/ 5 един брой мобилен телефон марка „L 8 Star “ без поставена сим карта, но с парче от USB кабел отрязано в единия край.

Така изложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от разпитаните в хода на съдебното производство свидетели и от събраните в хода на производството писмени доказателства.

Според показанията, които депозират, свидетелите могат да бъдат разделени в две групи.

В първа група следва да бъдат обсъдени показанията на св. Й. Б. и И. Д.

– и двамата лишени от свобода към онзи момент, изтърпяващи наказанието си в ЗО „Атлант“ гр. Троян. Основно от тях следва да бъдат изведени в последователност твърденията в обвинителният акт за наличие на уговорка подсъдимият да внесе в границите на ЗО „Атлант“ Троян мобилен телефон за изтърпяващият наказание лишаване от свобода Й. Б., като в замяна на това следвало да получи възнаграждение от 100лв. Парите следвало да бъдат внесени от св. Д., който също така следвало да уреди и закупуването на мобилният телефон, както и да осигури начин телефонът да достигне до подсъдимия, а на свой ред подсъдимият да го предаде на св. Б.. В тази група следва да бъдат обсъдени и показанията на св. Д. Д., М. Д.а, И. А. и Ф. М., които имат контролно значение - за проверка показанията на първите двама свидетели – Д. и Б..