Решение № 443 от 26.01.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 12540/2022
- Вид
- Решение № 443
- Подписан
- 26.01.2023
- В сила
- 26.01.2023
- Състав
- Любомир Василев, Стойчо Попов
Цитирани разпоредби
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.3 т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.64 · Закон за съдебната власт
- чл.188 т.1 · Кодекс на труда
- чл.357 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.8 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 443 гр. София, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Любомир Василев
Съдия:
Стойчо Попов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20221100512540 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №12540/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на С. М. Т. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №20059663 от 28.09.2022 г постановено по гр.д.
№8614/2021 г на СРС , 138 състав ; с което е отхвърлен иска на въззивника да се отмени на основание чл.357 ал.1 КТ във вр.чл.188 т.1 КТ дисциплинарното наказение „забележка“ наложено със заповед №АС-18 от 12.01.2021 г на административния ръководител на СРС ; както и Т. е осъдена да заплати на СРС сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС. Първоинстанционният съд не е взел предвид наличните доказателства по делото за :
-писмо на фирмата поддържаща АСУД , според която в СРС има множество съдебни актове , които с месеци не са обработени и публикувани от секретарите ;
-показанията на св.Г. , според които има проблеми при работата с АСУД , а ищцата е замествала и в друг състав като секретар ;
- наличие на масова психоза и стрес от пандемията , при което е допуснат инцидентен пропуск ;
-работодателят е имал убеждение за извършено наказание преди да поиска и получи обяснения от ищцата .
Според въззивника решението на СРС не е мотивирано , като не е посочено каква е формата на вината на Т. . Евентуално нарушение се дължи на „комплекс от причини“ , а не на умисъл 1 или небрежност . Ищцата е била „изпреварена“ от нейна колежка при публикуване на акта , като забавата е само 5 дни и е по време на пандемия и пренатоварване от работа . Друг секретар не е наказван за подобен случай т.е.има недобросъвестност на работодателя по чл.8 КТ . Не е доказано от ответника конкретното дело да е представлявало „медиен интерес“ .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява съгласие с мотивите на СРС . Съгласно чл.64 ЗСВ съдебните актове се публикуват незабавно след постановяването им , като задължението за това е било на ищцата . Допълнителните задължения възложени на ищцата са били съответно 6 и 8 дни след постановяване на решението по н.а.х.д.№9038/20 г на СРС , 93 състав .Работодателят е взел предвид всички относими факти и обстоятелства и е наложил най-лекото дисциплинарно наказание „забележка“ .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 17.10.2022 г и е обжалвано в срок на 31.10.2022 г.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли иска СРС е приел , че ищцата е работила като съдебен секретар в СРС .
Процесното дисциплинарно наказание „забележка“ й е наложено , тъй като не е извършила своевременно обезличаване и публикуване на решение от 11.11.2020 г по н.а.х.д.№9038/20 г на СРС , 93 състав в системата АСУД . На 19.11.2020 г бил сигнал от журналист , че решението не било достъпно в сайта на СРС , след което публикуването е извършено на същата дата от секретар Х.С. .
Според СРС ответникът е спазил процесуалния и материалния закон при налагане на дисциплинарното наказание . На ищцата е предоставена възможност да подаде писмени обяснения и същата е подала такива на 23.11.2020 г и на 18.12.2020 г . Самата заповед за налагане на наказанието е мотивирана , а наложеното наказание съответства на извършеното нарушение . Безспорно според длъжностната й характеристика ищцата е следвало да извърши незабавно обезличаване и публикуване на решение от 11.11.2020 г по н.а.х.д.
№9038/20 г на СРС , 93 състав в системата АСУД . , което не е сторено до 19.11.2020 г .
Ищцата не е доказала да е била в обективна невъзможност да извърши обезличаване и публикуване на решението , като няма и данни да е имало техническа невъзможност за това .Според СРС няма данни за недобросъвестност и злоупотреба с право /чл.8 КТ/ на работодателя .
2
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят и от настоящия съд .
Евентуални дисциплинарни нарушения и на други секретари от СРС относно обезличаване и публикуване на съдебни актове принципно нямат правно значение , освен ако не се докаже дискриминация/злоупотреба с право от страна на работодателя . В случая няма достатъчно преки или косвени данни за такава , а при извършване на процесното дисциплинарно нарушение има и отегчаващи обстоятелства . Според доклад на Р. А. – връзки с обществеността в СРС липсата на своевременно публикуване на решение от 11.11.2020 г по н.а.х.д.№9038/20 г на СРС , 93 състав в системата АСУД е станала достояние на медиите - установена е от журналист от Вестник „Сега“ . Очевидно и самото дело е представлявало реален медиен интерес , което е довело до предпоставки за уронване престижа на съдебната власт напр.в негативни медийни публикации за работата на Районен съд-София . В този смисъл са и показанията на св.Г. .
Законосъобразно първоинстанционният съд е приел , че самото дисциплинарно нарушение е безспорно доказано , а ищцата не е доказала обективна невъзможност за изпълнение на задълженията й . Наличието на пандемия не е повод за „психоза“ и неизпълнение на служебните задължения от служебните задължения , още повече , че при самото обезличаване и публикуване на решението , според св.Г. , ищцата не е била намерена на работното си място . Не е ясно и кога ищцата е възнамерявала да публикува решението в случай , че не възникне проблем с този факт .
По делото няма доказателства работодателят да е бил предубеден за вината на ищцата и да е действал при злоупотреба с право – в противоречие с целта на закона . Дисциплинарното производство по КТ е неформално и в него няма изисквания работодателят да издаде формален акт за образуването му или друг акт /с определено формално съдържание/ , с който да се изискат устни или писмени обяснения . Самата заповед за дисциплинарно наказание в случая е подробно мотивирана , а ищцата не е доказала твърдения от нея „комплекс от причини“ , които да изключат отговорността й . В заповедта за дисциплинарно наказание не е необходимо работодателят да посочва конкретна форма на вината на служителя – умисъл или непредпазливост . Достатъчно е нарушението да бъде описано , и в случая е ясно и подробно описано , че ищцата не е положила дължимата грижа и не е изпълнила в срок едно от задълженията й по длъжностна характеристика – да обезличава и публикува процесното решение . Работодателят е съобразил и тежестта на нарушението и е наложил най-лекото дисциплинарно наказание забележка . С оглед вече посоченото за наличие на реален медиен интерес към решение от 11.11.2020 г по н.а.х.д.
№9038/20 г на СРС , 93 състав не може да се приеме , че дисциплинарното нарушение е маловажно и изобщо не следва да бъде санкционирано .
Въззивната жалба се явява неоснователна и решението на СРС трябва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са деловодни разноски на въззиваемата страна – юрисконсултско възнаграждение от 50 лева .
Водим от горното , СЪДЪТ
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20059663 от 28.09.2022 г постановено по гр.д.№8614/2021 г на СРС , 138 състав.
ОСЪЖДА С. М. Т. ЕГН ********** от гр.София да заплати на СРС сумата от 50 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване /чл.280 ал.3 т.3 ГПК /.
Председател: _______________________
Член-съдия:
1. _______________________
4