Определение № 1703 от 18.12.2024, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1703 гр. Велико Търново, 16.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Христо Томов

Еманоел Вардаров като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно частно гражданско дело № 20244100501070 по описа за 2024 година

Производство по чл.278 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№4565/04.11.2024г. от страна на Kирил Гeoргиев Т. с ЕГН**********, с адрес: гр.Елена ул.“ против Определение№455/29.10.2024г., с което е прекратено производството по гр.дело№774/2024г. на РС-Свищов и е върната исковата молба на K Г Т., на основание чл.130 от ГПК. Жалбоподателят счита определението за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, за което моли въззвивната инстанция да го отмени и върне делото за разглеждане и решаване от друг съдебен състав. Счита за нарушен процесуалния закон, касаещ принципа на служебното начало - чл.7 ал.1 ГПК, съгласно постановките на Тълк.решение от 15.01.2019г. по тълк.дело№6/2017г. - ОСГТК на ВКС, според което инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, следва самостоятелно да установи фактите, относими към приложимата процесуално-правна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, като не е обвързан от изложените в частната жалба оплаквания. Нормата на чл.2б от ЗОДОВ предоставяла самостоятелен ред, по който всеки гражданин/юридическо лице можело да търси отговорност на държавата и да претендира обезщетение за вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6 §.1 от КЗПЧОС. В чл.143 от ГПК се допускало в първото открито съдебно заседание съдът да разреши „предварителните въпроси“, т.е. и тези по изправяне на нередовности на исковата молба, включително да изслуша становищата на явилите се страни по този въпрос. За това, че съдът бил длъжен да следи за редовността на исковата молба към всеки етап, до който е достигнало исковото производство. Налагал се извод, че до поправяне на нередовности на исковата молба в това заседание са стигало, когато съдът се запознал със становището на насрещната страна след представяне на отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК или са налице обстоятелствата по чл.147 от ГПК, или когато прецени за уместно по този „предварителен въпрос“ да изслуша 1 становищата. Съгласно чл.7 ал.2 от ЗСВ гражданите и юридическите лица имат право на съдебна защита, която не можело да им бъде отказана.

Съдът, като взе пред вид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоначално е било образувано гр.дело№1284/2024г. на ГОРС по предявени с исковата молба кумулативно съединени осъдителни искове по чл.4 ввр. чл.2б ал.3 ввр. чл.2б ал.1 от ЗОДОВ ввр. чл.6 §.1 от КЗПЧОС, чл.86 от ЗЗД, oт страна на Kирил Гeoргиев Т. с ЕГН**********, с адрес: гр.Елена ул.“ против Прокуратурата на Р.България, за сумата 6300.00лв., представляваща обезщетение за претърпени от K Г Т. неимуществени вреди, вследствие на нарушаване на разумната продължителност по административната дейност на органите на Прокуратурата на Р.България по прок.преписка№003909/2024г. на ВТРП, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска до изплащането и. Самата прок.преписка№003909/2024г. на ВТРП е образувана по подаден сигнал на 05.06.2024г. от страна на K Г Т. по електронен път(чрез ел.поща) от ВТРП по реда на чл.145 от ЗСВ. Твърди се, че в хода на проверката не били събрани необходимите доказателствени източници и не са разпитани визираните лица, т.е. налице било пълно бездействие от страна на прокуратурата, което забавило проверката, а оттам и до нарушаването на „разумния срок“. С Постановление от 07.06.2024г. на прокурор от ВТРП е отказано образуването на досъдебно производство по прок.преписка№003909/2024г. на ВТРП. По жалба на Kирил Гeoргиев Т. срещу

Постановление от 07.06.2024г. на прокурор от ВТРП е образувана прок.преписка№2183/2024г. на ВТОП, като прокурор от ВТОП с Постановление от 08.07.2024г. е потвърдил Постановление от 07.06.2024г. на прокурор от ВТРП е отказано образуването на досъдебно производство по прок.преписка№003909/2024г. на ВТРП. Постановлението на ВТОП не е обжалвано и е влязло в законна сила, видно от писмо-съобщение от 10.12.2024г. на ВТОП.

С Разпореждане№1730/13.06.2024г. исковата молба е оставена без движение по реда на чл.129 ал.2, ал.1 от ГПК ввр. чл.128 т.1, т.3 от ГПК, чл.128 от ГПК. Впоследствие, поради неотстраняване на нередовностите в срок, с Разпореждане№1893/27.06.2024г. ГОРС е върнал исковата молба на Kирил Гeoргиев Т. и е прекратил производството по делото . Това Разпореждане№1893/27.06.2024г. на

ГОРС е било отменено от

ВТОС с

Определение№945/22.07.2024г. по ч.гр.дело№613/2024г. и делото е върнато на ГОРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Ищецът Т. е поискал отвод на съдиятадокладчик по делото по реда на чл.22 от ГПК, като с Определение№1068/29.07.2024г. същият се е самоотстранил от делото. Следващият докладчик е разменил книжата по чл.131 от ГПК, като постъпил е отговор от Прокуратурата на Р.България, в който е направено възражение за местна подсъдност по мястото на увреждане, съгласно чл.7 ал.1 от

ЗОДОВ.

С

Определение№1264/10.09.2024г. гр.дело№1284/2024г. на ГОРС е прекратено и е изпратено по подсъдност на РС-Елена, на основание чл.118 ал.2 ввр. чл.7 от ЗОДОВ.

Пред РС-Елена е образувано гр.дело№420/2024г., като след отвод на съдиите от РСЕлена(Определение№326/08.10.2024г., Определение№331/11.10.2024г.) с

Определение№332/11.10.2024г. гр.дело№420/2024г. на РС-Елена е прекратено и е изпратено на ВТОС за определяне на друг равен по степен съд, който да го разгледа.

С Определение№1358/16.10.2024г. по в.ч.гр.дело№914/2024г. ВТОС е определил по реда на чл.23 ал.3 от ГПК РС-Свищов, който да разгледа делото.

Така, в РС-Свищов делото е образувано като гр.дело№772/2024г. След самоотвод на 2 определения съдия-докладчик по реда на чл.22 ал.т.6 от ГПК, следващият съдия-докладчик е счел предявеният иск за недопустим. Съгласно чл.8 ал.2 от ЗОДОВ - абсолютна предпоставка за предявяване на иска по чл.2б ал.1 от ЗОДОВ е изчерпването на административната процедура за обезщетение на вреди по реда на

Глава IIIa от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение.

Производството по присъждане на обезщетение е едно цяло, включващо административна и съдебна част, като до съдебната се стигало само, ако пострадалият е останал недоволен от предложения му размер на обезщетение или му е отказано да се определи такова. С Определение№455/29.10.2024г., с което е прекратено производството по гр.дело№774/2024г. на РССвищов и е върната исковата молба на Kирил Гeoргиев Т., на основание чл.130 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е с правно основание чл.274 ал.1 т.1 от ГПК ввр. чл.129 ал.3 от ГПК. Същата е подадена в законоустановения срок по чл.275 ал.1 от ГПК(в т.ч. и с внесена ДТ) от страна, която има правен интерес от обжалването му в атакуваната част. Жалбата отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 от ГПК и е допустима. Ето защо тя следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.2 от ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. За да бъде възможна и адекватна тази защита, съдът трябва да е наясно какви права се твърдят и от кои конкретни факти от обективната действителност произтичат тези права.

Предявен е иск по чл.2б от ЗОДОВ, като според посочената разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §.1 от КЗПЧОС. Предвидено е, че гражданите/юридическите лица имат право на иск по реда на чл.2б от ЗОДОВ по приключени производства само при проведена административна процедура и непостигане на споразумение по реда Глава IIIa от ЗСВ – чл.8 ал.2 от ЗОДОВ . С оглед изложението в исковата молба касае се за обезвреда на вреди, вследствие на нарушаване на разумната продължителност по административната дейност на органите на

Прокуратурата на

Р.България по прок.преписка№003909/2024г. на ВТРП, приключила с краен акт Постановление, с което е отказано образуването на досъдебно производство, т.е. такова, попадащо в приложното поле на чл.8 ал.2 от ЗОДОВ. Постигането респ. непостигането на споразумение в рамките на административната процедура по ЗСВ е възможност, предоставена от законодателя само при разглеждане на депозирано заявление по същество, което предполага неговото подаване в установения преклузивен шестмесечен срок по чл.60а ал.4 от ЗСВ.

След като в чл.8 ал.2 от ЗОДОВ е посочена предпоставката „изчерпана административна процедура“, то това означава започнала такава и приключила с акт по чл.60е от ЗСВ - с отхвърляне на заявлението като неоснователно или с определяне размер на обезщетение и предложение за сключване на споразумение със заявителя за изплащането му, както и че провеждането на тази процедура и непостигането на споразумение по нея е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск по чл.2б от ЗОДОВ. При всички случаи се изисква акт на министъра на правосъдието. Противното би означавало да се даде възможност на лицата при нередовно заявление и неговото връщане от компетентния орган да прибягват директно до производство по реда на чл.2б от ЗОДОВ.

В случая ищецът не твърди, а частната жалба не посочва да е участник, а и не е бил участник в процедура за обезщетяване, по която не е постигнато споразумение. Следователно при липса на 3 положителната процесуална предпоставка за предявяване на иск, същият се явява недопустим, поради което производството по него подлежи на прекратяване.

До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено, на основание чл.278 ал.4 ввр. чл.272 от ГПК, ведно със законните последици. Определението подлежи на обжалване по аргумент от чл.274 ал.3 т.1 ввр. чл.280 ал.3 от ГПК.

Водим от изложено и на основание чл.7 ал.2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение№455/29.10.2024г. на РС-Свищов, с което е върната исковата молба на K Г Т. с ЕГН**********, с адрес: гр.Елена ул.“, на основание чл.130 от ГПК и е прекратено производството по гр.дело№774/2024г. на РС-Свищов.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4