Решение № 61 от 15.03.2024, Районен съд - Севлиево

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Севлиево, 15.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА Р. ХУБЕНОВА при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА Р. ХУБЕНОВА Гражданско дело № 20224230100485 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от М. П. К., с ЕГН **********, срещу И. М. И., с ЕГН **********, М. Й. М., с ЕГН **********, и М. И. М., с ЕГН **********.

Ищцата твърди в исковата молба, че страните са съсобственици на недвижим поземлен имот, находящ се в гр. Севлиево, ***, представляващ УПИ VIII, пл. № 752, кв. 128 по регулационния план на гр. Севлиево, отреден за ниско жилищно застрояване, който имот по КККР на гр. Севлиево представлява имот с кад. ид. № ***, с площ от 434 кв.м., с НТП ниско жилищно застрояване при граници/съседи: от север - имот с кад. ид. № ***, от изток - имот с кад. ид. № *** (улица), от юг имот с кад. ид. № ***, от запад - имот с кад. ид. № *** (отреден за второстепенна улица), като ищцата е собственик на 1/2 ид.ч. от имота (доказателства № 1 и 2 от списъка), първият ответник е титуляр на правото на „гола собственост" на останалата 1/2 ид. ч., а вторият и третият ответник са носители на ограниченото вещно право на ползване върху тази 1/2 ид. ч. В този имот била построена двуетажна многофамилна жилищна сграда с кад. ид. № *** с обособени мазански помещения под първия жилищен етаж, като ищцата била собственик на втория жилищен етаж - самостоятелен обект в сграда с кад. ид. № ***, а ответниците притежавали вещни права (гола собственост и право на ползване) върху първия. Откъм улицата били обособени отдавна два отделни входа към общия парцел, които обаче се ползвали и от двете страни. В имота били построени и следните постройки на допълващо застрояване - постройки № *** и № ***, които се използвали от ищцата, и

1 постройки № *** и № *** - от ответниците.

Твърди се, че ответниците не приемали никаква доброволна уговорка за разпределяне ползването на имота съобразно фактическото положение, заявявали, че разпределение няма, че дворът е общ и имали права върху целия двор, като възпрепятствали чрез действия каквито и да било опити на ищцата за ползване на обособена реална част от незастроената част от дворното място. Между страните, а и между праводателя на ищцата и който и да е от ответниците не съществувала писмена или дори устна уговорка, която точно и конкретно да разпределя ползването на дворното място между тях.

Наличието на частична оградна мрежа или подобно, която фактически да обособявала два дяла не можела да се приеме за наличие на такова разпределение, тъй като съдебната практика приемала, че разпределението следва да се извърши с оглед площта и границите на имота, съответстващи на правото на собственост, а не според фактическото положение. Така също и независимо от фактическото състояние, липсата на точна конкретизация за разпределеното ползване означавало липса на разпределение на правото на ползване (сочи съдебна практика в подкрепа на доводите си). Съгласно константната съдебна практика в производствата по чл. 32, ал. 2 ЗС следвало да участват както титулярите на правото на голата собственост, така и титулярите на ограниченото вещно право на ползване, които са задължителни необходими другари и за чието конституиране съдът следял служебно. Иска постановяване на съдебно решение, с което да се разпредели между страните по делото, правото на ползване на урегулиран поземлен имот VIII, пл. № 752, кв. 128 по плана на гр. Севлиево, а съгласно КККР на гр. Севлиево - имот с кад. ид. № ***, находящ се в гр. Севлиево, административен адрес: ****. Претендира разноски.

В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответниците са подали отговор срещу предявения иск.

Ищцата, както и тримата ответници живеели в двуетажна къща с двор в гр.

Севлиево, ***. Ищцата била собственик на втория жилищен етаж, а ответниците - на първия. Откъм улицата имало обособени два входа в двора на къщата. Разпределението на ползването на двора било направено още при построяването на къщата, много преди септември 2013 г. - когато ищцата купувала своя етаж на търг от ЧСИ. От септември 2013 г. страните ползвали двора си по идентичен начин. Имало построена ограда, която била „относително” трайна и стабилна. Никога не била премествана по какъвто и да било начин. Нещо повече, при подмяната на „старата ограда” с нова, ищцата участвала, като платила половината от стойността на новите „оградни пана” и страните заедно поставили „новата” ограда точно на мястото на старата. Желанието на ищцата нямало нищо общо с разпределението на ползването на дворното място, а нейното желание било да бъде забранен достъпът на ответниците до подпокривното пространство, който се осъществявал през единия вход на къщата - вход, който бил за втория етаж и водел до тавана. Подпокривното пространство обаче било обща част и 2 ответниците не можели да бъдат лишени от достъп до него. Обща част бил и входът със стълбището /северното/, които водели до втория етаж и тавана.

Ответниците притежавали 1/3 - една трета идеална част от северното стълбище - това изрично било записано в техния нотариален акт. Записано било и в съдебен протокол от 06.06.1963 г. - одобрен от съда, като този протокол за съдебна спогодба имал силата и значението на съдебно решение, което влязло в сила. Нещо повече, ищцата не можела да претендира да е собственик на цялото северно стълбище, тъй като в нейния титул за собственост - Постановление за възлагане от ЧСИ от 03.09.2013г. изрично било посочено, че тя купила само 2/3 идеални части от северното стълбище, което напълно съответствало на факта, че ответниците притежават другата 1/3 идеална част. Разпределението било направено при построяването на къщата и след това се съхранило в същия вид в продължение на повече от 9 години - при сегашните собственици на втория етаж. Относно допълнителните цели, които ищцата искала да постигне — възпрепятстването на ответниците да ползват северното стълбище и подпокривното пространство - това не било възможно, не било законно и не било предмет на делото.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа предявеният иск. В окончателното си становище процесуалният представител на ищцата, заявява, че правото на ползване следва да се разпредели между страните съобразно заключението на вещото лице.

В съдебно заседание ответниците, чрез процесуалния си представител, също излагат становище, че правото на ползване следва да се разпредели между страните съобразно заключението на вещото лице.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Установява се от постановление за възлагане на недвижим имот град Габрово/03.09.2013 г., нотариален акт за дарение на недвижим имот № 197, том I, рег. № 2521, дело № 172 от 2012 г. на Нотариус Н.К., вписана под № 298 в регистъра на Нотариалната камара, а и страните не спорят, че ищцата М. П. К. притежава 1/2 идеална част от процесния имот, съставляващ:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-77/16.07.2008г. на Изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Севлиево, ***, с площ 434 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10м), номер по предходен план:

752, квартал: 128, парцел: VIII, при съседи: имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор

***, имот с идентификатор ***, а ответникът И. М. И. притежава 1/2 идеална част от гореописания имот, като страните притежават и самостоятелни обекти в същия недвижим имот.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 197, том I, рег. № 3

2521, дело № 172 от 2012 г. на Нотариус Н.К., вписана под № 298 в регистъра на Нотариалната камара, М. Й. М. и М. И. М. запазват правото си на ползване върху 1/2 идеална част от процесния имот, която идеална част даряват на И.

М. И..

Съгласно съдебната практика собствениците на имота и носителите на правото на ползване върху него са необходими другари в производството по иск за разпределение ползването на имота, като решението по чл. 32, ал. 2 ЗС трябва да бъде еднакво за всички тях, защото разпростира задължителното си действие и по отношение на носителите на голото право на собственост (вж.

Решение № 120 от 7.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 936/2012 г., II г. о., ГК, Решение № 149 от 29.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2223/2015 г.).

Установява се от заключението на вещото лице по изготвената съдебнотехническа експертиза и обясненията на вещото лице в съдебно заседание следното: дворното място е неподеляемо и може да се разпредели само за реално ползване, като между страните по делото няма спор по отношение на ползваната площ и по отношение на местоположението на границата.

Съсобственият недвижим имот лежи на две улици, на които улици са изградени отделни, самостоятелни порти за достъп.

Вещото лице е предложило само един вариант, показан в приложена към заключението скица-проект за разпределение на ползването на съсобствения имот, като североизточната част от имота следва да се ползва от ищцата, а югозападната част – от ответниците. Вещото лице сочи, че по този начин на разпределение на ползването се обособяват две самостоятелни, безконфликтни точки и без пресичане на интереси, дворни места, включващи в себе си дворно място според документите за собственост, постройки на допълващо застрояване според изграждането им, достъп до общия имот по различни пътища, които не се конкурират.

При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:

Уважаването на предявения иск, за осъществяване на спорна съдебна администрация относно ползване на съсобствен недвижим имот, с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС, предполага установяването на следните предпоставки: няколко лица да са носители на правото на собственост върху вещта, чието разпределяне правото на ползване се иска; невъзможност да се образува мнозинство за вземане на решение за ползване на общата вещта, като разпределението на ползването на съсобствена вещ по реда на чл. 32, ал.

2 ЗС може да се иска от съсобственик, притежаващ сам повече от половината от общата вещ, (Тълкувателно решение № 12 от 11.03.2013 г. по тълк. д. № 12/2012 г., ОСГК на ВКС); възможност за разпределение ползване на общата вещ съобразно фактическото състояние и с оглед предназначението на вещта.

Когато е предявен иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС съдът замества липсващото мнозинство от съсобствениците и постановява най целесъобразно ползване на общата вещ.

4

При хипотези на съсобственост, упражняване на правото на ползване следва да бъде в хармония и баланс на същото това правото на останалите съсобственици, тъй като се касае до съпритежание на едно единно право от няколко лица. Всеки съпритежател на правото на собственост може да упражни своето право на ползване (като правомощия), но не може да пречи на останалите да упражнят правото си в притежавания от тях обем.

Съсобствената вещ се ползва и управлява по общо съгласие на съсобствениците, по решение на съсобствениците, притежаващи повече от половината от вещта (ако не се постигне общо съгласие) или по решение на съда - чл. 32 ЗС. Съдебната администрация по чл. 32, ал. 2 ЗС замества решението на мнозинството в случаите, когато то липсва или е вредно за вещта. Правомощията на съда в това производство се ограничават в рамките на решенията, които мнозинството може да вземе във връзка с ползването и управлението. Правомощията на съсобствениците във връзка с ползването и управлението на общата вещ по общо съгласие или решение на мнозинството са: да определят как и от кого ще се осъществи непосредственото служене с вещта или как ще се извличат плодовете от нея, естествени или граждански, с оглед предназначението на вещта и желанието на съсобствениците.

Ползването може да бъде разпределено за непосредствено служене с вещта от всички или някои съсобственици, за стопанисването й от всички или някои от тях с оглед получаването на естествени плодове или за получаване на граждански плодове от вещта чрез сключване на облигационни договори.