Решение № 239 от 08.03.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Пазарджик, 08.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20215220100915 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.55 ал.1, предл. първо от ЗЗД.

Подадена е искова молба от Р. ИВ. Й., с ЕГН **********, живуща в гр.Пазарджик, ул."*********, чрез своя процесуален представител адв.В.Н. САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.„******** против „Вива Кредит“ ООД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин 7“, бул.“Джавахарлал Неру“ №28, АТЦ „Силвър център“ , ет.2, офис 73Г, представлявано от Д. С. Д., в която ищцата, чрез пълномощника си, твърди, че на 10.10.2019г. сключила договор за паричен заем №5556018 с „Вива Кредит” ООД. Твърди, че в договора е посочено, че за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 275.00 лева. В договора е посочено, че сумата по отпуснатия заем е в размер на 500.00 лева, размерът на погасителната вноска е 37,83 лева /в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане/, срокът на заема е 1 четиридесет и две седмици /на двадесет и два броя двуседмични вноски/.

Уговорено е, че фиксираният годишен лихвен процент е в размер на 40.32 %, годишният процент на разходите е в размер на 49.37 %, а общата сума, която следва да върне Р. ИВ. Й. е в размер на 832.26 лева.

Твърди, че в договора е посочено, че заемателят се задължава в 3дневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по договора: Поръчител физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да е навършило 21годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 (пет) години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател, или Банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. В договора е посочено, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 220 лева, която се разсрочва и заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този случай дължимата вноска е в размер на 47.83 лева, а общото задължение по договора става в размер на 1052.26 лева.

Ищцата твърди, че й е начислена неустойка в общ размер на 220 лева, тъй като същата не е представила в срок надлежни поръчители, банкова гаранция или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор.

Твърди, че е изплатила на „Вива Кредит“ ООД сумата в общ размер на 478.30 лева, представляващи десет вноски по 47.83 лева с падежи 24.10.2019г., 07.11.2019г.,

21.11.2019г.,

05.12.2019г.,

19.12.2019г.,

02.01.2020г., 16.01.2020г., 30.01.2020г., 13.02.2020г. и 27.02.2020г.

На 28.02.2020г. ищцата Р. ИВ. Й. сключила договор за паричен заем №5594571 с „Вива Кредит” ООД. В чл.1 ал.3 от договора е посочено, че за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане 2 на документи за отпускане на паричен заем в размер на 628.80 лева.

Твърди, че в чл.2 ал.1 от договора е посочено, че с неговото сключване се погасяват изцяло задълженията на Р.Й. по първоначално сключения договор за паричен заем №5556018 от 10.10.2019г., които към датата на подписването му - 28.02.2020г. - са в размер на 426.72 лева.

Сочи, че в чл.3 ал.1 от договора е посочено, че сумата по отпуснатия заем е в размер на 1000.00 лева, размерът на погасителната вноска е 62.90 лева /в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане/, срокът на заема е шестдесет седмици /на тридесет броя двуседмични вноски/. Уговорено е, че фиксираният годишен лихвен процент е в размер на 40.32 %, годишният процент на разходите е в размер на 49.37 %, а общата сума, която следва да върне Р. ИВ. Й. е в размер на 1887.00 лева.

Посочва, че следва да се вземе предвид обстоятелството, че ищцата е получила реално сумата в размер на 573,28 лева, а не както е посочено в договора - 1000.00 лева, тъй като ответното дружество е прихванало остатъка от дължимата се по първоначалния договор за паричен заем №5556018 сума 426.72 лева.

Сочи, че в чл.5 ал.1 от договора е посочено, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по договора:

Поръчител -физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да е навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 (пет) години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател, или Банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора.

Сочи, че в чл.5 ал.2 от договора е посочено, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят 3 дължи неустойка в размер на 419,40 лева, която се разсрочва и заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този случай дължимата вноска е в размер на 76.88 лева, а общото задължение по договора става в размер на 2306.40 лева.

Ищцата твърди, че й е начислена неустойка в общ размер на 419.40 лева, тъй като същата не е представила в срок надлежни поръчители, банкова гаранция или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор.

Твърди, че е погасила изцяло сумата по сключения договор за паричен заем №5594571, а именно в общ размер на 2306.40 лева.

Твърди, че процесните договори са нищожни /недействителни/ на основание чл.22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, във връзка с чл.26 ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, тъй като противоречат на законоустановените императивни правила.

Счита, че процесният договор е нищожен на основание чл.10 ал.1, във връзка с чл.22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма.

Смята, че е нарушено изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.

Също така в нарушение на чл.147а от ЗЗП /Закона за защита на потребителите/ на ищцата не са предоставени подписани от кредитодателя Общи условия към договора за потребителски кредит, същата не се е съгласила с тях, не ги е подписала, респ. последните не я обвързват. На ищцата не е бил предоставен и погасителен план към процесния договор.

Счита, че договорите за потребителски кредит са нищожни на основание чл.11 ал.1, т.10, във връзка с чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от тяхното съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита.

Твърди, че в нарушение на императивните правила, в договорите за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.

Счита, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по 4 кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договорите ГПР от 49.37 % е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл.19 ал.1, във връзка с чл.10 ал.2 и чл.10а ал.2 и 4 от ЗПК. В договорите единствено е посочен фиксиран лихвен процент /ГЛП/ по заема от 40.32 %, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договорите. Описаните в съдържанието на договорите такси и разходи (в това число такси за допълнителна услуга „експресно разглеждане“, възнаградителни лихви и неустойки) обаче водят до различен размер на ГПР от посочения.

Сочи, че съгласно Решение от 20.09.2018г. по дело С-448/2017г. на СЕС „На непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуацията, в която в договора се съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни. В подобна ситуация не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му“.

Счита, че в договорите за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв /в размер на 120.49 % за първия договор за паричен заем №5556018, респективно в размер на 111.98 % за втория договор за паричен заем №5594571/ е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл.19 ал.4 от ЗПК.

Сочи, че в договорите е посочено, че за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 275.00 лева за първия договор за паричен заем №5556018, респективно в размер на 628.80 лева за втория договор за паричен заем №5594571.

Твърди, че подобно възнаграждение за „експресно разглеждане на заявката“ не се дължи на основание чл.10а ал.2 от ЗПК, тъй като заемателят не следва да заплаща такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Приоритетното разглеждане и изплащане на потребителския кредит, е част от усвояването на кредита, поради което счита, че възнаграждение за 5 такъв вид услуги не се дължи. В тази връзка счита, че тази такса по своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от ГЛП и ГПР, като в случая това законово изискване не е спазено.

Твърди, че начислените възнаграждения за експресно разглеждане на заявката са заплатени при начална липса на основание.

Счита и че в случая това възнаграждение, в общ размер на 903,80 лева /275.00 лева за първия договор и 628.80 лева за втория договор/, представлява заплащане на такса за услуги, които реално не са й предоставени.

Също така счита, че клаузите, уреждащи заплащането на цена за допълнителни услуги, са изцяло неравноправни и нищожни. Същите са във вреда на потребителя по смисъла на чл.143 ал.1, т.3 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ - не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до неравновесие в правата на страните, тъй като за да се възползва длъжникът от всички допълнителни услуги по сключеното споразумение се изисква одобрение от кредитора. От горното следва, че потребителят следва да плати предварително за възможност, която изцяло зависи от волята на кредитора. С тези клаузи се въвежда задължение на едната страна по договора да заплати за услуга, която има по силата на самия закон, което води до значителна неравноправност на същите.

Твърди, че тези клаузи не са индивидуално уговорени, съгласно чл.146 от ЗЗП.

Твърди, че в първия договор за паричен заем №5556018, респективно във втория договор за паричен заем №5594571, е посочено, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави на заемодателя едно от посочените по-горе обезпечения на задълженията му по договора.