Решение № 6806 от 14.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6806 гр. С., 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110111179 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК от М. И. Б. срещу С. о. за недължимост на сумата от 50 (петдесет) лева, представляваща глоба, наложена с наказателно постановление № ******/2019 г. от 12.04.2019 г., въз основа на което е образувано изпълнително дело № ************** по описа на Ч. Б., рег. № *** с район на действие СГС.

Ищецът твърди, че е уведомен за задължението по изпълнителното дело с покана за доброволно изпълнение с изх. № *****/31.05.2021 г. Излага доводи, че давността започнала да тече от влизане в сила на наказателното постановление от 12.04.2019 г., както и че същата е изтекла на 12.04.2021 г.

Твърди, че изпълнителното дело е образувано след изтичане на погасителната давност. Дори да се приемело, че изпълнителното дело прекъсвало давността, то са изминали повече от две години от последното изпълнително действие.

Излага съображения, че е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и чл.

433, ал. 1, т. 5 ГПК и производството по изпълнителното дело следвало да бъде прекратено по силата на закона и при липса на секвестируемо имущество. Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът е заявил, че искът е неоснователен. В тази връзка сочи, че възлагателното писмо за образуване на изпълнителното дело е входирано в деловодството на ЧСИ на 20.05.2021 г., а наказателното постановление е влязло в сила на 28.05.2020 г., от което следвало, че към 20.05.2021 г.

1 давността по чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН не била изтекла. Към момента на първото изпълнително действие по делото – запор по банкови сметки, също давността не била изтекла. Моли съда да отхвърли предявения иск.

Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл.

235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното :

В производството е предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК, с който ищецът оспорва изпълнението, позовавайки се на изтекла след производството по издаване на изпълнителния титул погасителна давност относно парично вземане за глоба, съставляваща публично общинско вземане.

Съгласно възприетото е съдебната практика отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК е единствен способ за защита на длъжника в хипотеза на поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на публично общинско вземане - Определение № 130 от 24.07.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 756/2017 г., II г. о. Следователно за ищеца е налице правен интерес за ищцата да претендира по исков ред установяване на несъществуването на изпълняемото право.

По предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже правния си интерес, а в тежест на ответника е да докаже, че са налице обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на давността на вземанията, предмет на влязлото в сила наказателно постановление.

Съгласно нормата на чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК публични са държавните и общински вземания по влезли в сила наказателни постановления.

Разпоредбата на чл. 163, ал. 4 ДОПК постановява, че в случаите, когато публични вземания са възложени за събиране на съдебен изпълнител, събирането им се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Следователно редът за събиране на публичното вземане определя и компетентният съд, който следва да се произнесе по исковата молба за установяване несъществуването на това вземане. Доколкото в настоящия случай на основание чл. 163, ал. 4 ДОПК, вр. чл. 2, ал. 3 ЗЧСИ публичното вземане е възложено за събиране на частен съдебен изпълнител, то и предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК и следва да се разгледа от гражданския съд /така и Определение № 92 от 22.11.2012 г. на ВАС по адм. д.

№ 74/2012 г., Определение на ВАС по адм. д. № 1/2013 г., Определение на ВАС по адм. д. № 7/2013 г.; Определение на ВАС по адм. д. № 73/2012 г. , Определение № 35 от 11.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 60/2015 г . , Определение № 45 от 8.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 21/2016 г. , Определение № 63 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 47/2017 г. , Определение № 48 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 34/2018 г., Определение № 87 от 29.11.2019 г. по адм. д. № 45/2019 г., Определение № 39 от 02.10.2020 г. по адм. д. № 23/2020 г., Определение № 52 от 29.12.2020 г. на 2

ВКС по гр. д. № 38/2020 г., 5 членен с-в/.

С доклада по делото съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК между страните обстоятелството, че на ищеца е издадено наказателно постановление № ******/2019г. от 12.04.2019 г., влязло в сила на 28.05.2020 г., с което на ищеца е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за пътуване без редовен превозен документ, както и че въз основа на наказателното постановление било образувано изпълнително дело № ************** по описа на Ч. Б..

Представен е препис от изпълнително № 6701/2021 г. по описа на Ч. Б., с рег. № *** и район на действие – СГС, от което е видно, че е образувано въз основа на възлагателно постановление с вх. № *****/20.05.2021 г. от С. о., към което са приложени наказателно постановление № ******/12.04.2019 г., с което на М. И. Б. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева съгласно чл. 49 НРУПОГТТСО и акт за установяване на административно нарушение.

По изпълнителното дело са изпратени запорни съобщения до множество търговски банки, като на 02.06.2021 г. са наложени запори по сметка на длъжника в „П.“ АД, „Б. Д.“ АД, „Ю. Б.“ АД и „И. А. Б.“ АД.

Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 г. на ВАС по т. д. № 3/2016 г., ОСС, I и II колегия, след прекъсване на давността, в хипотезата н а чл. 82, ал. 2 ЗАНН , при изпълнение на административното наказание „глоба“, се прилага давностният срок по чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН, а не този п о чл. 171 ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба.

Нормата на чл. 82, ал. 2

ЗАНН регламентира, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието.

В настоящия случай наказателното постановление е влязло в сила на 28.05.2020 г., а видно от преписа от изпълнителното дело, възлагателното писмо за събиране на публични вземания е предадено на съдебния изпълнител на 20.05.2021 г. Следователно двугодишният срок по чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН, течащ от влизане в сила на наказателното постановление, е своевременно прекъснат и едновременно с това е осъществена хипотезата на чл. 82, ал. 4 ЗАНН, изключваща приложението на абсолютната давност. Нормата на чл. 82, ал. 4 ЗАНН, обаче, изключва единствено на абсолютната тригодишна давност, уредена в чл. 82, ал. 3 ЗАНН , не и приложението на обикновената двугодишна изпълнителска давност, уредена в чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН /в този смисъл и мотивите към цитираното по-горе Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 г. на ВАС/. Както беше посочено, съгласно чл. 82, ал. 2 ЗАНН последната се прекъсва с всяко действие по изпълнение на глобата, от който момент започва да тече нова двугодишна давност. Доколкото в процесната хипотеза 3 изпълнението на глобата се осъществява по реда на ГПК и изпълнителното производство е образувано след 26.06.2015 г., приложение намират указанията, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които при прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, новият давностен срок започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Видно от преписа от изпълнителното дело, първото действие по изпълнение предприето по него датира от 02.06.2021 г. и представлява налагане на запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки в „П.“ АД, „Б. Д.“ АД, „Ю. Б.“ АД и „И. А. Б.“ АД. Считано от тази дата до датата на исковата молба – 25.02.2025 г. двугодишният давностен срок по чл. 82, ал. 1, б.

„а“ ЗАНН е изтекъл. Въпреки дадените от съда указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, ответникът не е ангажирал доказателства за предприемане на други действия по изпълнение или за други обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

Ето защо предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

По разноските:

При този изход от спора, право на разноски има само ищецът.

Ищецът е освободен на основание чл. 83, ал. 2 ГПК от държавна такса и разноски за производството, поради което на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът дължи по сметка на СРС държавна такса в размер на 25,56 евро.

Към исковата молба е представен договор за правна защита и съдействие, сключен при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., поради което на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 36 ЗАдв в полза на адв. Н. К. от САК се дължи възнаграждение в размер на 400 лв. /204,52 евро/ с оглед фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес и извършената от процесуалния представител работа, без явяване в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че М. И. Б., с ЕГН:

**********, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Т. у." № *, чрез адв. Н. К. не дължи н а С. о., с адрес: гр. С., ул. „М." № **, поради изтекла погасителна давност сумата от 50,00 (петдесет) лева, представляваща глоба, наложена с наказателно постановление № ******/2019 г. от 12.04.2019 г., въз основа на което е образувано изпълнително дело № ************** по описа на Ч. Б., рег. № *** с район на действие СГС.

ОСЪЖДА С. о. да заплати на СРС, на основание чл. 78, ал. 6 4

ПК сумата от 25,56 евро за държавна такса.

ОСЪЖДА С. о. да заплати на адвокат Н. К. от САК, със служебен адрес: гр. С., ул. „Т. у." № *, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 400 лв.

/204,52 евро/ за възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5