Решение № 398 от 22.05.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 398 гр. Бургас, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Симеон С. Михов при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Гражданско дело № 20222100100752 по описа за 2022 година

Производството по настоящото дело е образувано по повод искова молба от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, представлявана от гл. комисар Николай Николов – директор чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Татяна Стойкова, отдел ПНО при ГДПБЗН – МВР, с адрес на призоваване: гр. Бургас, ул. „Александър Велики“ № 37Б, РДПЗН – Бургас против Община Несебър, представлявана от кмета Николай Димитров, с адрес: гр. Несебър 8230, *** да бъде прието за установено, че недвижим имот „учебен полигон“, находящ се в гр.

Несебър, кв. „Черно море“, съставляващ дворно място с площ 5000 кв.м. , при граници на имота: север - военно поделение; юг – военно поделение; изток – път; запад – военно поделение, е частна държавна собственост съгласно АЧДС № 3246/07.09.1998г., като имотът се владее и управлява от ГДПБЗН – МВР.

Претендират се разноски. В исковата молба се твърди, че в периода от 1990г. до 1992г., Министерство на отбраната предоставило част от територията си в Почивна станция – Несебър за учебна база на Гражданска защита или така наречената „Школа по ГЗ“. Според АЧДС № 3246/ 07.09.1998г., на 5000 кв.м. държавна собственост са били изградени масивни сгради: бунгало – 2бр. с площ 380кв.м., на 1 етаж, масивна конструкция; гараж с площ 48кв.м., на 1 етаж, масивна конструкция; баня – тоалетна с площ 10 кв.м., на 1 етаж, масивни конструкции и много други съоръжения и тренировъчна пътека. С 1

Постановление № 53/ 02.03.2001г. на МС, публикувано в ДВ бр. 22, стр. 1, „Гражданска защита“ била преобразувана в ДА „ГЗ“, а от 2006г. става МДПБА. След отделянето от МО с Указ № 31 на Министър-председателя на РБългария, публикуван в същия бр.22, стр.6, били определени и държавни имоти, предоставени на ДА „ГЗ“. На Бургас ГЗ (т.3) бил отреден учебен полигон на ГЗ незастроена площ от 5000 кв.м. - незастроена, т.к. след разделянето полигонът бил отделен от военно-почивния дом и заграден с отделна телена ограда с врати и заключен с катинар, но неохраняем, понеже там вече не се провеждали занятия, след закриване на школата по ГЗ.

По-късно през 2005г. били констатирани 2 кражби, за които били подадени сигнали до началника на РПУ – Несебър, съотв. било образувано досъдебно производство – Дознание № 569/2006г. по описа на РПУ – Несебър, прокурорска преписка № 576/06 на НРП срещу неизвестен извършител – спряно с постановление от 27.07.2006г. През същата година бил констатиран пожар, вследствие на който изгоряло едното бунгало. През същата година били нанесени щети по второто бунгало – кражба на елементи от покривната конструкция, разбити врати и прозорци, които правят бунгалото неизползваемо. Уведомени били ръководствата на МДПБА, прокуратурата и полицията в гр. Несебър. На 24.08.2006г. при извършване на планова проверка по състоянието на имот „Учебна база на ГЗ, находяща се в гр. Несебър“, комисията установила, че е започнало строителство, което е заело част от имота, имало разрушени постройки, нанесени били щети. Сезирани били Община Несебър и РДНСК – Бургас. Извършена била проверка от РП и с Постановление 2103/06/ 22.05.2008г. наказателното производство по ДП № 2220/2006г. по описа на РПУ – Несебър, вх. № 2103/2006г. по описа на РПНесебър, срещу неизвестен извършител било спряно.

През 2006г. със Заповед № РД-18-46/ 18.08.2006г. на ИД на АК била одобрена кадастралната карта на гр. Несебър. С писмо изх. № 1413/ 16.08.2006г. до Община Несебър, било поискано изготвяне на нова скица с цел изготвяне на нов акт за собственост. Видно от писмо на Община Несебър № 06-00-0871 от 08.02.2002г., същата изявила претенции, че имотът бил частна общинска собственост, но акт за това не бил предоставен, въпреки искането на Областния управител на Бургас до кмета на Община Несебър за предоставяне на заверен препис от цялостната документация по съставянето на АОС на имота, както става ясно от писмо изх. № 08-06-7/ 07.03.2002г. С писмо от 2

15.12.1999г., Община Несебър уведомила Началника на отдел „ГЗ при Областна администрация“, че исканата справка за учебния полигон не била нанесена в кадастралния план на Община Несебър.

Както става ясно от служебна бележка с рег. № 28/ 24.01.2007г. на началника на РСПБЗН-Несебър, на 19.01.2007г. отново възникнал пожар в дървено бунгало, находящо се в гр. Несебър, зад почивен дом на МО – наказателното производство било спряно с постановление от 20.07.2007г.

Имало ясни следи, че сградите били умишлено подпалени, разграбени и премахнати, като в тази част започнало строителство на жилищна сграда.

На 29.11.2007г. била внесена декларация по чл. 17 ЗМДТ с вх. № 0207001764/ 29.11.2007г., с която били отписани сградите от акта за собственост. От този документ било видно, че от 29.11.2007г. в баланса се водела единствено земята – дворно място от 5000 кв.м. на стойност 33 000 лв.

Издаденото удостоверение за данъчна оценка на имота сочи, че същата е в размер на 198 855 лв. С писмо № 24-317/ 28.01.2008г., Областният управител на Бургас уведомил директора на Дирекция „Гражданска защита“ – област Бургас към МДПБА, че липсва издадена скица на имота. На 10.05.2010г. в АЧДС № 3246/ 07.09.1998г. в графа 13 било направено отбелязване съгласно Заповед № РД-17-07/ 10.05.2010г. на Областен управител – Бургас във връзка с писмо вх. № 0403-6/ 15.03.2010г. на МВР – Дирекция УССД относно правоприемството на МВР от МИС. С писмо рег. № ПР-1751/ 12.08.2011г., началникът на ОУПБЗН - Бургас предприел действия в опит за издаване на актуални актове за държавна собственост за описания имот, като уведомил ръководството, че имотът в съществуващия АЧДС не бил идентифициран с планоснимачен номер, а само с площ и граници, нужно било геодезическо заснемане, обособяване на отделен имот с отразяване на кадастралната карта, без което СГКК-Бургас не можело да издаде актуални скици и схеми на притежаваните от МВР имоти.

Вече през 2017г., с писмо УРИ 793р-1115/ 25.09.2017г. на Директора на РДПБЗН – Бургас, ГДПБЗН – МВР било уведомено, че Община Несебър не признава правото на собственост. При това РДПБЗН – Бургас било в невъзможност да предприеме последващи действия както по изготвяне на нов акт за собственост, така и по провеждане на процедура за имоти с отпаднала необходимост, поради отказаното съдействие от Община Несебър.

3

Единствените документи, с които разполага ищеца, касаещи претенцията му върху имота видно от писмо с вх. № 793000-1198/ 09.08.2021г. на Община Несебър, били във връзка с включването му в жилищна зона при изготвяне на Общ градоустройствен план на гр. Несебър през 1990г., а именно: 1. Акт № 30/ 20.11.1995г. на Комисията за земята, ведно с писмо вх. № 92-00-5354/ 10.30.1995г. и платежно нареждане за внесена вноска по чл. 15 от ЗООЗ от Община Несебър; 2. Протокол № 8/ 28.08.1990г. на ИК на ОНК – Бургас; 3.

Скица в мащаб 1:10000 приложена към Акт № 30/ 20.11.1995г.; 4. Заповед № Р-48/ 05.10.1993г. на МС; 5. Становище от 08.10.1993г. на работна група, назначена със Заповед № Р-48/ 05.10.1993г. на МС. Обаче липсвала категорична информация, която да потвърждава законосъобразността на изграждането на сграда и улици в границите на имот – частна държавна собственост. Не било ясно дали съществуват документи за деактуване на частна държавна собственост в полза на Община Несебър преди съставяне на АЧДС № 3246/ 07.09.1998г. от Областния управител на Област Бургас и данни за предаване на държавна собственост на Общината. ГДПБЗН – МВР не е била уведомявана за промени в кадастралния, застроителния и регулационните планове, нямало и данни за получени обявления относно промяна на плана и същата не се противопоставила на намеренията на Общината. Единствено твърдението, че имотът е общински и записването му като такъв в Кадастралния регистър на недвижимите имоти, не било достатъчно да се обоснове извод, че имотът не е държавен.

ГДПБЗН – МВР е предявила настоящия иск от името на държавата, като процесуален субституент във формата на процесуална суброгация, по силата на предоставеното право на управление на процесния държавен имот.

Ответникът на първо място счита, че процесният имот не е индивидуализиран. На следващо място твърди неоснователност на исковата молба, тъй като АДС от 1998 година не съдържа фактическо и правно основание, съгласно които областният управител е счел, че имотът е държавна собственост. Предвид това Община Несебър твърди, че АДС няма качеството на официален документ и не може да легитимира Българската Държава за собственик на имота.

По същество заявява права на собственик върху УПИ V, кв. 2 по 4

ПУП на кв. ж.к. „Черно море“ и съседни на него имоти, въз основа на следните фактически и правно доводи.

Първоначалната регулация на кв. „Черно море“ била одобрена със Заповед № 420/ 15.09.1995г., изменена със Заповед № 901/ 09.10.1995г.

Съответно след урегулирането на територията на квартала, имотите в жилищния комплекс се индивидуализирали по застроителния и регулационен план, като парцел и квартал – по терминологията на ЗТСУ/отм./. Ако ищецът твърди, че процесният имот се намирал в ж.к. „Черно море“, то описанието на имота следвало да бъде направено като парцел и квартал.

УПИ V, кв. 2 по ПУП на кв. „Черно море“ и съседни на него имоти са станали собственост на Община Несебър в резултат на разширението на гр.

Несебър, в резултат на което се одобрява ЗРП на ж.к. „Черно море“. Върху УПИ V, кв. 2 по ПУП на кв. „Черно море“ и съседни на него имоти, била упражнявана фактическата власт от Министерството на отбраната до 25.09.2001г. С протокол от 25.09.2001г., въз основа на Заповед № ЗС – 236/ 15.08.2001г. на Министъра на Министерство на отбраната, фактическата власт върху имотите била предадена на Община Несебър. Като собственик на имотите община Несебър извършвала и фактически и правни действия с тях и по-конкретно УПИ V , кв.2 по ПУП на кв. „Черно море“ бил актуван с АОС № 2417/ 29.06.2006г., впоследствие АОС № 5289/ 08.10.2012г., като в имота са учредени права на строеж на физически лица.

От трите страни УПИ граничело с улици, които били реализирани въз основа на Разрешение за строеж № 80/ 06.11.2009г., като строителната площадка била открита на 28.06.2011г. и били въведени в експлоатация с Разрешение за ползване № 196/ 28.11.2019г. В съседните имоти били изграждани велоалеи и тротоари, въведени в експлоатация с Разрешение за ползване № 40/ 09.03.2023г. и Разрешение за ползване № 45/ 15.03.2023г.

За съседните имоти били съставени АОС № 6747/ 15.11.2022г. въз основа на съставени преходни АОС № 2759/ 15.10.2007г., АОС № 3673/ 26.01.2010г. и АОС № 4270/ 24.01.2011г., съответно АОС № 5859/ 20.11.2014г.

Поради изложеното ответникът счита, че е собственик и на процесния имот.

Евентуално е направено възражение, че е придобил имота поради изтекла в негова полза придобивна давност. Това е така, тъй като считано от 25.09.2001г., Община Несебър установила фактическа власт върху УПИ V, кв.

5

2 по ПУП на кв. ж.к. „Черно море“ и съседни на него имоти – явно, продължително и необезпокоявано. Актувала е имотите като общинска собственост и била извършвала разпоредителни действия с тях. Съответно върху част от имотите Община Несебър упражнявала фактическа власт чрез трети лица – лицата, на които било учредено право на строеж, т.е. същите имали качеството на държатели и упражнявали фактическата власт от името на Община Несебър.

По силата на чл. 56, ал. 2 ЗОС, за улиците не се съставял АОС, но видно от представените писмени документи, Община Несебър считайки ги за свои извършвала строителство съобразно предназначението им. Следвало да се има предвид и че улиците, тротоарите и велоалеите, както и зелените площи били отворени за обществено ползване.

В съдебно заседание, ищцовата страна чрез своя процесуален представител поддържа предявените искове, като счита, че същите следва да бъдат уважени като основателни и доказани. Ангажира съдебно-техническа експертиза. Подробни доводи изложи в писмени бележки.