Решение № 1388 от 27.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1388 гр. София, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20251000501428 по описа за 2025 година

С решение № 1042 от 21.02.2025 г. по гр. д. № 13929/2021 г., СГС, І-5 св, ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. З. Г. срещу "Банка ДСК" АД иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на "Банка ДСК" АД, че Г. З. Г. не дължи сумата от 30 161,49 лв. главница по изпълнителен лист от 29.02.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 53857/2011 г., СРС, поради погасено по давност право на принудително изпълнение.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от Г. З. Г.. Твърди, че съдът не е съобразил, че до „Банка ДСК“ АД и „ОББ“ АД са изпратени съобщения от 25.06.2018 г., че изпълнителното дело срещу Г. Г. е прекратено и запорите върху сметките му са вдигнати, което е съставлявало техническа грешка, тъй като производството е било прекратено не срещу Г., а срещу другият длъжник С. Л.. Твърди, че последвалото изпращане на нови запорни съобщения от 3.07.2018 г. са само технически действия (провокирани от допуснатата грешка), а не такива, които са от категорията на тези същински изпълнителни действия, прекъсващи давността. Счита, че подобно тълкуване ще обезсмисли института на давността, тъй като ЧСИ може да вдига запори и 1 след това да изпраща нови съобщения за налагане на нови такива само с цел да поддържа висящност на изпълнителния процес. Сочи, че погасителната давност в случая е била прекъсната за последно на 21.07.2016 г., когато е постъпила сума от запорираното трудово възнаграждение на Г., и следователно е изтекла на 21.07.2021 г. Моли да се отмени решението и да се признае за установено, че вземането в размер на 30 161, 49 лв. е погасено по давност, ведно със законната лихва, неолихвяема сума, такси и разноски по изпълнителното дело. Претендира разноски.

Ответникът „Банка ДСК“ АД оспорва жалбата, като изтъква, че законът не познава т.нар. технически действия, а от значение е дали е предприет съответния изпълнителен способ. Моли да се потвърди решението.

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 439 ГПК.

Ищецът Г. З. Г. твърди, че "Банка ДСК" АД се снабдила с изпълнителен лист срещу него за сумата от 30 161, 49 лв. - главница, дължима по договор за кредит, сумата от 7106, 18 лв. договорна лихва за периода от 20.11.2010 г.05.12.2011 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 06.12.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, и 745.35 лв. държавна такса. По образуваното изп.д. № 1525/2014 г., ЧСИ Д. В., последното изпълнително действие било извършено на 21.07.2016 г., когато била заплатена сумата от 182, 71 лв. Сочи, че само спрямо другия длъжник по делото - С. Л., производството било прекратено. До „Банка ДСК“ АД и до „ОББ“ АД обаче били изпратени писма за вдигане на запорите и спрямо ищеца Г. (на 25.06.2018 г.). По-късно, ЧСИ отново изпратил запорни съобщения от 3.07.2018 г., които обаче според длъжника не представлявали същинско изпълнително действие, а имали техническо значение, с цел коригиране на допуснатата грешка. Ищецът счита, че тъй като след 21.07.2016 г. други изпълнителни действия по делото не били извършени за повече от две години, то изпълнителното производство било прекратено, поради настъпила перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Ето защо твърди, че до 21.07.2021 г. е изтекла петгодишна погасителна давност и претендира да се 2 приеме за установено по отношение на ответната банка, че Г. не й дължи сумата от 30 161, 49 лв. - неплатена главница по договор за кредит, за която е издаден изпълнителен лист. Претендира разноски.

Ответникът „Банка ДСК“ АД оспорва иска, като счита, че последното изпълнително действие е извършено на 03.07.2018 г., когато били изпратени запорни съобщения и били наложени запори върху вземанията на длъжника в "ОББ" АД и "Банка ДСК" АД, като на тази дата била прекъсната давността за погасяване на вземанията по изпълнителния лист. След настъпване на обстоятелствата по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното дело спрямо ищеца било прекратено и изпълнителният лист бил върнат на банкатавзискател на 01.10.2021 г., на която дата на банката било връчено и постановлението за прекратяване на изпълнителното дело. Поддържа, че погасителната давност за вземанията по изпълнителния лист била спряна за периода от 08.08.2014 г. (датата на образуване на изпълнителното дело) до 26.06.2015 г. - датата на постановяване на ТР № 2/2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Банката сочи, че след датата 26.06.2015 г., давността се прекъсва с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършване на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ, като следва да се отчете спирането на сроковете по време на извънредното положение обявено през 2020 г. в страната.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Фактите по делото не са спорни и са надлежно установени от първостепенния съд, като настоящото решение препраща към мотивите на обжалваното решение в тази им част. Видно е, че „Банка ДСК“ АД се е снабдила с изпълнителен лист срещу ищеца Г. Г., който е солидарен длъжник заедно със С. Л., и на 8.08.2014 г. срещу тях е образувано изп.д. № 1525/2014 г., като с молбата за образуване взискателят е възложил на ЧСИ извършването на действия по чл. 18 от ЗЧСИ, включващи и действия по определяне начина на изпълнение. (За част от времето – от 2014 до 2023 г., „Банка ДСК“ АД е била заместена като взискател от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, поради закупуване на вземания, като в последствие едноличното дружество се е вляло в „Банка ДСК“ АД). Няма спор, че последното плащане по изпълнителното 3 дело на ЧСИ е извършено на 21.07.2016 г., когато е постъпила сума от 182, 71 лв. в изпълнение на заложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца Г.. Страните не спорят, че с писма от 25.06.2018 г. (л. 481) ЧСИ е поискал вдигане на запорите, спрямо Г., като е посочено, че производството срещу този длъжник е прекратено, но с нови запорни съобщение от 03.07.2018 г. (връчени на банката на 6.07.2018 г. – л. 497) отново са наложени запори върху банкови сметки на ищеца Г. (л. 497 и л. 499). Видно от протокол на л. 508 на 1.10.2021 г., ЧСИ е предал на „ОТП Факторинг България“ ЕАД оригинала на изпълнителния лист срещу Г. Г..

Няма спор и от запорни съобщения – л. 497 и 498, връчени на 6.07.2018 г. на банките, е видно, че Г. З. Г. дължи по изпълнителното дело сумата от 49 827, 54 лв., включваща главница от 30 161, 49 лв., със законна лихва в размер на 16 259, 79 лв. за периода от 6.12.2011 г. до 3.07.2018 г., и такси по изпълнението в размер на 3406,26 лв.

При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:

В условията на чл. 439, ал. 2 ГПК ищецът Г. се домогва да докаже, че банката-ответник не разполага с възможност да иска събиране на вземането си, тъй като правото на принудително изпълнение е погасено с изтичането на 5-годишна давност. Предмет на предявения по реда на чл. 439 ГПК иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания или спирания на давността.

Както се установява от данните по делото, въз основа на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист към нея, е образувано изпълнително дело през 2014 г., като на 21.07.2016 г. е осъществено последното плащане от запорирани сметки на длъжника Г.. (Това действие е извършено след постановяването на ТР № 2 от 26.06.2015 г.). Ето защо за да е основателна претенцията следва да се установи, че за срок от 5 години (увеличен с времето, в което сроковете не текат заради обявеното извънредно положение от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г., т.е. два месеца и 8 дни или до 29.09.2021 г.) не са извършвани действия, които да могат да прекъснат давността. Страните не спорят, че освен действието от 3.07.2018 г. до датата на връщане на изпълнителния лист (1.10.2021 г.) други действия не са извършвани по 4 изпълнителното производство.

Спорът между страните се съсредоточава около въпроса, дали след вдигането на запорите от ЧСИ по отношение на Г. Г., новите запорни съобщения съставляват само техническа корекция (поради грешно вдигнати запори) или имат характер на същинско изпълнително действие.

По делото не се установява вдигането на запорите по сметките на Г. Г. да е обусловено от обективна причина, да е извършено по искане на взискателя и пр. В този смисъл обоснован и логичен се явява извода, че това действие съставлява техническа грешка, доколкото ЧСИ е вдигнал запорите по отношение и на двамата длъжници, а наличните данни сочат, че само спрямо другият длъжник по изпълнението - С. Л., производството е прекратено. От друга страна се установява, че в много кратък срок след това (7 дни), съдебният изпълнител по своя инициатива отново е изпратил запорно съобщение до банката, което също сочи, че извършеното действие е корекция на допусната грешка. Решаващо в случая е, че по делото няма никакви данни за активност от страна на взискателя за предприемане на изпълнителни действия. Обратно – видно е, че след последното отчисление от заплатата на длъжника Г. (21.07.2016 г.) не са извършвани никакви правно значими действия по изпълнението, които да са годни да прекъснат давността.

Изпратените до банката запорни съобщения от 3.07.2018 г. (получени на 6.07.2018 г.) не са същински изпълнителни действия – те не отразяват волята на взискателя да поддържа висящността на процеса и не са демонстрация на неговото активно отношение към събирането на дълга, няма данни за изрично обективиране на искане до ЧСИ в тази насока. Запорите на банковите сметки от 3.07.2018 г. съставляват техническо продължение на съдържанието на вече предприетия изпълнителен способ. Това „служебното запориране“ (за отстраняване на допусната грешка от ЧСИ ) не е извършено по волята на взискателя. Последния е бездействал и следователно спрямо него е продължила да тече давност, считано от последното изпълнително действие.

Именно този смисъл е вложен в института на погасителната давност, с който се санкционира неактивното за даден отрязък от време поведение на кредитора. В подкрепа на извода, че кредиторът не е бил деен при събирането на вземането си е и обстоятелството, че изпълнителният лист му е бил върнат, поради изтекла перемпция и няма данни за искане за образуване на ново производство.

5

Предвид казаното решението на СГС следва да се отмени, поради несъвпадане на изводите на двете инстанции. Искът по чл. 439 ГПК следва да се уважи, като се признае за установено, че Г. З. Г. не дължи на „Банка ДСК“ АД сумата от 49 827, 54 лв., включваща главница от 30 161, 49 лв., със законна лихва в размер на 16 259, 79 лв. за периода от 6.12.2011 г. до 3.07.2018 г., и такси по изпълнението в размер на 3406,26 лв.

При този изход на спора на процесуалният представител на жалбоподателя, оказващ правна помощ по реда на чл. 38 ЗА, се следва възнаграждение в размер на по 2000 лв. за всяка инстанция, или общо 4000 лв., с оглед цената на иска и изчислено по ориентировъчно зададените рамки в Наредба № 1 от 2004 г. Банката дължи държавна такса по сметка на бюджета на съда за двете инстанции в общ размер от 2 989,65 лв.

Воден от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1042 от 21.02.2025 г. по гр. д. № 13929/2021 г., СГС, І-5 с-в, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА на основание чл. 439 ГПК по иск, предявен от Г. З. Г. срещу „Банка ДСК“ АД, че правото на принудително изпълнение за вземането по изп.д. № 20148610401525 по писа на ЧСИ Д. Л. В., рег. № 861, район СГС, за сумата от 49 827, 54 лв., включваща главница от 30 161, 49 лв., със законна лихва в размер на 16 259, 79 лв. за периода от 6.12.2011 г. до 3.07.2018 г., и такси по изпълнението в размер на 3406,26 лв., е погасено по давност, считана от 21.07.2016 г.