Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260010 от 11.09.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 12683/2019
Вид
Решение № 260010
Подписан
11.09.2020
В сила
11.09.2020
Състав
МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА, НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ ДИМОВ, ВЕЛИНА СВЕТЛОЗАРОВА ПЕЙЧИНОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И

Е гр. София, 11.09.2020 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІI „В“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

Мл. с. МАРИЯ

ИЛИЕВА при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева гражданско дело № 12683 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 145339 от 19.06.2019 г., постановено по гр. дело № 36296/2018 г., Софийският районен съд, I ГО, 166-ти състав, е уважил частично предявения от Г.Й.С. срещу „Б.П.Б.“ АД (прекратена чрез вливане в правоприемника ѝ „Ю.Б.“ АД, което дружество е конституирано в хода на процеса на основание чл. 227 от ГПК с определение на съда от 11.06.2020 г.) иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД като е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от сумата от 11793,72 лева, представляваща недължимо платени вноски за главница, лихви и такси поради промяна на обменния курс на швейцарския франк спрямо лева за периода от 25.05.2013 г. до 20.01.2016 г. по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № 2669/R/2008, ведно със законната лихва от 04.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлил иска за разликата над 11793,72 лева до пълния предявен размер от 12075,22 лв., както и за периода от 20.05.2013 г. до 24.05.2013 г. С оглед изхода на спора, ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 2278,62 лв. – разноски в първа инстанция, а ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 36,13 лв. – разноски за първа инстанция.

В законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от „Б.П.Б.“ АД (прекратена чрез вливане в правоприемника ѝ „Ю.Б.“ АД, конституирано в хода на процеса на основание чл. 227 от ГПК), в частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата в размер на 11793,72 лева ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 04.06.2018 г. до окончателното изплащане на главницата. В жалбата се правят оплаквания, че обжалваното решение е постановено в противоречие със съдопроизводствените правила и е необосновано, тъй като съдът е разпределил погрешно доказателствената тежест на страните като е посочил, че в тежест на ищеца е да докаже наличието на твърдените основания за нищожност, а в решението е посочил, че същият следва да установи единствено факта на своето обедняване. На следващо място излага, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че атакуваните клаузи са нищожни, като е изложил подробни съображения в тази връзка. Сочи, че от събраните по делото доказателства се установява, че между ответника от една страна и ищеца и неговата съпруга, от друга, е сключен договор за жилищен кредит, по който сумата е опусната и погасявана в чужда валута - швейцарски франкове, като самият кредитополучател е депозирал искане за отпускане на кредита в такава валута, респективно е подписал анекс към договора за същата валута, поради което цитираната от първата съдебна инстанция практика на Върховния касационен съд, основана на решение С-119/17 не е приложима към конкретния случай, тъй като не е налице превалутиране. Освен това излага, че неправилно първата съдебна инстанция е приела, че банката има задължение да предостави на кредитополучателя прогнози относно очакваната промяна на курса на чуждестранната валута, която няма фиксиран курс, за да има яснота относно валутния риск. Оспорва извода на първоинстанционния съд в обжалването решение, че клаузата на чл. 28, буква „в“ от Договора за кредит не отговаря на изискванията за яснота и разбираемост, тъй като същата има декларативен характер, че е информиран за обстоятелството, че кредитът е отпуснат във франкове, както и че същата нарушава принципа на добросъвестността. Излага, че от систематичното тълкуване на клаузите на чл. 28, буква „б“ и чл. 26 от Анекса към договора за кредит може да се обоснове заключение, че банката е предоставила на кредитополучателите достатъчно информация относно валутния риск по ясен и разбираем за тях начин и позволяваща им да вземат решение. Твърди, че не е налице превалутиране, от които за кредитополучателя да са възникнали допълнителни разходи по договора, за които потребителят не е уведомен. Твърди, че съдът не е взел предвид отговора за вещото лице по т. 3 от приетото и неоспорено от страните заключение по приетата по делото ССчЕ, както и извода, че паричните потоци по сметката са изцяло в швейцарски франкове. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока за отговор на въззивната жалба, такъв е постъпил от въззиваемата страна Г.Й.С. чрез адв. Д.Ф., като в него оспорва въззивната жалба, излага аргументи в подкрепа на правилността на първоинстанционното решение в обжалваната от въззивника-ответник и прави искане същото да бъде потвърдено. Излага подробно доводи, че оплакванията на възззивника са неоснователни, а решението е постановено при правилна правна квалификация и разпределение на доказателствената тежест. Сочи, че с решение С-186/16 на СЕС са изведени критерии, приложими към настоящия случай, които регламентират случаи на усвояване и погасяване на кредит в чуждестранна валута, когато потребителят не е уведомен за произтичащите от сделката икономически последици чрез предоставяне на достатъчна и цялостна информация за поетия и носения от него валутен риск, която следва да включва като минимум възможността за драстично обезценяване на националната валута, в която кредитополучателя получава доходите си спрямо чуждестранната валута, в която усвоява и погасява кредита и което обезценяване поражда риск от възникване на разлики в погасителните вноски, които следва да бъдат представени на потребителя чрез посочване на евентуалните промени. В допълнение се позовава на решение С-186/16 на СЕС, според което за достатъчна информация следва да се приема тази информация, която дава възможност на средния потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен да може не само да установи възможното поскъпване на валутата, но и да прецени значението, което то би имало за върху финансовите му задължения.

С оглед изложеното счита, че чл. 28, буква „в“ от договора за кредит № 2669/R/08 не отговаря на изискванията, поставени в решение С-186/16 на СЕС за яснота и разбираемост, така, както същите са описани от СЕС, като въззивникът-ответник не е изпълнил задължението си да разясни на потребителя, който получава доходите си в български лева,ч е валутата, в която усвоява и връща кредита може да поскъпне значително поради увеличаване на обменния курс, което ще доведе до драстично увеличаване на месечната погасителна вноска, независимо, че е разполагал с експертни познания. Излага доводи, че чл. 26, ал.

1 от Анекса, която има декларативен характер, не освобождава банката от задължението си да информира потребителя с оглед въведения от СЕС стандарт за добросъвестност, а според решение по дело С-449/13 на СЕС типовата декларативна не освобождава търговеца от задължението му да уведомява потребителя, като в негова тежест е да докаже, че го е изпълнил. Възразява, че отговорите на въпросите в т. 3 от заключението на приетата по делото ССчЕ не са относими към предмета на спора, тъй като исковата претенция се основава на твърдението, че на банката не се дължи разликата между курсовата стойност на швейцарския франк след повишаването му и курсовата му стойност при отпускане на кредита, а не касае курсови разлики, формирани между курс купува и курс продава на банката за процесната валута или за това, че банката е получила суми над формираните при приложение на текущия курс на швейцарския франк към всяка погасителна вноска. С оглед изложеното прави искане решението в обжалваната част да бъде потвърдено. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

С определение на съда от 11.06.2020 г., постановено в открито съдебно заседание, проведено на същата дата, „Ю.Б.“ АД е конституирано в хода на процеса, на основание чл. 227 от ГПК, като въззивник-ответник на мястото на прекратената чрез вливане „Б.П.Б.“ АД.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено следното:

По делото не спорно между страните, а и от представените и приети в първа съдебна инстанция доказателства се установява, че на 13.10.2008 г. между ищеца и И.Т.М.-С. като кредитополучатели, от една страна и „Б.П.Б.“ АД, от друга, е сключен Договор за жилищен кредит № 2669/R/08, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателите Г.Й.С. и И.Т.М.-С. банков кредит в размер на 156 000 швейцарски франка, от които 50 300 швейцарски франка за покупка на 1/2 ид. част от дворно място, находящо се в гр. София, заедно с построената вилна сграда на етаж и полуетаж със застроена площ от 58 кв. метра и 105 700 швейцарски франка за ремонт. Кредитополучателите от своя страна се задължили да върнат ползвания кредит с дължимите лихви в сроковете и при условията на договора.

Според чл. 13, ал. 1 от

Договора кредитополучателят изплаща на банката годишен лихвен процент, който се формира от Базовия лихвен процент на Банка „Пиреос“ за жилищни кредити в швейцарски франкове /4.48636%/, плюс надбавка от 1.9%. Според чл. 14, ал. 1 от Договора лихвата се начислява и заплаща ежемесечно, ведно със съответната част от главницата, съгласно погасителен план.

Съгласно чл. 23, ал. 1 от

Договора, погасяването на кредита се извършва на месечни погасителни вноски, включващи част от главница, лихва и месечната такса, съгласно погасителен план, представляващ Приложение № 1 към договора, като крайният срок за издължаване на кредита е 300 месеца от датата на първото поред усвояване.

В чл. 25 от Договора е предвидено, че при погасяване на вземанията на банката във валута, различна от тази, посочена в договора, евентуалните курсови разлики са за сметка на кредитополучателя.

В чл. 28, буква „в“ от

Договора е посочено, че кредитополучателите декларират, че са информирани от банката и приемат, че ползването на кредит в швейцарски франкове включва валутен риск и е възможно крайната цена на кредита в левова или еврова равностойност да бъде различна от първоначалната сума в оригинална валута (швейцарски франк), при промяна на валутния курс евро/швейцарски франк или швейцарски франк/лев. „Б.П.Б.“ АД не носи отговорност при настъпване на неблагоприятни последици, вследствие на промяна на така посочените валутни курсове.

Според чл. 29а „Б.П.Б.“ АД има право, при съществени промени на пазара, да превалутира служебно остатъка от кредита до крайния падеж по този договор от швейцарски франкове в евро.

Между страните не спорно и се установява, че кредитът е отпуснат и усвоен изцяло в посочената в договора валута – швейцарски франкове.

Не е спорно, а и се установява от представеното и прието по делото Искане декларация за ипотечен кредит от 18.08.2008 г., че кредитополучателят е декларирал, че получава месечния си доход в лева.

На 09.03.2015 г. Г.Й.С. е завил искане за предоговаряне на ипотечен кредит в швейцарски франкове с размер на основния лимит 105949,16 швейцарски франка, в което е посочен еквивалент на валутата в евро в размер на 96541.

С Анекс № 1 към Договор за жилищен кредит № 2669/R/08 от 16.04.2015 г. страните са предоговорили лихвените условия по договора, установили са гратисен период и са подписали нов погасителен план, неразделна част от договора, по който всички суми са в швейцарски франкове.

Съгласно чл. 26, ал. 1 от

Анекса кредитополучателите са декларирали, че във връзка със сключването му кредиторът им е предоставил своевременно необходимата информация, съобразно предпочитанията им, за сравняване на предложенията за различните видове кредитни продукти, предлагани от банката, и те са взели информирано решение за сключване на анекса. Според ал. 2 на същия текст страните са декларирали, че банката е предоставила на кредитополучателите необходимите разяснения във връзка със сключването на настоящия анекс към договора за кредит и произтичащите от него задължения и отговорности, включително и за характеристиките на кредитния продукт и въздействието, което може да окаже върху кредитополучателя, както и разяснения, позволяващи на същия да прецени доколко предлаганият анекс към договора за кредит съответства на потребностите и на финансовото му състояние, както и последиците за страните в случай на забава/неизпълнение на задължения за плащане по кредита или на други задължения.