Определение № 1904 от 10.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1904 гр. Пловдив, 10.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

М. Ненова като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300501758 по описа за 2024 година Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.

Производството е образувано въз основа на частна жалба на Агенция за събиране на вземания ЕАД против Разпореждане № 14992/22.05.2024, пост. по ч.гр.д.№ 8212/24, ПдРС, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу М. К. Г. за сумата от 1862,19лв. главница, 127,35лв. обезщетение за забава, както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане и разноски.

Жалбоподателят поддържа неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Счита за несъстоятелен доводът на съда относно необходимостта от посочване на начина на представяне на ГПР в договора за кредит. Развива съображения относно това, че договорът не нарушава изискванията на ЗПК, сключен е при фиксиран лихвен процент, посочен е ГПР, който е под законовия максимум, договорната лихва не е в нарушение на добрите нрави. Поддържа и че в тежест на длъжника е да докаже правопогасяващи факти като извършени плащания. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаване на исканата заповед за изпълнение.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, подадената частна жалба, се явява неоснователна.

Обжалва се разпореждане с което е отказано издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за суми, претендирани по договор за потребителски кредит, което вземане е цедирано на молителя. Със заявлението е поискано издаване на заповед за изпълнение на суми за главница и обезщетение за забава, както и законна лихва върху главницата.

Приложено е и копие от договора за потребителски кредит , сключен между 1 цедента „ БНП Париба пърсънъл файненс С.А., клон България“ и кредитополчателя Т.. От същия се установява, че помежду им е сключен договор за кредит CARD-17738576, като кредиторът финансипрал покупка на стоки по револвиращ кредит с обща цена на стоките 495лв., размер на кредита 539,55лв., при лихвен процент от 18,38%, , ГПР 20,02%, както и при задължителна застраховка сигурност на плащанията с цена от 44,55лв.

Отделно е представен договор от същата дата за отпускане на револвиращ кредит от 1000лв. на година при условия – 35% договорна лихва, 44,90% ГПР.

За да постанови обжалваното разпореждане, заповедният съд е приел, че в представеният договор за потребителски кредит са налице евентуално неравноправни клаузи, доколкото липсва посочване на методика за определяне на ГПР. Освен това е посочено в договора, че се дължи и сума за застраховка, която не е ясно как е включена в условията по кредита. Посочил е и , че заявителят не е изпълнил указанията да посочи какво е заплатено по договора, за да се прецени при съмнения за неравноправни клаузи какъв е размерът на остатъчната главница. По тези съображения е отказал издаване на заповед за изпълнение.

В заповедното производство съдът е ограничен в проверката, която следва да извърши и преценката на фактите по делото. Съгласно изискванията на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК ако искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на потребителски договор, то задължително се прави и преценка за неравноправни клаузи в същия. Всички останали въпроси и доказването на вече посочените се извършва едва при развитие на исково производство по реда на чл.422 от ГПК.

В случая съдът намира, че по отношение на изискването за сключване на застраховка и плащане на застрахователната премия на кредитора може да се направи обосновано предположение за наличие на неравноправна клауза в договора, доколкото в договора не е ясно посочено включена ли е сумата за застраховка към главницата, относими ли са към нея лихвените проценти по договора, респ. дали посоченото ГПР отразява и плащанията на тази застраховка. Следва да се посочи и че в крайна сметка не става ясно кои са приложимите лихвени проценти по конкретния договор, т.к. под един и същи номер и от една и съща дата са налице два договора с различни параметри.

Тези факти навеждат на извод за голяма вероятност от съществуване на неравноправни клаузи в процесния договор с оглед изискването на чл.10 и чл.11 от ЗПК.

В производството по чл.410 от ГПК съдът не извършва проверка на съществуването на вземането, а е длъжен да издаде заповед само въз основа на заявлението на страната. Когато претендираното вземане се основава на потребителски договор, то се дължи и проверка за евентуално неравноправни клаузи, но само до степен на първоначална такава, т.е. на очевидна вероятност за наличие на неравноправно третиране на потребителя. При констатиране на такава вероятност, то искането за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде оставено без уважение. Вярно е , че съществува възможност за издаване на заповед за изпълнение само по отношение на главницата, която е винаги дължима, дори и в случаите на недействителен потребителски договор, но при 2 липса на данни какво е платено по този договор, за съда остава неясен размера на дължимата главница. В тази насока заявителят не е изпълнил дадените му от съда указания, поради което и не е установено какъв е размерът на непогасената главница. Този въпрос може да бъде разрешен едва след събиране на доказателства в едно състезателно производство.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното разпореждане е правилно, поради което и същото следва да бъде потвърдено.

По изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 14992/22.05.2024, пост. по ч.гр.д.№ 8212/24, ПдРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3