Решение № 259 от 04.11.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. Варна, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20253001000311 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба срещу решение №159/17.04.2025г. по електронно дело 20223100900316 ( ТД 316/22г по описа на ОС-Варна), В ЧАСТИ, с които са били отхвърлени предявени на осн.чл.432, ал.1 от КЗ съединени претенции на въззивниците Д. М. З. и А. М. З. срещу ЗД "БУЛ ИНС"АД за присъждане на справедлив остатък от обезщетение над размер от по 120 000лв. до искания справедлив размер от по 200 000лв. за понесени неимуществени вреди, в резултат от смъртта на майката на увредените лица, причинена от застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ автомобилист, със съответна законна лихва от уведомяване на застрахователя и са разпределени разноските.

Предварителните въпроси по допустимостта на производството и редовното сезиране на въззивния съд са разгледани в определение №401/08.07.2025, неоспорено след обявяване на страните, ведно с доклада на изложените подробни оплаквания по обжалвания акт.

Въззивниците Д. М. З. И А. М. З., чрез адв. Д. и Р., считат че определената от първата инстанция парична компенсация не съотвества на справедливо остойностяване на преживените страдания на членове на семейство, внезапно загубили силна духовна и емоционална връзка с починала при ПТП пътничка (тяхна майка), както не са отчетени всички значими критерии за оценка на неимуществени щети, обичайно настъпващи при внезапно и травматично разкъсване на връзка между най-близките преки роднини-възходящ и низходящи и конкретно негативното отражение на загубата на майката върху психично-емоционално състояние на синовете, 1 установено с гласните доказателства и икономическите условия, изразени в лимитите на застрахователните обезщетения и развитието на инфлационни процеси, включително към момента на стабилизирането на последиците от деликта в бъдеще, изискващи според съдебната практика завишено справедливо остойностяване.

В писмени бележки, представителите на въззивниците поддържат бланкетно същите доводи по същество, като молят за изменение на постановения акт и уважаване на основателните им претенции в цялост.

Въззиваемият ответник ЗД "БУЛ ИНС"АД, чрез упълномощения адвокат Г. оспорва жалбата с доводи за правилно постановен акт след пълно изследване на обстоятелствата относно вредите, понесени от опечалените синове на увредената при ПТП пътничка, като са отчетени както индивидуални особености на съществувала приживе връзка на вече пълнолетни синове, изградили свои семейства с майка, която е работила и живяла в чужбина, така и на общия стандарт на живот в страната към момента на причиняването на смъртта й. Позовава се съответствие на определения от съда имуществен еквивалент с обществено приемлив справедлив размер, възприеман в практиката на съдилищата за сходни емоционални загуби.

Допълнителни доводи по същество не са излагани, а в писмено становище представителят пледира за отхвърляне на неоснователната жалба срещу правилото решение.

Страните претендират насрещно за присъждане на разноските и във въззивното производство. Въззиваемото дружество е конкретизирало конкретните разходи в списък по чл. 80 ГПК (л. 44)., а пълномощник на въззиваемите е обявил искане за определяне на възнаграждение за договорено безплатно обслужване (л. 41). И двете страни насрещно са заявили бланкетни възражения за прекомерност на адвокатски хонорари.

За да се произнесе въззивният състав съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответства В ОБЖАЛВАНА ЧАСТ на отхвърлена част от предявена пряка претенция на увредено лице от смърт на пострадал при ПТП пешеходец срещу застрахователя на автомобилиста, причинил неимуществени щети.

Първоинстанционният съд е бил сезиран със съединени искове на две пострадали лица, на осн.чл.432, ал.1 от КЗ, за присъждане на застрахователни обезщетения, поискани, но неизплатени от ответника като справедлив еквивалент за причинени неимуществени вреди, остойностени на по 200 000 лв. като справедлив еквивалент на неимуществени вреди по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от уведомяване на застрахователя на 10.02.2022. Ползващите се от застраховката увредени синове са основали претенции на твърдения за негативно засягане на психо-емоционалната им сфера в резултат на загубата на М З.а – тяхна майка, починала в резултат на тежки увреждания, получени при пътуването й в неправомерно управляван от застрахован водач автомобил на 11.10.2021г. в района на гр. Букшан, Румъния.

В отговора си по исковата молба, наред с оспорване на отговорността на 2 застрахования(вкл.неправомерното му поведение, вина и връзката на смъртта с последиците от удара), ответникът е заявил изрично и евентуално възражение за съпричиняване, поради допуснато от пострадалата като пътник нарушение на задължение за обезопасяване с колан и съзнателно поемане на риск при пътуване с неправоспособен водач. Застрахователят конкретно е оспорил твърденията относно интензитета и съдържанието на прекъснатата родствена връзка между пълнолетните синове и безработната им майка и съответствието на размера на поискания паричен еквивалент на сумите, възприемани в практиката на съдилищата за подобни случаи на понесени страдания.

Обезщетението за неимуществени вреди, понесени от опечалените двама синове в размер, достигащ обжалваната част е било поискано преди предявяване на претенцията в съда. По делото е нямало спор, че към момента на уведомяване на застрахователя за увреждащото събитие, разследването за престъпен характер на вредоносното деяние на автомобилиста не е било приключено, но пред застрахователя на автомобилиста са бил представени данни за повдигнато обвинение за престъпно причиняване на смърт с ясно отразени факти за вредоносно поведение на застрахования водач. Доколкото застрахователят не е предложил уреждане на претенцията, съдът намира за установен интересът на неудовлетворените от застрахователя ползващи се от задължителна застраховка увредени родственици на пострадалата пътничка да търси с иск по чл. 489 ал. 3 КЗ разрешаването на спора за дължимост на застрахователното обезщетение, ведно с акцесорни към него лихви.

Постановеното решение по този спор е допустимо.

Решението не е обжалвано в част, с която е била присъдена сума до размер от по 120 000лв. като част от справедливо обезщетение за понесени от двамата сина страдания от загубената връзка с тяхната майка. Въззивният съд зачита стабилното вече установяване както на основанието за възникване на покритата от застрахователя гражданска отговорност на застрахования автомобилист, причинил вредоносно ПТП, така и на отговорността на застрахователя за изплащане на това обезщетение. Затова и понастоящем тези въпроси не се може да пререшават.

Обжалваната допустима част от съдебното решение визира само приложението на критериите за определяне на справедлив еквивалент на вредите, за които застрахователя носи отговорност в цялост. Няма оплаквания по разгледаното възражение за съпричиняване и затова и въпросите по евентуална редукция на размера с принос на пострадалата остават извън инстанционния контрол.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 от ГПК, и представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Пред въззивния съд няма оплаквания по механизма на вредоносното събитие и значението на поведението на всеки от участниците в ПТП, установени от първата инстанция със заключението на вещи лица и в съответствие със съставомерните за престъпен състав обективни и субективни елементи на деянието на осъден за транспортно престъпление водач (присъда №9/2024г по НОХД № 5355/192/2021г на румънски съд). Затова и въззивният 3 съд възприема установените в първата инстанция факти на противоправното вредоносно поведение без съпричиняване, както следва: на 11.10.2021г. в района на гр. Букшан – DN 61, окр. Гюргево, Румъния, ПТП при управление на л.а. „Форд с рег. № ХХ ХХХХ ХХ, без да притежава свидетелство за управление за нито една категория превозни средства, водачът Я Я е причинил непредумишлено смърт на М З.а, като смъртта й е била пряк резултат от тежка съчетана травма, включваща водеща за фаталния резултат фрактура на черепа с разместване и кръвоизливи под мозъчните обвивки и контузия на мозъка.

Безспорна е и се установява от приложените удостоверения за родствени връзки прякото родство по низходяща линия на починалата на 47г. М З.а и ищците А. (тогава на 22г.) и Д. (29г.) – нейни двама сина от общо петте й пълнолетни деца.

Спорни са установените от първата инстанция факти относно изживените от синовете на починалата емоционални страдания като неимуществени вреди от загубена връзка с най-близък член на семейството и правната им оценка по критериите за справедливост. В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр. 2 ГПК.

Съгласно ППВС № 4/25.05.1961 г. подлежат на обезщетяване неимуществени вреди, причинени от смъртта на най-близки лица - родители, деца, съпруг, доколкото се установи, че действително са претърпели вреди като негативни психически изживявания - емоционални страдания. Между най-близките родственици и съпрузи такава близост житейски се предполага, но не съществува законова презумпция за възмездяване, изключваща задължението за доказване съдържанието на съответната връзка, която да удовлетворява най-малко обичайното съдържание на връзка между обичащи се майка и синове (ТРОСНГТК № 1/2016 г. на ВКС). Такова съдържание на връзката на пълнолетни низходящи с техен единствен родител предпоставя пълноценна, постоянна и всестранна хармонична връзка, трайно и задълбочено общуване, което да е създало отношения на взаимна обич, доверие и разбирателство, взаимопомощ, изградени в периода на отглеждането на децата самостоятелно от майката без данни за брачен партньор и съхранени след отделяне на навършили пълнолетие младежи в самостоятелни домакинства. При определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи тези вреди, и то не само чрез посочването им, но и при отчитане на тяхното значение за размера на вредите. При определяне на справедливо обезщетение за понесени неимуществени вреди при причиняване на смърт, от значение са както възрастта на увредения, определяща и презумптивна продължителност на продължаваща до естествен край на живота емоционално общуване; общественото му положение, като израз и на икономическия му стандарт на живот, определящ субективно отношение към парични стойности; фактическите отношения между пострадалия и претендиращия обезщетението увреден, които се осуетяват след преждевременна липса на естественото им продължаване със същия интензитет и обем; обстоятелствата, при които е настъпил вредоносният резултат, като формиращи емоция от внезапно настъпила неестествена и травматична смърт, както и други обстоятелства, които решаващият съд следва да прецени, за да 4 изведе обоснован и законосъобразен извод за точния, конкретен размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД. При произнасяне по размера на обезщетенията за неимуществени вреди, следва да се съобрази и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на обществото, при отчитане на конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за последните, следва да се съобразят и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането. Застрахователните лимити нямат самостоятелно значение и не са абсолютен критерий за икономическите условия в страната, но имат помощно значение при произнасяне по отговорността на застрахователя при предявен пряк иск, с оглед и на съпоставка на установената практика в различни периоди (така Решение № 15/12.02.2018 г. по т. д. № 1423/2017 г., ВКС, II т. о., ТК, Решение № 215 от 3.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г., ВКС , I т. о., ТК).