Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260314 от 09.11.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 185/2019
Вид
Решение № 260314
Подписан
09.11.2020
В сила
08.04.2024
Състав
АННА ВЛАДИМИРОВА НЕНОВА ВЪЛКАНОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е № гр. София, 09.11.2020г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател:

Анна Ненова при секретаря Йоана П. като разгледа докладваното от съдията докладчик т.д. № 185 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 74, ал. 1 от ТЗ, евентуално чл. 125, ал. 3 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата С.П.А. твърди, че е съдружник и управител в „А.С и С“ ООД. Другият съдружник, с равни дялове, е С.С.С..

На

22.01.2019г. от 11.00 часа, в гр. София, е било проведено извънредно общо събрание на съдружниците, на което по т. 2 от дневния ред е било взето решение за изключване на ищцата като съдружник, по т. 3 – дяловете на изключения съдружник да се поемат от другия съдружник и дружеството да се преобразува в еднолично дружество с ограничена отговорност, по т. 4 – приемане на нов учредителен акт и избор на С.С.С. за управител и т. 5 – за освобождаване на С.П.А. от длъжност като управител.

Ищцата намира тези решения противоречащи на закона и дружествения договор.

С.П. А.не е била редовно поканена за събранието. Клаузата на чл. 25, ал. 3 от дружествения договор предвижда общите събрания на дружеството да се свикват посредством писмено съобщение, изпратено най-малко 30 дни предварително, а поканата за свикване на събранието с вх. № 15388/20.12.2018г. на ЧСИ М.Ц.., рег. № 840, е била връчена на 07.01.2019г. в нарушение на предвидения в дружествения договор 30-дневен срок. Не са налице основания за изключване на ищцата като съдружник.

Липсва ясно формулирано нарушение, извършено от съдружника, което да е основание за неговото изключване по чл. 126, ал. 3 от ТЗ. Според константната практика на ВКС, връчването на писмено предупреждение по чл. 126, ал. 3 от ТЗ поставя началото на процедура по изключване. Законът изисква изтичане на период от време между получаване на писменото предупреждение за изключване и вземане на решението за това. Недопустимо е съдружникът да е изключен, ако не му е предоставена възможност да коригира поведението съобразно отправеното предупреждение (Определение № 12 от 09.01.2013г. па т.д. № 397/2012г. на ВКС).

Описаното поведение по т. 6 от поканата не съставлява основание чл. 126, ал. 3 от ТЗ, нито е предвидено като основание за изключване на съдружник съгласно чл. 20 от дружествения договор. Влошените отношения между съдружниците не са елемент от фактическия състав на чл. 126, ал. 3 от ТЗ (Решение № 171 от 14.03.2012г. по т.д. № 860/2010г. на ВКС). Основанията за изключване са свързани с твърдени неизпълнения на задължения на С.П.А. като управител. Дейността на съдружника като управител не може да бъде основание за изключването му по реда на чл. 126, ал. 3 от ТЗ (Определение № 309 от 13.05.2013г. по т.д. № 665/2012г. на ВКС).

Поведението на съдружника, описано в поканата, освен че не съставлява основание за изключване и не отговаря на истината, за което в исковата молба се развиват подробни съображения. Не е било дадено писмено предупреждение до съдружника за изключването, нито е определен срок на прекратяване на твърдяното противоправно поведение.

Ищцата се позовава на Решение № 455/04.06.2008г. на ВКС по т.д. № 99/2008г. Липсва ясно формулирано нарушение от съдружника по протокола от 22.01.2019г., което да е основание за изключване. Съдържанието на протокола от извънредното заседание на общото събрание не отговаря на действително проведените обсъждания и направените изявления – по време на изслушването протокол за провеждането на събранието не се е водил нито от присъстващия помощник – нотариус, нито от пълномощника на другия съдружник, избран за протоколист на събранието. С.П.А. не е отправяла заплахи и е била принудена да напусне събранието преди края. За изготвения протокол ищцата е разбрала след представянето му към заявление обр. А4 вх. № 20190129110742. Протоколът не е бил подписан от С.П.А. и не е довеждан до знанието й.

Останалите оспорени решения, взети след изключването на ищцата като съдружник, не са били взети от надлежно свикано общо събрание и с необходимия кворум, както и не са били налице предпоставките за поемане на дялове и преобразуване на дружеството и изборът на нов управител не е бил включен в дневния ред.

Ищцата иска да бъдат отмени оспорените решения от протокола на общото събрание на съдружниците на „А.С и С“ ООД, а ако исковете по чл. 74, ал. 1 от ТЗ бъдат отхвърлени - да бъде заплатена равностойността на дружествения й дял, определена към края на месеца, през който е настъпило прекратяване на членството поради изключване (31.01.2019г.) – 10 000 лева, частично от 293 374. 50 лева, със законната лихва от 01.02.2019г.

Съгласно изложеното в исковата молба, при предявяване на отменителните искове е спазен срокът по чл. 74, ал. 2 от ТЗ.

Ищцата иска да бъде съобразено, че ответното дружество притежава недвижим имот с пазарна оценка от 474 003 лева, както и че не упражнява дейност, считано от

2017г., и не съставя актуален счетоводен баланс.

Ответникът „А.С и С“ ООД, чрез С.С.С., оспорва исковете.

Намира исковете допустими, като подадени от лице с правен интерес в рамките на преклузивните срокове по чл. 74 от ТЗ, но неоснователни.

Проведеното извънредно общо събрание и взетите на него решения са законосъобразни.

Разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от дружествения договор предвижда, че поканата до съдружника следва да е изпратена най-малко 30 дни преди датата на събранието, което изискване е спазено.

Доколкото не е предвидено друго в дружествения договор по отношение минимално необходимия седмодневен срок между получаване на поканата и провеждане на събранието по чл. 139, ал. 1 от ТЗ, проведеното на 22.01.2019г. събрание е свикано редовно. Твърдението за липса на отправено предупреждение категорично се опровергава от съдържанието на връчения на 07.01.2019г. документ. Няма законово изискване поканата и предупреждението да са материализирани в отделни документи и практиката на ВКС подкрепя тази възможност, нито е дефиниран срок, който е и факултативен (Решение № 160 от 26.11.2010г. по т.д. № 379/2009г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 3 от

19.02.2010г. по т.д. № 482/2009г. на ВКС, ТК, І т.о. и Решение № 420 от 16.06.2005г. по т.д. № 397/2004г.). Формулираните основания за изключване кореспондират с тези по чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 от ТЗ, възпроизведени в чл.

20, ал. 2 от дружествения договор. Изключеният съдружник е бил на събранието с упълномощен адвокат и това опровергава твърденията, че не е било ясно основанието за изключване и че не е имала възможност да коригира поведението си, каквото не е поискала и на събранието. Ответникът излага подробни съображения в подкрепа на съществуването на основание за изключване на съдружника - нарушенията са били конкретизирани и мотивирани, те са основание за изключване и отговарят на истината. Ответникът посочва, че е воден иск пред Софийски градски съд, І-22 състав. Съставеният протокол за събранието отговаря на изискванията на чл. 137, ал. 4 от ТЗ. Като официален свидетелстващ документ нотариалното удостоверяване и изготвения от нотариуса констативен протокол на основание чл.

593 от ГПК се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила за удостоверените в него факти. Изключването на ищцата като съдружник е имало незабавно действие спрямо дружеството и последващите решения са взети с необходимия кворум и мнозинство към момента на приемането им.

Ответникът не прави възражения срещу предявения иск по чл. 125, ал. 3 от ТЗ с оглед гарантираното от закона и дружествения договор право на изключения съдружник да получи равностойността на дружествения си дял въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, в който е настъпило изключването. Но ищцата, като бивш управител, не е предала счетоводната документация и поради това и оспорване изключването пред съда, правото по чл. 125, ал. 3 от ТЗ не може да се реализира – не може да се състави междинен счетоводен отчет. Ответникът оспорва, че равностойността на дела не може да бъде по пазарна оценка към 01.02.2019г. Ответникът се позовава и на трайно установена практика на ВКС по въпроса, съгласно която при определяне на равностойността на дружествения дял в междинния баланс активите и пасивите се отразяват по историческата им цена, която е цена на придобиване, себестойност, справедлива цена или друга според приложимите счетоводни стандарти. Законът не допуска изчисляването на размера на дружествения дял на база пазарна цена на активите към момента на прекратяване на членственото правоотношение, а това може да стане само в случай на ликвидация на дружеството, когато наличните активи ще бъдат осребрени по тяхната пазарна стойност. Целта на закона е да не се допусне намаляване на имущественото покритие на капитала във вреда на кредиторите на дружеството, което продължава да функционира и след прекратяване на членственото правоотношение с един от съдружниците в него (Решение

№ 64 от 09.06.2009г. по т.д. № 504/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 224 от 10.09.2010г. по т.д. № 765/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 120 от 10.07.2012г. по т.д. № 781/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и Решение № 206 от 06.08.2018г. по т.д. № 1108/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).

Оспорванията, възраженията и правните си доводи страната поддържа и в допълнителния отговор.

В допълнителните си искова молба ищцата е потвърдила изложените обстоятелства и направените искания и допълнително е развила правни доводи, за което се е позовала и на съдебна практика.

И двете страни претендират направените по делото разноски по списъци по чл. 80 от ГПК.

След последното открито съдебно заседание по делото са представени и писмени защити.

По предявените искове

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:

„А.С и С“ ООД е дружество, регистрирано в търговския регистър при Агенция по вписванията през 2008г., с капитал от 5 000 лева, който е бил внесен изцяло, и с предмет на дейност, освен другото, търговия с недвижими имоти, стопанисване, управление и отдаване под наем на недвижими имоти, клас по НКИД – операции с недвижими имоти.

Съдружници в дружеството при равни дялове - по 50 дяла на обща стойност 2 500 лева, от регистрацията му са били ищцата и С.С.С., съпрузи. Ищцата е била и управител на дружеството.

През 2017г., след развод между съдружниците от 2014г., в търговския регистър са били извършени вписвания във връзка с промяна във фамилното име на ищцата - в полетата относно съдружниците и управителя по партидата на дружеството (вписване вх. № 20170320100414). Бил е обявен и актуализиран дружествен договор.

С дружествения договор подробно са били уредени, освен другото, правата и задълженията на съдружниците, правомощията на управителя, както и правомощията на общото събрание на съдружниците и реда на вземане на решения.

По-конкретно всеки съдружник, освен другото, е имал право да участва в управлението на дружеството, да иска свикване на общо събрание на съдружниците, да бъде информиран за състоянието на дружествените дела и да проверява отчетната документация на дружеството (чл.

16, ал. 1, т. 1, т. 4 и т. 5). Съдружниците са упражнявали правата си във връзка с управлението на дружеството чрез общо събрание на съдружниците, а броят на гласовете им при вземане на решения са съответствали на притежавания капитал – чл. 17. Всеки съдружник е бил длъжен, освен другото, да участва в управлението чрез общото събрание на съдружниците и да изпълнява решенията на общото събрание – чл. 18, ал. 1, т. 2 и т. 3. Съдружник е можело да бъде изключен, съгласно клаузата на чл. 20, ал. 2 от дружествения договор, ако системно е нарушавал договора, не е изпълнявал задълженията си да оказване на съдействие на дружествените работи, не е изпълнявал решенията на общото събрание на съдружниците и е действал против интересите на дружеството. Изключването на съдружника е било с решение на общото събрание, по предложение на всеки един от останалите съдружници, което е обосновано и мотивирано – чл. 20, ал. 3 от дружествения договор.