Протокол № 624 от 12.06.2026, Окръжен съд - Благоевград

ПРОТОКОЛ

№ 624 гр. Благоевград, 12.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Бункова

Членове:

Божана Манасиева

Гергана М. Симеонова при участието на секретаря Илиана А.а и прокурора Б. Д. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261200600209 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

За Окръжна прокуратура – Благоевград, редовно призовани, се явява прокурор Г..

Въззиваемият С. Ц., редовно призован, се явява лично и с адв. Ч., редовно призован.

Въззиваемият Е. А., редовно призован, се явява лично и с адв. Й., редовно призован.

Свидетелят В. К. Б., редовно призован, се явява лично.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Ч.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Й.: Да се даде ход на делото.

Съдът като взе предвид, че страните се явяват лично, представляват се от защитниците, намира, че са налице процесуалните предпоставки, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1

ДОКЛАД НА СЪДА: В предходното съдебно заседание в качеството на свидетел е призован В. Б., който се явява в днешното съдебно заседание, с оглед на което съдът

О П Р Е Д Е Л И:

СНЕМА самоличността на свидетеля:

В. К. Б. – на 43г., неосъждан, без родство и връзки със страните по делото.

Свидетелят беше предупреден за наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от НК и същия обеща да каже истината.

СВИД. Б.: Във връзка с кражбата на кюнебеци, съм разговарял с г-н Е., тъй като той беше жалбоподателя. С него разговаряхме във връзка с кражбата – кога е установил, какво е откраднато и подробности около нея. Не съм виждал открадната вещи. За връщането на вещите съм разговарял по телефона с г-н Е., той ме уведоми, но не помня точна дата, че въпросните две лица са му върнали откраднатите вещи – двете лица, които са в залата Е. и С.. Уведомих г-н Е. по телефона, че има лица, които искат да върнат вещите. Няма представа дали вещите, които са върнати са същите вещи, които са били откраднати. Не ми е казал нищо г-н Е.. Предполагам, че са били същите, не знам. Г-н Е. каза вещите да се оставят на другия обект на фирмата, който се намира на ул. С., бившия Монопол. Изрично, заяви че няма претенции към двете лица и това беше, като го записа и в снетите обяснения. Нямам спомен на кой съм казал къде да се върнат вещите. Сигурно и на двамата подсъдими съм казал, не помня.

Свидетелят Б. отговаря на въпроси на прокурора:

СВИД. Б.: Няма спомен дали съм бил съм бил сам в кабинета си, когато се обадих на г-н Е.. Все пак са минали 3 години. Той не ми е казал, че две лица са върнали вещите. Той каза, че просто са му върнати вещите. Разстоянието между с. К. и с. С. не знам колко е, това е друга община, ние не я обслужваме.

Не знам и разстоянията между с. С. и с. П., мога само да гадая.

АДВ. Ч.: Не желая да задавам въпроси на В. Б., тъй като поддържам становището, че същия не може да бъде свидетел, съобразно разпоредбата на чл.118, ал.2 от НПК.

Свидетелят Б. отговаря на въпроси на адв. Й.:

СВИД. Б.: С г-н Е. съм разговарял 2-3 пъти, с двамата подсъдими съм 2 разговарял сигурно 2 пъти. Първия път при снемането на обясненията и после нещо, ако евентуално се е наложило, но не съм сигурен, че са два пъти.

Свидетелят Б. отговаря на въпроси на съда:

СВИД. Б.: Е. като го търсихме на адреса му в с. П., се намираше в гр. С., беше призован и се яви ден-два след като го търсихме. Другото лице мисля, че го установихме по телефона и дойде. По никакъв начин не съм установил, че това са същите вещи, които са предмет на жалбата. Аз не съм ги виждал, просто жалбоподателя ми заяви, че са му върнати вещите. Аз не съм ги виждал тези вещи.

СТРАНИТЕ/поотделно/: Нямаме повече въпроси към свидетеля, да се освободи.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДА СЕ ИЗПЛАТЯТ пътни разходи на свидетеля В. Б. в размер на 10 евро, съгласно справка-декларация.

ОСВОБОЖДАВА свидетелят В. Б. от съдебна зала.

СТРАНИТЕ/поотделно/: Нямаме искания.

Съдът като взе предвид, че страните нямат доказателствени искания О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, поддържам депозирания от Районната прокуратура протест срещу оправдателна присъда на Районен съд – Сандански. Поддържам протеста в цялост, поради което няма да го преповтарям. Само ще се опитам да допълня същия. Първото, което прави впечатление, запознавайки се с мотивите на районния съд, не просто сходството им, а идентичността с пледоариите на защитата както по отношение на фактологията, така и по отношение на анализа на доказателствата. Липсата на самостоятелен анализ, направен от съда по отношение както на оправдателните доказателства, какъвто анализ е направен в пледоарията на защитата, изключвайки осъдителните такива, е абсолютно процесуално нарушение и се приравнява на липса на мотиви. Предоверявайки 3 се на пледоарията на защитата, съдът е достигнал до множество предположения като например – твърдим, че е абсолютно предположение могъл ли е свидетелят К. да усети наличие на товар и в какво количество, какъв тонаж. На въпрос на защитата, вещото лице-оценител, е посочил „вероятно“. Видно от познанията на вещото лице, че той е казал, че „може би“ въпросните кюнебеци тежат в определените стойности 12-14 кг, като не е могъл да посочи характеристики, в това число и тонаж на другите две вещи.

Аз твърдя, след справка в интернет, че тонажа не е такъв на същото основание, на което и вещото лице го твърди. Имайки предвид това и отчитайки възрастта на свидетеля К. към датата на деянието, съда е следвало да отчете дали въобще е възможно тази свидетел да не може да усети, както той сочи, дали е товарен или не. Отделен въпрос е, че никъде в неговите показания той категорично не казва, че процесното МПС е било натоварено.

Навсякъде твърди „непроверих“, но видите ли не можело да не усети.

Изключая факта, че е в изключително близки, роднински отношения с един от подсъдимите. Не само това е убягнало на съда. Констатирам съществени противоречия, които отново са следствие предоверяване на пледоарията на защитата, без съда да отчете каква е тяхната роля. От фактическа страна съдът приема, че на процесното място, процесния час на процесната дата, с процесното МПС не някой друг, а именно подсъдимите са се движили в района към гробищен парк с. П., където всъщност се намира и мястото на извършване на престъплението. Малко по-нататък в мотивите, анализирайки доказателствата, съда приема, че не било доказано, че те са управлявали това МПС, като можело това МПС да бъде управлявано от свидетеля К..

Прокуратурата е неясно какво приема съда, въз основа на какви доказателства. Управлявали ли са подсъдимите това МПС на въпросната дата или не, или някое друго, трето лице. Така изложено на кратко мисля като найфрапантно мисля, че е достатъчно, за да мотивира съществени процесуални нарушения и такива пороци в мотивите, че делото да бъде върнато за ново разглеждане. Ако все пак, настоящия въззивен състав приеме, че тези пороци не са от такова естество, че да доведат до отмяна и връщане, и същите могат да бъдат отстранени от вас, то ще Ви моля да отмените оправдателната присъда и вместо нея постановите нова, с която признаете подсъдимите за виновни.

Безспорно е, че в настоящия казус липсват преки доказателства. По принцип такава доказателства при извършване на кражба липсват изначално. Единици са случаите, когато имаме преки очевидци. Въпреки това твърдя, че наличните косвени такива са достатъчни по обем, след чиито внимателен анализ да се достигне до извода, че подсъдимите А. и Ц. са извършители на деянието. На първо място безспорно е, доколкото мисля че това не се спори от защитата, че на 26.02.2023г. за времето от около 21:30 часа до около 22:30 часа подсъдимите А. и Ц. са били в с. П.. Това се извежда от обясненията на самите подсъдими и от показанията на свидетеля Б., възприети от него след запис на охранителни камери в района, през който са се движили подсъдимите с процесното МПС, собственост на свидетеля К.. Безспорно е, че те са се движили в посока гробищен парк с. П.. Тук искам да кажа, че според мен 4 израз на абсолютната защитна позиция на подсъдимите твърдението им, че са били в този район с цел разхождане на своите домашни любимци – кучета, като няма да се спирам на това дали желанието на А. е било такова, че се стигнало до управление на МПС, което е в явно нарушение на Закона за движение по пътищата, според показанията на неговия братовчед. И това наймалко с дължи на факта, че дори да се приеме, че са разходили кучета, това само по себе си не изключва възможността да са извършили и кражба по същото време. Тук искам да обърна внимание на настоящия съдебен състав на показанията на други свидетели, нещо което е убягнало на първоинстанционния съд. В показанията си свидетелят Б., разбира се тази показания, които са извън абсолютната забрана по чл.18, ал.2 и показанията на свидетеля Е., може да се приеме следното – провел е разговор на 01.03.2023г. с управителя на фирмата, която е била собственик на процесните вещи. По време на този разговор свидетеля Е. твърди, че служител на Районно управление – Сандански му е съобщил, че има лица, които желаят да върнат вещите. При този разговор свидетелят Е. е заявил, че не желае вещите да бъдат върнати на мястото, от което са отнети, а да бъдат върнати на друго място в гр. С.. След този разговор, същия ден след работно време до сутринта на следващия ден, тези вещи са върнати. Смятам, че няма спор, че този разговор, този служител на районното управление, е бил именно свидетеля Б..

За информацията, която съдържат тези разговори, а именно къде да бъдат върнати съответните вещи, знание имат само Е., Б. и двамата извършители, които безспорно са били по това време в районното управление – по какъв повод и какво са си говорили, не коментирам. Мисля, че никой от тук присъстващите не се твърди и дори не предполагат, че тези вещи са върнати от Б. и Е.. Изводът е ясен. С оглед на така изложеното днес и в протеста, ще Ви моля да върнете делото за ново разглеждане, а в случай, че не приемете това мое становище, да постановите нова присъда, с която ги признаете за виновни.

АДВ. Ч.: Уважаеми окръжни съдии, от имено на моя подзащитен Ви моля да постановите решение, с което да потвърдите като правилна, законосъобразно и обоснована постановената първоинстанционна присъда. За първи път чувам в моята практика, че е процесуално нарушение, че мотивите на съда съвпадат с фактическата обстановка, която е изложена от защитата. Вероятно прокурора предполага някаква презумпция за неправилност на защитата като цяло и поради което съда не трябва по никакъв начин мотивите му да съвпадат с тези на защитата. И пледоарията на защитата, и мотивите на съда към първоинстанционната присъда се основават на обстоятелствата, установени от наказателния процес със средствата и по начините, посочени в този наказателен процес. Всичко друго би било нарушение на НПК, респ. би довело и до незаконосъобразност на постановения първоинстационен акт. Истината е, че нито на ДП, нито на съдебната фаза на процеса не се установяват такива обстоятелства, изводими от доказателствените средства, допустими и събрани в процеса, които да доказват авторството на двамата подсъдими на деянието, за което са привлечени към наказателна отговорност.

5

На първо място, по делото изобщо не е установено кога, в кой момент процесните кюнебеци и 4 броя платна са изчезнали от строителния обект на фирма „Бетон“ ЕООД, обектът има над с. П.. Микробусът, който е ползван от двамата подсъдими, е минал за един кратък период то време през този район, но няма никакви доказателства по делото, че откраднатите вещи са изчезнали от обекта точно по това време. вещите ги е нямало от 17:00 часа на 26-ти февруари до 8:00-8:30 часа на другия ден, когато работниците са дошли на обекта и са видели, че ги няма. Това е периодът, в който са изчезнали тези вещи. Това, че свидетелката П. за един кратък период от време през вечерта на 26-ти, е забелязала едно моторно превозно средство, микробуса ползван от двамата подсъдими, не означава по никакъв начин, че през този целия дълъг период от 5 часа вечерта на 26-ти до 8:30 часа на сутринта, това са повече от 15 часа, други превозни средства не са минавали от там. Това може да е камион, може да е каруца, може да е каквото и да било друго. Не е даже задължително да е от хора, които са то друго място. Може да е човек, който е от с. П.. Може да са взети от работник или служител на фирмата, който е решил да си послужи, което не е невиждана практика в българските условия – работниците в една фирма да ползват материалите и средствата на тази фирма за свои, частни нужди.