Решение № 587 от 05.08.2019, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ гр.Русе, 5.08.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенски районен съд, пети наказателен състав, в публичното си заседание на 12.06 през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:Велизар Бойчев при секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от председателя АНД N 967 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

F. U. от РТурция е подал жалба против наказателно постановление №38-0000482/24.04.2019г., издадено от главен инспектор в ИА“АА”- гр.Русе, с което на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП във вр. чл.19, ал.2, т.4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000лв. и на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП във вр. чл.19, ал.2, т.4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000лв.

Жалбоподателят излага съображения, че наказателното постановление е неправилно и иска отмяната му.

Ответникът по жалбата не изпраща представител.

РРП не взема становище по жалбата.

Районният съд, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

На 23.04.2019г. жалбоподателят управлявал т.а. с рег.№31ASN52 и полуремарке с рег.№31ASN86, с които извършвал международен превоз на товари от РТурция за РРумъния, без сертификат за техническа изправност на автомобила и полуремаркето.

Тази фактическа обстановка се установява по напълно непротиворечив начин от всички събрани по делото доказателства и води до следните правни изводи:

С даденото във фактическата обстановка деяние жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП във вр. чл.19, ал.2, т.4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, тъй като на 23.04.2019г. в гр.Русе, като водач на моторно превозно средство с рег.№31ASN52, извършвал международен превоз на товари без сертификат за техническа изправност на превозното следство. Не е налице маловажен случай, тъй като процесното деяние по никакъв начин не се различава в обществената си опасност от което и да било друго подобно.

Жалбоподателят е годен субект на нарушението, тъй като видно от административнонаказателната разпоредба отговорността за процесното деяние е насочена към водачите на МПС, по отношение на което се изискват дадените документи. От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл- жалбоподателят е съзнавал, че следва да има дадения документ, за да извършва международен превоз на товари, но нямал такъв, като е съзнавал обществената опасност от това си поведение и предвиждал настъпването на обществено опасните последици от него. Наказанието за това нарушение е правилно индивидуализирано, поради което наказателното постановление следва да се потвърди в тази му част.

С представеното във фактическата обстановка деяние жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП във вр. чл.19, ал.2, т.4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, тъй като на 23.04.2019г. в гр.Русе, като водач на моторно превозно средство с рег.№31ASN52 и прикачено към него полуремарке с рег.№31ASN86, извършвал международен превоз на товари без сертификат за техническа изправност на полуремаркето. Не е налице маловажен случай, тъй като процесното деяние по никакъв начин не се различава в обществената си опасност от което и да било друго подобно. Жалбоподателят е годен субект на нарушението, тъй като видно от административнонаказателната разпоредба отговорността за процесното деяние е насочена към водачите на МПС, по отношение на което се изискват дадените документи. От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл- жалбоподателят е съзнавал, че следва да има дадения документ, за да извършва международен превоз на товари, но нямал такъв, като е съзнавал обществената опасност от това си поведение и предвиждал настъпването на обществено опасните последици от него. Наказанието за това нарушение е правилно индивидуализирано, поради което наказателното постановление следва да се потвърди и в тази му част.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №38-

0000482/24.04.2019г., издадено от главен инспектор в

ИА“АА”- гр.Русе, с което на F. U. от РТурция на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП във вр. чл.19, ал.2, т.4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари е наложено административно наказание глоба в размер на 2000лв. и на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП във вр. чл.19, ал.2, т.4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари е наложено административно наказание глоба в размер на 2000лв.

Решението подлежи на обжалване пред РАС в

14-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: