Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2506 от 05.03.2025, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Касационно административно наказателно дело 3084/2024
Вид
Решение № 2506
Подписан
05.03.2025
В сила
05.03.2025
Състав
Таня Димитрова, Мария Желязкова, Васил Пеловски

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2506

Варна, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - VII тричленен състав, в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

Членове:

ТАНЯ ДИМИТРОВА

ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ

При секретар ВЕСЕЛКА КРУМОВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ДИМИТРОВА канд № 20247050703084 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказание (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна (ДИТ - Варна) против Решение № 1230 от 24.10.2024 г. по АНД № 2767/2024 г. на Районен съд-Варна (РС - Варна), с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 03-2400152 от 12.06.2024 г. на Директора на ДИТ - Варна.

С жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразява се несъгласие с направения в обжалваното решение извод за допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до грубо нарушаване на правото на защита. Изтъква се, че отговорността на санкционираното дружество е ангажирана в качеството му на работодател и на строител, което изрично е посочено в НП, а и от жалбата срещу НП е ясно, че дружеството разбира за какво нарушение е санкционирано. Пояснява се, че проверката е започната по сигнал за пострадал работник от падане от височина, като е установено, че пострадалият и починал Г. В. имал сключен договор с „Ливекс Строй“ ООД и не е служител на санкционираното „Елит Хоум“ ЕООД. Настоява се, че посочването в НП на настъпилия инцидент, които е възникнал от неизпълнение на задълженията на „Елит Хоум“ ЕООД и съществуваща опасност за работниците на други работодатели е, за да се посочи високата степен на обществена опасност и риск за здравето и живота на работещите в обекта. „Елит Хоум“ ЕООД има качеството на строител за строителен обект „Варна Вю“ и на работодател по отношение на А. Я., който е полагал труд на същия обект към датата на инцидента и за когото също е възникнала и неотстранена опасността от падане от височина. Изтъква се, че обектът не е въведен в експлоатация, като според Акт обр. 15 от 15.01.2024 г. е определен срок за изпълнение на недовършени, неизвършени и недобре извършени работи до 30.01.2024 г., а инцидентът е станал на 19.04.2024 г. Сочи се, че в АУАН не са описани конкретни извършвани СМР в обекта, тъй като проверката е извършена след приключване на работния ден и неизвършване на СМР и поради извършване на действия на органите на полицията за установяване на причините и начина на настъпване на смърт на лицето. Изтъква се, че в НП е описано мястото на нарушението и дължимото конкретно поведение на дружеството. Според касатора височината между мястото, където е поставено съоръжението за пълнене на вода и терена, където свършва стълбището се установява от Акт обр. 15/15.01.2024 г. и е известна на санкционираното дружество, а при установяване на височината служителите на ДИТ са съобразили собствения си ръст, надвишаващ 1,50 м., наличието на цял сутеренен етаж между началото и края на стълбището, включително и на врата на сутеренния етаж, чиято височина сама по себе си надвишава 1,50 м. На следващо място се възразява, че нормата не е указателна и се поддържа, че в НП по ясен и недвусмислен начин са описани конкретните обстоятелства, при които е извършено нарушението. Искането е да се отмени решението на РС – Варна и да се потвърди НП. Претендира се присъждане в полза на касатора на юрисконсултско възнаграждение. В хода на делото юриск. Н. Т. - процесуален представител на касатора, поддържа жалбата и направените с нея искания, представя писмени бележки и излага допълнителни доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение на районния съд. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Ответникът – „Елит Хоум“ ЕООД, с ЕИК *********, чрез адв. И. И., с писмен отговор по жалбата поддържа становище за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт. Излагат се подробни доводи за наличие на пороци на НП и АУАН по отношение на изискуемото им съдържание – липса на пълно, точно и ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и посочване на дата и място на извършване на нарушението. Настоява се, че липсва конкретизация на нарушената законова норма, а е налице разлика в описанието на нарушението в АУАН и НП относно субекта на същото, а и не са посочени фактите, въз основа на които е прието, че наказаното лице е работодател и строител, което е довело до неяснота в какво качество е санкционирано лицето. Изтъква се, че административнонаказващият орган не е извършил необходимата и задълбочена проверка на фактите, както и анализ на събраните писмени доказателства. Според ответника по касация в случая е следвало нормата на чл. 61 от Наредбата да бъде посочена във връзка с друга норма, регламентираща поведение на конкретен адресат. Сочи се, че е сключен договор за извършване на СМР от 06.03.2024 г. с „Ливекс Строй“ ООД и споразумение за съвместно управление на дейностите по осигуряване на ЗБУТ и опазване на околната среда при едновременна работа на строежа от 06.03.2024 г. с визирани задължения по опазване на ЗБУТ. Настоява се, че Наредбата не вменява задължения на работодател, а и е установено, че работниците са в трудовоправни отношения с друг субект, доказателства, за което са били приложени по преписката, но не са взети предвид. На следващо място се сочи, че в АУАН и в НП не е посочено извършвани ли са СМР на мястото на инцидента и какви, както и не е посочено кои изисквания точно не са спазени. Няма информация и няма измервания за височината на мястото на инцидента. Искането е да се остави в сила обжалваното решение. В хода на устните състезания по делото се поддържат изложените доводи и направените искания с писмения отговор.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като заявява, че решението на РС - Варна е правилно, съобразено с процесуалните правила и материалния закон. Пледира се за оставяне в сила на решението на РС - Варна.

Съдът, като прецени доводите на страните и фактите, които се извличат от събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, определяща обхвата на служебната проверка, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес от обжалване на решението като неизгодно за нея.

Производството пред районния съд е образувано по жалба от „Елит Хоум“ ЕООД срещу НП № 03-2400152 от 12.06.2024 г., издадено от Директора на ДИТ - Варна, с което за нарушение на чл. 61 от Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (Наредба № 2 от 22.03.2004 г.), на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв.

Нарушението, според НП, се изразява в това, че на 19.04.2024 г. „Елит Хоум“ ЕООД в качеството на работодател и строител, не е обезопасил срещу риск падане от височина в опасната зона по цялото протежение на работна площадка с поставено открито съоръжение, използвано за пълнене на вода при работа в обекта, находящо се непосредствено до външно открито стълбище на сграда № 8, в строителен обект – „Варна Вю“, находящ се в УПИ І-2915, кв. 5, по плана на местност „Свети Никола“, бул. „Осми приморски полк“ № 284, водещо от кота нула към подземен склад в същата сграда, чрез приспособления, които да са достатъчно високи и да са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило да ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение. Посочено е в НП, че при използване на съоръжението за вода на 19.04.2024 г. Г. Ц. В. на длъжност „общ работник, строителство сгради“ в „Ливекс Строй“ ООД, губи равновесие и пада на намиращото се непосредствено до мястото открито стълбище, вследствие на което получава удар, довел до летален за него изход. Нарушението е посочено, че е извършено на 19.04.2024 г., в процесния строителен обект, към който момент е следвало работната площадка да бъде обезопасена срещу риск падане от височина.

За да отмени НП, въззивният съд приема, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. В нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, както в АУАН, така и в НП, е прието, че липсват факти, които в достатъчна степен да описват нарушението, за което е ангажирана административнонаказателна отговорност на дружеството, както и липсва конкретизация на нарушената законова норма, а и се констатира разлика в описанието на нарушението в АУАН и НП относно субекта на същото.

РС – Варна констатира, че в АУАН и в НП липсват каквито и да е факти, от които да се направи извод, че в обекта се извършват строително монтажни работи (СМР) по смисъла на §5, т. 40 от ДР на ЗУТ, от кого и по чие възлагане, кой е строител и кой собственик на сградата, респ. възложител на строежа, като извършване на СМР изобщо не е посочено. Въззивният съд отбелязва, че няма данни и констатации какви дейности точно са извършвани на височина, като в АУАН и НП липсва конкретизация кои от многобройните изисквания в цитираните правни норми от Наредба № 2/2004 г., за неспазването на които е ангажирана отговорността дружеството по чл. 61 от Наредбата, не са били съобразени.

Предвид ясно регламентираната и вменена на конкретни лица отговорност за осигуряване на специфичните условия за безопасност при СМР, районният съд приема, че в АУАН и в НП е следвало да се посочат фактите, въз основа на които е прието, че наказаното лице е работодател и възложител, а и в НП не е посочено какво е отношението на въззивното дружество към посочения строеж.

На следващо място е прието, че нормата на чл. 61 от Наредбата не вменява задължение на конкретно лице, а е указателна - указва по какъв начин се предотвратяват паданията от височина, поради което тя винаги следва да е посочена във връзка с друга норма, регламентираща поведение на конкретен адресат- строител, възложител, бригадир и т.н. Направен е извод, че Наредбата не вменява задължения на работодателя, а и се установява, че работниците са в трудовоправни отношения с друг субект, като доколкото КТ предвижда санкция за работодател, то субектът трябва да притежава това качество, но наред с друго – строител, възложител и др. субекти, на които Наредбата вменява конкретни задължения.

Направен е извод, че посочените процесуални нарушения водят до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице. Посочва се, че липсата на факти в АУАН и НП, свързани с обективната съставомерност на нарушението за което е наложена санкция, води до пълна неяснота във волята на АНО, а от там и до пълна невъзможност за проверка за законосъобразност на атакуваното НП досежно съответствието или не на същото с материалния закон. Районният съд констатира и основателност на възраженията, че не е ясно в какво качество е санкционирано дружеството са основателни, още повече, че се установява, че дружеството не е в ТПО с работниците и че е възложило съответните отговорности на друго юридическо лице въз основа на приложените по делото писмени доказателства, а именно на подизпълнител, работодател на лицата, престиращи работна сила.

Обжалваното решение е правилно.

РС - Варна е установил правилно фактите по делото и правилно ги е отнесъл към приложимите материалноправни норми, т.е. правилно е приложен материалният закон и не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК за отмяна на обжалваното решение, в каквато насока всъщност са твърденията на касатора.