Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4989 от 28.08.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 10020/2022
Вид
Решение № 4989
Подписан
28.08.2024
В сила
11.02.2026
Състав
Десислава Зисова

Цитирани разпоредби

  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.53 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2в · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2в, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2в, ал. 1, т. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4989 гр. София, 28.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20221100110020 по описа за 2022 година

Производство е образувано на основание Решение №10414/10.06.2021 г. по гр.д. №248/2020 г. на САС, с което решението по първоначално образуваното гр.д. №6015/2016 г. на СГС е обезсилено, а делото – върнато за ново разглеждане с участието на прокурор, съгласно изискването на чл.10, ал.1 ЗОДОВ.

С искова молба от „Х.-Т.-С“ АД са предявени срещу Държавата, представлявана от Народното събрание на Република България и от Агенция за публичните предприятия и контрол, искове с правно основание чл.2в, ал.1 ЗОДОВ за солидарно осъждане на ответниците за сумата от 13 429 022 лева , представляваща обезщетение за имуществени вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, което нарушение е осъществено чрез приемане от първия ответник и чрез прилагане от втория ответник на нормативен акт – закон, съдържащ разпоредба - § 8 от ПР на ЗИД на ЗПСК (ред. ДВ, бр.

65/22.07.2008 г.), позволяваща вписване на законна ипотека в полза на държавата за задължение на лице, различно от собственика на имота, което обезщетение представлява пазарната цена на имоти, изнесени на публична продан и отчуждени от ищеца за погасяване на задължения на негов акционер, както следва: 13 100 838 лв. за поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Черноморец, общ.

Созопол и 328 184 лв. за поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Созопол, м. „Ликовуня”.

Ищецът твърди, че след провеждане на приватизационна процедура през 2000 г. е сключен договор за приватизационна продажба на 40% от капитала на 1

„Х.-Т.-С“ АД, като акциите са прехвърлени на „П.Т.“ ЕООД. Поради неизпълнение на вноските от продажната цена срещу „П.Т.“ ЕООД са издадени изпълнителни листа. На 01.10.2008 г. Служба по вписванията при РС - гр.

Бургас е вписала по искане на АСПК на законни ипотеки върху поземлени имоти, сред които поземлен имот с идентификатор *** с обща площ от 63 194 кв.м., находящ се в гр. Черноморец, м. „Аклади чеири“ и поземлен имот с идентификатор *** с обща площ от 1 583 кв.м., находящ се в гр.

Созопол, м. „Ликовуня“. Вписването е извършено на основание § 8 от ПР на ЗИД на ЗПСК (ДВ, бр. 72/01.09.2006 г.) вр. § 11д, ал. 2 от ДР на ЗПСК (в сила то 22.07.2008 г.). След образуване на изпълнителни производства с постановление за възлагане от 26.04.2011 г., в сила от 02.05.2011 г., поземлен имот с идентификатор *** е възложен на Светлана Рачева Русева за сумата от 77 777 лева с ДДС, а с постановление за възлагане от 07.05.2012 г. поземлен имот с идентификатор *** е възложен на „К.И.“ ООД за сумата от 1 700 003 лева. С това ищецът твърди, че спрямо него са допуснати нарушения на чл. 1 от Допълнителния протокол 1 към КЗПЧООС, чл. 43, чл.

56 и чл. 58 от Договора за създаване на ЕО, тъй като е лишен от притежанието си без правно основание. Твърди още, че с нормите на § 8 от ПР на ЗИД на ЗПСК и § 11д, ал. 2 от ДР на ЗПСК, отменени впоследствие, се нарушава забраната за ограничението на свободното движение на капитали и плащания (чл. 63 от ДФЕС), а подобно ограничение се допускала само в хипотезите на чл. 65 от ДФЕС. Моли за извършените нарушения да му се присъди обезщетение в размер на пазарната цена за всеки от имотите, както и законната лихва, считано от 16.05.2013 г.

Ответникът Народно събрание (НС) оспорва исковете. Оспорва да са допуснати твърдените нарушения на правото на ЕС, позовава се на липсата на трансграничен елемент, поради което счита разпоредбата на чл.63 от ДФЕС за неприложима, както и се позовава на приложение на изключението по чл.65, пр.1 ДФЕС, а именно - мярката е предприета за предотвратяване на нарушения на национални законови норми и в интерес на обществения ред и обществената сигурност. Оспорва и размера на претендираните обезщетения.

Позовава се на обстоятелството, че нормата е приета през 2006 г. - преди присъединяване на държавата към ЕС, поради което няма как приемането на закона да е противоправно действие. Прави възражение за погасяване на вземането по силата на изтекла погасителен давност. Претендира разноски.

Ответникът Агенция за публичните предприятия и контрол (предходно наименование - Агенция за приватизация и следприватизационен контрол), АСПК или АППК, оспорва исковете. Оспорва допустимостта на производството и процесуалната си легитимация да отговаря за претендираните вреди, оспорва да са допуснати твърдените нарушения на правото на ЕС, позовава се на обстоятелството, че нормата е приета през 2006 г. - преди присъединяване на държавата към ЕС, поради което няма как приемането на закона да е противоправно действие. Претендира разноски.

Софийска градска прокуратура оспорва исковете като неоснователни и 2 моли съда да ги остави без уважение.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По процесуалната легитимация на ответниците:

Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, когато се търси отговорност на държавата за нарушения, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на Гражданския процесуален кодекс, като ответникът по делата се определя по реда на чл. 7 ЗОДОВ. Според посочената норма, искът за обезщетение се предявява пред съда, по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. С ТР №5/2013 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че държавата отговаря за причинените вреди, като органите, които участват в процеса като ответници, представляват държавата като процесуални субституенти.

С Решение № 71/06.04.2020 г. по гр.д. № 3804/2019 г. на ВКС, IV ГО, ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК, по въпроса: държавен орган ли е Народното събрание и длъжностни лица ли са народните представители, за вредите от чиито противоправни актове отговаря държавата и чрез кои държавни органи държавата участва в производствата за реализиране на отговорността за вреди, ВКС приема, че: „Държавата участва в съдебни производства по граждански спорове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ чрез процесуален субституент – органът, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите (чл. 7 ЗОДОВ) … Това практическо разрешение е възприето от законодателя в чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ (Нов – ДВ, бр. 94 от 2019 г.) по отношение на съдебните спорове за обезщетение за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз.“ В посочения смисъл е и съдебната практика, постановена по реда на чл.290 ГПК: с решение № 14 от 15.02.2021 г. по гр. д. № 5165/2016 г., Г. К., ІV Г. О.

НА ВКС, с което е допуснато касационно обжалване по въпроса „легитимирано ли е Народното събрание да представлява държавата като процесуален субституент по искове за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз, произтичащо от поддържането на национален закон, който се претендира да противоречи на правото на ЕС“, ВКС приема следното тълкуване: „Отговорност на Народното събрание съгласно чл. 5, ал. 4 на Конституцията е съответствието на приетите закони с правото на Европейския съюз и другите международни договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, които са част от вътрешното право на страната. Тази отговорност го легитимира като процесуален субституент на държавата по исковете за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз, произтичащо от 3 приемането и поддържането на национален закон, който се претендира да противоречи на правото на Европейския съюз.“ Ето защо, доколкото на ответника НС е предоставена държавната функция по извършване на законодателния процес и от приет от него законодателен акт се твърди да са причинени вреди на частноправен субект, той е процесуално легитимиран да отговаря като ответник по иска, в качеството си на процесуален субституент на държавата.

Претенцията срещу ответника АППК произтича от твърдение за нарушения на правото на Европейския съюз, изразяващо се във вписване на законни ипотеки на основание §8, ал.1 ПР към ЗИД ЗПСК и §11д, ал.2 ДР ЗСПК в Службата по вписвания –гр. Бургас в полза на Агенцията, във връзка с нейни вземания от сключен на 05.07.2000 г. между Агенцията и трето за делото лице приватизационен договор и принудително изпълнение на вземанията чрез публична продан на имоти на ищеца. Следователно Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, по чието искане е вписана и реализирана законна ипотека върху имотите на ищеца, следва да отговаря заедно с Народното събрания за причинените вреди, заради приложение на нормативен акт в нарушение на установените и гарантирани от правото на ЕС права на ищеца, като субституент на държавата и в качеството й на орган, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите (чл. 7 ЗОДОВ).

По изложените съображения съдът приема за неоснователни са възраженията за липса на процесуална легитимация на ответниците.

По иска с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ:

Установява се от представените писмените доказателства, че с Решение № 109-А от 06.08.1991 г. на Комитета по туризъм Държавна фирма „Хелиотурс” – Созопол е преобразувана в еднолично акционерно дружество с наименование „Х.-Т.-С“ ЕАД, с капитал - собственост на държавата /л.21л.31/.

С Решение на Народното събрание на Република България за приемане на програма за приватизация с инвестиционни бонове, „Х.-Т.-С“ ЕАД е включено в списъка на търговските дружества за приватизация.

Установява се от представените писмени доказателства и приетите по делото икономическа експертиза и техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Д. В. П., че с Акт №1/12.07.1972 г., ТК „Балкантурист”Бургас е въведен във владение на отредени му терени за изграждане на къмпинги и курортни комплекси. С Решение от 10.05.1990 г. на председателя на Комитета по туризъм е образувана фирма с държавно имущество „Х.-Т.-С” ЕООД и е постановено прекратяването на ТП „Балкантурист”. С Акт за държавна собственост №196 от 06.08.1996 г. Областна Администрация - гр.

Бургас предоставя на държавно предприятие „Х.-Т.-С“ ЕАД за оперативно управление имот с описание: „Къмпинг Градина“, с площ от 73 000 кв.м.

4

Техническата експертиза приема, че имотът, предмет на претенцията за вреди, изнесени на публична продан, са част от терена на къмпинг „Градина”, предоставен за стопанисване и управление на държавно дружество „Х.-Т.-С” ЕАД, съгл. АДС № 196 от 06.08.1996 г., с площ от 73000 кв.м.

Установява се от икономическата експертиза, че в площта от 73 000 кв.м. на имот с описание „Къмпинг Градина“ се включват поземлен имот с идентификатор *** с номер по предходен план: 442, местност „Аклади Чеири“, с площ 63 192 кв.м., находящ се в гр. Черноморец, общ.

Созопол, обл. Бургас и поземлен имот с идентификатор: *** представляващ терен с площ от 1 583 кв.м. на находящ се в гр. Созопол, общ.

Созопол, обл. Бургас, със стар идентификатор: 958, местност „Ликовуня“.

Имотът, представляващ „Къмпинг Градина“ с площ от 73 000,00 кв.м. е с инвентарен номер 97080 в инвентарната книга на дружеството, с посочена дата на придобиване - 31.12.1994 г. и стойност 584 848,79 лв. Към датата на преобразуване на дружеството - 20.05.1997 г., процесните имоти с идентификатор: ***, с площ от 63 192 кв.м. и с идентификатор ***, с площ от 1583 кв.м., са включени в баланса на дружеството „Х.Т.-С“ ЕАД, преобразувано в „Х.-Т.-С“ АД. Към датата на договора за приватизация на 40% от капитала на „Х.-Т.-С“ АД, сключен на 05.07.2000 г. между Агенция за приватизация и следприватизационен контрол и „П.Т.“ ООД, процесните имоти са били в баланса на дружеството „Х.-Т.-С“ ЕАД, преобразувано в „Х.-Т.-С“ АД. След извършване на приватизацията, респ. от 05.07.2000 г. до вписване на законните ипотеки на 14.02.2011 г., процесните два имота: поземлен имот с идентификатор: *** с площ от 63 192 кв.м. и поземлен имот с идентификатор: *** с площ от 1 583 кв.м., са част от баланса на дружеството „Х.-Т.-С“ АД и не са излизали или не са изваждани от баланса на дружеството. Съдът кредитира експертизата като обективно и компетентно изготвена, кореспондираща на останалите доказателства по делото.