Решение № 103 от 31.05.2023, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. М., общ. М., обл. Враца, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Н. Кожухарова при участието на секретаря Евгения Хр. Попова като разгледа докладваното от Иванка Н. Кожухарова Гражданско дело № 20221450100383 по описа за 2022 година

В. С. С. от грС.с настоящ адрес гр.М. чрез адв.Г. П. ВРАК е предявил обективно съединени искове против ЗАД „...................“ АД гр.С. за сумата 2 490.88 лв. главница,представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, сумата 600.61 лв. обезщетение за забава за периода 19.11.2019 г. до 04.04.2022 год., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 04.04.2022 год. до окончателното изплащане.Претендират се и разноски.

В исковата молба се твърди,че на 24.10.2019 год. ищеца претъпял ПТП на път Е79,при което бил увреден управлявания от него лек автомобил,закупен на лизинг марка „------------------------------, с валидна застраховка „Каско“ по полица № 0000000000000000000,сключена с ответника.незабавно бил уведомен застрахователя.Образувана е преписка по щета № .......................................С писмо изх.№ Л-803/19.11.2019 год. ответното дружество отказало да заплати застрахователното обезщетение с мотиви,че бил допуснал груба небрежност,като са имали предвид съставените АУАН и НП,който били отменени.По указание на застрахователя, след извършен от него оглед на щетите преди получаване на отказа отстранил получените увреждания в негов лицензиран сервиз,за което заплати сумата от 2 490.88 лв..за сумата била издадена фактура № 0000021763/31.01.2020 год.С молба от 22.10.2021 год. ищеца уведомил ответното дружество за отмененото НП и отправил нова покана за доброволно плащане на застрахователно 1 обезщетение,но отново получил изричен отказ,поради което и предявил настоящия иск.

В срока по чл.131 от ГПК от ответното дружество е получен отговор с който оспорва предявените искове по основание и размер.Оспорва се твърдението на ищеца относно механизма на ПТП и липсата на вина за настъпване на същото,поради което и отказа за заплащане на застрахователно обезщетение е законосъобразен. В отговора ответното дружество, излага, че ищецът е управлявал застрахования автомобил с несъобразена с пътните условия, релефа, условията за видимост и интензивност на движението скорост, с което е нарушил правилата за движение по пътищата. Твърди се, че условията при което се е осъществил настъпилия риск изключват застрахователното му покритие, съгласно изричната клауза на т. 14. 5 от ОУ на застрахователя, предвиждаща че не се покриват щети на МПС, причинени от или вследствие на "груба небрежност" от страна на застрахования или трето ползващо МПС-то лице. На следващо място се позовава, че водачът на процесния автомобил не е изпълнил задълженията си по договора, а именно да спазва правилата за движение, да пази и ползва застрахованото МПС с грижа на добър стопанин, както и да предприема всички обичайни и разумни предохранителни мерки и действия за предпазване на застрахованото имущество. Поради това и на основание т. 50. 2 от ОУ, застрахователят може да откаже изплащането на застрахователно обезщетение.В случай,че се приеме,че не е налице основание за отказ,то се оспорва по размер претендираното застрахователно обезщетение.

Исковете са с правно основание чл.405 КЗ вр.чл.86 ЗЗД.

Събрани са писмени и гласни доказателства.Назначена и е изслушана специализирана авто-техническа експертиза.Приложено е АНХД № 101/2020 год. на РС Ботевград.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

На 24.10.2019 год. ищецът претърпял ПТП на път Е-79, при което бил увреден управлявания от него лек автомобил,закупен на лизинг марка „-----------------------------, с валидна застраховка „Каско“ по полица № 0000000000000000000,сключена с ответника.незабавно бил уведомен застрахователя.Образувана е преписка по щета № .......................................С писмо изх.№ Л-803/19.11.2019 год. ответното дружество отказало да заплати 2 застрахователното обезщетение с мотиви,че ищеца бил допуснал груба небрежност,като са имали предвид съставените АУАН и НП,които били отменени.По указание на застрахователя, след извършен от него оглед на щетите преди получаване на отказа отстранил получените увреждания в негов лицензиран сервиз,за което заплати сумата от 2 490.88 лв.За сумата била издадена фактура № 0000021763/31.01.2020 год.С молба от 22.10.2021 год. ищеца уведомил ответното дружество за отмененото НП и отправил нова покана за доброволно плащане на застрахователно обезщетение,но отново получил изричен отказ,поради което и предявил настоящия иск.

Предявеният иск е с правно основание чл. 405 от КЗ, съобразно която разпоредба отговорността на застрахователя може да бъде ангажирана при осъществяването следните предпоставки: наличие на валидно учредено застрахователно правоотношение между страните; настъпване на твърдяното застрахователно събитие в периода на осигуреното застрахователно покритие; наличие на вреди, за които се претендира застрахователно обезщетение, възникнали в резултат от застрахователното събитие; изпълнение на задълженията, поети от ищеца в качеството му на застрахован; уведомяване на застрахователя за настъпило застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за неговото установяване.

Между страните не е налице спор, че към датата на ПТП между ищеца и ответното дружество е налице валиден застрахователен договор „ Каско“ ,обективиран в застрахователна полица № .............................. за периода 12.03.2019 г.-11.03.2020 год.Не се оспорва и ,че на 24.10.2019 год. на път Е-79 ищеца, управлявайки закупен на лизинг л.а. „----------------------------- е претърпял ПТП,в резултат на което са нанесени щети на автомобила.Съгласно сроковете уредени в договора и КЗ ищеца е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие - ПТП, като били представени необходимите документи.Образувана е преписка по щета № .......................................Налице е и отказ на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение.

От заключението на съдебна авто-техническа експертиза, се установява, че процесното ПТП е реализирано през деня,с добра видимост.След ПТП е съставен протокол за ПТП,но не е направен оглед и няма огледен протокол. Действителната стойност на претендираните вреди в резултат на ПТП възлиза в размер на 2075.73 лв. без ДДС.Вещото лице не е 3 ходило на място да прави оглед и не може да каже за маркировката.Възможно е да е отбелязано,че има знак,а на място да го няма.Възможно е изпреварването да е започнало на прекъснат и да е завършило на непрекъсната линия.След настъпването на ПТП до идване органите на МВР МПС са били изместени.

Спорен е въпроса дължи ли застрахователя обезщетение за причинените щети на лекия автомобил в резултат на настъпилото ПТП или е налице „ груба небрежност“ от страна на ищеца като водач на пострадалия автомобил.,прия която застрахователя не дължи застрахователно обезщетение.

.Понятието груба небрежност не е дефинирано в КЗ, но съгласно препращащата норма на чл. 343, ал. 2 КЗ за застрахователните договори се прилагат общите правила на ТЗ и ЗЗД, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. Гражданското право познава две форми на вина - умисъл и небрежност, но за разлика от наказателното право, българският граждански закон при общия модел за поведение на длъжника не разграничава пряк и евентуален умисъл, съзнавана и несъзнавана непредпазливост. Критерият за обосноваване на една или друга форма на вина е наличието на знание или незнание у длъжника, че неговото поведение е противоправно. Умисъл е налице, когато съществува знание за възникване на противоправните последици и се желае тяхното настъпване, докато небрежността се свързва с неполагане на дължимата грижа от страна на длъжника. Общият модел на поведение на длъжника при изпълнение на задължението изисква полагане на грижата на добрия стопанин. Отклонение от общия модел за дължимо поведение може да бъде направено със закон или по взаимно съгласие между страните при спазване на забраната за ограничаване на отговорността съгласно чл. 94 ЗЗД. В застрахователното право формата на вина е релевантна, тъй като последиците от неизпълнението на задълженията на застрахования са диференцирани в зависимост от това дали застрахованият е действал умишлено или небрежно. Законодателят не е дал легално определение на термините небрежност и груба небрежност. В теорията и практиката се приема, че небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, не е положил онази грижа, която дължи при предоставяне на изпълнението в конкретния случай. Грубата небрежност се различава от обикновената небрежност по 4 степен и представлява по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително по-елементарна степен на загриженост.

По начало неспазването на правилата за безопасност за движението е нарушение, което в зависимост от вида на нарушените правила е възможно да обоснове груба небрежност (така в решения по гр. д. № 387/2010 г., гр. д. № 4075/2013 г., гр. д. № 951/2011 г., гр. д. № 2798/2014 г., гр. д. № 4417/2015 г., гр. д. № 1577/2010 г. Постановени от ВКС, ІV г. о. и др.). Не всяко нарушение на правилата за движение по пътищата обаче съставлява "груба небрежност" (в този смисъл е и практиката на ВКС определение № 124 от 06.03.2017 г. по търг. дело № 1914/2014 на I т. о.), а е необходимо констатацията за проява на груба небрежност, да следва от преценката на цялостния доказателствен материал по делото. Пренесено на плоскостта на застрахователните правоотношения даденото разрешение означава, че настъпването на застрахователното събитие би било следствие от груба небрежност на застрахования в случаите, в които същият не е положил елементарно внимание и старание и е нарушил основни правила за движение по пътищата.

Изводът за наличие или липса на груба небрежност в поведението на даден правен субект, е обусловен изцяло от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай, като груба небрежност при управление на МПС, е съзнателно виновно противоправно поведение на застрахования, което се обективира в нарушаване на правилата за движение по пътищата, при съзнанието на застрахования, че е възможно да увреди застрахованото имущество / определение № 244/12.04.2011 г. по т. д. № 882/2010 г., ІІ т. о. и др. /.

Неспазването на поредица /комплекс/ от правила регулиращи правилата за движение по пътищата и несъобразяване поведението на водача на лекия автомобил с конкретната пътна обстановка, с пътния участък, в зависимост от конкретната ситуация, би могло да се прецени като неполагане на грижа, която и най-невнимателния, най-небрежния, зает с такава дейност човек би положил за безопасността и сигурността си. Неспазването на основните правила за безопасност на съответната дейност винаги се квалифицира като "груба небрежност".

Тъй като пристигане на органите на МВР и съставяне на акт ищеца е възразил писменно,че предприетото от него действие е станало на разрешено 5 място, оргните на полицията е следвало да извършат оглед.

Случаите на задължително посещаване на местопроизшествието от органите за контрол на движение по пътищата са изчерпателно изброени в чл.125 ЗДвП,сред които и хипотезата, в която е налице разногласие между участниците в произшествието относно обстоятелствата, свързани с него (т.7 на чл.125 ЗДвП).Съгласно чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.Съдържанието на задълженията му, в случай, че при произшествието са причинени само имуществени вреди, е поставено в зависимост от това, дали между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, или такова съгласие липсва. В първия случай участниците в ПТП са длъжни да преместят превозните средства,така че да не възпрепятстват движението и да попълнят своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие (чл.123, ал.1, т.3, б.“б“ ЗДвП), а във втория – без да напускат местопроизшествието, да уведомят съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълняват дадените им указания (чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ ЗДвП). На това дължимо от участниците в ПТП поведение във втория случай е съответно задължението на органите по контрол на движение по пътищата, уредено в чл.125, т.7 ЗДвП,да посетят мястото на произшествието.