Решение № 163 от 27.04.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 163

****, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Цветанова при участието на секретаря М.Т.С. като разгледа докладваното от Петя Цветанова Гражданско дело № 20253130101138 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени обективно и субективно съединени положителни установителни искове за собственост с правно основание чл. 124 от ГПК от Г. А. К. с ЕГН **********, адрес **** и Ф. А. А. с ЕГН **********, адрес **** срещу Е. А. И. с ЕГН **********, адрес ****, общ. **** с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици всеки на по 1/8 ид.ч. от следните недвижими имоти: недвижим имот, находящ се в ****, представляващ дворно място с площ 405 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот *-**** в кв. 101 по плана на града, при граници: от изток – парцел № *-****, от запад – ****“, от север – парцел № ****, от юг – парцел № ****-****, заедно с построените в това дворно място административна сграда на три етажа със застроена площ 378 кв.м., гараж със застроена площ 21 кв.м. и тоалетна със застроена площ 6 кв.м; недвижим имот, находящ се в ****, представляващ дворно място с площ 1392 кв.м., съставляващо поземлен имот с план. № **** с включени от него в парцел **** 790 кв.м. в кв. 74, при граници: улица, ПИ **** и ****, заедно с построените жилищна сграда със застроена площ 55 кв.м. и стопанска постройка със застроена площ 24 кв.м., прилепена до жилищната сграда.

Ищците излагат следните обстоятелства, на които основават иска:

С ответницата имат общ наследодател – Ф.А.М., починал на 08.03.2023 г. Приживе наследодателят им придобил чрез покупко-продажба посочените 1 недвижими имоти в **** и в с. ****. След смъртта си Ф.А.М. оставил наследници своите братя и сестри. Починалите преди него били заместени от своите низходящи. Така ищците твърдят, че са наследили всеки по 1/8 ид.ч. от имотите. Ответницата се снабдила с документи за собственост на имотите – НА № 48, том VI, рег. № 5027, дело № 558/2024 г. по описа на нотариус И.К., вписан в Служба по вписванията – Провадия под акт № 162, том XI, дв.вх.рег.

№ 4329/13.11.2024 г. и НА № 49, том VI, рег. № 5029, дело № 559/2024 г. по описа на нотариус И.К., вписан в Служба по вписванията – Провадия под акт № 163, том XI, дв.вх.рег. № 4330/13.11.2024 г., с което претендирала да е единствен собственик на имотите въз основа на давностно владение. Ищецът твърди, че имотите, описани в констативните нотариални актове и описаните в документите за собственост на наследодателя им, са идентични. Твърди, че констатациите на нотариуса не отговарят на действителността. Посочва, че от момента на смъртта на Ф.А.М. до съставянето на актовете е изминала едва година и осем месеца, който срок не е достатъчен тя да е придобила имотите по давност. Твърди, че имотите не са владяни никога от ответницата. Сочи, че тя е била наясно с обстоятелството, че освен нея собственост имат и други наследници, тъй като между всички тях са водени разговори за предприемане на съответни действия по повод настъпила съсобственост върху тези и други недвижими имоти. Наследниците взели решение за продажбата им, за което на 23.08.2023 г. съставили писмен документ. Твърди, че ответницата се е сдобила с документи за собственост и за други недвижими имоти в обл. ****, по повод на което били образувани гр.д. № 3278/2024 г. и № 1441/2025 г. пред РС-****.

Молят за уважаване на исковете и за отмяна на съставените констативни нотариални актове.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

В съдебно заседание ищците чрез процесуален представител – адвокат, поддържат исковите претенции. Заявява, че след откриване на наследството на общия наследодател един от наследниците – ответницата, се е снабдила с констативни нотариални актове за процесните имоти, но не е установила владение. Моли за уважаване на исковете, за отмяна на съставените нотариални актове и за присъждане на разноски.

Ответницата, редовно призована, не се явява, не ангажира становище или представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства, преценени поотделно и съвкупно, намира за установено следното от фактическа страна:

През 1998 г. Г.Г.С. продава на Ф.А.М. недвижим имот, представляващ дворно място с площ 1392 кв.м., находящо се в с. ****, обл. ****, с пл. № **** по плана на селото, с включени от него в парцел **** 790 кв.м. в кв. 74, при граници: улица, Д.М., В.В. и ниви, заедно с построените в него къща и стопански постройки, за което е съставен нотариален акт № 154 от 19 юни 1998 г., том I, дело 1148/1998 г. на ПРС.

През 2001 г. държавна фирма „Зора-в несъстоятелност“, **** продава на 2

Ф.А.М. недвижими имоти, находящи се в ****, ****“ № 25: дворно място с пространство 405 кв.м., съставляващо УПИ **** в кв. 101 по плана на града, при граници: изток парцел ****, запад улица, север парцел **** и юг парцел ****-****, заедно с построените в това дворно място административна сграда на три етажа със ЗП 378 кв.м., гараж със ЗП 21 кв.м. и тоалетна със ЗП 6 кв.м., за което е съставен нотариален акт № 198, том IV, рег. № 4196, дело № 573/2001 г. по описа на нотариус И.К., вписан в Служба по вписваниятаПровадия под акт № 114, том VI,дело № 1166, вх.рег. № 4703/02.11.2001 г.

От удостоверение за наследници изх. № ГР17-255/1/30.05.2023 г., съставено въз основа на акт за смърт № 0001/05.03.2023 г., издаден от длъжностно лице по гражданско състояние при Кметство с. ****, общ. ***, се установява, че Ф.А.М. с ЕГН **********, починал на 08.03.2023 г., оставил наследници по закон: С.А.Ч. с ЕГН ********** (син на починалата преди него сестра Р.А.Ч. с ЕГН **********); Е.К.И. с ЕГН ********** (син на починалата преди него сестра му З. А. А. с ЕГН **********); сестра Е. А. И. с ЕГН **********; Г. А. К. с ЕГН ********** и Ф. А. А. с ЕГН ********** (деца на починалия преди него брат А.А.К. с ЕГН **********).

С нотариален акт № 48, том VI, рег. № 5027, дело № 558/2024 г. по описа на нотариус И.К., вписан в Служба по вписванията-Провадия под акт № 162, том XI, дв.вх.рег. № 4329/13.11.2024 г., Е. А. И. е призната за собственик по давностно владение на дворно място с площ 1392 кв.м., находящо се в ****, с пл. № ****, от който имот в УПИ IX-**** в кв. 74 са включени 790 кв.м., при граници: улица, поземлени имоти *** и ***, заедно с построените в него жилищна сграда със ЗП 55 кв.м. с избено помещение със ЗП 12 кв.м. и стопанска постройка със ЗП 24 кв.м.

С нотариален акт № 49, том VI, рег. № 5029, дело № 559/2024 г. по описа на нотариус И.К., вписан в Служба по вписванията-Провадия под акт № 163, том XI, дв.вх.рег. № 4330/13.11.2024 г., Е. А. И. е призната за собственик по давностно владение на дворно място с площ 405 кв.м., съставляващо УПИ *** в кв. 101 по плана на града, при граници: улица „Х.Г.“, поземлени имоти ****, **** и ****-****, заедно с построените в това дворно място жилищна сграда на три етажа с РЗП 378 кв.м., гараж със ЗП 21 кв.м. и тоалетна със ЗП 6 кв.м.

Представен е частен документ от 22.08.2023 г., неоспорен по авторство и съдържание, според който наследниците на Ф.А. са провели общо събрание, оценили са останалото от наследодателя наследство и са определили продажни цени, на които всяка вещ да бъде продадена.

Представени са скици и данъчни оценки на процесните имоти.

От представените заверени преписки от нотариални дела № 558 и № 559 от 2024 г. по описа на нотариус И.К., се установява, че са инициирани по молба ма ответницата за признаване собствеността върху процесните имоти, за което са дали показания свидетелите С..Ц.Т., Ю.А.Х. и Н.И.,.. Те са посочили пред нотариуса и по двете производства, че ответницата владее имотите от 2010 г. Към преписката са представени декларации от С.А.Ч., Е.К.И. и А.Я., с които дават съгласието си пред нотариуса ответницата да се снабди с нотариални актове за имотите.

3

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото доказателства, приложимия закон и по вътрешно убеждение, съдът счита следното от правна страна:

За уважаване на предявения положителен установителен иск за собственост ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на заявеното правно основание – че наследодателят на страните е бил собственик на имотите; че ищците са придобили правото на собственост на посоченото основание. В тежест на ответника е да установи положителните обстоятелства, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че Ф.А.М. е придобил процесните имоти през 1998 г. и 2001 г. чрез покупкопродажби. След неговата смърт собствеността е преминала у неговите наследници, посочени в представеното удостоверение за наследници изх. № ГР17-255/1/30.05.2023 г. С.А.Ч. по право на заместване на своята майка и сестра на наследодателя е получил 1/4 ид.ч. Е.К.И. по право на заместване на своята майка и сестра на наследодателя е получил 1/4 ид.ч. Ответницата Е. А.

И., сестра на наследодателя, е получила 1/4 ид.ч. Ищците Г. А. К. и Ф. А. А. по право на заместване на своя баща и брат на наследодателя са получили общо 1/4 ид.ч. или по 1/8 ид.ч. всеки. Тяхната майка не получава част от наследството, тъй като съпругът е починал преди наследодателя.

За да е годно владението да породи последиците на придобивната давност е необходимо то да е постоянно (през определен период от време само владелецът, но не и трети лица да са извършвали фактическо въздействие върху имота), непрекъснато (фактическата власт да не е изгубвана за необходимия период), несъмнено (да е установено без правно основание или ако е установено на правно основание да е демонстрирана промяна в намерението), спокойно (да не е установено с насилие) и явно (да не е установено по скрит начин и фактическата власт да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за нея). Такова не бе установено – ответницата не ангажира никакви доказателства в подкрепа на констатацията, направена от нотариуса при съставянето на констативните нотариални актове, че е владяла процесните имоти през изискуемия период от време по посочения начин и че това владение с намерение за своене обективно е достигнало до знанието на ищците, съсобственици по наследство.

Предвид гореизложеното, съдът счита за доказано, че ищците са собственици на идеалните части от имота, предмет на иска, въз основа на наследствено правоприемство от Ф.А.М..

Нотариалните актове, с който ответницата е призната за собственик на целия имот, следва да бъдат отменени в частите им, с които са признати права по предявените от ищците претенции – по 1/8 ид.ч. за всеки, общо 1/4 ид.ч., на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК.

Ищците са направи искания за присъждане на разноски. Съгласно представения списък ищецът Г. А. К. претендира следните разноски: 129,78 евро първоначално платена държавна такса; 247,03 евро доплатена държавна 4 такса; 8,27 евро разноски за вписване на исковата молба; 15,34 евро такса за издаване на препис от исковата молба за вписване; 61,36 евро такса за издаване на скици; общо 1278,23 евро заплатено адвокатско възнаграждение.

Ищцата Ф. А. А. претендира заплатено адвокатско възнаграждение в размер на общо 1278,23 евро. Съдът счита, че сторените разноски следва да бъдат присъдени на страните по равно, въпреки претендирането им от страна на единия ищец. Това е така, тъй като без значение кой е наредителят, който в настоящия случай е общият им пълномощник, държавните такси за внесени в полза и на двете страни. Съдът счита, че общо дължимата държавна такса по исковата молба е в размер на 357,90 евро. Разликата до внесената 376,81 евро следва да бъде възстановена по нарочна молба. Сумата в размер на 61,36 евро за издаване на скици не следва да се присъжда в полза на ищците – от представеното нареждане не се установява разходите да са извършени във връзка с настоящото производство, освен това в него е упоменато издаване на четири броя скици. Предвид липсата на възражение по претендираните адвокатски възнаграждения, исканията в тази част следва да бъдат уважени в цялост. Предвид горното, в полза на ищците следва да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски в общ размер на 381,51 евро, както и по 1278,23 евро за платено адвокатско възнаграждение.