Решение № 2222 от 27.11.2025, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 2222

Сливен, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - II състав, в съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

При секретар НИКОЛИНКА ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА административно дело № 20257220700506 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Д. Й. Б., [ЕГН], с адрес гр. С., м. „А. д.“ № ... срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0261-000062/12.07.2025 г. издадена от Г. К. К. - м. а. към ОДМВР - Ямбол, РУ – Елхово, с която на Д. Й. Б., на основание чл. 171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца и са отнети СРМПС № ********* и 2 бр. регистрационни табели № [рег. номер].

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния акт, издаден при допуснати съществени процесуални и материалноправни нарушения. Оспорва се фактическата обстановка с твърдения, че е употребил алкохол от 01.30ч. до 3.30 ч., преди полицейските служители да пристигнат на място; не бил уведомен от горските служители, че ще му бъде извършвана проверка за алкохол; не се намирал на път за обществено ползване; оспорва се компетентността на органа издал заповедта. Счита, че не е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал.3, предл. 1 от ЗДвП. Моли съда да отмени заповедта за налагане на ПАМ, като незаконосъобразна.

В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от адв. Г. Х., надлежно упълномощена, която поддържа жалбата. Счита, че в конкретния случай приложената ПАМ е несъобразена и с целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН, а именно с принципа за съразмерност, прогласен и в чл. 6, ал. 2 от АПК. Позовава се на Решение на СЕС от 04.05.2023 г. по дело С-97/2021 г. Счита, че е недопустимо за едно и също административно нарушение, да се налагат едновременно и административни санкции, и принудителна административна мярка, което по своята същност представлявало кумулиране на санкции и водело до ограничаване на гарантираното основно право по чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС. В конкретния случай бил нарушен принципа „ne bis in idem“, а именно забрана за кумулирането на процедури по търсене на отговорността по административнонаказателен ред, респективно по реализиране на отговорността по чисто административен път. Моли съда да отмени оспорената заповед. Претендира разноски.

В с.з. административният орган м. а. към ОД на МВР - Ямбол, РУ – Елхово, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител, който оспорва жалбата. Излага подробни съображения в писмени бележки. Моли жалбата да бъде отхвърлена.Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 12.07.2025 г. в 01:40 часа е получено съобщение в ОДЧ на РУ-Елхово с искане за оказване на съдействие на служители на ЮИДП-С., които са установили лице, управляващо МПС в [населено място], [община], като в МПС е намерено сглобено ловно оръжие в лек автомобил, както и че в проверяващите е възникнало съмнение, че лицето е употребило алкохол. Сигнала е предаден от м. о. д. при РУ-Е. А. М., който предава сигнала на Автопатрул №154 в състав: с. на автопатрул Н. С., в. на МПС-Д. М. и с. н.-м. а. Г. К. К. за дейност по КПД.

При пристигане на място около 2.20 ч., видно от докладна записка на м. а. Г. К. К. /л.22/, в [населено място] в непосредствена близост до стопански двор на разклонение на селскостопански път, 6 горски служители били спрели джип черен на цвят с рег.номер [рег. номер]. Установили водача Д. Й. Б., който заявил, че не носи СУМПС. Поканен бил да бъде изпробван за алкохол, при което той отказал, като заявил, че е пил. Поради липса на отдалечен достъп в АИС ПП и липса на бланки АУАН бил съставен в РУ - Елхово същия ден - 12.07.2025 г. Тъй като Б. отказал проба за алкохол на същия бил издаден талон за изследване № 270780 с час 03.45 на 12.07.2025 г., подписан от лицето, в който е отразил, че отказва да бъде изследван за установяване концентрацията на алкохол в кръвта.

За констатираното нарушение на чл.174, ал. 3 от ЗДвП е съставен АУАН Серия GA № 1026382/12.07.2025 г., за това че на 12.07.2025 г.около 01:30 часа [област] общ. Б. в землището на [населено място] по селскостопански път отворен за обществено ползване с посока на движение от язовир "Средецка река" към селскостопански двор на [населено място] с кординати 42.2720874, 26.8652962 Д. Й. Б. управлява собствения си лек автомобил марка “Пух“ 230 модел ГЕ с peг. номер [рег. номер], като отказва проверка с техническо средство ДРЕГЕР 7510 инвентарен номер ARPM-0846, за установяване употребата на алкохол. Издаден талон за изследване номер 270780.

На 12.07.2025 г. м. а. към ОД на МВР - Ямбол, РУ – Елхово издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0261-000062/12.07.2025 г., с която на Д. Й. Б., на основание чл. 171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца. Заповедта е връчена на Б. на 12.07.2025 г. Жалбата срещу същата е подадена до настоящия съд на 23.07.2025 г.

Към доказателствата по делото е приобщена административната преписка по издаване на оспорената заповед, както и НП № 25-0261-000332 от 30.07.2025 г. издадено от Началник РУ в ОДМВР Ямбол, РУ Елхово.

По делото за разпитани свидетелите - Г. Е. Р., „Г. с. о. на г. т.“ в ЮИДП – С. и Д. М. М., свидетел по съставяне на АУАН и извършил проверката. В показанията си свидетеля Р. посочва, че : около 00.30 часа в землището на [населено място] забелязали лек автомобил да се движи по полски път за обществено ползване, без светлини и да осветява с прожектор земеделски ниви; със светлинен сигнал спрели автомобила, установили три лица, като между предните две седалки имало и изкарано от калъф и сглобено ловно оръжие; при поискване от лицата на ловни билети, членски карти и разрешително за индивидуален лов за същата местност, нито едно от трите лица не им предоставило документи; колегата му се обадил на тел.: 112 за съдействие от РУ-Елхово; от момента на спирането до момента на идване на полицията, никой не бил напускал мястото на спиране; шофьорът бил в автомобила; при идване на колегите от полицията разбрали, че шофьорът на автомобила се казва Д. Б. и, че пушката е законно притежавана от него; Д. Б. бил поканен за тестване с дрегер за употреба на алкохол, но същия отказал; след отказа, му бил издаден и талон за кръвна проба, да се яви в някоя най-близка поликлиника; за извършената проверка за ловното оръжие, разрешителното за лов, те съставили протокол, в който описали тяхната проверка. Относно мястото, където е спрян автомобила, свидетелят посочва, че е установен на селски път - неасфалтиран, който е от едното село, минава през земеделски ниви, излиза от стопанския двор от селото, в посока другото село; по този път можело да се движат и леки автомобили, и джипове.

Свидетелят М. заявява, че на 11.07.2025 г. застъпили наряд, автопартрул № 154 - той, м. и. Н. С. и м. а. Г. К. К.; на 12.07.2025 г., около 01.30 ч. сутринта, получили сигнал от оперативния дежурен на РУ-Елхово, за оказване съдействие на служители от ЮИДП-С., които са спрели автомобил за проверка с три лица вътре, които превозват оръжие и нямат документ за него, също така и водача няма документ за самоличност; при пристигане на място, след справка, чрез дежурния на РУ-Елхово и системата РСОД, установили самоличността на тримата души, автомобила и оръжията, които били в автомобила, че са собственост на водача; г-н Д. Б. заявил, че той е собственик на автомобила и той е управлявал; нямал документ за самоличност и СУМПС; след покана да бъде тестван за алкохол с Алкотест, г-н Б. казал, че е употребил алкохол и устройството ще покаже наличие на алкохол, поради което отказал пробата; не дал някакъв смислен отговор кога е употребил алкохол.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със своя Заповед № 326з-99/01.02.2022 г. директорът на ОДМВР – Ямбол на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП е оправомощил различни служители при ОДМВР – Ямбол да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", и т. 6 от ЗДвП, като в т. 2.4 от заповедта е посочено заемащите длъжност „Полицейски инспектор IV-VI степен“ и „Младши полицейски инспектор“ от звената „Териториална полиция“ в структурите на „Охранителна полиция“ при РУ при ОДМВР-Ямбол. Видно от представено удостоверение УРИ 326р-19790/23.10.2025 г., че м. и. Г. К. К., заема д. в г. „О. п.“ към РУ – Елхово. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена в писмена форма. В нея са посочени фактическите обстоятелства за налагане на ПАМ, включително чрез препращането към констатациите от извършената проверка и съставения АУАН Серия GA № 1026382/12.07.2025 г.на Д. Й. Б..

Заповедта е издадена в писмена форма, в производство, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В заповедта са посочени фактическите и правните основания за издаването й, извършено е позоваване на съставения на водача АУАН.

Спорният по делото момент е досежно квалифициране на установеното поведение като неправомерно с оглед мястото на извършването му. Оспорващият твърди, че не е налице нарушение на ЗДвП, тъй като управлението на МПС не е осъществявано по път, отворен за обществено ползване, а на селскостопански път.

Съдът намира за неоснователно това възражението по следните съображения: Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗДвП сочи, че този закон урежда правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по тези пътища, изискванията за правоспособност на водачите на пътните превозни средства, правата и задълженията на участниците в движението и на съответните служби и длъжностни лица, както и принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове. Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП "път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Въпросният селскостопански път, макар и неасфалтиран, установено от показанията на свидетеля Р., свързва едното село с другото и се ползва за движение на ППС. Според чл. 2, ал. 1 от ЗДвП "отворен за обществено ползване" е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението. Цитираните разпоредби указват, че ЗДвП и разписаните в него правила се прилагат от участниците в движението тогава, когато това движение се осъществява по "пътищата". Обжалваната заповед също се основава на констатация за осъществено управление на МПС от водач по път, отворен за обществено ползване. Доказателства за противното не са ангажирани.