Определение № 25983 от 17.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25983 гр. София, 17.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА БР. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИНА БР. МАРИНОВА Гражданско дело № 20251110100490 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Извършена е проверка по реда на чл. 140 ГПК.

Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Исканията на ищеца за събиране на писмени доказателства по реда на чл. 190 ГПК и за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси, следва да бъдат оставени без уважение. Част от обстоятелствата, за установяването на които са направени тези доказателствени искания, са неотносими към предмета на делото /по делото не са предявени осъдителни претенции, поради което размерът на платените по договорите суми е ирелевантен за правилното решаване на спора/, а в останалата си част същите не са спорни между страните по делото, респ. за установяването им релевираните доказателствени искания се явяват допустими, но ненеобходими.

Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба и отговорите на исковата молба писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника „Кредисимо“ ЕАД да представи посочените в исковата молба документи.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебносчетоводна експертиза.

НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на 09.11.2026 г. от 09:45 часа, за които дата и час да се призоват страните.

СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 6 ГПК проект за доклад, както следва:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание по чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 1 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК от ищеца Ц. М. С. срещу ответниците „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 3056522 от 08.10.2024 г., сключен между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД, и на договор за предоставяне на поръчителство от 08.04.2024 г., сключен между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД.

Ищецът твърди, че на 08.10.2024 г. е сключил договор за потребителски кредит № 3056522 с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който последният, в качеството си на кредитодател, е отпуснал сумата в размер на 4 050 лева в полза на ищеца и кредитополучател по кредита, при ГЛП в размер на 20 % и ГПР в размер на 21,94 %.

Сочи, че в чл. 4 от договора е уговорено предоставяне на обезпечение – предоставяне на банкова гаранция в полза на кредитора или сключване на договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице. Поддържа, че при сключване на процесния договор за паричен заем е сключил и договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който вторият ответник „Ай Тръст“ ЕООД е поел задължението да обезпечи изпълнението по съответния договор за паричен заем срещу възнаграждение в размер на 3 987,48 лева. Сочи, че съгласно чл. 8 от договора за предоставяне на поръчителство „Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението за плащане на възнаграждение. Поддържа нищожност на договора за паричен заем поради неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото възнаграждението за поръчител е следвало да бъде включено при определяне стойността на ГПР. Счита, че не е спазено изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като посоченият размер на ГПР не отразява действително прилагания. Сочи, че тъй като ГПР е задължителен реквизит от договора за паричен заем, липсата му води до недействителност на договора в цялост. Поддържа, че в случая е налице заблуждаваща търговска практика. Счита, че поради нищожност на договора за паричен заем уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчителя не е произвела действие. Поддържа, че с клаузата, уреждаща заплащане на възнаграждение на поръчителя, се оскъпява договорът и се създава предпоставка за неоснователно обогатяване. Поддържа, че предвид недействителността на договора за паричен заем нищожен се явява и договорът за предоставяне на поръчителство.

Претендира разноски.

Ответникът „Кредисимо“ ЕАД оспорва твърденията за нищожност на процесния договор за паричен заем, като поддържа, че същият е сключен в съответствие със законовите изисквания на ЗПК. Поддържа, че ГПР е изчислен коректно, като в него са включени всички разходи по кредита съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. Сочи, че условията към договора предвиждат сключване на договор за поръчителство като възможност, а не като задължително условие за отпускане на заема, като в тази връзка твърди, че договорът за кредит е сключен преди ищецът да сключи договор за поръчителство и същият съставлява отделно облигационно отношение с конкретни параметри. Не оспорва, че при изчисляване на ГПР не е включено като разход по кредита възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Претендира разноски.

Ответникът „Ай Тръст“ ЕООД признава, че е сключил с ищеца договор за предоставяне на поръчителство от 08.10.2024 г., по силата на който се е задължил да поеме солидарно с ищеца отговорност за задълженията по процесния договор за кредит, като страните са уговорили месечно възнаграждение за периода на действие на договора. Поддържа, че договорът за поръчителство не съставлява необходимо условие за сключването на договора за кредит и кредитодателят няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще бъде уговорено между кредитополучателя и поръчителя, поради което възнаграждението по договора за предоставяне на 2 поръчителство не попада в обхвата на общия разход по кредита. Счита, че сключването на процесния договор за поръчителство не може да бъде квалифицирано като заблуждаваща търговска практика, а наличието на свързаност между кредитодателя и поръчителя не води до скрито оскъпяване на кредита. Претендира разноски.

На основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят следните факти: че между ищеца Ц. М. С. и ответника „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № 3056522 от 08.10.2024 г., по силата на който ответното дружество, в качеството си на заемодател, е отпуснало на ищеца сумата в размер на 4 050 лева при уговорени ГЛП в размер на 20 % и ГПР в размер на 21,94 %; че във връзка с процесния договор за заем между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който е предвидено заплащането на възнаграждение в размер на 3 987,48 лева; че при изчисляване на ГПР по договора за паричен заем не е включено възнаграждението за поръчител.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК по предявените установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство с посоченото в исковата молба съдържание, които противоречат на императивна законова разпоредба или на добрите нрави.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и преписи от отговорите на исковата молба.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3