Решение № 161 от 05.05.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Пазарджик, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Х.В. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20265220200376 по описа за 2026 година взе предвид следното :

Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. Б. К., с ЕГН **********, гр. Пазарджик, ул. „ Д.Д., чрез адв. П. К., против Наказателно постановление 25-1006-002675 от 15.12.25г. на началник СПП при ОДМВР Пазарджик, с което на жалбоподателката е наложена по чл. 177, ал. 1, т. 3 буква А от ЗДвП глоба в размер на 153.39 евро /300лв/, тъй като виновно била нарушила разпоредбата на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП

В жалбата се твърди незаконосъобразност на НП и се настоява на отмяна на НП. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя представител, настоява да се отмени НП по изложените в жалбата съображения. Претендира сторените разноски.

Въззиваемият АНО не присъства, не изпраща представител, депозира писмено становище .

Съдът, след анализ на доказателствата по делото и по свое вътрешно убеждение, установи:

Св. Д. и жалбоподателката живеят на семейни начала от 20 години и имат 1 две деца.

На 14,11,25г. тя закупила ( л. 32) лек автомобил Хонда Сивик, рег.№ *****, който не ползвала, тъй като имала друг по-малък и маневрен - „Мини Купър“ .

Хондата стояла пред входа на блока, в който живеело семейството й и започнала да се ползва от Д., за да прибира лесно и удобно в багажника й инструменти, които ползвал във връзка с дейността на строителна бригада, която ръководел. Ключовете за този автомобил се съхранявали в семейното жилище.

На 24,11,25г. Д., който е неправоспособен, поел управлението на автомобила, за да отиде до строителен обект, на който бригадата му приключила работа и трябвало да прибере останалите инструменти.

Около 16,37ч. на ул. „Ст. Караджа“ в гр. Пазарджик, пред № 89 към водача на автомобила бил подаден сигнал за спиране със стоп-палка, но той не спрял, а продължил движението си, което полицаите не успели да последват.

Впоследствие, по рег. номер на автомобила, направили справка и установили, че негов собственик е жалбоподателката. Свързали се с нея по телефона и й указали да се яви в сградата на СПП ОД МВР Пазарджик във връзка с неизпълнено задължение за спиране от водач на собствения й лек автомобил „Хонда Сивик“.

Едва вечерта, когато се срещнала с Д. вкъщи, тя узнала от него, че по-рано същия ден той е управлявал автомобила.

На 25,11,25г. тя се явила в сградата на сектор „Пътна полиция“ Пазарджик и попълнила декларация по чл. 188 от ЗДвП , с която предоставила информация, че на „ 24,11,25г. автомобил Хонда Сивик, рег.№ ***** се е управлявал от св. Д.“.

За това и св. Т. съставил въз основа на тази декларация акт против нея за нарушение по чл. 102, ал.1 т.1 от ЗДвП, а именно, че е допуснала като собственик на МПС неговото управление от неправоспособно лице.

Актът е надлежно предявен, подписан и с връчен препис, а въз основа на него е издадено обжалваното НП.

Същото неоснователно се атакува с общи доводи за съществени процесуални нарушения.

АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни 2 органи, предвид представената упълномощителна заповед – л. 11-12.

В описателната част на двата акта се съдържат достатъчно по обем и яснота обстоятелства по извършеното нарушение, което е получило и своята съответна правна квалификация, като и двата акта отговарят на изискванията за тяхното съдържание по чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН. Ясно и разбираемо е посочено и в двата акта ( констативен и санкционен ) в какво се изразява вмененото нарушение , което е получило своята съответна правна квалификация.

При горния анализ следва изводът, че описанието на нарушението не страда от дефицити, не е неясно и непълно, а обратното- е ясно и достатъчно детайлно, за да гарантира правото на защита и възможността за съдебен контрол, а описаното нарушение е получило своята съответна правна квалификация.

Спазени са били нормативно-установените процедури по съставяне, предявяване , връчване на акта и съставяне НП. Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствие на законовия представител на дружеството , надлежно предявен и с връчен препис ( както се установява от оформената в него разписка).

По същество обаче нарушението не е извършено.

Няма доказателствен спор и всички доказателства по делото еднозначно и непротиворечиво установяват следните факти: процесният автомобил е собствен на жалбоподателката и на 14.11.25г. той е бил управляван към 16,37ч. в гр. Пазарджик на ул. „Ст. Караджа“ , гр. Пазарджик от съжителя й св. Д., който не притежава право да управлява МПС, а на 25,11,25г. жалбоподателката декларирала този факт.

Действително, декларацията ( л. 31) носи наименование „ за предоставяне на информация във връзка с чл. 188 от ЗДвП“ , но видно от съдържанието й в частта досежно декларираното обстоятелство е дословно: “ декларирам, че на 24,11,25г. , около 16,37ч, лек автомобил ***** се управлява от К. Д., ЕГН…., който не притежава СУМПС. .“. Декларираните обстоятелства са напълно верни и са напълно безспорно установени по делото, а жалбоподателката е била напълно добросъвестна като ги е признала в документа, дори предвид отговорността, която следва за дългогодишния й съжител за управление на МПС от неправоспособно лице.

3

Вмененото й нарушение е при особена формана негово извършване – допустителство. Най-общо то съставлява непопречване извършването или довършването на престъпление. Затова на допустителя може да се търси отговорност само ако той е знаел за извършването на нарушението/ престъплението – тоест имал е възприятия най –малко за намерението на извършителя да извърши престъпление ( съобщил му е; видял е или е чул негови действия, явно манифестиращи начало на изпълнително деяние на престъплението/нарушението).

В този смисъл по делото липсват доказателства жалбоподателката да е допуснала процесното управление. , което й е вменено като нарушение. Няма информативни източници, които да сочат, че тя е знаела за намерението на Д. да предприеме управление на автомобила. Такъв извод не следва от факта, че ключовете на автомобила са били напълно достъпни за него. Наистина, нейните обяснения и неговите показания сочат, че той е ползвал автомобила, паркиран пред блока им, само за да прибира в багажника му инструменти, които често разнасял във връзка с дейността си като строител. Тези твърдения наистина изхождат от лица, които имат дългогодишна връзка, предполагаща съмнения относно достоверността им. Тези съмнения обаче се опровергават от добросъвестността на жалбоподателката: - след обаждане от св. пол. Т. сл.обяд на 24,11,25г. да се яви на следващия ден в сградата на СПП ОД МВР Пазарджик , защото автомобилът й не спрял на стоп палка ( което се потвърждава и от показанията на Т.), вечерта узнала от Д., че той е управлявал автомобила и на следващия ден добросъвестно попълнила декларацията с посоченото горе съдържание , признаваща този факт дори и под угрозата за него да следва административно-наказателна отговорност за нарушение по чл. 150 ЗДвП.

Но, дори хипотетично, твърденията на двамата дългогодишни съжители, че Д. ползва колата само като „склад“ да не се възприемат като верни , това не засяга изводът за липсва доказателства тя да е знаела дори за намерението му да управлява. Няма нито едно доказателствено средство, което да сочи тя да е знаела или дори предполагала той да управлява автомобила.

За да извърши допустителство по смисъла на чл. 177, ал.1т.3 от ЗДвП ( защото чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП забранява само предоставянето) за жалбоподателката следва да е било очевидно или обективно да е могла да възприеме намерение на Д. да поеме управлението и действията му, 4 манифестиращи изпълнението на това намерение ( настаняване на мястото на водача в автомобила, включване на двигателя и т.н. ) . Такива действия тя не е възприела , тъй като една вечерта и по повод съобщението й от полицаите, е узнала от Д., че той по-рано и към 16,37ч. самоволно е предприел управлението на автомобила.

Тоест , от събраните доказателства става ясно, че жалбоподателката не е могла да възприеме обстоятелства, които сочат, че Д. поема управлението на автомобила й. По делото липсват каквито и да е доказателства, от които да се установява, че жалбоподателаката е знаела за намеренията на нейния съжител да управлява собствения й процесен автомобил. Липсват и доказателства да е възприела негови действията, ясно и недвусмислено манифестиращи , че ще осъществи процесното управление. Затова не може да се приеме, че тя е и предполагала това управление или е била длъжна и е могла да го предположи, което по никакъв начин не следва от установения факт, че той е имал непрестанен достъп до ключовете на автомобила. ( виж Решение № 86 от 28.01.2020 г. на СГС по в. н. о. х. д. № 4868/2019 г.).

Допуститителят също следва да е действал виновно, за да отговаря за административно нарушение, предвид характеристиките му по чл. 6 от ЗАНН .

В случая на жалбоподателката не е било известно, че неправоспособният ще управлява автомобила, за да предприеме действия да не го допусне и избегне отговорността по чл. 102, ал.1 т.1 от ЗДвП. Самото наличие на ключ за автомобила на място, известно и достъпно за неправоспособния, не установява знанието й на този факт , нито конкретно предположение за процесното управление , нито обективна възможност ( „могла“ ) за такова.

Предвид горните съображения, нарушението е несъставомерно и НП следва да се отмени.

При този изход основателна се явява и претенцията за разноски на адвоката в размер на 200 евро (л. 5) , против които се прави неоснователно възражение за прекомерност и които следва да се присъдят в платения размер, предвид проведените съдебни заседание и обема на доказателствения материал. Заплатеният хонорар следва да се присъди на осн. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. чл. 144 във вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Предвид горното , СЪДЪТ

5

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление 25-1006-002675 от 15.12.25г. на началник СПП при ОДМВР Пазарджик, с което на И. Б. К., с ЕГН **********, е наложена по чл. 177, ал. 1, т. 3 буква А от ЗДвП глоба в размер на 153.39Е /300лв/.

ОСЪЖДА ОД МВР Пазарджик да заплати на И. Б. К., с ЕГН ********** сума в размер на 200 евро.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 6