Определение № 99 от 30.05.2024, Районен съд - Горна Оряховица

Мотиви към решение № 99/30.05.2024 година по ЧНД № 244/2024 година по описа на Районен съд – Горна Оряховица

К. Н. Д. чрез защитника адв. П. И. от ВТАК моли съда да постанови на основание чл. 87 от НК съдебна реабилитация за осъжданията му по НОХД № 1420/2011 г., НОХД № 946/2012 г., НОХД № 1078/2012 г., НОХД № 672/2013 г. и НОХД № 821/2020 г., всички по описа на Районен съд – Горна Оряховица.

В съдебното заседание защитникът адв. П. И. и молителят поддържат молбата.

ПРОКУРОРЪТ изразява становище за основателност на молбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

От справката за съдимост се установява, че К. Н. Д. е осъждан, както следва:

1) с присъда № 244/22.05.2007 г. по НОХД № 1311/2006 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, влязла в сила на 07.06.2007 г., за престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, извършено на 23.04.2006 г., на пробация с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от седем месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от седем месеца, и за престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, извършено на 23.04.2006 г., на пробация с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца; на основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия е наложено едно общо наказание измежду наложените му за двете деяния в размер на най-тежкото, а именно пробация с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от седем месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от седем месеца;

2) със споразумение № 756/23.10.2012 г. по НОХД № 1420/2011 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, одобрено с определение, влязло в сила на 23.10.2012 г., за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с ал. 1 във 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, извършено на 05.04.2011 г., на пробация с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от три години, изразяваща се в явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице с периодичност три пъти седмично, 2) задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от три години и 3) 150 часа годишно безвъзмезден труд в полза на обществото за три поредни години;

3) със споразумение № 772/24.10.2012 г. по НОХД № 946/2012 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, одобрено с определение, влязло в сила на 24.10.2012 г., за престъпление по чл. 234в, ал. 1, предл. 1 от НК, извършено на неустановена дата през месец ноември 2011 г., на пробация с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от три години, изразяваща се в явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице с периодичност три пъти седмично, 2) задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от три години и 3) 150 часа годишно безвъзмезден труд в полза на обществото за три поредни години;

4) със споразумение № 884/27.11.2012 г. по НОХД № 1078/2012 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, одобрено с определение, влязло в сила на 27.11.2012 г., за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, извършено на 01.09.2021 г., на пробация с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от три години, изразяваща се в явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице с периодичност три пъти седмично, 2) задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от три години и 3) 150 часа годишно безвъзмезден труд в полза на обществото за три поредни години;

5) със споразумение № 475/26.07.2013 г. по НОХД № 672/2013 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, одобрено с определение, влязло в сила на 26.07.2013 г., за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, извършено на 21 срещу 22.12.2012 г., на единадесет месеца лишаване от свобода условно с тригодишен изпитателен срок; и

6) със споразумение № 12/26.01.2021 г. по НОХД № 821/2020 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, одобрено с определение, влязло в 2 сила на 26.01.2021 г., за престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК, извършено на 17.10.2020 г., на три месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим и на десет месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство.

Видно от удостоверение № *** на Районна прокуратура – Горна Оряховица, приложено към справката за съдимост, на 25.01.2008 г. осъденият е изтърпял наложеното по НОХД № 1311/2006 г. общо наказание пробация.

На 12.03.2018 г. в бюлетина за съдимост за това осъждане е направено отбелязване за настъпила реабилитация по право.

С определение № 915/10.12.2012 г. по ЧНД № 1192/2021 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, влязло в сила на 28.12.2021 г., съдът е групирал наложените на Д. наказания пробация по НОХД № 1420/2011 г., НОХД № 946/2012 г. и НОХД № 1078/2012 г., като на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК му е наложил едно общо наказание в размел на най-тежкото от тях, а именно пробация с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от три години, изразяваща се в явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице с периодичност три пъти седмично, 2) задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от три години и 3) 150 часа годишно безвъзмезден труд в полза на обществото за три поредни години.

От приложените към справката за съдимост удостоверение № ПР *** г. на ОСИН – Велико Търново и удостоверение № *** на Районна прокуратура – Горна Оряховица се установява, че определеното общо наказание пробация по ЧНД № 1192/2021 г. осъденият е изтърпял в периода от 07.11.2012 до 07.11.2015 г., като на основание чл. 232 във вр. с чл. 177, ал.

2 от ЗИНЗС е освободен от изтърпяване на наказанието на 06.11.2015 г.

(който е бил последният работен ден преди неработния 07.11.2015 г.).

От приложеното към справката за съдимост писмо изх. № *** на началника на Затвора Ловеч е видно, че на 16.04.2021 г. Д. е изтърпял наказанието три месеца лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 821/2020 г.

От служебно изисканата справка изх. № *** г. на Окръжна прокуратура – Велико Търново се установява, че за периода от 16.04.2021 до 3

14.05.2024 г. в масивите на УИС-3 няма данни за досъдебни производства, по които К. Н. Д. да е привличан в качеството на обвиняем. От същата справка е видно, че към 16.05.2024 г. в регистъра на лицата с неприключени наказателни производства няма данни за неприключени наказателни производства спрямо молителя.

От обясненията на Д. и от показанията на свидетелката С. В. Р. се установява, че през последните години молителят работи като строителен работник по различни обекти срещу дневна надница. Р. споделя, че познава Д. от дете, тъй като е израснал с нейните деца. Посочва, че от един месец го е наела за извършване на строителни работи. Наложило се да го изчака, тъй като преди това той работел на друг обект, който трябвало да завърши.

Посочва, че му се отдава всичко в строителството, включително работа по електрическите инсталации.

В обясненията си молителят посочва, че желае да започне постоянна работа по трудов договор, за което трябва да представи свидетелство за съдимост, и по тази причина е поискал съдебна реабилитация.

Така изложената фактическа обстановка съдът установи от обясненията на молителя, от показанията на свидетелката С. В. Р. и от приетите писмени доказателства, описани в протокола за проведеното съдебно заседание.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на молбата за съдебна реабилитация:

За посочените в молбата осъждания по пет дела, за които се иска съдебна реабилитация, не е настъпила реабилитация по право. Молителят е реабилитиран по право само за първото си по време осъждане – това по НОХД № 1311/2006 г., което не е включено в молбата – доколкото в тригодишния срок от изтърпяването на наложеното наказание пробация (25.01.2008 – 25.01.2011 г.) не е извършил друго престъпление. За осъжданията по останалите пет дела Д. не е реабилитиран при условията на непълна реабилитация по чл. 86, ал. 1 от НК предвид ограничението за повторна реабилитация по право по чл. 86, ал. 2 от същия кодекс. За осъжданията по тези пет дела не е настъпила и пълна реабилитация по чл. 88а от НК поради следното:

4

За осъжданията на пробация по НОХД № 1420/2011 г., НОХД № 946/2012 г. и НОХД № 1078/2012 г. е изпълнено изискването по чл. 88а във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК в двегодишния срок от изтърпяването на пробацията осъденият да не е извършил друго престъпление. С изтичането на този двегодишен срок обаче не е настъпила пълна реабилитация поради ограничението по чл. 88а, ал. 4 от НК и предвид обстоятелствата, че към края на този срок Д. е бил осъден по НОХД № 672/2013 г. на лишаване от свобода с отлагане на изпълнението на наказанието на основание чл. 66, ал. 1 от НК и че за това осъждане не е бил изтекъл срокът за настъпване на пълна реабилитация. Съгласно правилото по чл. 88а, ал. 3 от НК петгодишният срок по чл. 88а, ал. 1 във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 4 от същия кодекс за пълна реабилитация за осъждането по НОХД № 672/2013 г. е започнал да тече на 26.07.2016 г., когато е изтекъл изпитателният срок на условното осъждане.

Преди изтичането на този петгодишен срок Д. е извършил деянието по чл.

343б, ал. 2 от НК, за което е осъден на лишаване от свобода по НОХД № 821/2020 г. А за осъждането по това последно дело петгодишният срок за пълна реабилитация е започнал да тече на 16.04.2021 г., когато наказанието е изтърпяно, и към настоящия момент не е изтекъл.

Предвид изложеното по-горе и по аргумент от разпоредбите на чл. 86, ал. 2 и чл. 88, ал. 4 от НК съдът прие, че за осъжданията на молителя по посочените в молбата пет дела не е настъпила нито непълна реабилитация по чл. 86 от НК, нито пълна такава по чл. 88а от същия кодекс.

При извършената проверка на останалите условия за допустимост на молбата за съдебна реабилитация съдът установи, че същата е подадена от името на осъденото лице пред компетентен съд след внасяне на дължимата държавна такса за нейното разглеждане и е подписана от надлежно упълномощен защитник. Към молбата са приложени доказателства по чл. 434, ал. 2 от НПК. А от служебно извършената справка в ЕИСС се установява, че през последната година преди образуване на настоящото съдебно производство не е постановявано определение по друга молба на същия молител за съдебна реабилитация.

По горните мотиви съдът прие, че молбата за съдебна реабилитация на осъдения Д. е процесуално допустима.

По същество:

5

Разгледана по същество, молбата е основателна.

От изтърпяването на наказанията пробация по НОХД № 1420/2011 г., НОХД № 946/2012 г. и НОХД № 1078/2012 г., от изтичането на изпитателния срок на условното осъждане по НОХД № 672/2013 г. и от ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по НОХД № 821/2020 г. са изминали повече от три години.

От съвкупната преценка на обясненията на молителя, на показанията на свидетелката С. В. Р. и на данните в служебно изисканата справка от Окръжна прокуратура – Велико Търново, цитирана по-горе, следва да се приеме, че през посочения по-горе период от повече от три години, считано от 16.04.2021 г., когато е изтърпяно наказанието лишаване от свобода по НОХД № 821/2020 г., молителят е имал добро поведение по смисъла на чл.

87, ал. 1, т. 1 от НК.

Съставите на престъпленията, за които Д. е осъден по НОХД № 1420/2011 г., НОХД № 946/2012 г., НОХД № 1078/2012 г. и НОХД № 821/2020 г., не включват причинени от деянието вреди, поради което изискването за възстановяване на причинените вреди не намира приложение за съдебната реабилитация за осъжданията по тези четири дела. Образуваното по обвинение за кражба НОХД № 672/2013 г. е решено с одобрено от съда споразумение, от което по довод от разпоредбата на чл. 381, ал. 3 от НПК може да се направи извод, че причинените с това деяние вреди са били възстановени още към датата на одобряване на споразумението по това дело.