Разпореждане № 63286 от 24.05.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 63286 гр. София, 24.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20261110112795 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба на А. Г. Д. срещу Р. Г. Д., с която се иска прогласяване нищожността на саморъчно завещание на Н.И. Д.а, вписано в Служба по вписванията, на основание чл. 42, б. „а“ и б. „б“ ЗН, както и е направено искане Р. Д. да бъде обявен за недостоен да наследява.

При извършена проверка на редовността на исковата молба по реда на чл. 129 и чл. 130 ГПК, съдът констатира, че същата е нередовна по следните съображения:

Ищецът твърди на стр. 4, че майка му Н. Д.а не е писала текста на завещанието, а то е съставено от трето лице (основание за нищожност по чл. 42, б. „б“ ЗН). Едновременно с това излага довод, че завещанието е направено „под заплахи и насилие от страна на брат ми“ (което е основание за унищожаемост по чл. 43, ал. 1, т. „а“ ЗН, а не за нищожност). Ищецът е посочил общо правно основание „чл. 42, б. „а“, и „б“ ЗН“, без да конкретизира коя от отделните хипотези поддържа и какви конкретни фактически твърдения обосновават всяка от тях. Различните основания по чл. 42 ЗН предполагат различен предмет на доказване и различна защита на ответника, поради което липсата на ясно разграничение между тях прави исковата молба неясна. В тази връзка следва да бъдат дадени указания на ищеца за отстраняване на констатираните нередовности и формулиране на ясен петитум.

На следващо място, съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1А от ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. дело № 4/2016 г., ОСГК на ВКС, искът с правна квалификация чл. 42 ЗН е установителен иск с предмет действителността на завещателно разпореждане.

Последното е едностранна сделка, която може да се отнася до цялото или дробна част от цялото имущество на завещателя или само до определена негова вещ или вземане. В първия случай завещанието е общо (универсално), а във втория – частно (завет). Съгласно чл. 44 ЗЗД по отношение на тази едностранна сделка следва съответно да се приложат правилата, касаещи договорите. Следователно, при определяне цената на иска за установяване нищожност на завещание следва да се прилагат правилата, предвидени за определяне на цената на исковете за нищожност на договори (чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК). Когато предмет на завещанието е определен недвижим имот на завещателя, цената на иска с правна квалификация чл. 42 ЗН е равна на данъчната оценка на този имот към момента на завеждане на делото, а ако такава няма – на пазарната цена на вещното право (чл. 69, ал. 1, т.

4 във връзка с т. 2 ГПК). Ако предмет на завещанието е цялото или дробна част от имуществото на завещателя (тоест, когато завещанието е общо), искът с правна квалификация чл. 42 ЗН също е оценяем, тъй като имуществото на наследодателя 1 представлява съвкупност от неговите имуществени права и задължения, които имат парична оценка. Поради това цената на иска с правна квалификация чл. 42 ЗН за прогласяване нищожността на общо завещание също се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК с оглед стойността на сделката – стойността на цялото имущество на наследодателя или на завещаната дробна част от това имущество към момента на завеждане на делото.

Съгласно чл. 70, ал. 1 ГПК цената на иска и в този случай, както и във всички останали случаи, следва да бъде посочена от ищеца. Видно от твърденията в исковата молба саморъчното завещание, чиято нищожност се иска да бъде прогласена, е универсално такова, тъй като касае цялото наследство на Н. Д.а, като самият ищец твърди, че в наследството на завещателя Н. Д.а има поне един недвижим имот. В тази връзка следва да бъдат дадени указания на ищеца за посочване цената на иска и заплащане на дължимата държавна такса.

Налице е неяснота и относно иска за обявяване на Р. Д. за недостоен да наследява.

Ищецът излага твърдения за упражнено психическо въздействие, изолация на наследодателката, ограничаване на контактите с ищеца и злоупотреба с нейното здравословно състояние, като сочи, че ответникът следва да бъде признат за недостоен да наследява. Същевременно не е посочено кое конкретно основание по чл. 3 ЗН се поддържа; дали се твърди опит за умишлено убийство, набедяване или друго основание по закона; налице ли е влязла в сила присъда или друг акт, установяващ съответното деяние; или се претендира установяване на престъпно обстоятелство по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 148256/11.05.2026 г. на А. Д. срещу Р. Д..

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстраните констатираните нередовности, като: да конкретизира кое основание по чл. 42 ЗН, респ. чл. 43 ЗН, поддържа, като изложи съответните фактически твърдения към всяко от посочените основания. да формулира надлежен и ясен петитум по всеки един от предявените искове; да посочи цената на иска (стойността на цялото имущество на наследодателя към момента на завеждане на делото) за прогласяване нищожността на саморъчно завещание на Н.И. Д.а; по предявения иск за признаване на ответника за недостоен да наследява да уточни кое конкретно основание по чл. 3 ЗН поддържа и какви конкретни действия на ответника счита, че осъществяват състава на недостойнството; дали извършеното от ответника деяние е установено с влязла в сила присъда за извършеното престъпление или с влязло в сила решение на гражданския съд при предявен иск по чл. 124, ал. 5 ГПК.

УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в предоставения за това срок и в цялост, исковата молба ще бъде върната, а производството по делото - прекратено.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от разпореждането да се изпрати на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2