Решение № 1434 от 27.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1434 гр. София, 21.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Георги Ст. Чехларов при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело № 20221100512978 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 17.10.2022 г., гр.д. 66120/2021 г., СРС, 41 с-в се признава за установено по предявения от Р. Р. Д. срещу „Е.П.“ АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищцата не дължи на ответника вземането, за което е издадена фактура № 325577466/10.11.2021 г. на стойност 3 231,41 лева - електроенергия за периода 19.02.2017 г. - 19.05.2017 г. за имот на адрес: гр.

София, ул. **** поради погасяването му по давност, като осъжда ответника да заплати на ищцата сумата от 589,26 лв. - разноски.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищеца „Е.П.“ АД. Счита, че процесното вземане за стойност на предоставена електрическа енергия не е периодично и не се погасява с 3-годишна, а с 5-годишва погасителна давност.

Същото възниква еднократно, самостоятелно и по силата на закона въз основа на издадената корекционна фактура. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли искът.

Въззиваемата – ищцата Р. Р. Д. оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по 1 реда на чл.269 ГПК наведените оплаквания в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

Страните са обвързани от търговско правоотношение за продажба и потребление на електрическа енергия.

Обвързани и от силата на пресъдено нещо, с каквато се ползва влязло в сила решение от 16.11.2017 г., гр. д. № 39872/2017 г., СРС, 162 с-в, потвърдено с решение по в.гр.д. № 11628/2018 г., СГС, III-В състав.

С решението е отхвърлен искът с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК, предявен от настоящата ищца Р. Р. Д. срещу „ЧЕЗ Електроразпределение“ ЕАД, чийто правоприемник е сегашния ответник „Е.П.“ АД, за признаване за установено, че ищцата не му дължи сумата 3 231,41 лева - електроенергия за периода 19.02.2017 г. - 19.05.2017 г., за която е издадена фактура № 222132623 от 25.03.2017 г., с падеж 09.06.2017 г., което вземане е предмет и на настоящото дело.

Предявяването на отрицателния установителен иск за недължимост на вземането по фактурата, по който е образувано приключилото гр.д. № 39872/2017 г., СРС, 162 с-в, не прекъсва 3-годишната погасителна давност 2 спрямо същото периодично вземане, започнала да тече от настъпване на падежа. Нормата на чл. 116 б. „б“ ЗЗД предвижда прекъсване на давността единствено с предявяване на осъдителен иск за спорното вземане, каквато не е настоящата хипотеза.

Противно на оплакванията в жалбата, процесното вземане е периодично по смисъла на разясненията в ТР от 12.04.2012 г., ОСГТК на ВКС. Паричното вземане представлява едно от множествтоо повтарящи се на равни времеви интервали други такива за стойност на постоянно предоставяни електроразпределителни услуги, с определяеми размери.

Обстоятелството, че с издадената фактура, ответникът коригира размера на процесното вземане, по никакъв начин не променя основанието за възникване на дълга, нито периодичния му характер.

Считано от настъпилата изискуемост на вземането, а именно от падежирането на 09.06.2017 г., съобразно чл. 111, б. „в“, предл. 3 вр. чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давностният срок изтича на 09.06.2020 г. Далече след погасяване на възможността за съдебно претендиране и принудително събиране на вземането, кредиторът сезира съда със заявление вх. № 74937 от 14.04.2022 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Положителният установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване недължимост на вземането поради новонастъпило обстоятелство - погасяване по давност, следва да се уважи като основателен.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.

Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК следва да се потвърди.

Пред настоящата инстанция въззиваемият реализира разноски за 500 лв.

– платено в брой възнаграждение за един адвокат. Основателно е възражението за тяхната прекомерност. С оглед ниската фактическа и правна сложност на спора, при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК възнаграждението следва да се намали до минимума по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г., МРАВ от 456,20 лв.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА решение от 17.10.2022 г., гр.д. 66120/2021 г., СРС, 41 с-в.

ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, със седалище: гр. София, бул. **** да заплати на Р. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. **** сумата 456,20 лв. – разноски за въззивна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4