Решение № 1456 от 22.12.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1456 гр. София, 22.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: РОСИ П. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20211110209381 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.145 и сл.

От

Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Производството е образувано по жалба на И.В. Я., ЕГН **********, с адрес: ************, чрез адв. Г.М. - член на САК, личен № 1500654710, със служебен адрес г***********, против Заповед за задържане на лице с рег.№ 835/01.06.2021 г., издадена от мл. инспектор при 06 РУ СДВР.

В жалбата се твърди, че заповедта за задържане е незаконосъобразна поради издаването при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при неспазване на установената форма, съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК и чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР, при противоречие с материалните разпоредби, както и в несъответствие с целта на закона. Развиват се доводи за липса на материалните предпоставки за задържане по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, липса на мотиви /фактически основания/ в оспорената заповед, както и неотчитането от страна на полицейския орган, че съгласно чл.161, ал.1 от Наказателния кодекс /НК/, за престъпления по чл.144, ал.1 от НК, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия и то единствено пред съд. Посочва се, че поради липсата на фактически мотиви за задържането, за адресата причината останала неясна. Не били посочени фактите, въз основа на които административният орган, издал процесната заповед, е преценил вероятността жалбоподателят да е съпричастен към престъпление по чл.144 от НК. Тази разпоредба съдържала множество изпълнителни деяния и в случая е неясно кое от тях се има предвид. В жалбата се релевират подробни съображения за това, че в заповедта за задържане, както и в декларацията по чл.74, ал.3 от ЗМВР, не се съдържа информация, че на задържаната е било разяснено 1 правото на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане.

Оспорващият счита, че е нарушен и чл. 5, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, тъй като заповедта за задържане не съдържа факти или информация за съществуването на обосновано подозрение за извършване на нарушение, а само е посочен текста от НК. В жалбата се посочва още, че е нарушен принципът за съразмерност по чл.6, ал.2 от АПК. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед. Претендира се присъждане на направените по делото разноски в размер на 490 лева.

В открито съдебно заседание жалбоподателят - И.В. Я., редовно призован, се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат М., който поддържа жалбата, както и искането за присъждане на направените по делото разноски. Доводи по същество са изложени в депозирана по делото писмена защита.

Ответната страна - 06 РУ СДВР се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – юрк. Панайотова, като последният оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана и моли съдът да я остави без уважение. Прави се и възражение за прекомерност на възнаграждението, като счита че делото не е с фактическа и правна сложност. Претендират се разноски за юрисконсулт на основание чл. 36 от ЗПП. Доводите по същество са изложени в депозирана писмена защита.

Софийска районна прокуратура, редовно призована, не изпращат представител.

Софийският районен съд, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи, направените възражения на страните и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

На 01.06.21 г., в 21:12 часа било съставено Заявление, в което били отразени сведения, дадени от А.Ж.Г., ЕГН **********, с адрес:

************ в което заявление същата моли за съдействие спрямо лицето И.В. Я. /жалбоподателя/. А.Г. посочила, че жалбоподателят отказал да върне предоставения за ползване лек автомобил, марка „Мерцедес”, с рег.№ ********* и отправил заплахи срещу живота и личността на А.Г., както и такива по отношение на нейното семейство. В горепосоченото заявление се съдържат и данни за извършена кражба от жалбоподателя с предмет „бижута” от дома на Георгиева.

Според Докладна записка с рег.№ 230-22408 от 03.06.21 година, на полицай А.Б. от ОД - 06 РУ?, на 01.06.21 година, около 22:00 часа, същият бил изпратен на адреса, на който живее жалбоподател я т И.В. Я.. След установяване самоличността на жалбоподателя и автомобила, намиращ се в нейно владение, му било разпоредено лицето И. Я./жалбоподателят/ и споменатият автомобил „Мерцедес”, с рег.№ *********, да бъдат транспортирани до 06 РУ СДВР, като основание за задържането била посочена нормата на чл.144 от НК, във връзка с подадена жалба /гореспоменатото Заявление/.

С атакуваната Заповед за задържане на лице, с рег.№ 835 от 01.06.2021 2 г., която била издадена от мл. инспектор А.Б.Б. при 06 РУ СДВР, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, във връзка с чл.144 от НК – престъпление против личността, и преписка № 230000-7729/01.06.2021, било наредено задържането на жалбоподателя И.В. Я. за срок до 24 часа. На задържаното лице били разяснени правата му по чл.72, ал. 3,4,5,6 и чл.73 от ЗМВР. Лицето е било уведомено и че при задържане на осн. чл.72, ал.1 т.1-4 от ЗМВР, не могат да му бъдат ограничавани други права, освен правото на свободно придвижване. При задържането жалбоподателят е подписал декларация, в която е заявил, че желае адвокатска защита за своя сметка и че адвокатът му е бил лично уведомен за задържането. В същата декларация, задържаното лице е заявило, че е бил устно запознато с правата си по чл. 72, 73, 74 от ЗМВР.

Извършен е и обиск на лицето И.В. Я., за който е съставен Протокол от 01.06.2021 година в гр. София в 22:45 часа, при който са намерени 3 (три) бр. мобилни телефони, 2 (два) бр. вещи, описанието на които не се чете, и 1 (един) бр. безконтактен ключ за автомобил „Мерцедес”. Обискираното лице дало сведения, според които ключът за автомобила не е негова собственост.

Жалбоподателят бил задържан в 22:45 часа на 01.06.2021 година и освободен в 17:40 часа на 02.06.2021 година, т.е. престоят му в помещение за временно задържане, в 06 РУ СДВР, е бил около 19 (деветнадесет) часа.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от събраната по делото доказателствена съвкупност, а именно: Протокол за обиск от 01.06.2021; Докладна записка с рег.№ 230-22408 от 03.06.21;

Заявление от А.Г., дадено в 21:12 часа на 01.06.2021 г.; Заповед за задържане на лице, с рег.№ 835 от 01.06.2021 г., както и от останалия доказателствен материал.

Съдът кредитира доказателствения материал, събран и приобщен по предвидения в закона ред в своята съвкупност, като го намира за непротиворечив и допълващ се поотделно и в своята съвкупност.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Съдът намира жалбата, срещу заповедта за задържане за допустима, тъй като е депозирана в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, срещу индивидуален административен акт /ИАА/, подлежащ на законов съдебен контрол. Жалбата е изготвена в предвидената законова форма и е придружена от необходимите приложения. А на основание чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извърши служебна проверка както по отношение на изтъкнатите в жалбата съображения, така и за наличието на всички основания за оспорване на процесния индивидуален административен акт посочени в нормата на чл. 146 от АПК в изпълнение на служебното си начало по отношение тези производства.

След извършена служебна проверка съдът установи, че в обжалваната заповед е посочено основанието на издаването, а именно: чл.72, ал.1, т.1 от 3

ЗМВР, във връзка с чл.144 от НК и преписка № 230000-7729/01.06.2021, с което не се изпълнява изискването на чл.74, ал.2, т.2, предложение първо от ЗМВР за излагане на фактическите основания за задържане на лицето.

В оспорения административен акт изрично е посочено, че лицето И.В.

Я., веднага след задържането си е запознато с правата по чл.72, ал.3, 4, 5, 6 и чл.73 ЗМВР, за което е положило подпис.

Видно от Декларацията се установява, че същото лице е било устно запознато с правата си по чл. 72, 73, 74 от ЗМВР, за което също е положило подпис. От изложеното следва, че на задържаната е било устно разяснено правото на телефонно обаждане, с което тя може да съобщи за своето задържане. Тъй като то се инкорпорира в чл.74, ал.2, т.6, б. г., от ЗМВР, следва извода, че е спазено изискването за писмена форма, актът е подписан и формално съдържа реквизитите по чл.74, ал. 2 от ЗМВР.

Оспорваната заповед обаче не съдържа никакви фактически основания за издаването й. Единственото сочено за основание за издаване на оспорвания акт е чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, във връзка с чл.144 от НК, като не е изписан текстът и на наказателната разпоредба. От този начин на посочване на фактическите основания за издаване на оспорваната заповед за задържане не става ясно въз основа на какви факти и обстоятелства административният орган е направил своето обосновано предположение за евентуалната съпричастност на задържаната И.В. Я. в извършване на конкретно престъпление и за необходимостта за прилагане на принудителна административна мярка - задържане на лицето за срок от 24 часа. В мотивационната част освен цифровото изписване на конкретните разпоредби липсва словесното изписване на фактическите основания за издаването , няма описание на факти и обстоятелства, въз основа на които би могъл да се направи извод за приложението на така цитираната правна норма. Фактическите съображения за издаването на административния акт не могат да бъдат заместени от позоваването и препращане към представена по делото преписка, за която се твърди, че е във връзка с обжалваната заповед.

На лицето по отношение, на което се прилага задържане за 24 часа, задължително трябва да бъде разяснено въз основа на какви документи, за какво конкретно действие или бездействие се извършва ограничаването на правото му на свободно придвижване. Посочването само и единствено на цифрово определена правна норма е грубо нарушение на правото на защита на гражданина, по отношение на който е предприета съответната принудителна административна мярка. Необективирането на твърдения за наличие на някой от релевантните юридически факти, с които законът свързва полицейското задържане, прави заповедта немотивирана и препятства възможността на задържаното лице да се запознае с мотивите на акта и да ангажира доказателства за оборване на твърденията, довели до задържането му.

В заповедта не се съдържат фактически основания и описание на относимите факти и доказателства. Такива не са посочени и в друг документ, съставен преди или по време на издаването на акта. Издаваните в последствие такива документи не са част от административната преписка по самото издаване на акта. Подобни мотиви не могат да се обективират впоследствие, 4 включително и по време на процеса по оспорване на заповедта. Само това основание е достатъчно, за да се отмени процесната заповед, като издадена в противоречие с изискванията за форма и реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и по чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР.

В посочената преписка не се съдържат данни да са били предявявани обвинения при задържането на лицето И.В. Я.. Няма данни същата да е имала поведение, с което да е създала пречки или затруднения за разследване на противоправното деяние. Нито ЗМВР, нито Конституцията на РБ или международните правни актове, регламентиращи човешките права, дават право и основание на органите на реда да задържат принудително всяко лице, което им се струва съмнително и за което не са налице проверка и събрани доказателства за участието му в престъпно деяние.

Действително в ЗМВР е предвидено, че при данни за извършено престъпление е допустимо задържането на лице, като при това не съществува изискване тези данни да бъдат достатъчно и с такава пълнота и убедителност каквито следва да бъдат тези данни, за да бъде привлечено едно лице в процесуално качество обвиняем във водено срещу него наказателно производство. Същевременно в процесната заповед за задържане не са посочени като словесно описание данни за извършено престъпление, което по недопустим начин препятства правото на защита на задържаното лице да разбере защо по отношение на него се прилага ограничаваща свободата му принудителна административна мярка.