Определение № 2225 от 29.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2225 гр. София, 29.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Майя Русева Касационно гражданско дело № 20258002104751 по описа за 2025 година

Производството е по чл.248 ал.1 ГПК.

Постъпила е молба от адв. С.Ц. като процесуален представител на „Адида 2020“ООД с искане за допълване на постановеното по делото определение №.1343/17.03.26 в частта за разноските чрез присъждане на такива за адвокатско възнаграждение с оглед недопускането до касация на касационната жалба на ищцата М.К.-Д..

Ответната страна М. К.-Д. чрез пълномощника й адв. К.И. прави възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение предвид липса на фактическа и правна сложност на делото.

Молбата по чл.248 ал.1 ГПК е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Действително с отговора на касационната жалба „Адида 2020“ООД е претендирало присъждане на разноски за касационното производство и е представило доказателства, удостоверяващи плащане на 1500лв. за адвокатско възнаграждение. Доколкото с определението по чл.288 ГПК касационно обжалване не е допуснато, дружеството има право на разноски. Съдът е пропуснал да присъди такива, поради което молбата за допълване чрез присъждане на адвокатско възнаграждение за тази инстанция е основателна.

Настоящият състав намира, че посочените в Наредба №.1/04г. размери на адвокатските възнаграждения, с оглед решение на СЕС по дело C-438/22, могат да служат единствено като ориентир - те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа. В случая платеният от „Адида 2000“ООД адвокатски хонорар за отговор на касационната жалба на М.К. е 1500лв. Като съобразява от една страна, че спорът не се отличава с особена фактическа и правна сложност, делото не е 1 било разглеждано в открито съдебно заседание и адвокатската защита включва само отговор на касационната жалба, съдът намира, че платеното възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено до сумата 500лв. с равностойност в евро 255,65евро.

Мотивиран от горното и на основание чл.248 ал.1 ГПК, ВКС, състав на ІІІ ГО, О П Р Е Д Е Л И :

ДОПЪЛВА определение №.1343/17.03.26 по г.д.№.4751/25 на ВКС, Трето гражданско отделение, в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА М. К. К.-Д. да плати на „Адида 2020“ООД 255,65евро /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евро цента/ адвокатско възнаграждение на основание чл.78 ал.3 ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2225 гр. София, 29.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Майя Русева Касационно гражданско дело № 20258002104751 по описа за 2025 година

Производството е по чл.248 ал.1 ГПК.

Постъпила е молба от адв. С.Ц. като процесуален представител на „Адида 2020“ООД с искане за допълване на постановеното по делото определение №.1343/17.03.26 в частта за разноските чрез присъждане на такива за адвокатско възнаграждение с оглед недопускането до касация на касационната жалба на ищцата М.К.-Д..

Ответната страна М. К.-Д. чрез пълномощника й адв. К.И. прави възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение предвид липса на фактическа и правна сложност на делото.

Молбата по чл.248 ал.1 ГПК е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Действително с отговора на касационната жалба „Адида 2020“ООД е претендирало присъждане на разноски за касационното производство и е представило доказателства, удостоверяващи плащане на 1500лв. за адвокатско възнаграждение. Доколкото с определението по чл.288 ГПК касационно обжалване не е допуснато, дружеството има право на разноски. Съдът е пропуснал да присъди такива, поради което молбата за допълване чрез присъждане на адвокатско възнаграждение за тази инстанция е основателна.

Настоящият състав намира, че посочените в Наредба №.1/04г. размери на адвокатските възнаграждения, с оглед решение на СЕС по дело C-438/22, могат да служат единствено като ориентир - те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа. В случая платеният от „Адида 2000“ООД адвокатски хонорар за отговор на касационната жалба на М.К. е 1500лв. Като съобразява от една страна, че спорът не се отличава с особена фактическа и правна сложност, делото не е 1 било разглеждано в открито съдебно заседание и адвокатската защита включва само отговор на касационната жалба, съдът намира, че платеното възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено до сумата 500лв. с равностойност в евро 255,65евро.

Мотивиран от горното и на основание чл.248 ал.1 ГПК, ВКС, състав на ІІІ ГО, О П Р Е Д Е Л И :

ДОПЪЛВА определение №.1343/17.03.26 по г.д.№.4751/25 на ВКС, Трето гражданско отделение, в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА М. К. К.-Д. да плати на „Адида 2020“ООД 255,65евро /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евро цента/ адвокатско възнаграждение на основание чл.78 ал.3 ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2