Определение № 476 от 02.06.2022, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 476 гр. Бургас, 02.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Красимира Т. Донева

ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Въззивно частно наказателно дело № 20222100600425 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.

С Определение № 31/04.04.2022 г., постановено по ЧНД № 36/2022 г., Районен съд – Поморие е потвърдил постановление на прокурор от Районна прокуратура – Бургас, Териториално отделение – Поморие от 06.12.2021 г. за прекратяване на наказателното производство по Досъдебно производство № 320 ЗМ-499/2019 г. по описа на Районно управление – Поморие, водено за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК. ПРС е приел, че разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, като никое от събраните доказателства при разследването не сочи на безсъмнена доказаност от обективна и субективна страна на деятелност, осъществена на 15.06.2019 г., 19.06.2019 г. и 05.07.2019 г., изразяваща се в самоволно, не по установения от закона ред, осъществяване на оспорвано от „М.-И.“ ЕООД – Бургас право да се ползва за предоставяне на услуги – телевизия и интернет, далекосъобщителната мрежа, изградена в комплекс „Х.“ – гр. Поморие, поради което не е намерил основания за връщане на делото на РП за продължаване на процесуалните действия.

Недоволен от постановеното определение на РС е останал представителят на „М.-И.“ ЕООД – гр. Бургас – Н. Г. Р., който от името на дружеството, в качеството на ощетено юридическо лице, го обжалва в законоустановения срок. В жалбата се изразява несъгласие с прекратяването на наказателното производство, съответно с определението на районния съд, с което се потвърждава постановлението на прокуратурата, като се заявява, че атакуваният съдебен акт е необоснован, неправилен и незаконосъобразен.

Сочи се, че при неправилно тълкуване на доказателствата по ДП и неправилно установена фактическа обстановка съдът е приел обективна и 1 субективна несъставомерност на вмененото деяние. Въвеждат се твърдения за съществуването на съставени протоколи от 19.06.2019 г. и 05.07.2019 г., констатиращи самоволно, информирано и съзнателно ползване на далекосъобщителната мрежа от страна на “Г.Н.Т.“ АД и ЕТ „У. – Ю.Й.“, без обаче да се представят такива документи. Възразено е, че едва от 09.02.2021 г. посочените АД и ЕТ използват своя мрежа, чието изграждане е започнало в края на 2019 г., поради което наказателното производство следвало да продължи с привличане на обвиняем. Иска се отмяна на атакуваното определение и прекратителното постановление и връщане на делото на прокурора със задължителни указания по събирането на доказателства и приложението на материалния закон.

Предмет на въззивното производство е съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 6 от НПК. Жалбата срещу определението на районния съд е подадена в предвидения в закона срок и изхожда от процесуално легитимирано лице – юридическо лице, имащо качеството на ощетено такова по смисъла на чл. 243, ал. 4 от НПК, доколкото жалбоподателят счита, че е претърпял вреди в резултат на твърдяното от него престъпление, поради което се явява процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Въззивният съдебен състав, след като се запозна с атакуваното определение на РС – Поморие, жалбата и материалите по ДП, установи следното:

С постановление от 06.12.2021 г. на прокурор при Районна прокуратура – Бургас, ТО – Несебър, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл.

24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 320 ЗМ-499/2019 г. по описа на Районно управление – Поморие, водено за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК. Изложени са съображения, че деянието е несъставомерно от обективна и субективна страна, тъй като от извършените действия по разследването не се установява нито етажната собственост на комплекс „Х.“, представлявана от свид. П., нито “Г.Н.Т.“ АД и ЕТ „У. – Ю.Й.“, представлявани от свид. Й., по какъвто и да е начин да са възпрепятствали ползването на далекосъобщителната мрежа на представляваното от свид. Р. дружество „М.-И.“ ЕООД.

Досъдебното производство е започнало на 09.10.2019 г. за това, че на 19.06.2019 г. в комплекс „Х.“ в гр. Поморие, самоволно, не по установения от закона ред, е осъществено едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително право – престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК. Производството е отпочнало по повод жалба от 11.07.2019 г., подадена от „М.-И.“ ЕООД, чрез управителя Н. Г. Р., в която се сочи, че на 15.06.2019 г. Р. установил самоволно, без негово съгласие, прекъсване на далекосъобщителната мрежа на „М.-н.“ ЕООД, изградена в комплекс „Х.“ – гр. Поморие, извършено от ЕТ „У. – Ю.Й.” – гр. Бургас и „Г.Н.Т.” АД – гр. Бургас, свързване на мрежата към тази на последно посочените фирми и предоставяне от тях на услугите телевизия и достъп до интернет чрез мрежата. В жалбата се сочи на следващо място, че на 19.06.2019 г. Д. П., живущ в комплекс „Х.“, самоволно, без разрешението на управителя на „М.-И.“ ЕООД, прекъснал мрежата му във вход J в комплекса и се опитал да възстанови сигнала на ЕТ „У. – Ю.Й." по 2 мрежата. Твърди се също така в жалбата, че на 05.07.2019 г., около 16.30 ч., служители /техници/ на ЕТ „У. – Ю.Й.” отново самоволно, без разрешение на управителя на „М.-И.“ ЕООД, прекъснали сигнала по мрежата, пуснали сигнал и предоставяли услуги във вход Е на комплекса, на апартаменти *** и **.

В хода на разследването е извършен оглед на местопроизшествие, а като свидетели са разпитани представителите на „М.-И.“ ЕООД – св. Н. Р., на “Г.Н.Т.“ АД и ЕТ „У. – Ю.Й.“ – св. Ю.Й., служител-монтьор на телекомуникационно оборудване към “Г.Н.Т.“ АД – св. В.Я., врид. председателят на УС на ЕС „Х.“ – гр. Поморие – св. Д. П. и отговорникът по поддръжка и хигиена в ЕС на жилищния комплекс – св. В.Д.. Събрани са писмени доказателства. Изготвена е съдебно-техническа експертиза.

В дадените показания в качеството на свидетел, обективирани в протокол от 06.11.2019 г. по ДП, св. Р. – управител на „М.-И.“ ЕООД, поддържа оплакванията си по жалбата, като счита, че са извършени самоволни действия в нарушение на съдебно решение на БОС. В тази връзка по ДП е представено Решение № 111-56/06.06.2018 г. по гр. дело №572/2018 г., в сила от 08.04.2019 г., с което Бургаският окръжен съд е осъдил Г.Н.Д. – предишната управителка на УС на ЕС, ЕТ “У. – Ю.Й.“, представлявано от св.

Ю.Д.Д и „Г.Н.Т.“ АД, представлявано от св. Ю.Д. Й., да осигурят достъп и предадат на „М.-И.“ ЕООД, представлявано от св. Р., владението върху техническите съоръжения, разположени в помещение „телефонна централа“ в комплекс „Х.“, с адрес: ********* и е осъдил ЕТ “У. – Ю.Й.“ и „Г.Н.Т.“ АД да предадат на „М.-И.“ ЕООД, владението върху изградената от него в комплекс „Х.“ далекосъобщителна мрежа, състояща се от телекомуникационни шкафове, пач панели, коаксиални кабели тип RG11 и лан кабели тип FTP. В мотивната част на съдебното решение се съдържа фактическа констатация, че с договор от 10.01.2010 г. фирмата-строител на жилищния комплекс е възложила на „М.-И.“ ЕООД прекарване на кабели и монтаж на технически съоръжения и телекомуникационни шкафове през общите части на комплекса и във входовете с цел достъп на живущите до интернет и телевизия, като съгласно договора изградената мрежа остава собственост на изпълнителя, т. е. на „М.-И.“ ЕООД. Въз основа решението на БОС е издаден изпълнителен лист № 27/15.06.2018 г., въз основа на който на 24.07.2018 г. е било насрочено принудително изпълнение по изпълнително дело №2018080400090 на ЧСИ Тотко Колев, вследствие на което св. Р. получил достъп до съоръженията и далекосъобщителната мрежа.

Св. Й. – изпълнителен директор на “Г.Н.Т.“ АД и ЕТ „У. – Ю.Й.“ се позовава на представения в

ДП договор за предоставяне на телекомуникационни услуги, сключен между дружеството и етажната собственост на комплекс „Х.“ на 30.07.2016 г., по силата на който дружеството предлага интернет услуги на абонати, собственици на апартаменти в комплекса. Поддържа, че в договора изрично е упоменато с декларация от етажните собственици, представлявани от председателя на УС на ЕС Г.Д., че кабелите и цялото телекомуникационно оборудване е собственост на ЕС, като от сключването на договора дружеството предлага 3 интеренет услуги на собственици на апартаменти в комплекса. Твърди, че за дейността си дружеството използва етажни подтабла, заемащи част от таблата в комплекса, като по този начин осигурява достатъчно място на останалите оператори, предлагащи телекомуникационни услуги в комплекса. Представил е протокол за монтирани на 01.06.2017 г. в комплекса устройства и кабели на “Г.Н.Т.“

АД. Заявява, че служители на дружеството никога не са отстранявали или рязали кабели на друг оператор и не са прекъсвали сигнал на друг доставчик.

Св. В.Я. – монтьор на телекомуникационно оборудване към “Г.Н.Т.“ АД, твърди, че от началото на есента на 2019 г. дружеството е започнало изграждане на паралелна оптична свързаност на входовете в комплекса и собствени телекомуникационни шкафове във всеки вход, реално ползвана от “Г.Н.Т.“ АД от края на есента на 2019 г. Отрича през 2019 г. служители на “Г.Н.Т.“ АД и ЕТ „У. – Ю.Й.“ да са осъществявали каквито и да е посегателства над оборудване на „М.-И.“ ЕООД в комплекса, респективно да са го възпрепятствали да използва оборудването си.

Свидетелите Д. П. и В.Д. – етажни собственици също твърдят, че никой не е извършвал посегателства над техника и имущество на „М.-И.“ ЕООД, нито е възпрепятствал използването на телекомуникационната мрежа.

От извършената по досъдебното производство съдебно-техническа експертиза, вещото лице е дало заключение, че в комплекс ,Х.“ има изградена далекосъобщителна мрежа, състояща се от телекомуникационни шкафове, кабели, оборудване, обозначени като притежание на „М.-И.“ ЕООД с надпис „М. cable“, но тази мрежа не се ползва от “Г.Н.Т.“ АД, което дружество от своя страна има и използва собствената си мрежа, изградена на територията на жилищния комплекс, състояща се от оптичен суич, оптични кабели, шкаф и оборудване, обозначени с надпис „У. И.Т.“. Същите обстоятелства междувпрочем са установени още при огледа на местопроизшествие.

Въз основа на така събраните доказателства, от които логично следват фактическите констатации, наблюдаващият разследването прокурор е формирал извод за несъставомерност на деянието по чл. 323 от НК. Приел е, че от събраните в хода на разследването гласни и писмени доказателства не се потвърждава твърдението на свид. Р., че на посочените от него три дати през 2019 г. някой е възпрепятствал достъпа му до изградената от него далекосъобщителна мрежа. С тези мотиви е прекратил наказателното производство по воденото ДП за престъпление по чл. 343, ал. 1 от НК. Това постановление е било обжалвано от ощетеното юридическо лице пред РС – Поморие и потвърдено с обжалваното Определение № 31/04.04.2022 г., постановено по ЧНД № 36/2022 г. на същия съд, в което е приел, че е правилен изводът на прокурора за несъставомерност на деянието. Този извод на ПРС е правилен. В хода на разследването не са събрани доказателства за конкретни действия на конкретни лица, с оглед спецификата, в която се изразява твърдяното самоуправство, тъй като за неговото осъществяване е необходима както специална техника, така и обучени компетентни лица.

Единствени в тази насока и изолирани са показанията на св. Р., който само сочи, включително и пред настоящата инстанция, че през юни-юли 2019 г., 4 дори към края на 2020 г. е имало достатъчно доказателства, установяващи оплакванията му, но в крайна сметка, след като не ангажира в подкрепа такива, то по делото е изчерпан доказателственият потенциал и проведеното разследване се явява пълно, всестранно и обективно, поради което не би могло да бъдат извършвани други процесуално-следствени действия.

Съществуващата по делото наличност от доказателства не е достатъчна да обоснове обвинение за твърдяното от Р. престъпление, като деянието не осъществява състав и на друго престъпление. Прокуратурата е единствено овластеният орган, на чиято преценка е възложено установяване наличието или липса на престъпление, както и неговата квалификация, поради това незаконосъобразно е да се разпорежда от съда какво престъпление да се установи, като се изземва тази функция. Единствено при явна незаконосъобразност съда следва да даде указания в каква насока да бъдат коригирани обстоятелствата по разследването, но в случая липсват такива данни.