Решение № 541 от 29.10.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 541 гр. Плевен, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дария Ив. Митева Маринова при участието на секретаря Поля Г. Видолова като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова Административно наказателно дело № 20254430201221 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0938-001525 от 12.05.2025г. на *** Група в ОДМВР ,сектор Пътна полиция към ОД на МВРгр.Плевен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 179, ал.2 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 200 лева на Т. С. К. от гр.Плевен,ЕГН ********** за нарушение на чл. 20,ал.2 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месец за извършено нарушение на чл.123,ал.1,т.3, б. „В“ от ЗДвП.

Жалбоподателят Т.*** редовно призован, в съдебно заседание се явява лично, явява се и упълномощен представител адв.Д.К. САК-гр.София . Поддържа искането за отмяна на издаденото НП, релевира факти за неналичие на виновно поведение от страна на жалбоподателя, както и за незаконосъобразност на издаденото НП по отношение на нарушенията посочени в него.

Административно-наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не се представлява и не излага становище по жалбата .

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Атакуваното наказателно постановление е издадено против жалбоподателя Т. С. К. от **** ,ЕГН **********,за това че на общински път 1

I I I 3502 при 3 км. с посока на движение към град Плевен управлява лек автомобил *** с регистрационен номер *** лична собственост, като при движение с несъобразена скорост с пътните условия и релефа на пътя, при десен завой, губи контрол над автомобила, навлиза в лявата лента по посоката си на движение и удря насрещно идващият лек автомобил *** с регистрационен номер *** с водач *** от с. Т.***, като реализира ПТП с материални щети по двата автомобила .

Водачът напуска мястото на ПТП без да уведоми съответната служба за контрол на МВР обслужваща региона.

След което водачът е установен в с. *** номер/липсва изписан както в АУАН,така и в НП.

Водачът управлява след употреба на алкохол установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер ARNJ0086 , като на 25.04.2025г.в 20:25ч. Уреда отчита положителен резултат 1,59 промила алкохол в издишания от водача въздух с номер на пробата 3749.

Издаден талон за изследване с номер *** и 8 броя холограмни стикери за сигурност и валидност на пробата с номер А103766. ХЕ № 39/29.04.2025г./1,46 ПРОМИЛА, с оглед на така описаната в АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП жалбоподателят извършва следните нарушения:

1.

ВОДАЧЪТ НЕ ИЗБИРА СКОРОСТТА НА ДВИЖЕНИЕ

СЪОБРАЗНО

АТМОСФ.УСЛОВИЯ,

РЕЛЕФА,

УСЛОВИЯТА

НА

ВИДИМОСТ, ИНТЕЗИВН.НА ДВИЖЕНИЕ И ДР.ОБСТОЯТЕЛСТВА, ЗА ДА

СПРАТ ПРЕД ПРЕДВИДИМО ПРЕПЯТСТВИЕ ИЛИ СЪЗДАДЕНА

ОПАСНОСТ ЗА ДВИЖЕНИЕТО.ПТП, с което виновно е нарушил/а чл.20 ал. 2 от ЗДвП;

2.

ПРИ НАЛИЧИЕ НА РАЗНОГЛАСИЯ ОТНОСНО

ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ЗА ПТП ГО НАПУСКА, НЕ УВЕДОМЯВА

СЛУЖБАТА ЗА КОНТРОЛ, КАКТО И НЕ ИЗПЪЛНЯВА УКАЗАНИЯТА Й„ с което виновно е нарушил/а чл.123 ал. 1 т.3 б.В от ЗДвП;

3. ВОДАЧ УПРАВЛЯВА МПС С КОНЦЕНТРАЦИЯ НА АЛКОХОЛ В

КРЪВТА СИ НАД 1,2 НА ХИЛЯДА, УСТАНОВЕНО ПО НАДЛЕЖНИЯ

РЕД., с което виновно е нарушил/а чл.5 ал. 3 т.1 от ЗДвП; ,като за третото нарушение е образувано наказателно производство и е приключило с влязла в сила присъда-споразумение по НОХД 1780/25г по описа на ПлРС.

Наказателното постановление е издадено въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение

/АУАН/, бланков номер

3395907 от 25.04.2025 г. съставен от свидетел М. Н. – на длъжност *** и в присъствието на свидетеля *** П. П. - служител при ОД на МВР Плевен, сектор „Пътна полиция“, в който по идентичен начин е описано нарушението посочено в издаденото АУАН. В съставения АУАН не е посочено какви 2 имуществените вреди са причинени .Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, отказано е да бъде подписан от него подписан,това е удостоверено с подпис на свидетел и АУАН е подписан и от другите посочени в акта лица. На датата на съставянето му е връчен препис от него на жалбоподателя.

Издаденото НП е връчено на жалбоподателя на 24.06.2025 г. Поради несъгласие с посочените като нарушения и наложените наказания в срок пред РС Плевен било обжалвано издаденото НП с жалба от 04.07.2025г.

В съдебно заседание разпитан като свидетел актосъставителят М. Н. , сочи че с колегата си св. П.П. застъпили нощна смяна. При застъпването получили сигнал за възникнало ПТП между селата Т.*** и ***. Сигнала бил подаден, че единият водач е напуснал мястото на ПТП. Отправили се в посока с.Т.***, като в с.*** на самия път имало няколко автомобила и доста лица. Спрели на място със служебния автомобил и се установил единия водач от участниците в ПТП, а именно жалбоподателят К. . Провели разг***р с него, като той заявил, че е водача и е пътувал от с.Т.*** посока Плевен.

Извършили проверка на документи и за употреба на алкохол, като уреда отчел положителен резултат. Свидетелят П.П. заминал на мястото на ПТП за където били тръгнали ,а св.М.Н. останал при жалбоподателят К.. На водача твърди св.

М.Н. по късно съставили АУАН за установяване на тези нарушения за допускане на ПТП, употреба на алкохол и напускане, неоставане на мястото.Свидетелят актосъставител М.Н. твърди пред съда че не е посетил мястото на ПТП,не е свидетел очевидец и нищо не може да каже от лични възприятия за самото произшествие.

След като съставил АУАН , закарали жалбоподателят до Спешна помощ да даде кръв за кръвна проба. Също в хода на съдебното следствие св.Н. твърди че в с.*** жалбоподателят бил до лекия автомобил ,а не в него, както и той не е установил написаното от него в АУАН нарушение по чл123 от ЗДВП,тъй като не е установил дали двамата участници в ПТП са разговаряли и дали не са могли да постигнат съгласие. Твърди ,че не е съставил скица на ПТП ,тъй като при произшествието е нямало пострадали лица ,както и че има снимки но те са останали в служебния таблет и не знае дали все още се съхраняват,не може да опише материалните щети настъпили вследствие на ПТП по автомобилите ,тъй като не са описани и в АУАН.,а в последствие и в НП.

Твърди, че с колегата си не са очевидци на реализираното ПТП и на мястото е пристигнал само неговия колега св.П., но не може да уточни в колко часа и на коя дата.

В тази насока напълно идентични са показанията на другият служител на пътна полиция св.П. П. П. ,които също не е очевидец на ПТП, но е отишъл до мястото на самото произшествие.

Свидетелят П. П. твърди,че тръгнал към местопроизшествието и в с.*** установил единия участник с автомобила, жабпоподателят К. . Мисли че 3 е бил с л.а *** с аварирала гума, драскотини по предницата и няколко спрени около него автомобила. След беседа с хората и водача установили, че той е управлявал автомобила, а другия водач бил на мястото на самото ПТП.

Колегата му М. Н. останал с жалбоподателят К., а той отишъл на ПТП, за да установи мястото. На един завой бил и другия автомобил участвал в ПТП.

Бил излязъл извън пътното платно посока на с.Т.***. Водачът му бил там с още двама-трима човека,които той не записал като свидетели .

Твърди ,че по принцип за всяко ПТП има протокол със схема, но за въпросното дали е съставен протокол и схема не си спомня.Както и не си спомня от къде е направил извод кои от двамата участници в ПТП е виновен, мисли си че е виновен защо се е движил с несъобразена и защото е бил в движение. Твърди ,че не е установил скоростта с която се е движел ,каква е била пътната настилка, видимост, релеф на пътя,г***рил с другия участник в ПТП които бил на мястото на произшествието и той казал че жалбоподателят е навлязъл в насрещното платно.

Поради липса на основание за критика, съдът кредитира показанията на свидетелите,доколкото същите установяват отчасти установената и описана от тях в АУАН и НП фактическа обстановка,макар и неточна и неизяснена фактическа обстановка .

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото доказателства – гласни: показанията на разпитаните свидетели, както и на писмени такива, съдържащи се в приложената административно наказателна преписка.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА,но не поради изложените в нея възражения.

Същественото при производството от административно наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта, за установяване на извършеното административно нарушение; съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки, за които съдът 4 следи служебно и когато се установи, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по същество.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Районен съд Плевен намира, че атакуваното наказателно постановление е съставено при особено съществено нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на АУАН и съответно този акт не може да се ползва с установената в чл.189, ал.2 от ЗДвП доказателствена сила.

Съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства и от свидетелските показания на свидетелите М. Н. и П. П. не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършени от жалбоподателя нарушения.

Съдът намира, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка на извършеното ПТП. От свидетелските показания на актосъставителя Н. и св. П. се установява, че АУАН е съставен от неочевидци , а вписания като свидетел по акта П. П. е полицейски служител и също не е очевидец той само е посетил местопроизшествието, а актосъставителят Н. дори и не го е посетил ,въпреки че на място е имало други свидетели които са очевидци и е можело да се впишат в АУАН като свидетели.

Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци /които обаче не са участници в ПТП/, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да подпише акта. При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Тъй като в случая актосъставителя не е очевидец на нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта.