Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 237 от 04.01.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 48482/2022
Вид
Определение № 237
Подписан
04.01.2023
В сила
04.01.2023
Състав
ВЛАДИМИР СТАНЧЕВ КЪНЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 138 -148 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 138 -148 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 138 -148 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 138 -148 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 138 -148 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 138 -148 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 138 -148 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 138 -148 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 138 -148 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 138 -148 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 138 -148 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 237 гр. София, 04.01.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20221110148482 по описа за 2022 година

Ищецът Й. С. А. твърди, че на 17.06.2021 г. е сключил договор за паричен заем № 4175989 с „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 600.00 лева, видът на вноската е седмичен, броят на погасителните вноски е 12, посочено е ГПР в размер на 41,71%, ГЛП в размер на 35 %, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен. В чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с поръчител, който отговаря на описаните в текста му условия.

На датата на сключване на договора, между „Изи Асет Мениджмънт" АД, ищецът и ответното дружество сключили договор за предосгавяне на поръчителство № 4175989, по силата на който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт" АД задълженията на заемателя.

Въз основа на сключения договор за поръчителство, ищецът се е задължил да заплати на гарантиращото дружество сума в размер на 200 лева, която е разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит и се събира от кредитора.

Й. А. погасил изцяло сумата по сключения договор.

Ищецът посочва, че договорът за поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието на поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение.

Недействителността на целия или части от глания договор се отразяват на валидността на акцесорния.

Клаузата на чл. 4 от Договора за кредит възлагала в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: двама поръчители (които следва да отговарят на кумулативно поставени изисквания) или банкова гаранция в размер от сумата по ироцесния договор, или одобрено от заемодателя дружество – поръчител.

Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя били на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че той търсел паричен кредит в сравнително нисък размер .

1

Поради това, не само правно, но и житейски необосновано било да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер от сумата по договора или две лица- поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания.

Прави се извод, че поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да го „насочи" към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя „Изи Асет Мениджмънт" АД дружество. Това дружество е именно ответникът в настоящия процес - „Файненшъл България" ЕООД, който е и свързано лице с кредитора по договора за заем, тъй като заемодателя е собственик на капитала на дружеството-гарант.

Кредиторът не включил възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като по този начин заобиколил нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ищецът също счита, че самият договор за предоставяне на поръчителство № 4175989 бил изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се предоставяла услуга.

Повдига и възражение за нищшожност на договора за поръчителство, поради противоречие с чл. 138 -148 ЗЗД.

На практика със сключване на договора за поръчителство се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в договора за поръчителство се уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде разпределено като печалба на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. С договора за поръчителство не се търсело реално обезпечаване на договора за заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, доколкото, плащайки задължението на потребителя в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, кредиторът плаща вземането си сам на себе си.

Договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен поради накърняване на добрите нрави и защото сумата, която е уговорена като възнаграждение, е в размер на повече от половината от сумата по отпуснатия заем.

Ищецът предявява кумулативно обективно съединени искове срещу ответното дружество на основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл.

55, ал. 1, предл. от ЗЗД за претърпените имуществени вреди в размер на сумата 200 лева, платено по договор за поръчителство. Моли съда да осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД сумата в размер на 50 лева частичен иск от общо 200 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство № 4175989, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД.Направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.

Ищецът оспорва допустимостта и основателността на иска. Прави искане за присъединяване на настоящото производство към по-рано заведено 2 производство.

Предлага тълкуване на понятието „добри нрави“. Посочва, че гаранционната сделка има основание – услуга предоставена на кредитора за сметка на заемателя, като предоставянета на такива услуги е предмет на дейността на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД.Възразява, че действителността на договора за заем не касае гаранционната сделка, която имала самостоятелно битие. Моли съда да отхвърли иска и да му присъди сторените разноски ОПРЕДЕЛИ:

СЪДЪТ ще се произнесе по доказателствата след изслушване на страните.

ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно заседание.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.03.2023г., от 10:00ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3