Решение № 1444 от 29.11.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1444 гр. София, 29.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20221000500528 по описа за 2022 година при участието на секретар Мария Крайнова, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на ответниците Б. А. М., С. Г. Г., Фондация Инфоспейс и „Медияпул“ ООД, чрез адв. А. К. срещу решение 267058 от 21.12.2021 г. на СГС, ГО, 18 с-в по гр.д. 15441/2019 г. С решението ответниците са осъдени да заплатят солидарно на С. В. М. сумата 60 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от публикации в електронната медия „Мediapool.bg“, както следва - от 12.02.2018 г., озаглавена “Градските съдии не подкрепят С. М. за нов управленски мандат“; от 16.02.2018 г. озаглавена „Градският съд поиска за шеф неопитен съдия, а не скандалния милионер. На ход е ВСС“; от 19.02.2018 г. - „Само фаворитът на съдиите за шеф на СГС отговори на въпроси за имущественото си“ и от 20.02.2018 г. - „С. М. влезе по спешност в правителствена болница и отложи вота за СГС“, ведно със законната лихва върху главницата от 20.02.2018 г. до окончателното плащане, както и 6 909.16 лева – разноски по делото.

Твърди се неправилно приложение на процесуалния и материалния закон, както и необоснованост: не е разграничена формата на участие на всеки от ответниците, не е ясно осъществяването на обида или на клевета е прието за доказано, не са изложени мотиви за отхвърляне на възраженията на ответниците, не е ясно какво означава „собственик на сайт“, не е взето предвид, че отговорност за оценъчни съждения не се носи, че ищецът е публична фигура, а обезщетението е прекомерно и несъответно на съдебната практика. Иска се събиране на гласни доказателства, които не са събрани от СГС.

Постъпил е отговор от ответника чрез адв. П. И., в който жалбата се оспорва, моли се за потвърждаване на решението и се възразява срещу допускане на исканите доказателства.

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Съдът е оставил без уважение доказателственото искане по следните съображения. С исковата молба е поискан разпит на трима свидетели, като след указания е уточнено (молба на л. 436 от първоинстанционната 1 преписка), че един от тях ще установява начина на работа в медията и подготовка на статиите, а другите двама – факти и обстоятелства, свързани с личността и публичния образ на ищеца, както и обстоятелство, че същите са били известни в рамките на журналистическата общност и предмет на публикации и преди процесните статии. С определение от 08.02.2021 г. СГС е допуснал първия свидетел за начина на работа в медията и подготовка на статиите е отказал разпит на двама свидетели за посочените обстоятелства.

Впоследствие искане за разпит на свидетели не е правено в двете съдебни заседания, проведени пред първата инстанция. Въззивният състав е счел, че няма процесуално нарушение на първата инстанция, което да прави искането допустимо. Обстоятелствата, за които се иска разпит на свидетел, са твърде общо формулирани и не може да се прецени относимостта им към спора, поради което приетото от СГС в определението от 08.02.2021 г. е правилно.

В съдебно заседание адв. К. от името на жалбоподателите посочва, че в обжалваното решение липсва каквото и да е разграничение на ролята на които да е от четиримата ответници, като не е ясно кои от тях са приети за издатели. Няма как едновременно две юридически лица, без да са съиздатели, да бъдат издател на една медия. В разрез със задължителната практика на ВКС е приета отговорност за главния редактор на медията – С.

Г.. Направен е опит за нововъведение в правото, като е вменена отговорност на т.н. собственици на медии. Неясно било дали става въпрос за обида или клевата. Законът е правилно изяснен, но е неправилно приложен в настоящия случай спрямо фактите.

Правилно е прието, че обидните изрази могат да бъдат единствено такива, които са неприлични, вулгарни, нецензурни, но не е направен анализ на съдържанието на текстовете, от които ищецът се оплаква и никъде не е прието дали е налице такава нецензурност, вулгарност, неприличност. Необяснимо било прието, че фактите, които са изнесени, са верни, но не били обективно представени. Не бил отчетен общественият интерес и целта на статията, която категорично не е да уязви ищеца, а да бъде припомнена публикувана за него информация излязла в множество медии, а ищецът е бил кандидат за позицията председател на Градския съд, като по тази причина той попада в С.ата на прожекторите. Въпросите, които коментира изданието „Медияпул“, са поставени от неправителствена организация в хода на този дебат, който протича както пред ВСС, така и публично. Решението следва да бъде отменено и поради липсата на причинно-следствена връзка, неправилно обсъждане на свидетелските показания и другите събрани доказателства. Особено драстично е отклонението от стандарта пропорпоционалност при определяне на обезщетението.

Претендира разноски за платената държавна такса.

Ответникът по жалбата чрез адв. И. в съдебно заседание поддържа, че решението е правилно и постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Моли в тази връзка съдът да вземе предвид всички изложени в отговора на въззивната жалба доводи и възражения против аргументите и оплакванията във въззивната жалба. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

В исковата молба и молба от 27.01.2021 г. са въведени твърдения, че ищецът заема длъжността съдия от 1992 г., като до настоящия момент, последователно е работил като младши съдия, районен съдия, съдия в Софийския градски съд. В периода от 2004 г. – 2009 г. бил председател на СГС. От 2004 г. бил с ранг „съдия във Върховния касационен съд и Върховния административен съд“. Участвал в процедура за избор на председател на СГС, открита от Висшия съдебен съвет през 2017 г., като в периода на провеждане на процедурата в електронния информационно-аналитичен сайт „Мediapool.bg“ на 12.02.2018 г., 16.02.2018 г., 19.02.2018 г. и 20.02.2018 г. се появили публикации със следните заглавия:

„Градските съдии не подкрепят С. М. за нов управленски мандат“; „Градският съд поиска за шеф неопитен съдия, а не скандалния милионер. На ход е ВСС“. „Само фаворитът на 2 съдиите за шеф на СГС отговори на въпроси за имущественото си“. „С. М. влезе по спешност в правителствена болница и отложи вота за СГС“.

Първият ответник Б. М. бил посочен като автор на тези четири публикации в електронния информационно-аналитичен сайт „Мediapool.Bg“ от 12.02.2018 г., 16.02.2018 г., 19.02.2018 г. С. Г. и Фондация „Инфоспейс“ били посочени като действителен собственик на същия сайт. Твърденията са, че в статиите били използвани клеветнически и изрази, чрез които се внушава негативният му образ на магистрат и бивш председател на СГС, и на неподходящ кандидат за същия пост. Името му системно и многократно се споменавало съпътствано с определението “скандален“ или със съществителното ,,скандал“(и). Чрез множество неверни твърдения се правел опит да се внуши на аудиторията, че е неморален, корумпиран и безскрупулен, че е придобил имуществото си по незаконен начин, използвайки служебното и ръководното си положение. Четирите статии нанесли сериозен удар на репутацията му сред колеги, приятели и роднини – нямало с кого да изпие едно кафе и да размени две думи, защото никой не искал да се дискредитира в негово присъствие.

Препятствано било кариерното му развитие. Ищецът изгубил съня си и изпаднал в депресия.

Влошила се хипертонията, от която страдал и се задълбочили храносмилателните му проблеми. След намаляване на иска преди първото с.з. и конституиране на „Медияпул“ ООД като ответник иска солидарно осъждане на четиримата ответници за 60 000 (шестдесет хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди в резултат на посочените четири публикации.

Възраженията в отговора на исковата молба на първоначалните трима ответници и в отговора на исковата молба на четвъртия ответни са, че публикациите не съдържат обидни думи, изрази или квалификации от естество да накърнят доброто име и честта на ищеца, нито по същината си представляват клевета. Не било налице противоправно поведение на журналиста М., тъй като във връзка с избор на председател на Софийски градски съд е изразил мнения и оценъчни съждения, с които е целял да информира обществото за факти и обстоятелства, а не да урони престижа на ищеца. Посочват, че изказаните мнения и оценъчни съждения са формирани на база факти и обстоятелства, описани в предходни публикации в други медии и от други журналисти, съдържащи се в протоколи от заседания на ВСС, протоколи от ОС на съдиите в СГС и официални сайтове на държавни институции.

Твърдят, че цитираните статии не съдържат негативни твърдения за ищеца като съдия, които да са неверни. Цитираните изрази са извадени от контекста на изложението и илюстрирали само проблемни случаи на правораздаване в СГС по време на управленския мандат на М..

Цитирани са статии, въз основа на които Б. М. е формирал изразените мнения на база на предходни публикации.

Предявените искове са с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 и чл. 53 ЗЗД.

Не е спорно по делото, че от 1992 г. ищецът заема длъжността съдия и от тогава е работил като младши съдия, районен съдия, съдия в Софийски градски съд. Бил е председател на Софийски градски съд през периода 2004 г. - 2009 г., а от 2004 г. е с ранг „съдия във Върховния касационен съд и Върховния административен съд“. Не се спори, че през 2017 година е открита процедура за избор на председател на Софийски градски съд, в която ищецът бил единият от кандидатите, както и че статии с посочените по-горе заглавия са публикувани на сайта “mediapool.bg” на посочените дати. По делото се установява, че през 2008 г., 2009, 2010 г. на различни вестници и сайтове е публикувана негативна информация за ищеца. Спорно е дали ответникът М. е автор на публикациите и кой е издател на електронното издание, в което са се появили те. Спорно е дали правото на изразяване и разпространяване на информация е превратно упражнено, налице ли са обидни и клеветнически изявления, съответно налице ли е противоправно поведение на служител на издателя на медията, основание за ангажиране на деликтна отговорност по чл. 45 вр. чл. 49 ЗЗД. Спорно е също така дали действителният собственик носи отговорност за публикуваните статии, в случай че се установи противоправно поведение на автора.

По повод предявените искове с правно основание чл. 45 вр. чл. 49 от ЗЗД ищецът следва да докаже кой е автор на статиите, кой е издател на медията, в която те са 3 публикувани, противоправно поведение на служител на някой от твърдените издатели, в какво се изразяват претърпените вреди, както и обстоятелството, че това противоправно поведение е решаващо за настъпване на вредите.

От представените с исковата молба разпечатки, неоспорени от ответниците, както и при проверка на сайта от съда, съдът констатира, че като автор на публикациите непосредствено след заглавието е посочен Б. М.. От показанията на св. К. Н. Н. се установява, че двамата са били колеги и са работели за сайта “mediapool.bg”. Тези обстоятелства са достатъчни, за да се приеме авторството на публикациите от първия ответник. Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба в тази насока. Посочването на М. като автор на статиите, което е отделено за безспорно в първото с.з., както правилно е отбелязано във въззивната жалба, създава житейската презумпция, че той е техен автор. По делото няма доказателства автор на тези публикации да е друго лице, различно от посоченото. За целите на настоящото гражданско производство посочването му като автор и свидетелските показания са достатъчни, за да се приеме този факт за доказан.