Решение № 821 от 08.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 821 гр. Варна, 08.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Й.ова при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Й.ова Гражданско дело № 20243110111235 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от *** срещу Община Варна, с която са предявени установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правна квалификация по чл.410, ал.1 КЗ вр. чл.49 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи да заплати на ищеца сумата от 3143,18 лв. (три хиляди сто четиридесет и три лева и осемнадесет стотинки) - регресна претенция представляваща сбор от 3118,18 лв. - изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по преписка за щета ***г. за ремонт на л.а. „***, в качеството му на застраховател по имуществена застраховка „Каско стандарт“ с полица номер ***за вреди, получени вследствие на ПТП настъпило на 10.11.2023 г. в района на гр.

*** при което водачът на МПС „л.а. *** попаднал в препятствие на пътя представлявало необезопасена дупка на пътното платно и на автомобила били нанесени вреди по предната дясна гума и по окачването му, за които обезщетени вреди длъжникът отговаря, тъй като чрез своите служители не е изпълнил задължението по ЗДвП да поддържа пътя, който стопанисва в изправно състояние, да сигнализира незабавно препятствията по пътя, да ги отстранява в най-кратък срок, както и да контролира в населените места изправността и състоянието на пътната настилка и сума от 25,00 лв.- ликвидационни разходи, ведно със законна лихва за забава върху главниците от датата на подаване на заявлението / 12.07.2024 г./ до окончателното плащане, лихва за забава о т 238,14 лв. (двеста тридесет и осем лева и четиринадесет стотинки) за периода 03.01.2024г.-11.07.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.8797/ 2024 г. по описа на ВРС, 12 състав.

Ищецът твърди, че застрахован при него по застраховка „Каско комфорт“ лек автомобил марка *** на 10.11.2023г. в срок на действие на застраховката в гр.*** е попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, при което автомобилът е бил увреден – предна дясна гума и окачване на автомобила. При ищеца била образувана преписка за щета ***. Ищцовото дружество заплатило застрахователно обезщетение за отстраняването на вредите му в размер 3118,18 лева на сервиза извършил ремонта на автомобила „***. Сторени са и 25,00 лв. ликвидационни разноски. Според изложеното в исковата молба ответникът *** носи отговорност за причинените на автомобила вреди, тъй като процесното произшествие е настъпило на пътен участък, който следвало да бъде 1 подържан от него, което задължение не е било изпълнено. С писмо получено от ответника на 08.04.2024г. същия бил поканен извънсъдебно да заплати сумата от 1005,05 лв., но същата не била заплатена. При изложеното се иска уважаване на предявените искове.

Ответникът ***оспорва предявения иск. Наведено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лекия автомобил, който не е изпълнил задължението по чл.20, ал.2 ЗДвП да се движи със съобразена за пътната обстановка и метеорологичните условия скорост. Счита, че претендиранта сума е завишена и иска съобразяване на действителната стойност на разходите, необходими за отстраняване на вредите по автомобила. Оспорва механизма на настъпване на произшествието и причинноследствената връзка между произшествието и вредите. Иска се отхвърляне на предявения иск или намаляване на определеното обезщетение.

Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Предявени са установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.

410, ал. 1 КЗ вр. чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следното: 1. наличие на застрахователно правоотношение между него и увреденото лице по договор за имуществена застраховка на процесния автомобил, валиден към датата на събитието; 2. настъпване на застрахователно събитие по договора за имуществена застраховка - настъпването на пътно-транспортното произшествие 3. неговия механизъм, както и че същото 4. представлява покрит застрахователен риск съгласно договора; 5. причинените вреди и техния размер; 6. заплащането на застрахователно обезщетение и неговия размер; 7. обстоятелството, че произшествието е настъпило на път, за поддръжката на който е задължен ответникът, 8. противоправно поведение– действие или бездействие на служители на ответника или на лице, на което е възложена работа, по отношение на увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат.

Вината на прекия причинител на вредата се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като оборването на презумпцията е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване, за което не сочи доказателства.

В тежест на ответника е да докаже и възражението си по чл. 51, ал.1 ЗЗД за съпричиняване на вредата от водача на увредения автомобил.

По установяване на посочените по-горе предпоставки съдът намира следното:

С доклада по делото за безспорно е отделено, че към датата 10.11.2023 г. лек автомобил *** е бил застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско“.

Настъпването на пътно-транспортното произшествие /за което няма спор, че представлява покрит застрахователен риск съгласно договора/, за неговия механизъм, вредите и връзката между ПТП и вредите са събрани писмени доказателства, гласни такива и съдебна експертиза.

По делото е представено заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ при имуществена вреда, подадено от Н. Т. Т. до ищеца, в което е посочено, че на 10.11.2023г. процесния автомобил е попаднал в дупка на пътното платно на ул. „Овеч“ вследствие на което е увредена предна дясна гума и окачването му. От Т. е попълнена и декларация за настъпилото ПТП.

Въз основа на уведомление за настъпило застрахователно събитие от е образувана преписка по щета №50-04000-04503/23/13.11.2023г., като е съставен опис на щетите на 16.01.2024г.

Видно от възлагателно писмо на л.13 ремонта на автомобила е възложен на „*** автосервиз. След възлагането на ремонта е съставен опис-заключение от експерт при ищеца за необходимите работи и части за ремонта и стойността им без отстъпка е изчислена от 3411,08 лв. и с 9,68% отстъпка на частите на 3118,17лв. От представения приемнопредавателен протокол за автомобила се установява, че той е предаден на клиента след извършване на ремонта.

От показаниятa на свидетеля Н. Т. се установява, че тя е шофирала автомобила към момента на ПТП. Сочи, че при движение по ул. „***“ попаднала в дупка по пътя, като освен гумата не знае какви други вреди са нанесени на автомобила, но знае, че застрахователя ги е описал. Знае, че гумата била сменена с нова. Сочи, че улицата е била цялата в дупки и по нея 2 преминаването е много трудно. Посочва, че по тази улица постоянно има ремонти. Сочи, че е видяла дупката, но тя е била голяма /около 70-80 см/ и дълбока /по-голямата част от гумата попаднала в нея/. Твърди, че се е движела със скорост 40-50км./ч., като на мястото не било възможно движение с по-висока скорост.

От заключението на назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза, се установява, че описания механизъм в заявлението за изплащане на обезщетение и декларацията към него, а именно на преминаване през неравност на пътното платно с описаните от свидетеля размери отговаря на причинените на автомобила вреди. Посочва, че към датата на ПТП автомобила е бил в експлоатация от около 2,5 год., поради което е обосновано поправянето му с оригинални части. Посочва, че средната пазарна стойност на възстановителните дейности, към датата на ПТП е 3048,48лв. с ДДС. В експертизата и при изслушването на вещото лице в о.с.з. се изяснява, че стойността на частите за подмяна е 2860,00лв., към която прилага около 20% търговска отстъпка ползвана от ищеца като застрахователна компания, поради което сочи стойност на частите от 2288,48лв. Посочва, че стойността на боя, материали и сервизен труд -760 лв., т.е. стойност общата стойност на ремонта / 2288,48лв.+760,00лв./ е 3048,48лв.

При събраните доказателства безспорно се установява механизма на ПТП. Той е описан от свидетеля-очевидец, като неговото описание съответства на констатираните и ремонтирани по автомобила вреди. Вещото лице е заключило, че описания от свидетеля механизъм е в причинно-следствена връзка с търпените вреди. Всички събрани по делото доказателства, ценени в съвкупност установява, както мястото на настъпване на произшествието, така и механизма на настъпване вкл., че автомобила е попаднал в дука, намираща се в границите на град Варна. Бланковото възражение на ответника за механизма на ПТП, неподкрепено от събрани по делото доказателства е неоснователно.

По отношение на обстоятелството, че произшествието е настъпило на път, за поддръжката на който е задължен ответникът и на наличието противоправно поведение– действие или бездействие на служители на ответника или на лице, на което е възложена работа, по отношение на увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат, съдът намира следното:

Задължението за поддържане изправността на процесния пътен участък, находящ се в гр. Варна и представляващ местен общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от ЗП, е възложено по силата чл. 8, ал. 3 и чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 от същия закон на ответната община като юридическо лице, включително и упражняването на надзор върху служителите, отговарящи пряко за тази дейност.Съгласно цитираните норми задължение на Община Варна е да поддържа общинските пътища в изправно състояние така че да осигуряват безопасно и удобно движение - § 1, т. 14 от ДР на ЗП. Отделно от това, разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗДП вменява на лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок.

Следователно са осъществени материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната община за причинените на третото лице вреди, а именно собственикът на застрахования автомобил е претърпял имуществени вреди при станалото с автомобила му ПТП на 10.11.2023г., настъпило при преминаване през неравност / дупка/ на пътното платно на общински път, чието управление е възложено на Община Варна, поради неизпълнение на задължения на служителите, на които общината е възложила работа за поддържане на пътя. Налице е неизпълнение на задълженията на служителите на общината за осигуряване необходимите условия за безопасно движение, от което противоправно бездействие са причинени вреди, обезщетени от ищеца – застраховател. Ето защо са налице предпоставките за регресно обезщетяване на застрахователя, поради което и предявеният иск се явява доказан по основание.

По възражението за съпричиняване:

Съгласно задължителните указания дадени с ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т. д. № 1/14 г. на ОСТК на ВКС обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. В конкретния случай твърдението е, че съпричиняването на резултата от водача на автомобила, който не е спазил чл.20, ал.2 ЗДвП вменяващ 3 задължение за движение със съобразена с условията скорост, за да бъде в състояние да спре при всяко предвидимо препятствие. По въпроса за съпричиняване е формирана константна практика на ВКС, която се възприема изцяло от настоящия състав. Съобразно същата, само по себе си нарушението на установените в Закона за движение по пътищата и правилника за прилагането му правила за движение по пътищата, вкл. и непоставянето на обезопасителен колан не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение, тъй като е необходимо нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е негово следствие, доколкото приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането.