Акт от 25.11.2019, Районен съд - Перник

Р

Е Ш Е Н И Е

№1777 гр. П., 25.11.2019г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на шести ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА при участието на секретаря ТЕОДОРА

Т., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 02726 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от “Топлофикация П.” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.

1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу ответника И.А.К. с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от общо 1251,67 лева, от които сумата от сумата 1147,56 лв. /хиляда сто четиридесет и седем лева и 56 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018 г., сумата 104,11 лв. /сто и четири лева и 11 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата 1147,56 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 08.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № 00962/2019 г. по описа на Районен съд – гр. П. е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по облигационното правоотношение, в което се намират с ответницата, като е доставяло топлинна енергия в процесния топлоснабден имот за процесния период от време, но от страна на ответницата е неизпълнение на задълженията й, респ. незаплащане на дължимите за това суми.

С отговора на исковата молба, депозиран в срока за това, искът се оспорва като неоснователен. Оспорва се наличието на облигационно правоотношение между страните поради отсъствието на решение на общото събрание на етажните собственици. Възразява се срещу включването на стойността на услугата по дялово разпределение в цената на доставената топлинна енергия.

Ответникът поддържа, че ищецът не е фактурирал действително потребената топлинна енергия, с което нарушил изискванията на чл. 155, ал. 2 ЗЕ и чл. 66 ал. 3, т. 1 ЗЕЕ. Прави възражение, че методиката, използвана от ищцовото дружцество, е отменена с влязло в сила решение на ВАС. Оспорва доказателствената стойност на извлечението от сметка. Оспорва иска за обезщетение за забава с плащанията със съображението, че същото е начислено върху прогнозни суми. Поддържа, че не е настъпила изискуемостта на вземанията за цената на доставената топлинна енергия, тъй като ищцовото дружество не било изпълнило изискването ан чл. 34 от Общите условия за издаване на кредитни и дебитни известия.

В съдебно заседание, ищецът поддържа исковете така, както са предявени с исковата молба. Ответникът, от своя страна, чрез процесуалния си представител – адв. Т., моли за отхвърляне на исковете, като неоснователни и недоказани.

Съдът с нарочно определение е обявил за окончателен проекто-доклада си по делото, обективиран в определение от 27.06.2019 год.. По делото, с оглед изясняване на спроните за делото факти са били допуснати и изслушани съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертизи, приети по делото.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

За сумите по предявените обективно съединени искове е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК с № 974 от 11.02.2019 г. по ч. гр. д. № 00962 по описа на съда за 2019 г. на ПРС, при което в двумесечния срок по чл. 414 ал. 2 ГПК ответникът (в хода на заповедното производство – длъжник) е оспорил процесните вземания. С оглед тези обстоятелства, съдът намира исковата молба за допустима и следва да се произнесе по нея.

По основателността:

Ищецът “Топлофикация-П.”ЕАД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.

При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.

1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”. Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.

В настоящия случай, от анализа на приетите по делото писмени доказателства, в т. ч. копие от Договор за доброволна делба на съсобственици на недвижими имоти, представен по делото /стр.65/ от 10.11.2011 г., се установява, че ответницата К., е получила в дял при делбата процесния недвижим имот, с адрес: гр. П., ул. „Б.Г.“ №**вх**ет*ап**, като именно тя го е декларирала и в декларацията си по чл.14 ЗМДТ /представена по делото/. Тоест по делото, безспорно се установява, че именно ответницата е собственик на процесния недвижим имот. Съдът намира, че ответникът, като собственик на процесния имот, се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната връзка между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.

В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал.

3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Фактът, че се касае за топлоснабдени имот, видно от назначената и изслушвана СТЕ по делото, изготвена от вещото лице Й. се установява безспорно. В заключението си вещото лице е посочило, че при проверката на първични данни от отчетните карнети на общия топломер и справки от базата данни на „Топлофикация - П.” АД е установило, че за процесния период технологичните разходи (ТР) в Абонатната станция /АС/ са приспадани от отчетената ежемесечно по общия топломер брутна топлоенергия, като на Фирмата за дялово разпределение ( ФДР ) е била подавана за разпределение само нетната топлоенергия, която е идентична за отчетния ( процесния ) период с отразената в изравнителната сметка.В предоставената му справка от „Топлофикация - П.” АД ,изчислените ТР са били отразени помесечно за процесния период в отделна колона и са за сметка на топлофикационното дружество. В отделна графа сочи, че са отразени нормативните технологичните загуби от съоръженията в АС по данни на производителя (зимни - 368.27 Wt и летни - 165.98 Wt). Чрезпреизчисление вещото лице е констатирало, че технологичните разходи за АС са изчислени от „Топлофикация - П.” АД за всеки един месец от процесния период съгласно т.4.1 от Приложението към чл.61, ал.1 от Наредба 16-334 / 06.04.2007г. за топлоснабдяването, като са били взети предвид: нормативните технологични загуби от съоръженията в АС по данни на производителя, броя работни дни за отопление и БГВ на АС, средномесечните температури на подаващата и връщащата вода, както и температура на почвата. В съответстветствие със Закона за енергетиката ( ЗЕ ) от 09.12.2003г., - чл.

140,141,142,143,144, както и действащата по време на процесния период Наредба 16-334 / 06.04.2007г. за топлоснабдяването, ФДР. Във въпрос втори на експертизата, където вещото лице и в приложение е представило изчисленията си е заключило, че е начислявала ежемесечно на ответника прогнозна топлоенергия, отдадена от Сградна инсталация, от отоплителните тела в помещения Стая, Хол и Кухня, както и за БГВ действителния отчет на средствата за измерване в СЕС след отчетния ( процесен ) период прогнозната топлоенергия е изравнена с разпределената по изчислителен път и по отчет за отопление и по отчет за БГВ, което е отразено в индивидуална изравнителна сметка, като са били спазени съответните нормативни изисквания. Изрично в заключението си вещото лице е описало, че от предоставените му от ФДР „Директ”- ЕООД регистрационен лист, с описани размерите на отоплителните тела, по които да се програмират ИР ( преди въвеждане системата за дялово разпределение ), Приемо - предавателен протокол за монтаж на ИР в СЕС от 15.12.2001 г., изравнителна сметка и отчетна карта за отчетния (процесния) период е установило, че в имота на ответника преди и по време на процесния период има монтирани и свързани към СИ три отоплителни тела в помещения Стая, Хол и Кухня с монтирани върху тях индивидуални разпределители - в помещение Стая тип 5 ЕТТР (с визуален отчет) и в помещения Хол и Кухня тип

F59 (електронни с дистанционно отчитане). Определената от ФДР топлинна енергия за една дялова единица за СЕС за отчетния ( процесия ) период е в последователността, описана в методиката за дялово разпределение е заключението на вещото лице.

Изрично е описан и механизмът, по които са били изчислени съответните суми по периоди.В задача пет, вещото лице е посочило, че от страна на „Директ“ ЕООД ми е предоставен Договор N 270 / 19.11.2001г. между „Техем Сървисис“ ЕООД с подизпълнител „Директ“ ЕООД и потребителите на топлинна енергия в Сградата - етажна собственост гр. П., ул. „ Б.Г.“ бл.**вх**Б и В за доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение и отчитане средствата за измерване в СЕС. Към договора е приложен и Протокол от Общото събрание на потребителите от Сградата - етажна собственост от 15.11.2001г. относно взето решение за сключване на договор за дялово разпределение с "Техем Сървисис" ЕООД.

С подписването на сключения договор фактически е въведена и системата за дялово разпределение в Сградата етажна собственост. В този смисъл, съдът намира представеното заключение по изготвената по делото СТЕ за обективно, пълно и дало обективен отговора на поставените задачи, порази което и съдът го поставя в основата на своите решаващи изводи, като намира, че безспорно по делото се установи, че имотът е топлофициран, какви измервателин уреди са находящи се в имота, че същите са минали през надлежна проверка, как е било извършено като механизъм отчитането им и че дружеството Директ, е било надлежно избрано за извършване на процесната дейност.

Разпечатката съдържа 32 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/677c4225-10a0-432b-bbfe-a04c3eac35e6