Решение № 350 от 09.06.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. София, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова при участието на секретаря Кристина Н. Григорова като разгледа докладваното от Илияна Папазова Касационно гражданско дело № 20258002104580 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Касационното обжалване е допуснато, с определение № 1173 от 10.03.2026г., по подадената касационна жалба от Б. В. П. от [населено място], чрез процесуалните представители адвокатите Д. и Р., против въззивно решение № 171 от 23.07.2025г. по в.гр.д. № 229/2025г. на Окръжен съд Ловеч, с което е отменено решение № 75 от 19.04.2024г. по гр.д.№ 517/2023г. на Районен съд Троян /ведно с решението за допусна очевидна фактическа грешка № 28 от 12.02.2025г./ в частта, с която иска за неимуществени вреди е отхвърлен за горницата над 58 329.34лв. до 60 000лв. поради прихващане с насрещно вземане за сумата от 1 670.66лв. и вместо това е постановено друго, с което тази сума е присъдена, като е потвърдено решението в останалата му част, с която е осъдено„Велде България“АД да заплати на Б. В.

П. сумата 58 329.34лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпила на 22.08.2020г. трудова злополука, ведно със законната лихва от 22.08.2020г., потвърдено е решението в останалата част и са присъдени разноски. Решението е постановени про участието като трето лице помагач на „Дженерали застраховане“АД. Искането на касаторката е за уважаване на предявените искове в пълен размер. Претендира направените разноски.

Касационното обжалване е допуснато по въпроси, касаещи начина на определяне на 1 обезщетението за неимуществени вреди, причинени в резултат на злополука, по които е възможно да е налице противоречие с постановките, развити в ППВС № 4/1968г. и решения по гр.д.№ 4949/2024г.на ІV г.о., гр.д.№ 1686/2024г.на ІІІ г.о./, както и относно приложението на чл.201, ал.2 КТ, във връзка с което е възможно въззивният акт да противоречи на приетото в решение по гр.д.№ 251/2017г. на ІІІ г.о.

В съдебно заседание касаторката се явя лично и с процесуалния си представител, като поддържа искането си за пълно уважаване на иска. Процесуалният представител желае съдът да определи възнаграждение, ведно с 20% ДДС, за първата инстанция и за производството пред настоящата, доколкото представителството се осъществява по реда на чл.38, ал.1, т.3 ЗА.

Становището, изразено от ответната страна в представените писмени бележки е за неоснователност на подадената жалба. Развитата теза е за допуснато от пострадалия съпричиняване, поради проявена липса на елементарно старание и внимание от пострадалата, доколкото злополуката е причинена единствено и само по нейна вина, на място, където тя е била по собствена инициатива /не на нейното работно място, което е на 56 метра от последната движеща се машина/, в нарушение на дадените й инструкции за работа през деня. Акцентира на обстоятелството, че не са били установени допуснати от дружеството нарушения, допринесли за настъпване на злополуката. Счита, че постановеният въззивен акт е правилен, включително и досежно определеният размер на обезщетение, който намира че е съобразен с всички установени по делото релевантни обстоятелства.

Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 9 500лв., съгласно приложен списък и представен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че сумата е заплатена в брой.

Върховен касационен съд, състав на ІІІ г.о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, по въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, намира следното :

Съгласно чл.201, ал.2 КТ – отговорността на работодателя може да се намали когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополуката като е допуснал груба небрежност.

Съдържанието на понятието груба небрежност, поради липса на легална дефиниция, многократно е разяснявано в практиката. Съгласно решение № 79 от 27.02.2012г. по в.г.д.№ 673/2011г. на ІV г.о. на ВКС – то е налице, когато пострадалият е съзнавал, предвиждал настъпването на неблагоприятните последици, но се е надявал, че те няма да настъпят или че ще ги предотврати. Единна е практиката и относно изходната позиция, че „не всяко нарушение на инструкциите за безопасност на труда представлява груба небрежност, а само това нарушение, което е в пряка причинна връзка с увреждането и при което работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка”/решения № 977 от 14.01.2010г. по в.г.д.№ 298/2009г. на ІV г.о./ Пострадалият следва да е допринесъл за трудовата злополука, но вината му не може да се предполага. Доказателствената тежест за предпоставките на чл.201 ал.2 КТ е на работодателя /решение № 62 от 24.02.2015г. по в.г.д.№ 2798/2014г. на ІV г.о./ Небрежността в гражданското право е неполагане на грижа според един абстрактен модел – поведението на определена група лица /добрия стопанин/, с оглед 2 естеството на дейността и условията за извършването й /решение № 348 от 11.10.2011г. по в.г.д.№ 387/2010г. на ІV г.о./ Винаги когато пострадалият създава реална възможност за настъпване на вредата, като сам се поставя в ситуация на повишен риск от увреждане, той съпричинява вредата. Преценката за положената грижа, обаче е в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е настъпила злополуката, от поведението на работника, съпоставено с доказателствата как е следвало да процедира и в резултат на кои негови действия е настъпила вредата.

Съгласно ППВС № 4/1968г. и всички решения, възприемащи основните му постановки /напр.решения по гр.д.№ 4949/2024г.на ІV г.о., гр.д.№ 1686/2024г.на ІІІ г.о./- при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съдът дължи преценката на всички конкретно установени по делото обективно съществуващи обстоятелства. При причинени телесни увреждания от значение са - характерът на увреждането, начинът на извършването му, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, наличието на осакатяване, загрозяване, включително - дали и в каква степен пострадалият се е възстановил след извършени операции и проведено лечение. При определяне размера на обезщетението се вземат предвид и всички други страдания и неудобства; стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото развитие, степента негативно отражение на увреждането върху психичното здраве на пострадалия, възрастта на увредения, отражението на травмата върху контактите и социалния му живот, икономическото положение в страната, съдебната практика в подобни случаи и всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая. Принципът на справедливост включва в найпълна степен обезщетяване на вредите на пострадалото лице от вредоносното действие, съобразно естеството и интензитета на претърпените телесни болки и душевни страдания В случая конкретните факти по делото са следните:

Ищцата е била назначена на работа в ответното дружество на 3.08.2020г. на длъжността „машинен оператор дървообработване/ сортировач окачествител“ в участък „Производство на амбалаж“, цех „Производство на дървестно-влакнести плочи“. Основните й функции и задължения, съгласно длъжностната характеристика са били :“да окачествява и опакова плочи, поставени на палети, като г връзва с чембер или канал, за износ и за вътрешния пазар, като спазва указанията на ръководителя“, „да изработва и ремонтира палети, ръчно или автоматично, да поставя/лепи етикети и надписи на готовата продукция, спазвайки изискванията на клиента. Да разкроява плочи на безстружкова машина, да работи на машини за шлайфане и перфориране на плочи“, „да почиства и поддържа работното място и машините, с които работи във вид, осигуряващ безопасна работа. При престой и при необходимост да участва в почистването /метене, измиване/на района на цеха. Да спазва Правилника за вътрешния трудов ред, инструкциите за безопасна работа с машините и правилата за противопожарна безопасност.“ Видно от Служебна бележка № 776, на 3.08.2020г., на Б. П. е проведен начален инструктаж за безопасност и здраве при работа.

На 22.08.2020г., малко преди приключване на смяната й, около 19.40ч., тя е била в друг участък /„Лакиране на дървестно влакнести плочи“/, но в същия цех „Производство на 3 дървестно-влакнести плочи“. Самостоятелно /без това да е предмет на нейните трудови функции и без разпореждане от друго лице/ е решила да помогне на свои колеги при почистването на работеща машина. Видно от Протокол № Ц5103-10-4 от 24.11.2020г.за резултатите от извършено разследване на злополуката на НОИ, Б. П. се е качила върху линията за лакиране в зоната на третата двойка валове на инсталацията. В този момент валовете са били в движение, защото в ход е била подготовка за измиването им с вода преди предстоящото приключване на работната смяна. Ищцата е пъхнала дясната си ръка, валовете са я захванали, причинявайки „открита конкнасация/ размачкване на дясна длан с пръстите“, „размачкване най-вече на дланна кожа и тъкани, изтръгване и ампутация на 5-ти пръст, липса на големи полета от кожата дистално на китката, нарушено кръвоснабдяване на пръстите в съчетание с термична травма от триенето“ /вж. заключението на приетата по делото единична съдебно-медицинска експертиза/. Машината била спряна, валовете отворени и пострадалата откарана с линейка и впоследствие преместена в УМБАЛСМ“Пирогов“. Там е оперирана, като в епикризата е посочено, че са извършени „дебридмент, некректомия и поставяне на кожата обратно на мястото й и фиксация с единични конци“. Операция е извършена и на 31.08.2020г., а именно: „ некректомия и стерилна превръзка“. Изписана е на 15.09.2020г. На 16.09.2020г. е приета в УМБАЛ „Софиямед“, където след изследвания е била оперирана на 17.09.2020г. – „дебридмент, некректомия и артолиза“. Извършена е „ексцизия на некротични тъкани в областта на дясната ръка, ампутация на втори, трети, четвърти пръсти на ниво средна трета на проксималната фаланга.“ Изписана е на 21.09.2020г. След извършен на 2.10.2020г. преглед е диагностицирана с „открита рана на други части на китката и дланта“, „отток на предмишницата с изтичане на гноевидно съдържимо флуктуираща формация проксимално от раната“. На същата дата отново е приета в УМБАЛ „Софиямед“, където й е извършена оперативна интервенция – „проникване в дълбочина по тъп и остър начин, обилен лаваж, фасциотомия на преден компартмент на дясна предмишница, дебридман на инфектираните тъкани и стерилна превръзка.“ Изписана е на 7.10.2020г. На 8.10.2020г., в УМБАЛ „Софиямед“, са извършени нов преглед и ангиография на десен горен крайник.

Злополуката е приета за трудова с разпореждане № 51041024 от 26.11.2020г.

Съгласно горецитираното заключение на съдебно-медицинската експертиза „медикобиологичната характеристика на този тип травматични увреждания е свързана с трайно нарушена функция на горен десен крайник до края на живота“. Касае се за тежка травма, която е довела до инвалидизация – 70% ТНР пожизнено. Лечението е дълго и към момента на изготвяне на експертизата не е завършило. То следва да се осъществява на етапи, като на всеки етап се поставят нови цели в зависимост от общото и локално състояние на пострадалата. В заключението е посочено, че „предстои да се планира извеждане на палеца от дланта, покриването му с покритие, създаване на условия за опозицията спрямо дланта и оценка на функционалните възможности на запазените мускули.“ Целта е да се постигне някаква форма на захват. Следва да се направи и „електромиогравско и електроневрографско изследване на ръката и да се тестват сензори за евентуално поставяне на миолектричн протеза“ /която следва да се подменя през четиригодишен период/. Експертът е категоричен, 4 че „безспорно болките са били много силни и неприятни, защото ръка е много добре интервирана във връзка с многото функции, които изпълнява /сетивна, познавателна, двигателна с финна моторика и др./ Голямото оголване на кожно покритие е източник на болки, които са продължили дълго време /до покриването на раните с кожа/. Допълнителен източник на болки е било и последвалото възпаление.