Решение № 1018 от 14.10.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 877/2024
- Вид
- Решение № 1018
- Подписан
- 14.10.2024
- Състав
- Димитър Мирчев, Петя Алексиева, Иванка Иванова
Цитирани разпоредби
- чл.258, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал.1, т.3, пр.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.20, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 187, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 301, т. 12 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1018 гр. София, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Димитър Мирчев
Членове:
Иванка Иванова
Петя Алексиева при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20241000500877 по описа за 2024 година
Ответникът в първоинстанционното производство Прокуратурата на Република Бълария и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 20.02.2024 г., а въззивната жалба е подадена на 22.02.2024 г.) обжалва с въззивна жалба вх.№ 21347/22.02.2024 г. изцяло Решение № 854/14.02.2024 г. по гр.д. № 3359/2023 г. по описа на Софийски градски съд, І20 състав, с което са уважени изцяло исковите претенции на А. Г. Я. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. и за имуществени вреди в размер на 44 400 лв., от незаконно обвинение.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимна страна, която не дължи държавна такса в производството по аргумент от мотивите на ТР № 7/2014 от 16.11.2015 г., т.д. № 7/2014 г. ВКС, ОСГК, в които е прието общо правило за недължимост на държавна такса по всяко гражданско дело по ЗОДОВ, по което държавата е представена като институция от държавния орган, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Предвид горното същата е редовна.
По същество въззивникът поддържа порочност на първоинстанционното 1 решение с твърдението за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение, алтернативно да намали размер на присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди.
Твърди се, че не са представени пред първата инстанция годни доказателства, които установяват действително търпени вреди като пряк и непосредствен резултат от повдигнатото обвинение.
Твърди нарушение на правилото на чл.52 от ЗЗД. Поддържа се, че присъдената сума за имуществени вреди в размер на 44 400 лв. е прекомерна и не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Твърди, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по въведените от ответника възражения, относно недължимост на адвокатското възнаграждение в претендирания размер, както и че за действията на страна предявила граждански иск в наказателния процес, ответникът не е пасивно легитимиран да отговаря. Поддържа се, че по отношение на медийното отразяване на случая на ищцата, ответникът не следва да бъде държан отговорен.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата ищца чрез нейния процесуален представител адвокат В..
Оспорва въззивната жалба на ответника и допълнението й като неоснователни. Излага съображения по съществото на спора.
С оглед на предмета на настоящото производство, Решение № 854/14.02.2024 г. по гр.д. № 3359/2023 г. по описа на Софийски градски съд, І20 състав се обжалва в неговата цялост.
В открито съдебно заседание въззивникът-ответник моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в частта с определения размер както на неимуществени, така и на имуществени вреди по подробните съображения изложени във въззивната жалба. Заявява възражение за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание въззиваемата ищца чрез своя представител моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно и по подробните съображения изложени в 2 отговора на въззивната жалба. Претендира разноски съобразно представен списък.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ предявени от А. Г. Я. против Прокуратурата на Република България за обезщетяване на причинените й имуществени и неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е била оправдана с влязла в сила на 03.02.2022 г. присъда.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства, които не са спорни между страните, а и във въззивната жалба не се съдържат оплаквания относно приетите от първоинстанционния съд за доказани правнорелевантни факти:
С Постановление от 06.08.2018 г. ищцата била привлечена като обвиняем по ДП № 90/2018 г. на СО-СП, пр.пр.№ 524/2018 г. на СП за престъпление по чл.219, ал.4 във връзка с ал.3, във връзка с чл.20, ал.2 от НК, извършено през 2007 г. в качеството й на заместник-министър на икономиката и енергетиката. В последствие обвинението е прецизирано по чл.219, ал.4 във връзка с ал.3 и ал.2, във връзка с чл.26, ал.1 от НК.
На 03.09.2018 г. ищцата постъпва за лечение в ВМА-МБАЛ София, Клиника по кардиология с оплаквания от внезапно настъпило сърцебиене, тежест и болка на ограничена площ в сърдечната област, недостиг на въздух, главоболие и усещане като притискане. Изписана е на 05.09.2018 г.
С две последващи постановления съответно от 16.10.2018 г. и 11.12.2018 г. ищцата е привличана като обвиняем по конкретизирани обвинения.
Непосредствено след привличането й като обвиняем на 11.12.2018 г., на 12.12.2018 г. ищцата постъпва за лечение в МБАЛ по белодробни болести Света София ЕАД с диагноза бронхиектатична болест, хроничен бронхитизострен. Постъпва с оплаквания от една седмица от хрема, кашлица, отпадналост, лесна умора. Ищцата постъпва за пореден път в клиника.
3
През месец април 2019 г. делото е било внесено в съда с обвинителен акт, за което е образувано н.о.х.д. № 1635/2019 г. по описа на СпНС, 13 състав.
В рамките на образуваното наказателно производство, е приет за разглеждане и граждански иск срещу ищцата от „Мини Бобов дол“ ЕАД за сумата от 28 174 082,08 лв. Пред първоинстанционния съд са проведени общо 13 заседания, на които ищцата се е явила.
С Присъда от 31.07.2020 г. ищцата е призната за невиновна и оправдана по повдигнатото обвинение. Предявеният граждански иск отхвърлен.
Въз основа на внесен от ответника протест и жалба от гражданския ищец е образувано в.н.о.х.д. № 515/2020 г. на АпСпНС, по което са проведени шест съдебни заседания. С Присъда № 11/22.06.2021 г. по в.н.о.х.д. № 515/2020 г. на АпСпНС, ищцата е оправдана по повдигнатите й обвинения, а гражданският иск изцяло отхвърлен. Срещу така постановената присъда отново е внесен протест и жалба. След уточнения на ответника се установява, че внесеният протест не е срещу оправдателната присъда на ищцата, поради което и с Разпореждане от 26.01.2022 г. протестът по отношение на оправдателната присъда на ищцата е върнат на ответника, като оправдателната присъда окончателно влиза в сила на 03.02.2022 г. Образувано е касационно производство като спрямо ищцата същото е продължило само по отношение на предявения граждански иск, като с Решение № 92/12.09.2022 г., постановено по н.д.№ 100/2022 г. по описа на ВКС, І НО, въззивната присъда в гражданскоправната й част спрямо ищцата е потвърдена.
Пред първоинстанционния съд за установяване на търпените от ищцата неимуществени вреди са събрани свидетелските показания на нейната дъщеря Р. И. Я. и на свидетеля Д. И. К..
Свидетелката Я. установява, че образуваното наказателно дело срещу ищцата й се отразило доста стресиращо, като първоначално било голям шок.
Наказателното дело й се отразило върху работата й, името й, професионалната й кариера. Имала много безсънни нощи, тревоги. Отразило й се на здравето като цяло. Някой от бившите й колеги от Министерство на икономиката и енергетиката се отдръпнали от нея. Те били разпитвани и по делото. Около месец, след като била обвинена в извършване на престъпление, ищцата получила припадък, наложило се да влезе в болница (потвърждава се и от медицинската документация по делото). През 2020 г. отново получила такъв 4 припадък от стрес и напрежение, а в края на 2018 г. се разболяла тежко от пневмония, но първо отишла на заседание по делото и след това влязла в болница. Била засегната политическата й кариера, имала нападки от колеги.
Свидетелят К. установява, че познава ищцата и са колегия от м.юни 1996 г. Наказателното дело било голям, изненадващ удар за нея. Всичките обвинения и съдебната фаза на процеса били отразени в пресата. Това публично оповестяване, било преживяно много тежко от ищцата. Била изключително разстроена. След публичното оповестяване на наказателното дело, в КЗК било получено запитване защо г-жа Я. е още член на Комисията, защо не си е подала оставката. Това запитване предизвикало шок у ищцата, защото считала, че това, в което я обвинявали е напълно несправедливо.
Свидетелят установява и случай, в който на едно от заседанията на Комисията на ищцата й станало лошо, извикали Бърза помощ, след което няколко дена била в болнични. Ищцата станала раздразнителна, притеснявала се много за общественото мнение, емоционалното й състояние било много тежко. Ищцата заемала висок пост в ръководството на БСП и споделяла с ищеца притесненията си, че евентуално не може да получи доверие в следващите избори.
При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че претенциите на ищцата за неимуществени и имуществени вреди са основателни, като ги уважил в пълен размер.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана да обжалва страна-ответникът в първоинстанционното производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна жалба е процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Предявените искове за заплащане на неимуществени и имуществени вреди против Прокуратурата на РБ са с правно основание чл. 2, ал.1, т.3, пр.1 5 от ЗОДОВ.
Безспорно и с ангажираните по делото писмени доказателства ищцата е доказала главно и пълно пасивната материалноправна легитимация на ответника и правопораждащите субективното право на ищцата факти, а именно:
1.субекта на извършеното деяние, а именно - надлежен правозащитен орган.
Съгласно чл. 7 ЗОДОВ исковете за обезщетение се предявяват срещу органите по чл. 1 и чл. 2 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия, са причинени вреди. Пасивно легитимирани по тези искове са съответните държавни органи - юридически лица, а не техните териториални поделения или обособени структури без правосубектност. Налице е пасивна легитимация на ответника. Прокуратурата на Република България е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище гр. София - чл. 137 ЗСВ.
2. факта на деянието, което в случая се заключава в обвинение в извършване на престъпление, за което ищцата е оправдана. Установено е, че процесното наказателно производство е продължило от 06.08.2018 г., когато ищцата е била привлечен в качеството на обвиняем до 03.02.2022 г., когато е влязла в сила оправдателната присъда. Спрямо ищцата не са вземани никакви мерки за неотклонение или процесуална принуда.
Така безспорно доказаните обстоятелства следва да се вземат предвид от съда при определяне на дължимото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди.
3.причинно-следствена връзка между вредите и неправомерните актове на държавния орган.
Тези обстоятелства не се и оспорват с въззивната жалба на ответника, следователно спорът е само досежно размера на претърпените от ищцата неимуществени и имуществени вреди.
С ангажираните гласни доказателства ищцата е установила фактът на причинените й в пряка причинна връзка от незаконосъобразно повдигнатото й обвинение обичайни в тази ситуация неимуществени вреди (касае се за вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо търпи), изразяващи се в изживени емоционални страдания - негативни чувства от 6 факта на обвинението, изолиране от близки и приятели, преживения непрекъснат средно ниво на стрес и нервно напрежение, нарушени социални контакти.