Решение № 907 от 29.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 907 гр. София, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Л. Махмудиева

Членове:

Снежана Бакалова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Павлина Ив. Х. като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело № 20221000502760 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по жалбата на ищците М. К. Т. и малолетния М. М. Т., представляван от неговия баща и законен представител, чрез пълномощника им адв. С. Л. срещу Решение № 100/20.04.2022г. по гр.д.

№ 197/20 по описа на Окръжен съд – Монтана, допълнено с Решение № 150/08.06.2022г., с което са отхвърлени предявените от тях срещу МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“АД гр. Монтана, при участието на трето лице-помагач на ответника „ДЗИ Общо застраховане“ АД искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. чл. 45 от ЗЗД изцяло за сумата от по 600 000лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва за забава, считано от 08.07.2016г..

Твърди, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно поради неправилното прилагане на материалния закон. Твърди, че неправилно са интерпретирани събраните доказателства, както и че от събраните доказателства може да се направи извод, че исковете са доказани по основание и размер.

Твърди, че преди пристъпването към раждането чрез цезарово сечение не са събрани достатъчно данни за състоянието на родилката и не е подходено 1 внимателно към анемичния й синдром, както и към другите фактори които биха повлияли на оперативната намеса. Не било описано да е изследван оперативния риск. Считат, че няма данни от медицинската документация относно това дали са били изчерпани всички алтернативни методи на лечение, което само по себе си сочело на небрежност и самонадеяност.

Твърди, че при провеждането на лечението на тяхната майка и съжителка е допуснато нарушение на добрите практики и установените правила т.е. налице е била противоправно поведение на лекуващия лекар. Посочва съдебно решение на ВКС, в което е прието, че е достатъчно деянието да е несъвместимо с добрата медицинска практика, за да се приеме, че е противоправно и да се реализира отговорността за медицинска грешка.

Отговорността на ответника – лечебно заведение почивала на разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД и е израз на обепечително-гранционната функция. Счита, че искът е доказан по основание.

По отношение на твърдените вреди, намира, че същите са ноторно известни по отношение на детето, което останало и расте без майка, както и че същата ще му липсва през целия му живот. По отношение на ищеца – съжител на починалата, счита,че искът е доказан, тъй като двамата са живели заедно, видно от адресните им регистрации, връзката им е била много силна, след като са решили да имат дете, загубата на ищеца била загуба на близък приятел и на майката не детето му, като ежедневно той виждайки детето се сещал а нея и тази загуба не може да бъде преодоляна.

Моли да бъде отменено решението и постановено ново по същество, с което бъдат уважени предявените искове, като бъде осъден ответника да заплати обезщетение на всеки от ищците в размер на от по 600 000лв. за всеки от тях, представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава считано от 08.07.2016г. до окончателното изплащане. Претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА.

Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в които оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено решението в отхвърлитената част по исковете за обезщетение.

Депозиране е въззивна жалба от МБАЛ „Д-Р Ставен Илиев“ гр.

Монтана срещу допълнителното решение от 08.07.2022г. Моли да бъде отменено и решението по чл. 250 от ГПК, с което е отхвърлено искането му за 2 разноски.

Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира , че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение на наведените основания за неговата неправилност, намира следното:

Въз основа на събраните пред първата и пред настоящата инстанция доказателства, преценени в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Ищецът М. М. Т. е син на М. В. И.. Ищецът М. К. Т. е съжителствал с М.

И. на съпружески начала и е баща на детето М. М. Т..

М. В. И. била бременна с второ дете, което следвало да се роди през 2016г. Същата имала едно предходно раждане на мъртво дете през 2011г.

Бременността и била наблюдавана от д-р П. в град ***, където същата живеела. Бременността й протичала нормално, имала наднормено тегло и лека степен на анемия. По време на бременността имал инфекция на пикочните пътища, което било често срещано състояние при около 25% от бременните жени.

45 дни преди термина, видно от показанията на свид. Д-р П., същия издал на М. В. И. направление за раждане, в което се нанасяли посещенията за преглед. Свидетелят посочва, че той не е насочвал пациентката към болницата в град Монтана или към конкретен лекар, а това било решавано по желание на пациента.

Д. П., проследяващ бременността й, описал в медицинската документация, че с оглед наличието на медицински предпоставки най-добре било М. да бъде оперативно родоразрешена. Индикациите за оперативното родоразрешение на М. били: лоша акушерска анамнеза с оглед наднорменото й тегло, анамнезата й за ,,раждане на мъртъв плод“ и „повишеното й кръвно налягане“.

От показаният ана свид. Д-р Н. се установява, че преди приема в МБАЛ „Д-Р Ставен Илиев“, пациентката го посетила веднъж, за да попита дали ще я приемат зараждане, тъй като в болницата в град Видин нямало отделение по неонатология. Отговорът му бил положителен, като й било обяснено че може да постъпи в болницата седмица преди това за подготовка или по спешност, ако започне раждане.

3

От представените медицински документи се установява, че М. В. И. е прегледна в СО на ответната болница от д-р А., която е отразила, че пациентката 4има уговорка с д.р Н. за планово секцио на 22.06.2016г., който й е казал да постъпи тази вечер в АГО, като преди това мине през СО“.

Насочена е за незабавно приемане в АГО. Същата вечер е приета в АГО на ответната болница.

М. И. е приета с ИЗ № 9277/330 в Отделение по акушерство и гинекология на 17.06.2016г. Назначени са й изследвания, проведен е нужният акушерски и гинекологичен преглед, направен е запис на детски сърдечни тонове. С оглед мнението на наблюдаващия бременността лекар д-р П. и след проведен пълен физикален преглед е консолидирано мнение, че най-добре за М. би било да бъде оперативно родоразрешена. Родилката е поставена под наблюдение до операцията, с оглед факта, че очакваният термин на М. И. е бил на 02.07.2016г. и поради липсата на индикации за спешно родоразрешение от страна на плода, е предприето изчаквателно поведение, за да може все пак да не се роди недоносено бебе. Проследявани са редовно детски сърдечни тонове видно от отразяването в ИЗ.

На 19.06.2016г. дежурният лекар д-р Д. прегледала М. И. и констатирала начална родова дейност, това се потвърждава както от медицинската документация, така и от св. показания на д-р Д.. На родилката е проведена предопертивна и преданестезиологична консултация, след което на 19.06.2016г. в 12.30 часа е било предприето оперативното родоразрешение, оператор бил д-р Н., а асистент д-р Д.. Това е било обективирано в Оперативен протокол № 322/19.06.2016г. Ходът на операцията е подробно описан в оперативния протокол, видно от който матката е възстановена послойно според анатомичната си структура, извършена е перитонизация, имаща за цел да ограничи хеморагични и инфекциозни усложнения.

От представената медицинска документация се установява, че след раждането от 20.06. до датата на изписването 23.06.2016г. М. И. се е чувствала добре, не е имала температура или други оплаквания. Поради тази причина е била изписана на 23.06.2016г. и се е прибрала у дома си в град ***.

На следващия ден 24.06.2016г. вечерта М. И. се обадила на д-р Н. по телефона, което се установява от свидетелските показания на д-р Н., като му съобщила, че едва сега си е премерила температурата, която била 37.6 С. Д-р 4

Н. обяснил, че по телефона не може да й бъде много полезен, че е редно да се свърже с личния си лекар. Посъветвал я да започне да приема антибиотик Клиндамицин през устата, я а ако температурата продължи да се яви за преглед.

От обясненията на ищеца М. Т. се установява, че М. И. е приемала антибиотика, но не е ходила на друг лекар и не е преглеждана от друг лекар.

За всички са се консултирали по телефона с д-р Н., който ги успокоявал.

На следващия ден 25.06.2016г. М. не е търсила д-р Н. и не се е явявала за преглед, консултация или прием в ответното лечебно заведение.

На 26.06.2016г. привечер тя се обадила по телефона на д-р Н., като го уведомила, че има температура 37,8 без други оплаквания. Същата вечер се явила не преглед при него в ответната болница. И. постъпила отново в АГО на ответното лечебно заведение в 20.10 часа на 26.06.2016г., видно от ИЗ № 9689/212, с приемащ лекар д-р Х., дежурен лекар същата вечер. При прегледа д-р Н. установил, че започва на-вероятно инфекция на матката, според него от задържани лохии. Били назначени изследвания. Било започнато лечение с тройна комбинация от антибоотици. На следващия ден сутринта в 9 часа ,установил чрез ехографско изследаване, че инфекцията не се повлияла от антибиотика и се оформя начало на абсцес в малкия таз между матката и пикочния мехур, което означавало напреднала инфекция, която има опасност да прерастне в перитонит. Според показанията на свидетеля той обяснил на И., че следва да се отстрани огнището на инфекцията – матката и поискал нейното съгласие, като я уведомил, че може да се оперира и другаде. И. се съгласила на операцията, присъствали и близките й.

На 26.06.2016г. следобед била извършена операция, като била извършена субтотална цервикална хистеректомия, като отстранили цялата инфектирана матка и поставили дренаж. Била преведена с добра хемодинамика в реанимация, където останала два дни. След това при стабилизиране на състоянието й била отново преведена в АГО, къдебото била раздвижена, захранена и дреновете били свалени. Чувствала се добре и след два започнала отново да вдига температура 37,5-37,6. Това се случила на четвъртия или петия ден от втората операция. Раната се възпалила и започанала да секретира, започнали промивки и антибиотици.

На осмия ден от операцията по телефона се обадил лекар от болница 5

„Софиямед“, който се представил, като д-р Т., който уведомил д-р Н., че близките искат лечението на М. И. да продължи при тях. Ответната болница осигурила линейка и придружаващ лекар и на следващия ден била преведена в тази болница.

В болница „Софиямед“ първия ден била извършена промивка на раната, на следващия била консултирана с републикански консултант доц. Н. В. и е взето решени да бъде оперирана отново за изчистване на събрани гнойни колекции. Това било извършено и през нощта М. И. починала в реанимация.

Пред ОС –Монтана е назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице Д. А. Д., специалист по акушерство и гинекология, от заключението на който се установява, следното: При неправилно зашиване на слоевете на матката (каквото твърдение е наведено първоначално в исковата молба) ще има обилно кървене водещо до голяма кръвозагуба и не може да се получи сепсис. Наличие на вътреболнична инфекция може да доведе до сепсис а не само до септична матка.

Септична матка като термин не съществува в медицината, тя е част от общ сепсис, който започва най-често локално. Послеродовият сепсис е общо заболяване, което се дължи на нахлуване на болестотворни микроорганизми в кръвообращението на жената непосредствено след раждането. Развитието на заболяването обикновено започва от локален инфекциозен процес, от който бактериите постоянно или периодично нахлуват в кръвоносните съдове.

Най-чести причинители на послеродовия сепсис са: стафилококи, коли бактерии, стрептококи, а самата инфекция има две форми: септикопиемия и септицемия. Септицемията е остро септично състояние, обхващащо целия организъм при директно наличие на микроорганизми в кръвообращението.