Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 299 от 19.01.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1546/2024
Вид
Определение № 299
Подписан
19.01.2025
В сила
19.01.2025
Състав
Светла Величкова Пенева, мл.с. Станислав Мирославов Ангелов, Деница Славова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 229, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 403 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 403, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 299 гр. Варна, 19.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Деница Славова мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20243100501546 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба входящ № 51826/26.06.2024 г. по описа на РС-Варна, подадена от В. Я. Т., с адрес в град Варна, **********, чрез процесуалния й представител Д.

Ш., срещу Решение № 1596/08.04.2024 г., постановено по гр. д. № 1660/2023 г. по описа на РС-Варна, 9-ти състав, с което съдът е отхвърлил предявения от ищеца В. Я. Т., ЕГН ************ против Я. С. Т., ЕГН **********, осъдителен иск с правна квалификация по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 3 от ГПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 7 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически неудобства, дискомфорт и стрес, претърпени в резултат от наложената по искане на Я. С. Т. обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изпълнително дело № 2803 и изпълнително дело № 2804 - двете по описа за 2011 г. на ЧСИ С.Д, peг. № 718 при КЧСИ, по силата на Определение № 4914 от 09.05.2022 г., постановено в производството по гр. д. № 20213110116072 по описа на Районен съд - Варна, ГО, 43-ти съдебен състав, впоследствие отменено с Определение № 4614 от 12.12.2022 г., постановено в производството по ч. гр. д. № 20223100502420, по описа на ОС-Варна, ГО, III състав, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 13.02.2023 г., до окончателно изплащане на сумата, както и е осъдил, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, В. Я. Т. да заплати в полза на Я. С. Т., сумата в размер на 1000.00 лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят - В. Я. Т. счита обжалваното първоинстанционно решение за недопустимо, в условията на евентуалност за неправилно и незаконосъобразно. Счита обжалваното решение за недопустимо с оглед с обстоятелството, че не може да бъде изведена действителната воля на съда по правния спор, поради множество нарушения на материалния и процесуалния закон.

На следващо място счита, че съдът е отхвърлил исковата й претенция променяйки правното основание на иска със съдебното решение. Счита, че правната квалификация на иска следва да е по чл. 403, ал. 1 от ГПК, а не по чл. 45 от ЗЗД. Правят се оплаквания, че в съдебното решение липсва произнасяне по направените неколкократно искания за отвод на 1 съдебния състав по делото.

Направено е искане по чл. 124, ал. 1, т. 5 от ГПК, за установяване на престъпно обстоятелство от значение за гражданското правоотношение, извършено престъпление от Я.

Т. срещу В. Т. и срещу правосъдието.

По същество моли съда да отмени първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново решение, с което да уважи предявения иск в пълен размер.

Направено е доказателствено искане за приемане на писмени доказателства – приложените към въззивната жалба: постановление по пр. пр. 14287/2023 г. по описа на РПВарна за отказ от образуване на наказателно производство от 18.01.2024 г. и постановление по пр. пр. 14661/2021 г. по описа на РП-Варна за прекратяване на наказателно производство от 08.04.2024 г.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК насрещната страна – Я. С. Т., чрез процесуалния си представител адв. Д. В. от АК-Варна, е подал отговор на въззивната жалба, с който моли съда да остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна и да потвърди първоинстанционното решение.

Доказателствени искания не са направени.

Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази постъпилата въззивна жалба и отговора по нея, намира следното:

Постъпилата въззивна жалба е подадена в законоустановения срок, редовна е, подадена е от надлежна страна, до компетентен съд, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения. Същата следва да бъде приета за разглеждане и разгледана по същество в открито съдебно заседание.

Съдът следва да определи правната квалификация на предявените искове по твърденията за факти в обстоятелствената част на исковата молба и отправения петитум.

Правилно съдът е определил правната квалификация на иска по чл. 45 от ЗЗД. Искът по чл.

403 от ГПК е частен случай на иска по чл. 45 от ЗЗД. В настоящия случай тежестта на доказване е правилно разпределена с доклада по делото, като е указано, че в тежест на В. Т. е да установи в условията на пълно и главно доказване, че Я. Т. е предявил срещу нея иск, по който е образувано гр. дело № 16072/2021 г. по описа на РС-Варна, по което е допуснато обезпечение, чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението по изпълнителни дела“, която в последствие е била отменена от ОС-Варна по реда на инстанционния контрол, в следствие на което тя е претърпяла посочените в исковата молба неимуществени вреди; както и причинно-следствената връзка между наложената обезпечителна мярка и настъпилите за ищцата неимуществени вреди.

Направеното искане по чл. 124, ал. 1, т. 5 от ГПК, за установяване на престъпно обстоятелство от значение за гражданското правоотношение, извършено от Я. Т. срещу В. Т. и правосъдието е недопустимо. Иск за установяване на престъпно обстоятелство по смисъла на чл. 124, ал. 5 от ГПК не може да бъде предявен за първи път пред въззивната инстанция, защото въззивната инстанция разглежда делото само в рамките на вече предявените искове и възражения, направени пред първоинстанционния съд. В настоящия случай пред първоинстанционния съд не е бил предявен иск с правно основание по чл. 124, ал. 5 от ГПК.

На следващо място оплакването за липса на произнасяне на първоинстанционния съд в решението, по исканията на В. Т. за отвод на първоинстанционния съдебен състав, е неоснователно. Има изрично произнасяне на първоинстанционния съд с определения, с които исканията на В. Т. за отвод на съдебния състав са оставени без уважение.

По направеното доказателствено искане за приемане на писмени доказателства – приложените към въззивната жалба: постановление по пр. пр. 14287/2023 г. по описа на РПВарна за отказ от образуване на наказателно производство от 18.01.2024 г. и постановление 2 по пр. пр. 14661/2021 г. по описа на РП-Варна за прекратяване на наказателно производство от 08.04.2024 г., съдът счита същото за неоснователно. Посочените документи са неотносими към правния спор.

Във въззивна жалба входящ № 51826/26.06.2024 г. по описа на РС-Варна, подадена от В. Я. Т., чрез процесуалния й представител Д. Ш., срещу Решение № 1596/08.04.2024 г., постановено по гр. д. № 1660/2023 г. по описа на РС-Варна, 9-ти състав е инкорпорирана и частна жалба срещу определение № 6408/06.06.2024 г. постановено по същото дело, с което е оставена без уважение молбата на В. Я. Т., за допълване на постановеното по делото Решение № 1596/08.05.2024 г.

В. Т. счита определението за неправилно, тъй като счита, че първоинстанционният съд е следвало да допълни решението си, като се произнесе по отношение на акцесорното вземане за обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 13.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

Насрещната страна – Я. Т., чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата.

С определение № 3517/20.08.2024г. постановено по в гр. дело № 1546/2024 г. по описа на ОС-Варна, съдът е разделил производството по въззивна жалба входящ № 51826/26.06.2024 г. по описа на РС-Варна, подадена от В. Я. Т., чрез процесуалния й представител Д. Ш., срещу Решение № 1596/08.04.2024 г., постановено по гр. д. № 1660/2023 г. по описа на РС-Варна, 9-ти състав, с което съдът е отхвърлил предявения от ищеца В. Я.

Т., ЕГН ************ против Я. С. Т., ЕГН **********, осъдителен иск с правна квалификация по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 3 от ГПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 7 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически неудобства, дискомфорт и стрес, претърпени в резултат от наложената по искане на Я. С. Т. обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изпълнително дело № 2803 и изпълнително дело № 2804 двете по описа за 2011 г. на ЧСИ С.Д, peг. № 718 при КЧСИ, по силата на Определение № 4914 от 09.05.2022 г., постановено в производството по гр. д. № 20213110116072 по описа на Районен съд - Варна, ГО, 43-ти съдебен състав, впоследствие отменено с Определение № 4614 от 12.12.2022 г., постановено в производството по ч. гр. д. № 20223100502420, по описа на ОС-Варна, ГО, III състав, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 13.02.2023 г., до окончателно изплащане на сумата, както и е осъдил, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, В. Я. Т. да заплати в полза на Я. С. Т., сумата в размер на 1000.00 лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение от производството по частната жалба, инкорпорирана във въззивната жалба, срещу определение № 6408/06.06.2024 г. постановено по гр. д. № 1660/2023 г. по описа на РС-Варна, 9-ти състав, с което е оставена без уважение молбата по чл. 250 от ГПК на В. Я. Т., за допълване на постановеното по делото Решение № 1596/08.05.2024 г., по която е образувано в. ч. гр. дело № 1696/2024 год. по описа на ОС – Варна.

С определение № 3517/20.08.2024г. постановено по в гр. дело № 1546/2024 г. по описа на ОС-Варна настоящото производство е било спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до приключването с влязъл в сила съдебен акт на производството по в. ч. гр. дело № 1696/2024 год. по описа на ОС – Варна, образувано по подадената въззивна жалба, срещу определение № 6408/06.06.2024 г. постановено по гр. д. № 1660/2023 г. по описа на РСВарна, 9-ти състав Производството по в. ч. гр. дело № 1696/2021 год. по описа на ОС – Варна е приключило с постановяването на определението № 3653/29.08.2024 год. по ч. гр. дело № 1696/2024 год. по описа на ОС-Варна. С посочения съдебен акт ОС-Варна е потвърдил Определение № 6408 от 06.06.2024 година, постановено по гр. дело № 1660/2023 година по описа на ВРС, с което е оставено без уважение искането за допълване на Решение № 1596 от 08.05.2024 година, постановено по гр.дело № 1660/2023 година, по описа на ВРС.

От изложеното е видно, че пречката за движението на производството по настоящото въззивно дело е отпаднала, което налага и възобновяването му и насрочване на делото за 3 разглеждане в открито съдебно заседание, с призоваване на страните.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по в. гр. дело № 1546/2024 год. по описа на ОСВарна.

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба входящ № 51826/26.06.2024 г. по описа на РС-Варна, подадена от В. Я. Т., чрез процесуалния й представител Д. Ш., срещу Решение № 1596/08.04.2024 г., постановено по гр. д. № 1660/2023 г. по описа на РС-Варна, 9ти състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените във въззивна жалба входящ №

51826/26.06.2024 г. по описа на РС-Варна, подадена от В. Я. Т., чрез процесуалния й представител Д. Ш., срещу Решение № 1596/08.04.2024 г., постановено по гр. д. № 1660/2023 г. по описа на РС-Варна искане по чл. 124, ал. 1, т. 5 от ГПК, за установяване на престъпно обстоятелство - извършено от Я. Т. престъпление срещу В. Т. и срещу правосъдието и искане за приемане на писмени доказателства – приложените към въззивната жалба: постановление по пр. пр. 14287/2023 г. по описа на РП-Варна за отказ от образуване на наказателно производство от 18.01.2024 г. и постановление по пр. пр. 14661/2021 г. по описа на РП-Варна за прекратяване на наказателно производство от 08.04.2024 г.

НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание за 10.02.2025 г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, включително и по телефона, като им се изпрати препис от настоящото определение.