Решение № 31 от 13.01.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Монтана, 13.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова при участието на секретаря Соня Д. Г. като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20221600500374 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .

С решение № 260076/21.07.22 г. ,постановено по гр. дело № 2863 по описа за 2020 г. Районен съд- Монтана е признал ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от ,,Д .Г.“ ЕАД ,ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр. * към Г. Т. за сумата от 5209,97 лева, представляваща неотчетени и незаплатени на ищеца суми по осъществени продажби съгласно фактури за периода 25.02.2019 г. до 28.02.2019 г.; сумата в размер на 855,31 лева, представляваща законна лихва за периода 01.03.2019 г. – 21.10.2020 г., ведно със законна лихва от 22.10.2020 г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 2330/2020 година по описа на Районен съд – Монтана, като е отхвърлил исковете в останалата им част – за разликата над уважените до заявените размери съответно 5523,81 лева – главница и 923,70 лева – лихва, като неоснователни.

Така постановеното решение е обжалвано от Г. Т. с оплакване за незаконосъобразност. Жалбоподателят поддържа,че първоинстанционният съд е постановил атакуваното решение в противоречие със събраните по делото доказателства, като е приел напълно погрешно,че ответникът има задължение да осъществява разносна дейност .Поддържа също така,че от представените фактури не се установява да е постъпило плащане по същите, тъй като в същите не е отразен издадения касов бон при продажбата, освен това не са и подписани от издателя .Предвид гореизложените съображения моли съда да отмени атакуваното решение,като постанови ново, с което да отхвърли предявения иск,ведно със законните последици от това.

Въззиваемата страна ,,Д.-Г.“ ЕАД чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата . Поддържа,че в процесния случай безспорно е установен факта както на извършените продажби, така и неотчитане на постъпилите суми от 1 ответника ,поради което и законосъобразно РС е уважил предявения иск.

Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за установено следното:

Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания в съответните осъдителни части съдебен акт,като по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел за безспорно установено,че ответникът не е изпълнил задължението си да отчете и предаде на ищцовото дружество постъпилите суми по посочените в исковата молба,поради което и исковата претенция с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79 ЗЗД и тази с правно основание чл.86 ЗЗД се явява основателна и е уважена съобразно заключението на вещото лице .

Съдът намира,че атакуваното решение е правилно по следните съображения:

Не се спори между страните ,че същите са били в трудовоправни отношения, като ответникът е изпълнявал длъжността „*“ при *отдел - град *.

От приложените по делото писмени доказателства и от показанията на св.М.К. се установява,че ответникът през процесния перид е замествал свой колега и е осъществявал разносна дейност .

От представените по делото фактури ,стокови и складови разписки се установява ,че ответникът е реализирал продажби в размер на 5321,92лв.

В тази насока следва да се отбележи,че настоящата инстанция не приема възражението на жалбоподателя ,че тези документи не могат да установят действителното извършване на продажбите, тъй като не са подписани и не е отразен касовия бон във фактурите .

Фактурите са съставени в съответствие с разпоредбите на чл. 6,ал. 1 ЗСч.Изискване за подписване на фактурите не се съдържа в този текст/ такова е имало в предишния ЗСч/ .

Касовият бон следва да бъде приложен към фактурата, издадена на купувача .Спазени са всички изисквания на закона за издаване на първични счетоводни документи .

От събраните доказателства/свидетелски показания и експертиза/ е оборено и твърдението на ответника,че същият не е притежавал транспорт и фискално устройство, тъй като не е имал задължение да осъществява разносна дейност.

От показанията на св.К. се установява,че всички търговски представители са разполагали с мобилно устройство,чрез която са влизали в информационната програма на фирмата .Всеки от тях е имал потребителско име и парола,за да влезне в акаунта си и да издаде документи от свое име.Свидетелката е категорична в показанията си,че за процесния период ответникът е замествал свой колега,поради което и е извършвал продажбите .

Същата свидетелства и относно обстоятелството,че в посочения двуседмичен срок не е отчел стоката и оборота по процесните фактури .

Тези свидетелски показания се потвърждават и от извършената експертиза. Вещото лице е категорично, че за периода 25.02.2019г.-28.02.2019 г.ответникът е извършил, но не е отчел продажби на стойност 5321,92лв.Тези продажби са отразени в счетоводството на ответника,но не е отразено постъпване на суми както по каса, така и в банковата сметка на дружеството.

Предвид гореизложените съображения съдът намира,че предявеният иск е основателен до размера 5209,97/ вещото лице е приспаднало платените разходи/ .Съобразно 2 заключението на вещото лице ,дължимата лихва върху тази сума е в размер на 855,31лв.

Предвид гореизложените съображения настоящата инстанция намира решение за правилно, поради което и следва да бъде потвърдено. атакуваното

При този изход на делото се явява основателно искането на въззиваемата страна за присъждане на направените в производството разноски.Видно от представените писмени доказателства, ответникът е направил разноски в размер на 1092 лв.,съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

От процесуалния представител на жалбоподателя е постъпило възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.Съдът намира същото за основателно.Предвидения минимум съгласно разпоредбата на чл.7,ал.2,т.2 е в размер на 460 лв.С оглед на фактическата и правна сложност на делото и съгласно разпоредбата на чл.78,ал.5 ГПК съдът намира,че на въззиваемата страна следва да се присъди възнаграждение в размер на 600 лв./ с вкючено ДДС/ .

Водим от гореизложеното и на основание чл.272 ГПК Окръжен съд-Монтана РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260076/21.07.22 г . ,постановено по гр. дело № 2863 по описа за 2020 г.на Районен съд-Монтана.

ОСЪЖДА Г. Т.,ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на „Д.-Г.“ ЕАД ,ЕИК * сумата 600 лв. разноски по водене на делото .

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3