Определение № 1580 от 12.06.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1580 гр. София, 12.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Здравка Първанова Касационно гражданско дело № 20228002103572 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 12818/08.06.2022 г. на М. В. И. и Е. В. И., чрез процесуалния представител адвокат В. В., и касационна жалба с вх. № 15069/06.07.2022 г. на Е. Е.

Г. и А. З. В., чрез процесуалния им представител адвокат М. З., срещу въззивно решение № 573/19.04.2022 г. по в.гр.д. № 3818/2021 г. на Апелативен съд - София.

В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационна жалба на М. И. и Е. И. се поддържат основанията по чл. 280, ал. 2 и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли преценката дали построеното в един имот увеличава неговата стойност да се извършва винаги конкретно и въз основа на обективни критерии; 2. Налице ли е процесуално нарушение, когато се признават подобрения и се признава право на задържане, когато увеличената стойност на имота с и без тези подобрения се основава на заключение по съдебно-техническа експертиза, която не е извършила проучване на пазара и не констатира състояние на имота без извършени подобрения; 3.

Допустимо ли е да се присъди увеличена стойност на недвижим имот, при положение, че липсват обективни критерии и конкретни доказателства, които да доказват извънредни подобрения по вид, стойност, материал, обем, време на извършване; 4. Относно естеството на понятието „подобрение“ по чл. 72 ЗС.

В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационна жалба на Е. Г. и А. В. се поддържа основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Във връзка с последното се поставят следните въпроси : 1. Длъжен ли е въззивният съд да осигури спазването на принципите за диспозитивното и служебното начало като не допуска разглеждането и произнасянето по въпроси, вкл. и с аргументи, които не са поставени от страните в процеса и не са в приложение на императивна материалноправна норма; 2. Длъжен ли е въззивният съд да осигури равенството на страните в процеса и да не поставя страните в положение на процесуална изненада;

3. Длъжен ли е въззивният съд да не обосновава решението си с въпроси и документи, които не са въведени от страните в процеса, с което препятства възможността на страните да изразят становище по определен въпрос и евентуално да изложат своите аргументи срещу това; 4. Относно процесуалното задължение на въззивния съд да разгледа и обсъди всички възражения и въпроси, посочени в становищата на страните; 5.Представянето на собственика пред ползвателя представлява ли заявяване на правата му на собственост върху имота; 6. Многократното и необезпокоявано влизане и пребиваване на собственика в имота със съгласието на ползвателя 1 представлява ли признаване на правата му като собственик и представлява ли то упражняване на владение/ползване върху вещта; 7. Може ли новият собственик на имота - съгласил се да придобие имота при условията на запазено право на ползване, да упражнява правомощието си да ползва собствеността чрез форми на ползване, които не влизат в противоречие със закона и добрите нрави; 8. Възможно ли е голият съсобственик да ползва имота в идеалните части, върху които ползвателят няма запазено право на ползване и в периода на действие на запазеното ограничено вещно право на ползване и влизанията му в имота със съгласието на ползвателя представлява ли такова ползване/владение; 9. Правото на ползване на ползвателя включва ли възможността за едновременно упражняване на фактическо владение от страна на собственика (или трето лице); 10.

Възможно ли е едновременно упражняване на право на ползване от ползвателя и на фактическо владение от страна на собственика (трето лице); 11. Представлява ли признание на правата на собственика безпрепятственото му допускане в имота от страна на ползвателя; 12. Представляват ли безпрепятствените влизания и неограниченият по време престой на собствениците (ответниците) в имота упражняване на владение от тяхна страна.

Подадените касационни жалби са насочени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, подадени са в срока по чл. 283 ГПК и чл. 287, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК и отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което са процесуално допустими.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С обжалваното решение е отменено решение № 265940/30.09.2021 г. по гр. д. № 5807/2018 г. на Софийски градски съд. Постановено е друго, с което на основание чл. 108 ЗС е признато за установено по отношение на ответниците Е. Е. Г. и А. З. В., че ищците М. В. И. и Е. В. И. са носители на правото на собственост по наследство от В. Н. И. върху недвижим имот с идентификатор ***** - апартамент № 21, с адрес [населено място],[жк], [улица], със застроена площ от 119 кв. м./подробно описан/. Ответниците са осъдени да предадат на ищците владението на посочения недвижим имот при условие, че М. В. И. и Е. В. И. заплатят на Е. Е. Г. и А. З. В. сумата от 102 000 лева - полезни разноски, направени за имота от Е. Г. и А. В., за която сума е признато право на задържане на имота по реда на чл. 72, ал. 3 ЗС.

Въззивният съд е приел за установено, че Л. Н. е била омъжена за Н. Н., починал на 29.10.1992 г.

Л. Н. е починала на 19.11.2008 г. В. Н. И. е син на Л. и Н. Н. и е починал на 12.03.2011 г. Ищците са наследници по закон /деца/ на В. Н. И.. Съгласно НА № 102/1996 г. Л. Н. е дарила на сина си В. И.

3/4 ид. ч. от процесния недвижим имот, като е запазила пожизнено право на ползване на имота.

Видно от НА № 200/2002 г., В. И. е продал целия гореописан апартамент на Г. Л. Я., като продавачът е поел задължение да предаде владението на имота от 10.04.2002 г. Удостоверено е правото на ползване върху имота от Л. Н.. С НА № 178/2002 г. Г. Я. и съпругата му Ц. Я. са продали на Е. Г. процесния апартамент, като в нотариалния акт е посочено, че върху 3/4 ид.части е налице пожизнено право на ползване в полза на Л. Н.. С влязло в сила на 27.10.2006 г. решение по гр.д. № 738/2002 г. на Софийски градски съд е прието за установено по иск на В. И. против Г. Я., предявен на 28.05.2002 г., че сключената помежду им сделка, обективирана в НА № 200/2002 г., е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 СК /отм./, поради липса на съгласие от страна на съпругата на продавача Н. К. за продажба на жилището. Между страните е било висящо и гр. д.

№ 38287/2009 г. по описа на Софийски районен съд, образувано по иска на Е. Г. и А. В. против В.

И. по чл. 108 ЗС за предаване владението на процесния апартамент, което е прекратено поради направен отказ от иск, видно от определение от 20.12.2010 г. Исковата молба по това дело е била вписана на 04.12.2009 г. Съгласно писмо на Столична община, Дирекция "Общински приходи", процесният имот бил деклариран като собствен на В. И. със запазено право на ползване в полза на Л. Н.. На 11.04.2002 г. имотът е деклариран като собственост на Г. и Ц. Я. с по 1/2 ид. ч., като 3/4 ид. ч. от правото на ползване върху него са декларирани за Л. Н.. На 31.07.2003 г. е декларирано прехвърляне на имота, като за собственици са посочени Е. Г. и А. В. и е вписано правото на ползване върху 3/4 ид. ч. в полза на Л. Н.. Е. Г. е заплатил данъчни задължения за припадащата му се 1/8 ид.ч. от имота до края на 2019 г., а А. В. за припадащите и се 1/8 ид. ч. - до края на 2017 г.

Съгласно съдебно-техническата експертиза в апартамента има изпълнени видими и скрити СМР, описани в заключението. Според вещото лице разноските за изпълнените подобрения към 2018 г. са в размер на 22 100 лева. Към момента на изготвяне на експертизата стойността на процесния имот без извършените подобрения е в размер на 257 200 лева, а с изпълнени подобрения - 359 200 2 лева.

Въззивният съд е приел за безспорно, че В. И. е бил собственик на процесния имот по наследство и дарение от 1996 г. На 09.04.2002 г. В. И. се разпорежда с правото на собственост върху процесния имот чрез покупко-продажба, обективирана в НА № 200/1996г. в полза на Г. Я., като към този момент и двете страни по сделката са били обвързани в брак. С решението по гр. д.

№ 738/2002 г. тази сделка е обявена за нищожна. То има задължителна сила и обвързва и неучаствалата съпруга Ц. Я., тъй като по спора за нищожност на договора за покупко-продажба съпрузите са необходими другари. Нищожната сделка не е породила вещнопрехвърлителен ефект.

Обстоятелството, че праводателите на ответниците не са придобили права върху процесния имот в материалноправен аспект рефлектира и върху ответниците, тъй като същите са сключили договор за покупко-продажба на имота с несобственици, поради което не са придобили вещни права.

Сделката между ответниците по делото Я. и Е. Г., съответно неговата съпруга А. В., е сключена в хода на процеса по гр.д.№738/2002г. и на основание чл. 226, ал. 2 ГПК решението обвързва правоприемниците. В. И. не е прехвърлил валидно притежавано от него право на собственост върху имота и ответниците не са станали собственици на същия на това придобивно основание.

Неоснователно е позоваването им на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Установено е по делото от свидетелските показания, че ответниците са в имота от м. 11.2013 г., докато исковата молба по настоящото дело е предявена на 30.04.2018 г. Следователно периодът на фактическа власт върху имота е по-кратък от законоустановения срок, необходим за придобиване на недвижим имот по давност. В периода от 07.06.2002 г. до 19.11.2008 г. в имота е имало вещен ползвател - Л.

Н.. Вещният ползвател упражнява право на ползване и на владеене на имота като част от отстъпените му правомощия на собственика.Упражняването от вещния ползвател права върху имота са правомощия, част от правото на собственост, а не фактически отношения върху имота, каквото е владението за придобиване на права /своене/.С оглед своите права вещният ползвател не държи имота за владелец. По делото не се доказва вещният ползвател да е преобърнал своето вещно ползване върху имота в държане в полза на ответниците. Ето защо твърдението на ответниците, че са придобили право на собственост поради упражнявано давностно владение още приживе на Л. Н. е неоснователно. Не се установява по делото и след смъртта на последната те да са упражнявали фактическа власт върху процесния имот преди м.11.2013 г. Следователно възражението за придобиване на имота по давност е недоказано. Ищците са собственици на процесния имот като наследници на В. И.. Ответниците не доказват основание за владение на имота, противопоставимо на ищците. Ответниците Е. Г. и А. В. са били добросъвестни владелци, тъй като сключеният от тях договор за покупко-продажба е валиден и те не са знаели, че техният праводател не е собственик на процесния имот. Към момента на сключването на сделката между Г.

Я. и Е. Г. - 07.06.2002 г. исковата молба по гр. д. № 738/2002 г. по описа на Софийски градски съд не е била вписана и не е била дадена гласност на оспорването на правата на Г. Я.. Следователно към момента на сключването на сделката ответниците се явяват добросъвестни и по-късното узнаване на споровете за собственост на процесното жилище не ги прави недобросъвестни. Те имат права на добросъвестни владелци и по отношение на направените от тях разноски за ползване и подобряване на имота. В отговора на исковата молба описаните от ответниците СМР имат характер на подобрения, тъй като водят до увеличаване стойността на имота. Не се твърди и разноските да са направени след получаване от ответниците на препис от исковата молба по настоящото дело. Съгласно съдебно-техническата експертиза към момента на предявяване на иска и на извършване на оценката тези процесни СМР са трайно монтирани и съществуват на място. От свидетелските показания е установено, че след смъртта на В. И. процесното жилище е било недобре поддържано, запуснато и за да бъде годно за живот, на същото се е налагало да бъде извършен ремонт. След влизането си в имота през 2013 г. ответниците са направили голям ремонт, включващ и смяна на инсталации, подови настилки, прозорци, врати и др. Извършеният от тях ремонт увеличава стойността на процесното жилище, според неоспорената съдебно-техническа експертиза, със сумата 102 000 лева, като за тази сума възражението на ответниците за задържане на имота следва да бъде уважено, на основание чл. 72, ал. 3 ЗС.